Лъжата за земята
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лъжата за земята

Лъжата за земята

Народното събрание гласува безсмислен текст, който вреди на всички освен на "Атака". Може да не е последният

Огнян Георгиев
19633 прочитания

© Инна Павлова/ Shutterstock


Брюксел със сигурност беше последното място, където искаше да е премиерът Пламен Орешарски тази седмица. Известен напоследък предимно с влизането и излизането си през задните входове на сгради в България, Орешарски може и да си е помислил за нещо такова и в белгийската столица, където трябваше да участва в редовния Европейски съвет на 28-те страни членки. Този път това би му било простено: ситуацията, в която го постави българският парламент, след като гласува за удължаване на мораториума върху продажбата на земеделска земя на чужденци, е трудно обяснима в България, а какво остава в Европа. 

Ако трябва да помогнем на премиера и да обобщим ситуацията от тази седмица, тя би изглеждала така: възсядайки (и вероятно подбуждайки) ропота на собственици на земя и на големите зърнопроизводители, една екстремистка партия успя да прокара през парламента юридически нищожен текст, който противоречи на вече поети от България ангажименти и чиято единствена цел е събирането на повече електорат за същата тази партия. Шокиращото е, че тя направи това с помощта на двете най-големи партии  в страната БСП и ГЕРБ, които се оставиха напълно безропотно и дори със задоволство да бъдат въвлечени в един безкрайно закъснял дебат, със странни (меко казано) аргументи и с краен резултат, който не решава никакви проблеми, а създава много нови. С този пошъл спектакъл на политическа безгръбначност и популизъм, 42-ото Народно събрание официално се превърна в арена, на която четирите участващи партии се борят пред тълпата за всеки възможен глас преди очевидно наближаващите избори.

Как се стигна дотук

Волен Сидеров е доволен, защото партията му започна да налага дневен ред
Фотограф: Надежда Чипева

Съгласно приложение VI от договора за членство на България в ЕС, страната има право да ограничава до пет години след присъединяването си покупката на земя за второ жилище от граждани и фирми от други страни членки и до седем години за покупката на земеделска земя. Именно вторият срок, който изтича на 1 януари догодина, изведнъж се превърна в обект на политическо говорене. Започнаха, разбира се, "Атака", които в типичния си краен стил скочиха директно към идеята за мораториум върху продажбата на земеделска земя. Това бе ентусиазирано подкрепено от Асоциацията на зърнопроизводителите, които ползват големи количества земя под аренда и нямат никакъв интерес цената да се вдига.

Правителството в лицето на самия Орешарски и на неговия заместник Зинаида Златанова се постара да обясни, че подобен мораториум не може да бъде наложен, тъй като той изисква повторното отваряне на договора за членство и нови преговори с всички останали държави. Както уточниха от Европейската комисия за "Капитал", в договора с България не е предвидена възможност за удължаване на забраната, а и в досегашните седем години такова искане не е постъпвало от българска страна. ГЕРБ, при чието управление минаха доста от тези години, изненадващо подкрепиха "Атака" и вкараха въпроса в дневния ред на парламента. Оттам нататък в пленарната зала властваше единствено и само духът на националпопулизма.

Преглед на оригинала

Заслужава си да се прочете стенограмата от това странно заседание (вижте хронологията), за да се долови дори през нея усещането за абсурд. На него Волен Сидеров сравнява цените на земята с тези в Холандия, Гърция и Великобритания, като удобно забравя цените в другите нови страни членки и дори във Франция, които са доста по-близки до тези в България. Говори се за турци, които обикалят селата и изкупуват земя и никой не коментира реалната ситуация на пазара, на който големи инвеститори отвън отдавна не са влизали, заради което и цените, разбира се, са останали по-ниски. Цитира се "общественото мнение", под което депутатите разбират явно разговори с хора. Не е трудно да се сетим, че на въпроса "искате ли чужденци да купуват земя", повечето хора навсякъде по света ще реагират негативно, но този въпрос изобщо не е адекватен към момента в България. Първо, защото всеки така или иначе може да инвестира, като основе местно дружество, и второ, защото страната е длъжна да спазва ангажиментите си в ЕС, както иска от другите страни да отворят трудовия си пазар за българи.

