Депутати опитват да спрат паралелния износ на лекарства

Какъв е този бизнес

Според данни на IMS годишният паралелен износ на медикаменти от България официално е на стойност 85 млн. лв. Неофициално обаче се смята, че тази сума е поне три пъти по-голяма. Няма информация точно кои търговци на едро осъществяват износа и при кои лекарства той е най-разпространен. Освен от дистрибуторите на едро част от търговците изкупуват и единични опаковки от аптеките. Заради това има и сигнали, че определени скъпи медикаменти липсват.

"Единствените сигнали за дефицит засега обаче не са от пациенти, които не са намерили своята терапия, а от аптеки, които инсценират дефицит, за да могат да продадат определен брой опаковки на паралелен търговец", коментира Димитър Димитров, председател на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ).

Самите производители на лекарства нямат основания да харесват и насърчават параления износ, но нямат и механизми, с които да го спрат. Няколкото опита на фармацевтични компании да не продават на фирми, които се занимават с паралелна търговия, завършиха с милиардни глоби от Европейската комисия за опити да се спре свободният пазар. Доставката на по-евтини партиди на практика компрометира цената на производителя в западноевропейските страни, където са основните му пазари, и поставя въпроса защо в България се продава много по-евтино, а на голям пазар като Германия - по-скъпо. Така производителите са принудени да намаляват цените във всички европейски държави. Тази тенденция, т.е. паралелният износ, се насърчава от европейското законодателство, защото в резултат всички граждани и здравни каси ще разполагат с повече и по-евтини лекарства. От друга страна, печалбата от паралелна търговия практически е за самите търговци и не отива за нови научни разработки.

Паралелната търговия обаче е разрешена - договорът за функциониране на ЕС забранява количествени ограничения на износа между държавите членки, както и всички мерки с еквивалентен ефект. Единственото изключение е само ако става дума за закрила на здравето и живота на хората при ясна и точна аргументация.

Предложените български ограничения

Законопроектът предвижда за всеки конкретен случай на паралелен износ да бъде уведомявана Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). В документите по уведомлението се изискват документи за името на самия медикамент, дозите, държавата, в която е планирано да се извърши експорт, наименованието, дозата и количеството на лекарствената форма в съответната страна членка, името на фармацевтичната компания производител и номерата на разрешение за употреба на лекарството в България и страната, в която се изнася, и предложение за листовка за пациента на съответния език. Освен това към уведомлението се прилага декларация за уведомяване на фармацевтичната компания производител за намерението за експорт, декларация, че листовката за пациента е идентична в държавата членка, и доказателства, че ако има разлики между двете лекарства, които се използват в двете държави, те не се отразяват на качеството на продукта. Последното изисква клинични изпитвания, които са изключително скъпи. Но дори и да не се стигне дотам, всеки от останалите текстове на практика забранява паралелния износ.

След като хипотетично представи тези документи, търговецът трябва да започне да чака ИАЛ да провери дали на пазара има необходимите количества от лекарството и може да забрани експорта в името на здравето на населението.

"Търговците на едро с лекарства правят всичко възможно българският пациент да има достъп до необходимата терапия и подкрепяме всички мерки в тази посока. Тези текстове обаче няма да дадат резултат, те просто ще забранят паралелния експорт и ще нарушат правото на свободно движение на стоки. Самият текст буди съмнение за протекции на определени кръгове и фирми. Няма точни механизми, по които ИАЛ да прецени дали лекарствата са достатъчно или не, и съответно още отсега има съмнения на какъв принцип ще се разреши или забрани дейността на паралелния износител", коментира Димитър Димитров.

"В държавите с най-ниски цени има механизми за наблюдение на паралелния експорт, за да не се получат липси на животоспасяваща терапия. Каквито и да са те обаче, те трябва да са прозрачни и да не утежняват бизнеса", отбелязва Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, които произвеждат оргинални лекарства. В повечето случаи обект на паралелна търговия са именно тези медикаменти, тъй като тяхната цена е много по-висока от генеричните.

За да получи информация обаче, ИАЛ трябва да събира данни от всички търговци на едро, производители, аптеки, болници и пациенти за наличните количества, по някакъв начин да се убеди, че е вярна, да съпоставя продадените количества за последните месеци с наличните и заявените за износ и по някакъв начин да определи дали медикаментът е в ограничени количества или не – процедура, която още от проектозакона изглежда неясна и непрозрачна.