Истината е, че като структура бюджет 2014 няма да е много по-различен от миналогодишния (виж графиката). Приходната част отново е пренапрегната, а освен постоянните искания на БСП за повече разходи основната заплаха за държавните финанси отново остава неясната икономическа обстановка. Макар и с малко, догодина дефицитът се предвижда да се свие - до 1.8% от БВП. Преразпределителната роля на държавата пък е близо до тавана по закон – 39.7% от БВП. Има и положителни промени, но те са по-скоро в начина на представяне на държавните финанси. Дали това ще ги направи по-ефективни и по-прозрачни обаче ще стане ясно малко по-късно. Все пак проектобюджетът, публикуван на страницата на финансовото ведомство, не е напълно завършен. Тази година той се изготвя по нови правила и докладът към него (в който има допълнителна информация за разходите по функции и подробни разбивки за бюджетите на министерствата) ще бъде публикуван чак след като проектът бъде гласуван в Министерския съвет. А и дотогава най-вероятно ще продължат и политическите пазарлъци и сметки от кой да се отреже и на кой да се даде повече.

Амбициозните 1.8

Основният въпрос при подготовката на бюджета всяка година, особено след като започна кризата, е ще има ли растеж. Причината е, че държавните финанси до голяма степен зависят от това как и с колко се увеличава БВП. Дебатът сега не е по-различен. От финансовото министерство залагат на 1.8% ръст на икономиката през 2014 г., движен от износ и вътрешно потребление. Толкова ще е и инфлацията. В мотивите към проектодокумента за 2014 г. обаче е посочено, че "в средносрочен план най-същественият риск за бюджета продължава да бъде евентуално значително отклонение от очакванията за растеж на икономиката". Все още има голяма доза неизвестност и за развитието на Европа, а за там е предназначен почти две трети от българския износ.

В същото време през следващата година държавата планира да събере 1.5 млрд. лв. повече данъчни приходи. Този ефект трябва да дойде най-вече от косвените данъци (допълнително 600 млн. лв. от ДДС и 250 млн. лв. от акцизи). Ако не се сбъднат очакванията за изсветляване на икономиката или по-висока събираемост, задачата може да се окаже с повишена трудност. "Приходите са напрегнати, но благодарение на промените в данъчните закони и усилията на приходната администрация ще бъдат изпълнени", заяви финансовият министър.

От въвежданото на обратно начисляване на ДДС за сделките със зърно например през 2014 г. се очаква 400 млн. лв. положителен ефект, а от засиления фискален контрол върху високорискови стоки – още около 220 млн. лв., но според финансисти тези сметки са надценени.

"С почти 100% сигурност бюджетът ще бъде прекрояван догодина, след като се види, че заложените в него цели са нереалистични", коментира икономист. Според него рисковете за изпълнение на приходите са съществени, тъй като реално не се прилагат никакви мерки за подобряване на събираемостта.

Все пак в бюджета има и буфери. От следващата година отново се въвежда правилото за задържане на част от разходите и трансферите от републиканския бюджет. Става въпрос за 5%, които ще се отпускат в края на годината, при условие че изпълнението на бюджета е според плана. Подобно ограничение имаше преди няколко години, но тогава то беше за 10% от разходите на ведомствата и общините.

Печеливши и губещи

Въпреки че бюджетът догодина отново ще е на дефицит, разходите растат по-малко от приходите с около 100 млн. лв. Логично, за да се даде повече на някого, друг е получил по-малко. Ако се сравнят разходите по функции и като процент от БВП, най-голям ръст има при парите за образование, здравеопазване, социално подпомагане. Увеличението по последното перо е и най-голямо – близо 400 млн. лв. (виж карето как се разпределят). Така за пръв път бюджетът на социалното министерство надхвърля прага от 1 млрд. лв. Най-едрото парче от социалните плащания обаче е за пенсии. Ръстът се дължи най-вече на връщането на швейцарското правило за увеличението им от юли (средно с 3%) и за това ще са необходими 120 млн. лв. Всъщност пенсиите са и най-едрият разход на държавата от години, като през 2014 г. натам ще се насочи една трета от бюджета, или 10% от БВП.