Своеобразен връх на спекулацията и пропагандата е изказването на Адриан Асенов от "Атака", което си заслужава да бъде цитирано: "Няма държава, която да е изключена от ЕС! Правят се спекулации, че за Унгария не било ясно какво ще стане. Трябва да ви кажа, че Унгария си оправи държавата, тръгва по пътя на връщането на благата на унгарския народ в ръцете на същия този народ. Така че да ни плашите, че ще ни изключат от една търговско-политическа организация, за мен е безсмислено! Защото утре-вдругиден нашата цел, която е поставена на пиедестал не знам от кой и не знам защо - Европейски съюз, може да не съществува." На развилнелите се атакисти откъм ГЕРБ пригласят Цвета Караянчева и Десислава Танева (бивш изпълнителен директор на един от големите собственици на земя в страната - фондът "Мел инвест холдинг"), а единственият разумен глас - на Янаки Стоилов от БСП, потъва в суматохата. В крайна сметка, мораториумът е приет с гласовете на всички присъстващи от ГЕРБ и "Атака" и над половината от БСП.

Защо мораториумът е безсмислен

Гласуваният от Народното събрание текст, първо, е юридически нищожен, защото противоречи и на конституцията, и на договора за присъединяване, който има предимство спрямо националното законодателство в случай на противоречие. Депутатите са знаели добре това, защото зам.-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева го е разяснила на комисия, а мнението й беше прочетено в залата. Но това е най-малкият проблем на гласувания текст.

Единствените жертви на тази забрана биха били онези, които имат желание да вдигнат цената на земята си, а единствените печеливши - зърнопроизводителите и купуващите земя на ниски цени
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Тъй като не е защитила както трябва интересите си преди влизането (Полша например отваря напълно пазара едва през 2016 г.), България, разбира се, би могла да поиска отварянето на договора за членство и предоговарянето на тази клауза. Това ще включва преговори с 27 други държави, които ще се проточат във времето и със сигурност не биха завършили преди отпадането на забраната. По време на тези преговори, както източници в Брюксел припомниха, другите държави също ще могат да променят клаузи. Достатъчно е да припомним желанието на Великобритания, Германия и Холандия да се удължи забраната за българи да работят на техните пазари, както и обвиненията им за "социален туризъм", неподготвеност за Шенген и т.н. Не е особено трудно да се предвиди, че преди България отново да затвори договора, в него ще има съществени промени в ущърб на българските граждани. 

В замяна страната няма да получи нищо. Мораториумът няма да спре чужди граждани или фирми, искащи да придобият земя в България - те така или иначе могат да го направят с просто ООД, чиято регистрация е елементарна. При това, докато забраната се вдига за граждани на ЕС, то възможността да придобиват и сега през фирми съществува за всички, независимо от произхода на капитала. Което не значи, че има кой знае какъв интерес. Ако депутатите искаха да чуят, всеки брокер на земя би могъл да им каже, че митът за огромна опашка инвеститори, които чакат да купят българска земя, е празен. Както случаят с китайската компания в Бойница преди време показа, големите инвеститори вътре или извън ЕС могат да дойдат, но българският пазар няма кой знае какво, което да им предложи. Лошото състояние на поливната система, на отдавна непипана земя и фактът, че за големи парцели трябва да се преговаря с останалите малки собственици, за да се комасира обработваема площ, прави такава инвестиция трудоемка. По думите на един брокер в последните три години дори фондовете, които са най-големите притежатели на земя (вижте карето) са се превърнали в нетни продавачи.

