Бюджет 2014 - колебливо вляво

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Бюджет, който да се хареса на всички – и на протестиращите за повече социални помощи, и на протестиращите за по-малко корумпирана държава, и на бизнеса. На пръв поглед с финансовата рамка на държавата за следващата година правителството се е опитало да постигне точно това: да увеличи социалните плащания, като едновременно с това маркира някакви намерения за реформи в администрацията, образованието и здравеопазването. Заявката на финансовия министър Петър Чобанов е още по-смела – за рестарт на икономиката и ясна посока на политиките.

Когато се опитваш да решиш проблемите на всички, в условия на сериозно недоверие, с ограничен ресурс и без единодушно приета стратегия къде какво да промениш обаче, фокусът започва да се губи. Особено ако към тази картина се насложат и все по-осезателните вмешателства на партийните централи в работата на правителството.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В крайна сметка на чакащите повече пари от държавата бюджетът им се видя постен, а на либерално мислещите – недостатъчно оптимизиран откъм ефективност на разходите. Така, вместо всички да се доволни, всички са малко недоволни. Бюджетът за щастие опроверга най-сериозните опасения за бясно харчене, но в него могат да се видят и всички проблеми на сегашното управление. Изключително ниското доверие към кабинета се отразява в опита да се купи симпатия с увеличаване на разходите в социалната сфера. Партийният контрол върху правителството е смачкал макар и плахите експертни идеи за реформи, като например тази в администрацията. Изключителното внимание да няма нито една сериозно ощетена група хора пък показва страха от предсрочни избори.

Истината е, че като структура бюджет 2014 няма да е много по-различен от миналогодишния (виж графиката). Приходната част отново е пренапрегната, а освен постоянните искания на БСП за повече разходи основната заплаха за държавните финанси отново остава неясната икономическа обстановка. Макар и с малко, догодина дефицитът се предвижда да се свие - до 1.8% от БВП. Преразпределителната роля на държавата пък е близо до тавана по закон – 39.7% от БВП. Има и положителни промени, но те са по-скоро в начина на представяне на държавните финанси. Дали това ще ги направи по-ефективни и по-прозрачни обаче ще стане ясно малко по-късно. Все пак проектобюджетът, публикуван на страницата на финансовото ведомство, не е напълно завършен. Тази година той се изготвя по нови правила и докладът към него (в който има допълнителна информация за разходите по функции и подробни разбивки за бюджетите на министерствата) ще бъде публикуван чак след като проектът бъде гласуван в Министерския съвет. А и дотогава най-вероятно ще продължат и политическите пазарлъци и сметки от кой да се отреже и на кой да се даде повече.

Амбициозните 1.8



Основният въпрос при подготовката на бюджета всяка година, особено след като започна кризата, е ще има ли растеж. Причината е, че държавните финанси до голяма степен зависят от това как и с колко се увеличава БВП. Дебатът сега не е по-различен. От финансовото министерство залагат на 1.8% ръст на икономиката през 2014 г., движен от износ и вътрешно потребление. Толкова ще е и инфлацията. В мотивите към проектодокумента за 2014 г. обаче е посочено, че "в средносрочен план най-същественият риск за бюджета продължава да бъде евентуално значително отклонение от очакванията за растеж на икономиката". Все още има голяма доза неизвестност и за развитието на Европа, а за там е предназначен почти две трети от българския износ.

В същото време през следващата година държавата планира да събере 1.5 млрд. лв. повече данъчни приходи. Този ефект трябва да дойде най-вече от косвените данъци (допълнително 600 млн. лв. от ДДС и 250 млн. лв. от акцизи). Ако не се сбъднат очакванията за изсветляване на икономиката или по-висока събираемост, задачата може да се окаже с повишена трудност. "Приходите са напрегнати, но благодарение на промените в данъчните закони и усилията на приходната администрация ще бъдат изпълнени", заяви финансовият министър.

От въвежданото на обратно начисляване на ДДС за сделките със зърно например през 2014 г. се очаква 400 млн. лв. положителен ефект, а от засиления фискален контрол върху високорискови стоки – още около 220 млн. лв., но според финансисти тези сметки са надценени.

"С почти 100% сигурност бюджетът ще бъде прекрояван догодина, след като се види, че заложените в него цели са нереалистични", коментира икономист. Според него рисковете за изпълнение на приходите са съществени, тъй като реално не се прилагат никакви мерки за подобряване на събираемостта.

Все пак в бюджета има и буфери. От следващата година отново се въвежда правилото за задържане на част от разходите и трансферите от републиканския бюджет. Става въпрос за 5%, които ще се отпускат в края на годината, при условие че изпълнението на бюджета е според плана. Подобно ограничение имаше преди няколко години, но тогава то беше за 10% от разходите на ведомствата и общините.

• 1
• 2
• 3
• 4
• Следваща страница » "Печеливши и губещи"