Общините също получават малко отгоре - 81.5 млн. лв. Те ще могат да разчитат и на допълнителен ресурс от новосъздадения с бюджет от 500 млн. лв. фонд "Растеж и устойчиво развитие на регионите" (повече за него тук). Около 100 млн. лв. допълнително са заделени за образование, все още не е ясно колко точно е допълнителният ресурс за здраве.

На пръв поглед има леко орязване на парите за силовите ведомства, но то е незначително. Бюджетът на МВР например се предлага да е под един милиард, но най-вероятно една част от парите са пренасочени към ДАНС и към новата агенция за подслушване "Технически операции".

Оптимизацията на парите за издръжка на администрацията е по-скоро символична, като текущите разходи нарастват с около 460 млн. лв. спрямо миналата година, а разходите за заплати са по-малко с едва 20 млн. лв., което е 0.5%. Очевидно поне засега идеята на финансовия министър за административна реформа, която да започне още през следващата година, няма да се случи. Желанието на Чобанов беше министерствата да бюджетират разходите си за заплати при 10% съкращение на числеността на персонала от началото на годината. Впоследствие управляващото мнозинство даде на заден.

В мотивите към проектобюджета е посочено, че съкращенията в администрацията не бива да се извършват автоматично и 10% праг не може да бъде еднакъв за всички. "Процесът на оптимизация ще се проведе на база на преглед и анализ на функциите, дейностите, организационните процеси, регулаторните режими. От този процес се очаква не само съкращения и намаляване на разходите за персонала, а преструктуриране на неефективни звена в системите на бюджетните организации, елиминиране на дублиращи се функции, децентрализация и аутсорсинг", е записано в доклада.

Все пак има структури, които догодина ще получат по-малко от държавата. По-малко средства ще има за администрацията на президента (с половин милион лева надолу до 5.6 млн. лв.), както и за омбудсмана (минус 300 хил. лв.). Наполовина е намалял бюджетът на Авиоотряд 28. По-малко са и субсидиите за БНТ и СЕМ. Средното намаление на парите по бюджетите на администрацията е около 10%.

Заявка без покритие

За да получаваме по-добри обществени услуги срещу данъците, които плащаме, държавата трябва да харчи парите ни ефективно. Това обаче не става само с разместване на парите между отделните ведомства, а с промяна на начина, по който функционират публичните системи. С проектобюджета за догодина управляващите дават заявка за реформа в образованието, здравеопазването и администрацията. Въпросът е, че зад иначе добре звучащите изрази като по-качествено образование, разбиване на монопола на здравната каса и ефективна администрация няма разписани конкретни мерки и стъпки.

"Приветствам заявките за реформа. Въпросът е, че всичко е разписано много общо. Например не е ясно какво точно мислят да правят в здравеопазването. Подобна реформа се предприема, след като е изготвен анализ на слабостите на системата", казва Любомир Дацов, бивш зам. финансов министър.

Правителството планира да промени системата на делегираните бюджети в основното образование, като въведе критерий "качество на обучението". Идеята е повече пари да получат училищата с високи резултати, както и да се преодолеят разликите между големите и малките училища. В момента единствен критерий е броят ученици, заради което училищата в по-малко населените райони в страната се справят по-трудно.

Дацов обаче обръща внимание, че подобна промяна може да опорочи идеята на делегираните бюджети в средното образование. "Ако целта е да се съхранят неефективните училища и детски градини, по-добре това да се направи през отделна национална програма за качество на образованието. Досега парите следваха ученика, а ми се струва, че се готви промяна на този модел. Ако това е реформата, по-добре да я няма", допълва той.