Факт е, че на европейския пазар и в България, малките фермери са неравнопоставени и големи корпорации, фондове и зърнопроизводители акумулират все повече земя. Това е отчасти и следствие от европейските субсидии на хектар площ. Този проблем обаче няма как да бъде решен с подобен мораториум, а промените, които БСП обсъжда да внесе като алтернатива в законите за собствеността и земеделската земя (виж допълнителния текст), също таргетират единствено дребни фермери и инвеститори. Дори ако има такива, те биха си купили няколко декара земя в България - трудно е това да се нарече заграбване. Освен това, както казва един депутат от ГЕРБ, пожелал анонимност, "нали, за да купиш, някой трябва да ти продаде". Така единствените жертви на тези забрани биха били онези, които имат желание да вдигнат цената на земята си, а единствените печеливши - зърнопроизводителите и купуващите земя на ниски цени.

За имиджа на една пропаднала държава

Въпреки че е безсмислен, този театрален акт на българските депутати беше вреден. Страната, която има наложено наблюдение за съдебната система и в която чуждите инвеститори се съмняват в ненарушимостта на договорите си, демонстрира открито, че не зачита подписани споразумения на най-високо ниво. Трудно е да се прецени каква ще е вредата от подобно действие, но то по никакъв начин не подсилва позицията ни нито по искането за солидарност за бежанците, нито за приема ни в Шенген. Единствените две други държави, в които се случва нещо подобно, са Румъния и Унгария (с които Цвета Караянчева и Адриан Асенов гордо ни приравняват). Надали е случайно, че това са също така другите две членки, които имат сериозни проблеми с демокрацията и функционирането на институциите.

От офиса на комисаря по вътрешния пазар Мишел Барние коментираха, че ще изчакат да се запознаят с текста, но "това ще бъде много сериозно ограничаване на принципа на свобода на движението на капитали, което противоречи на задълженията на България. Комисията си запазва правото да започне процедура срещу страната". "Капитал" се поинтересува и от мнението на Ханес Свобода - лидера на групата на Партията на европейските социалисти в европарламента. Съпартиецът на Сергей Станишев беше категоричен, че случващото се в България и БСП е "неприемливо". "В дългосрочен план, това уврежда вярата на хората в ЕС и подкопава основите на съюза. Надявам се правителството да предприеме правилните стъпки и да изясни на партиите, както и Сергей Станишев да изясни на своите депутати, че това е вредно решение. То ни вреди и за европейските избори, защото дава муниции на ГЕРБ и "Атака" да кажат "ето вижте, накарахме социалистите да гласуват наше решение, но правителството им е неспособно да го изпълни", смята Свобода. Според него от Европейската народна партия, където членува ГЕРБ, са на същото мнение. Не е чудно, че на разбор след заседанието вечерта във вторник на "Позитано" 20, Сергей Станишев се е държал така, сякаш народните представители го проваляли като президент на ПЕС.

И за политиците в нея

Правителството на Орешарски сега ще трябва да обира негативите на това решение. То обаче не е безпомощна жертва на тази ситуация. Именно неговият страх от всякакво обществено недоволство и съответно неспособност да отстоява дори правилни свои решения и каузи, като ситуацията с бежанците, допринесе за атмосферата, в която всяка кауза, независимо колко популистка, може да добие публичност. Георги Кадиев, един от гласувалите против мораториума в БСП, заяви, че партията изобщо се е опитала да неглижира темата с надеждата, че няма да се стигне до нейното разглеждане. Същото според него се случва и с темата за бежанците. "Задачата на политиците е да са лидери на общественото мнение, да защитават принципни позиции, не да вървят по течението. Каузата на БСП е да е проевропейска, предвидима партия дори когато това носи временни електорални негативи", написа Кадиев във Facebook.

От БСП твърдят, че няма да се предприеме нито стъпка за промяна на договора с ЕС. Нищо обаче вече не изглежда сигурно. "Решението във вторник показа, че вече всичко ще бъде възможно", коментира социологът от НБУ Антоний Гълъбов. "Това е индикатор за нестабилност на парламента. Следващата потенциална тема, която можем да очакваме, би могла да бъде за нелегалните емигранти, може да е във формата на вот на недоверие срещу вътрешния министър или правителството." Според политолога Румяна Коларова се намираме в управленска безпомощност. "Не знам защо след четирите години управление на ГЕРБ се създаде илюзията, че кабинетите на малцинствата могат да функционират без стабилна парламентарна основа. В случая имаме едно правителство, чиято парламентарна основа дори не е 50% от депутатите. Тук не става дума само за двата мандата на БСП, които, да кажем, в момента са неефективни, тук става дума за естествения процент неприсъстващи, който се е наложил."

