С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
43 25 окт 2013, 17:19, 10780 прочитания

Планът България

Кои трябва да са приоритетите на страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

България традиционно заема последите места в ЕС в проучвания по множество критерии – от образованост на населението и качество на здравеопазването до ниската конкурентност на българската икономика, прилагането на иновации в бизнеса и енергийна ефективност. Едва ли резултатите са изненада за някого, напротив, тези факти традиционо се ползват от медии и политиции като форма на обвинение срещу кого ли не, но така и не се предлага конкртен подход за разрешаването на тези проблеми.

И докато Европейската комисия осъзнава нуждата да реагира с реформи и вече дефинира пет основни приоритета за Европа за следващите 7 години (благоприятстваща растежа фискална политика, възстановяване на кредитирането на икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация), България отново няма план какво и как да направи.


Многото пробойни

Икономическата криза разкри ясно пробойните в българската  икономика, които са резултат от липса на визия и устойчиви политики през годините на прехода. Въпреки че през последните две години се наблюдава лек растеж на БВП, текущите показатели са все още далеч под предкризисните им нива. Преките чуждестранни инвестиции се свиха от 9 млрд. евро през 2007 г. до 1.5 млрд. евро през 2012 г.  Неблагоприятната външна среда и намаленото търсене сред основните ни европейски партньори се отразиха и на износа, който въпреки липсата на държавна политика и единствено благодарение на гъвкавостта на българския бизнес се пренасочи към страни извън съюза.
Средното ниво на безработица за страната достигна 12.3%, което е почти два пъти по-високо от 2007 г., а в някои региони в страната безработицата е над 50%. Над 1 милион образовани българи напуснаха България през годините, а това се отрази изключително негативно върху производителността на труда в страната. Не е изненада, че секторите на нискоквалифицирано производство и на строителството са били водещи за генериране на работна заетост и икономически растеж в периода преди кризата.
Сивата икономика е и продължава да бъде съществена бариера пред постигането на икономически растеж в страната. През 2011 г. България е на първо място в Европа по дял на сивата икономика, която се изчислява на около 32% от БВП. Недекларираният труд и приходи  пряко се отразяват на недостатъчното финансиране на социалните системи и имат сериозни негативни последици за постигането на макроикономическите цели на страната.

Малкото визия



На фона на тежката икономическа стагнация, България успя да запази финансова стабилност с цената на строги финансови ограничения, засилена фискална дисциплина във всички бюджетни сектори и усилия за увеличаване на събираемостта на приходите. Страната има едно от най-ниските нива на бюджетен дефицит (2.1%) и дълг (17.2% от БВП) в Европа за 2012. Дотук добре, но по-важен е въпросът доколко тази финансова стабилност е устойчива на базата на водената до скоро политика. Истината е, че страната през последните три години е в системен дефицит, т.е. държавата харчи повече отколкото нивото на икономическото развитие позволява.  Без провеждането на спешни структурни реформи и постигане на икономически растеж, който да генерира работни места и приходи в бюджета, държавата неизбежно ще има нужда от дълг за финансиране на текущите си разходи. Това обаче не води до растеж. В тази връзка финансовата стабилност не е достатъчна без ясна програма за реформи и визия за постигане на икономическо развитие и подобряване качеството на живот на населението. По тази логика и един клошар е финансово стабилен – той няма дълг, но няма и пари. Днес България няма нито добре развита антикризисна програма, нито ясна дългосрочна икономическа политика.

Приоритетите социална макрорамка, образование, бизнес среда

Ясно е, че след три години на сериозни ограничения в социалните разходи за пенсии, подпомагане на социално слаби и семейства, тези разходи трябва да се преразгледат и осъвременят в посока увеличение, за да се избегне тежка социална криза. В подкрепа на това е и фактът, че в България социалните разходи като дял от БВП са доста по-ниски от средните за ЕС.
Но друг е по-сериозният проблем -  9.8% от БВП се отделят за пенсии в България, а този дял е сред най-високите в ЕС. На фона на негативните демографски тенденции в страната, намаляването на хората в работоспособна възраст и застаряващото население осигуряването на необходимите средства за покриването на огромния дефицит в пенсионната система представлява сериозен проблем. Във всички страни от ЕС се работи в посока удължаване на осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране и България не може да е изключение. Необходима е социална макрорамка, която да адресира належащите социални и демографски проблеми на страната. В тази връзка тук няма място нито за евтин популизъм, нито за работа на парче, нито време за отлагане на пенсионната реформа

