Законова празнота за работата на леярните

За разлика от събиращите скрап фирми към преработвателите няма никакви изисквания

За разлика от останалите фирми в сектора с отпадъци, леярните работят без каквито и да било разрешителни режими и контрол.
За разлика от останалите фирми в сектора с отпадъци, леярните работят без каквито и да било разрешителни режими и контрол.    ©  Капитал Daily
За разлика от останалите фирми в сектора с отпадъци, леярните работят без каквито и да било разрешителни режими и контрол.
За разлика от останалите фирми в сектора с отпадъци, леярните работят без каквито и да било разрешителни режими и контрол.    ©  Капитал Daily

В България действа един от най-рестриктивните режими за събиране на отпадъци - фирмите плащат по 25 хил. лв. за разрешително и отделно от това по 5 хил. лв. за всяка площадка за скрап, а почти всеки ден някой ги проверява и контролира. За сметка на това се оказва, че леярните, които преработват отпадъците, нито плащат такси за разрешителни, нито имат комплексни разрешителни за това, че замърсяват околната среда, нито пък някой ги проверява и контролира. Оказва се, че в законите за околната среда и отпадъците има пропуск, който позволява на леярните да работят на ръба на закона, а освен това и да източват ДДС, става ясно от съобщение на Българската асоциация по рециклиране (БАР).   


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се