Основната опозиционна партия ГЕРБ пък в опита си да разклати правителството с цената на всичко изглеждаше гротескно. Депутатите нито можеха да обяснят гласуването си, нито имаха желание да го правят, но беше ясно, че става дума за повеля от Борисов. "За ГЕРБ е приоритет дисциплината", казва Коларова, която го сравнява с края на НДСВ, които се разпаднаха извън властта. Иронично и опозиция, и управляващи твърдяха, че от този вот нищо няма да произтече като следствие. Това може и да не е така.

В тази атмосфера, смятат Гълъбов и Коларова, естественият победител е "Атака", защото вече не е в позицията на малък изнудвач, а е в състояние да налага дневен ред. "Това е предизборен ход за "Атака", а със сигурност е предизборен ход и за БСП, и ГЕРБ, именно това може да е индикатор, че вървим към предсрочни избори, че вече ситуацията е неудържима", казва Коларова. "Това, че те си позволяват подобно решение и няма кой да се противостави, да блокира подобно решение, може да означава, че решенията нито в парламента, нито на правителството имат някакво значение. Че има значение нещо, което е отвъд парламента и правителството." Според нея позицията на депутатите от БСП също показва, че оцеляването на правителството вече не е такъв приоритет, какъвто е запазването на подкрепата на избирателите.

Ако това е така, кабинетът "Орешарски" е обречен на много по-неприятна съдба от това да не довърши мандата си - да изкара краткия си престой във властта в опит да балансира между различните лагери на политическия популизъм. След тази седмица е още по-ясно, че крехкото мнозинство на управляващите е по-малкият проблем. Доста по-сериозният е, че в парламента здравият разум е малцинство.

 

Защо БСП гласува така?

Причините 59 депутати от БСП да гласуват за удължаване на мораториума могат да се сведат до едно нещо - желание да се харесат на избирателите. "Нашият електорат не е като този на ДПС, на който не му пука какво ще реши партийното ръководство. Нямаше как да обясним на избирателите защо сме против, след като темата вече беше повдигната от "Атака" и в последните дни на срещи из страната ни питаха и нас." Така обясни мотивите си един от гласувалите "за". И той го е направил с ясното съзнание, че текстът на националистите не е работещ, а мораториумът е "пълна глупост".

Един от депутатите, който е гласувал "въздържал се", заяви пред "Капитал": "Няма държава, която да е вървяла напред по този начин -  когато взима всяко решение заради общественото мнение. Предстоят непопулярни мерки. Тогава какво ще правим?" Според него е "опасно заиграване да се поддадеш на такъв тип очаквания" и твърди, че е действал рационално.

Другото, което е изиграло роля, е, че по тази тема ГЕРБ и "Атака" гласуваха единно и социалистите с ДПС бяха малцинство в залата, т.е. и без тях решението щеше да мине.

По едно нещо и подкрепящите двете позиции нямат противоречия - "много лоша артикулация на партията". Според тези, които са подкрепили в крайна сметка националистите, "колегите от първите редове в залата", т.е. ръководството на БСП и групата, в последния момент се изметнали. Те са били наясно още на почивката, че мнозинството от червените депутати са били за подкрепа на текста на "Атака", като вариант Б в стратегията. "Ако някой от ръководството искаше да имаме обща позиция, да беше казал", коментира един от тях. Както коментира социологът Антоний Гълъбов, "Атака" казва гласно това, което БСП си мисли. Да не забравяме, че в "Коалиция за България" е "Нова зора", от която навремето произлезе "Атака". "Атака" не са дясна формация, те винаги са стояли вляво."

 

Защо ГЕРБ гласува така

До края на дебата във вторник депутатите от ГЕРБ отказваха да кажат как ще гласуват в пленарна зала. Предвид начина, по който застанаха зад предложението на "Атака" обаче, е ясно, че става дума за нареждане от Борисов. Самият той първо обясни, че нуждата от мораториума е била заради "хилядите бежанци", а след това в Брюксел каза, че е бил подведен от Атака.

Депутати от партията отказаха да коментират след това случилото се, като признаха, че им е неудобно от този вот. Решението е било взето, след като е направен преглед на ситуацията по райони, като някои от хората на ГЕРБ, най-вече в смесени райони, но и в такива с повече земеделска земя, са казали, че имат много оплаквания и запитвания от хора. Другото оправдание, което се ползваше, беше същото като в БСП - от решението не зависи нищо.

Другото обяснение беше, че след "затоплянето" на отношенията с "Атака" може по-късно да разчитат на подкрепа от тяхна страна при внасянето на евентуален вот на недоверие по темата сигурност например или след като стане ясен междинният доклад по правосъдие и вътрешен ред.

В края на седмицата Бойко Борисов включи на заден ход и призна, че гласуването е било грешка. "Популизмът, който вкара "Атака" в парламента, това, че Станишев, Местан обвързаха своето управление с тази партия, направи така, че всички да се подведем по всеобщата лудост. От "Атака" са гласували 20 души, 59 от БСП, и 91 от ГЕРБ, общо 150 души, за което, предполагам, нито лидерът на БСП, нито аз съм щастлив", обясни Борисов в Брюксел.

 

Какво следва

БСП готвят известни ограничения за покупката на земи от чужденци, които трябва да залегнат в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Към кандидатите ще има изискване да докажат произхода на парите си, като все още не е ясно пред кой орган, както и да имат история като земеделски производител няколко години назад. Чужденците няма да могат да купуват земи в погранични райони и в райони в близост на стратегически обекти, свързани с националната сигурност. Предвижда се въвеждането на изискване чужденец да може да купува земя само ако е пребивавал в България определен период от време, вероятно пет години. От ЕК коментираха, че "всяка забрана трябва да бъде оценявана според обстоятелствата. Трябва да видим основанията на България да наложи такива рестрикции".

 

Кои са най-големите собственици на земя

1. "Ромфарм компани" - 900 000 дка

Фармацевтична компания, която произвежда капки и медикаменти в Румъния за руския пазар, е най-големият частен собственик на земеделска земя в България. След придобиването на фонда "Серес" (186 хил. декара) тази година притежаваните от "Ромфарм" обработваеми площи достигат близо 900 хил. декара, или 2.5% от обработваемата земя в страната. Собственици са Венелин Георгиев и Тенчо Шиков (син на председателя на близката до БСП партия "Социалдемократи" Лъчезар Шиков).

2. "Адванс Терафонд" АДСИЦ - 244 000 дка

През последната година вторият най-голям собственик повече продава, отколкото купува земя. Дружеството със специална инвестиционна цел е създадено през 2005 г. Най-големите акционери във фонда са "Карол финанс" и International Finance Corporation, част от Световната банка.

3. "Уинслоу груп" - 186 000 дка

"Уинслоу груп" е собственик на "Уинслоу ленд инвест", което през пролетта на тази година придоби "Омега агро инвест" (161 хил. декара). "Омега" е компанията, която движеше бизнеса със земя на "Винпром Пещера". Отделно от това групата на "Уинслоу" е собственик на над 30 000 дка обработваеми площи. Акционери в "Уинслоу ленд инвест" са "Уинслоу груп" (собственост на братята Иван и Яник Мекушин и британеца Майкъл Уелинкс) и адвокат Стефан Кючуков. Заради лошото финансово състояние на "Уинслоу груп" и неяснотата как са финансирали сделката за "Омега агро инвест" обаче на пазара се коментираше, че не е ясно точно кой кого купува.