Друг основен проблем, който пряко влияе на икономическия растеж на страната, е качеството на средното образование. Общата образованост и ниво на грамотност сред учениците до 12-и клас е сред най-ниските в Европа, а имено това  е  ключово условие за последващо образование и професионална реализация. Фактите са доста тревожни – 28% от младежите до 29-годишна възраст са безработни. С този показател България е една от държавите в ЕС с най-висок дял на младежка безработица при средно 23% за ЕС. Защо и как се стигна дотук: причините могат да са обект на отделен анализ, но най-общо липсата на адекватна образователна политика и ниското заплащане на учителите и преподавателите доведе до трайната им демотивация за работа и развитие. Държавните разходи за образование остават относително ниски в сравнение със средните стойности в ЕС и варират между 3.5% и 3.8% от БВП за последните три години. И тук България трябва да направи своя избор – дали да инвестира в своето бъдеще чрез по-добро образование, или да се подготви за социалната издръжка на  цели поколения от млади хора, които ще бъдат обречени на нискоквалифициран труд и бедност. Незабавното увелиечение на бюджета за заплати на учителите би трябвало да е приоритет номер едно в бюджет 2014. Другите инвестици в образованието обаче трябва да се обвържат с ясна и устойчива, а не козметична реформа на системата. Въвеждането на дуалното образование например е стъпка в правилната посока, защото това ще реши въпроса с липсата на квалифицирании спецалисти със средно образование.

По отношение на бизнеса фирмите са изправени пред десетки предизвикателства, които влияят негативно на потенциала им за развитие и в много случаи са критични за тяхното оцеляване. Такива са недостиг на квалифицирани специалисти, затруднен достъп до финансиране от местните банки, непрозрачност на държавните обществени поръчки, както и неефективна регулаторна база и бюрократична среда за правене на бизнес.  В доклада на Световната банка по показателя "правене на бизнес" България бележи спад две години с общо 7 места до 64 позиция през 2012 г.  

Причините за лошата бизнес среда и за наличието на сивата икономика са известни на всеки – забавена реформа в съдебната система; недостатъчна адекватност на трудовото законодателство, което по никакъв начин не осигурява гъвкавост за работодателите и служителите, неефективно прилагане на данъчната и осигурителната политика,  необходимост от повече прозрачност на работата на администрацията. В този смисъл, създаването на привлекателна инвестиционна среда за бизнеса в България изисква отговорна национална политика с ясни правила, които да важат еднакво за всички. А бизнесът ще си свърши работата сам, когато работи в стабилна, предвидима и прозрачна среда.

Дълг за реформи

Изготвянето на националния бюджет и програмирането на фондовете от ЕС през следващите години трябва да бъдат ясно обвързани с горепосочените национални приоритети и подкрепени с редица политически реформи, които да целят постиганото на важните за страната цели: ефективна съдебна система, по-добра инфраструктура, конкурентоспособна образована младеж, по-добра и либерална бизнес среда и по-голямо доверие в държавните институции.

Едно е ясно - България има нужда от значително увеличаване на публичните инвестиции и на бюджета за образование. Дори и да се направят необходимите структурни реформи и да се постигне растеж, ефектът от тези мерки върху бюджета няма да е незабавен. В краткосрочен план дефицитът  неминуемо ще трябва да се финансира с дълг и/или по-високи данъци.

Към днешна дата ниското ниво на дълг е най-големият коз на страната за постигането на икономически растеж през следващите няколко години. Поемането на допълнителен дълг обаче не трябва да е самоцел, а трябва да е тясно обвързано с редица действия: (1) изпълнение на структурни реформи с цел оптимизиране на разходите и запушване на дупки, където неефективно се харчат пари; (2) повишаване на приходите чрез мерки за изваждане на сивата икономика на светло и подобрена събираемост на приходите; (3)  разумна дългосрочна икономическа и инвестиционна политика, която да се припознае от бизнеса и обществото.

Затова е необходима ясна антикризисна програма, както и компетентна икономическа програма за средносрочното и дългосрочното развитие на България. Тези два документа трябва да имат ясен план за действие и да се подложат на реално широко обсъждане най-малкото защото те няма да успеят, ако не спечелят доверието на избирателите и данъкоплатците, които без съмнение ще трябва да подкрепят някои трудни социални и икономически мерки. Заложените политики трябва да се припознаят с консенсус и от всички политически сили, включително и извънпарламентарните, които да поемат ангажимент да ги прилагат в следващите 10 години независимо дали са на власт или опозиция.

Авторът беше вицепремиер в служебния кабинет, понастоящем е старши банкер в ЕБВР Лондон. Статията е експертно мнение и не обвързва ЕБВР
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 892 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 692 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Поради един милиард причини

Нов стратегически преглед на сигурността трябва да обоснове разходите за въоръжени сили през следващите 15 години

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки