Популизмът изпразва политиката от съдържание
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Популизмът изпразва политиката от съдържание

Популизмът изпразва политиката от съдържание

От лекцията на Даниел Смилов, политолог и специалист по конституционно право от Центъра за либерални стратегии, пред "студентите окупатори"

3590 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Това, за което искам да говоря, е темата за политическия популизъм и по-скоро защо става така, че политическите партии не само в България, но и в Източна Европа, дори и в някои утвърдени демокрации, изпитват една много сериозна криза.

Почти навсякъде има засилване на популистките и националистическите партии за сметка на традиционните, които са били гръбнакът на демокрацията – такава, каквато я познаваме поне след Втората световна война. Този проблем обяснява и много от аспектите на това, което се случва в България - кризисите на управлението, абсурдите на парламента, недоверието в партиите, в парламента, в правителството.

Какво представлява популизмът и как съвременната политология интерпретира и дефинира този феномен. Може би най-широко разпространената идея е под "популизъм" да се разбира "демагогия", тоест политиците казват едно, а след това работата е съвсем друга. От тази гледна точка почти всички партии имат популистки елемент в тях, защото понякога обещават доста неизпълними за дадена държава неща.

Кас Муде, политолог, който в момента работи в САЩ, отстоява, че популизмът е една минималистична идеология, която противопоставя народа на корумпирания елит. От едната страна е чистият народ, а от другата страна е корумпираният елит. И като се замислите, повечето популисти правят точно това деление и идват на власт.

През 2001 г. България стана известна с този куриоз бивш цар и монарх да стане министър-председател. Неговата стратегия беше точно такава  - да противопостави народа, чийто разпоредител той се яви, на, както той ги разбираше, корумпираните партии. Можем да причислим и ГЕРБ с Бойко Борисов, който за втори път през 2009 г. повтори успеха на Симеон Саксобургготски и струпването на мобилизацията беше същото.

Значи първата важна характеристика на съвременната популистка партия е точно тази минимална идеология. И основното е противопоставянето на народа на корумпирания елит. Това е идеологически минимализъм, лекота.

Втората характеристика е организационната лекота. Повечето от тези партии възникват по този начин, някои от тях са движения, дори нямат формално структури на партии. Други прерастват в партия, но нямат партийна мрежа, и т.н. Голяма част от мобилизацията минава през медиите. Получават се интересни хибриди между партии и медии - след "Атака", която възникна от медия, партията на Бареков е пример за директен хибрид между телевизия и партийна структура.

Популистката ситуация окуражава партиите да се държат безотговорно. Популистите в управление могат да станат предизвикателство за демокрацията и конституционната рамка. Те казват: "Ние правим това, което хората искат от нас. Каквото изискват, това ще извършим." Така популизмът води до едно изпразнено съдържание на политиката заради твърди ограничения като ЕС, НАТО. Каквото и да правят партиите, твърдите стабилизатори, твърдите ограничения няма да бъдат подронени.

Защо се подклажда подобен тип политика? Заради дълбокото социално недоверие. В сравнителен мащаб доверието в политическите партии не само в България, но и в цяла Европа е на критично ниски нива. Много нисък процент от хората вярват в парламента, който е основна демократична структура, както и в това, че политиците управляват в интерес на всички.

Основният проблем в по-дългосрочен план е как да конструираме политически ред, при който хората вярват, че чрез властта, чрез колективните действия могат да подобрят своята ситуация. Да вярват, че чрез правителството, чрез парламента могат да подобрят не само своето положение, но и положението на всички.

Протестите показват, че вярата за промяна не е изчезнала. Хората имат сили да възвърнат потенциала си за развитие.   

От лекцията на Даниел Смилов, политолог и специалист по конституционно право от Центъра за либерални стратегии, пред "студентите окупатори". Целият текст на dnevnik.bg

Това, за което искам да говоря, е темата за политическия популизъм и по-скоро защо става така, че политическите партии не само в България, но и в Източна Европа, дори и в някои утвърдени демокрации, изпитват една много сериозна криза.

Почти навсякъде има засилване на популистките и националистическите партии за сметка на традиционните, които са били гръбнакът на демокрацията – такава, каквато я познаваме поне след Втората световна война. Този проблем обяснява и много от аспектите на това, което се случва в България - кризисите на управлението, абсурдите на парламента, недоверието в партиите, в парламента, в правителството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    diablo avatar :-|
    diablo

    Проблемът с популизма е много сериозен не само в България, но и в цяла Европа. Навсякъде има една необразована глупава и лесно маниполируема, част от обществото, която с неадекватния си глас пречи на възможното развитие на страната. Това е вроден проблем на демокрацията като система и ако не бъде изчистен може да я унищожи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.