4. "Агро финанс" АДСИЦ - 140 872 дка

Четвъртият по големина фонд е с широка акционерна структура от фондове, пенсионни дружества, банки и физически лица, но най-голям контрол над дружеството имат фирми, индиректно свързани с Корпоративна търговска банка. Самата банка има 2.3 млн. акции. Сред големите собственици на акции в компанията са "КООП Инвестмънт" със 7.8 млн. акции и "Никкомерс 01" с 5.7 млн. акции. Втората до 2009 г. е регистрирана на адреса на "Бромак" ЕООД, еднолична собственост на Цветан Василев. Този месец новоучредената компания "Табако инвестмънт" купи 20% от акциите. Интересно е, че и продавачът (регистрираната на Вирджинските острови компания Radiant Technology), и купувачът "Табако инвестмънт" се представляват от бившия медиен могул Петър Манджуков (той продаде телевизия BBT (сега News7) на Ирена Кръстева и "Нова българска медийна група" през 2009 г.). 22% има и италианският текстилен предприемач Едоардо Миролио. 

5. "Агроенерджи инвест" АДСИЦ - 41 979 дка

"Агроенерджи инвест" АДСИЦ до миналата година "ФЗЗ Мелинвест" е с основен акционер "Венчър екуити България" ЕАД (98%) на известния дялов инвеститор Светослав Божилов. 

По темата работиха Велина Господинова, Деница Ватева, Елена Старидолска, Зорница Стоилова

Брюксел със сигурност беше последното място, където искаше да е премиерът Пламен Орешарски тази седмица. Известен напоследък предимно с влизането и излизането си през задните входове на сгради в България, Орешарски може и да си е помислил за нещо такова и в белгийската столица, където трябваше да участва в редовния Европейски съвет на 28-те страни членки. Този път това би му било простено: ситуацията, в която го постави българският парламент, след като гласува за удължаване на мораториума върху продажбата на земеделска земя на чужденци, е трудно обяснима в България, а какво остава в Европа. 

Ако трябва да помогнем на премиера и да обобщим ситуацията от тази седмица, тя би изглеждала така: възсядайки (и вероятно подбуждайки) ропота на собственици на земя и на големите зърнопроизводители, една екстремистка партия успя да прокара през парламента юридически нищожен текст, който противоречи на вече поети от България ангажименти и чиято единствена цел е събирането на повече електорат за същата тази партия. Шокиращото е, че тя направи това с помощта на двете най-големи партии  в страната БСП и ГЕРБ, които се оставиха напълно безропотно и дори със задоволство да бъдат въвлечени в един безкрайно закъснял дебат, със странни (меко казано) аргументи и с краен резултат, който не решава никакви проблеми, а създава много нови. С този пошъл спектакъл на политическа безгръбначност и популизъм, 42-ото Народно събрание официално се превърна в арена, на която четирите участващи партии се борят пред тълпата за всеки възможен глас преди очевидно наближаващите избори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

81 коментара
  • 1
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Чувствам се вече уморена от безмисленостите, наглостите, циркаджилъците и откровените глупости, сътворявани от нашите т.нар. депутати. Макар текстът много да ми хареса, усещам, че все по-трудно чета подобни анализи. Все едно съм в ролята на онези двама братя от притчата, които се драли до изнемога да викат неволята да им оправи колата. Не е ли време да се запретнем да си я оправим сами тази кола?! Въпросът е обаче - как точно да стане това.

  • 2
    moloko_ avatar :-|
    moloko_

    Хубавото в цялата ситуация е,че гласуваното продължаване на мораториума няма никаква правна стойност,защото противоречи на Конституцията.Лошото е,че продължаваме да съсипваме и малкото ни останал имидж в Брюксел.И докато за БСП е обяснимо защо решиха да направят този реверанс към Волен Сидеров от който зависи управлението им,то за ГЕРБ е непростимо да гласуват по този популистки начин.

  • 3
    pruch avatar :-P
    pruch

    До коментар [#2] от "moloko_":

    Лошото е,че продължаваме да съсипваме и малкото ни останал имидж в Брюксел


    За кой точно имидж иде реч,защото точно направеното от депутатите български отговаря не представата която българските политици са изградили у европейските си събратя?Глупави,беззочливи и корумпирани.

  • 4
    1951 avatar :-P
    1951

    Когато "Икономедиа" се хвърли матросовски да защитава дадена тема се чудя с какво ли "действителния собственик на това издание" има полза от темата...