Подобен механизъм е предвиден и във висшето образование, като критерии ще бъдат реализацията на студентите на пазара на труда и приоритетните за страната специалности. В същото време обаче се увеличава субсидията за УНСС и се намалява тази за Техническия университет в София, което противоречи със заявения приоритет за съобразяване с потребностите на пазара на труда.

Според проекта правителството е осигурило средства за нови учебници и учебни помагала, както и за целодневно обучение на учениците от 1 до 4 клас. Друг акцент е професионалното образование, за което са предвидени средства за обучение на специалисти, които са важни за икономиката на съответния регион, както и за стипендии. Предвидени са допълнителни средства и за БАН, но без план да се разпределят на проектен принцип.

Леко надолу

След като тази година правителството увеличи дефицита до максимално позволените по закон 2% от БВП, през следващата планира той да се свие леко до 1.8%. Процесът на затваряне на дупката между приходите и разходите в държавните финанси обаче ще продължи и след 2016 г., когато дефицитът се очаква да е 1.1% от БВП. За сравнение, предишната цел беше с 0.2 пункта по-ниска. Увеличава и още един показател за състоянието на държавните финанси - средносрочната цел за структурен дефицит (виж карето).

"Основната цел на бюджета за 2014 г. е да рестартираме икономиката и да ускорим икономическият растеж, като чрез бюджета искаме да променим наложения през последните години модел за провеждане на фискална политика, която задържа растежа", обясни министърът на финансите.

Според прогнозите на финансист обаче дефицитът може да достигне и 2% догодина, особено ако правителството залитне в посока твърде много социални разходи. В проектобюджета са отбелязани още два риска - процесът на усвояване на средства от европейските фондове предвид застъпването на два програмни периода, както и квазифискалните дефицити, натрупвани от държавните предприятия, или генерирането на дефицити по сметките на общините.

"Бюджетът е добре изготвен, но остава големият въпрос - за неговото изпълнение. По времето на ГЕРБ всичко беше текущи разходи за сметка на тези, които създават растеж. Същото може да се случи и сега", казва Дацов. Той пояснява, че в проектобюджета се "чете" едно нормално Министерство на финансите и силно непроменен капацитет на останалите ведомства да реализират заявените намерения.

Поддържането на дефицити при ниско ниво на фискалния резерв и липсата на допълнителни приходоизточници (за следващата година той отново не трябва да пада под 4.5 млрд. лв.) при равни други условия означава повече дълг. Догодина държавата ще набере до 4.4 млрд. лв. От тази сума 3 млрд. лв. ще отидат за плащане по падежиращ дълг (1.7 млрд. лв. по глобалните облигации, които трябва да се платят през януари 2015 г., и 1.3 млрд. лв. за падежиращ дълг на вътрешния пазар). Останалите 1.4 млрд. лв. са за покриване на дефицита, като по всичко личи, че не е предвидено поемане на дълг за други цели извън тези. Това оставя малко място за лавиране за непредвидени разходи и също поставя риск да се наложи актуализация. Лимитът за дълга, който може да се набере от международните пазари, е 3.9 млрд. лв.

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, който е и член на икономическата група към гражданския съвет на Реформаторския блок обаче, в средносрочна перспектива не се вижда намаление на тавана на дълга. През 2014 г. ще има извънредно набиране на средства, за да се платят падежиращите глобални облигации през януари 2015 г. Затова и дългът ще се увеличи до 18 млрд. лв. След това управляващите не са поели ангажимент този таван да падне и през 2015 г. той ще е на същото ниво. Въпросът е защо.

Най-големият проблем пред бюджета обаче ще е поведението на правителството. Ако то се вкопчи в мисията за спечелване на общественото одобрение от всички на всяка цена, вредата за публичните финанси ще е голяма. Като индикатор дали се върви в тази посока например може да послужи увеличаване на пенсиите още през април, както настояват от БСП. Жестът към възрастните хора ще е голям, но с цената на стабилността.