  • 5
    izabell avatar :-|
    izabell

    От данданията със продажбата на земя евентуално ще пострада пак имиджа ни и евентуални инвеститори ще се позамислят дали да се насочта към България.

  • 6
    1951 avatar :-P
    1951

    До коментар [#5] от "xalikarans":

    Ето това...
    http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-24673804

    ...унищожава имиджа ни с няколко порядъка повече, отколкото това със земята. Най-малкото "брейкинг нюз" в ВВС не видях по темата, колкото и на икономедианците да им се ще. А и РФ, да не забравяме,

  • 7
    yotata avatar :-|
    йотата

    Нйей верно, че били безсмислени дебатите и мораториума.

    Надявам се втренчването в проблема да е осветило на всички възможността да дойде Ханс да си купи 100 хектара по 200 лева/ха пасища и после докато има евросубсидии (т.е. ЕС), да си рентиерства по 40 лева годишно/дка "опазвайки ги в добро състояние".
    Плюс евентуални други поощрения по НАТУРА (поне още 40 лева годишно за тези му декари дето са в НАТУРА) щот правейки НИЩО опазвал пчеличките и не пречел на птичките да си гнездят. ПРИМЕРНО.

    Ми много по-добре ЗА БЪЛГАРИТЕ е тия декари да се ползват от българин, ако ще и Хасан да се казва, КОЙТО ГИ ПОЛЗВА за да отглежда животни СРЕЩУ получаването на същите субсидии, докато подсигурява поминък на семейството си, а на българите в БЪЛГАРИЯ - КАЧЕСТВЕНИ месо и мляко.

    Ако дупетатите и останалата аудитория са схванали ей тия на простички неща и са започнали да подготвят подходящите ограничения, значи много правилно е бил предизвикан и дебатът и мораториумът. За който отначало се е знаело, че е безсмислен.

    Иначе, виждаме че дори само 5 фонда, пардон АДСИЦ, вече са подготвили за продажба около 5% от 3,6 милиона ха (земите които получават субсидии) и съм сигурен че ще ги шитнат на първия дето им предложи достатъчно евро на хектар без изобщо да питат кой стои зад купувача.

    Та така. Айде сега вече почвайте да плякате минуси, тоя пост син да стане от негативизъм.

  • 8
    tripleaaa avatar :-@
    tripleaaa

    Това е кражба. Провал на хиляди сделки планирани за януари и ограбване на нацията с милиони.

    Това е нацизъм, национал-социалистическата сплав в самозваното "42-ро НС" на

    която се крепи кабинета дойде на власт с ПРЕВРАТ. Само смахнат, психично волен човек може да си остане да бъде премиер при всичко това. ОСТАВКА.


  • 9
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    До коментар [#7] от "йотата":

    А какъв казваш е проблема на Ханс в момента да даде 2 !!! лева за капитал на фирма и да си купува ниви, да краде субсидии и т.н.? Или ние останалите пак нещо не сме разбрали?

    Мислете бе хора... Хубаво е да се зъбим понякога на Евросъюза, не би трябвало да сме безгласна буква, но причините трябва да си струват, да има смисъл. Хубаво беше тази нелогична коалиция да се обединява, когато например заради директива на ЕС търпим загуби (в земеделие например преди година накараха една камара фирми да правят инвестиции за щастливи кокошки) или например в искане за повече еврофондове за България. Аз обаче не помня нещо такова да се е случвало

  • 10
    yotata avatar :-|
    йотата

    До коментар [#9] от "Дим Дим":

    И пак има неразбрали?!
    Не трябва да позволяваме никой да точи средства като фирма, физическо лице или Господ, без да произвежда, ама толкоз е просто.

    Ако някой ще трябва да точи субсидии, за да угодим на ЕС, айде нека да е поне българския Хасан, а? С предимство поне, а? Поне едно мъничко, малкичко ама предимство да има, а?

    Впрочем колко български "инвеститора" точат субсидии във Франция, Австрия, Германия, Полша, Чехия па даже и Румъния ако ще да е, а?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK