Законова празнота за работата на леярните
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законова празнота за работата на леярните

За разлика от останалите фирми в сектора с отпадъци, леярните работят без каквито и да било разрешителни режими и контрол.

Законова празнота за работата на леярните

За разлика от събиращите скрап фирми към преработвателите няма никакви изисквания

4008 прочитания

За разлика от останалите фирми в сектора с отпадъци, леярните работят без каквито и да било разрешителни режими и контрол.

© Капитал Daily


В България действа един от най-рестриктивните режими за събиране на отпадъци - фирмите плащат по 25 хил. лв. за разрешително и отделно от това по 5 хил. лв. за всяка площадка за скрап, а почти всеки ден някой ги проверява и контролира. За сметка на това се оказва, че леярните, които преработват отпадъците, нито плащат такси за разрешителни, нито имат комплексни разрешителни за това, че замърсяват околната среда, нито пък някой ги проверява и контролира. Оказва се, че в законите за околната среда и отпадъците има пропуск, който позволява на леярните да работят на ръба на закона, а освен това и да източват ДДС, става ясно от съобщение на Българската асоциация по рециклиране (БАР).   

Не скрап, а суровина

Според регламент на ЕС скрапът престава да бъде отпадък и се превръща в суровина (суровина), ако примесите не са повече от 2% от количеството чугун и стомана и не повече от 5%, ако отпадъкът е алуминий. Превръщането в неотпадък става при сортирането на площадката за скрап и може лесно да бъде постигнато, като собственикът на площадка впише тази процедура в сертификата си по ISO.

След издаването на сертификата за неотпадък товарът отпътува към леярна. "Оказва се, че всички малки леярни в България приемат не скрап, а неотпадък и съвсем законно работят без никакви разрешения, отчетност и документация, тъй като тяхната работа не е свързана с отпадъци. С работата си леярните замърсяват и околната среда, защото не притежават комплексни разрешителни понеже обемите, които преработват са много малки", отбелязват от БАР. 

Схема за източване на ДДС

Според асоциацията по-голямата част от претопените в леярните метали напускат България като вътреобщностна доставка – износ за други страни - членки на ЕС, а самата леярна начислява ДДС. Това се отнася и за продажба на продукцията им на територията на България. Самата стока няма как да се проследи или провери, тъй като е суровина и по този начин започват да съществуват схеми и за нов вид данъчни и митнически измами. Сделките със скрап са с обратно начисляване на ДДС, т.е. данъкът се начислява от купувача, а не от продавача, докато продажбата на неотпадък носи добавена стойност, която собственикът може да си приспадне от държавата.

Българската асоциация по рециклиране счита, че законът за управление на отпадъците трябва да обхване и работата на леярните и фирмите, които дават статут на неотпадък на скрапа, а тяхната дейност да бъде регистрирана и контролирана, за да не съществува сив сегмент в сектора. За да се предотвратят злоупотреби с ДДС с метални отпадъци, асоциацията е предложила на Министерството на финансите промяна на Закона за ДДС, като е предложила всички метални отпадъци, включително и неотпадъците, да бъдат с режим на обратно начисляване - да бъдат продавани, без продавачът реално да получава ДДС.

В България действа един от най-рестриктивните режими за събиране на отпадъци - фирмите плащат по 25 хил. лв. за разрешително и отделно от това по 5 хил. лв. за всяка площадка за скрап, а почти всеки ден някой ги проверява и контролира. За сметка на това се оказва, че леярните, които преработват отпадъците, нито плащат такси за разрешителни, нито имат комплексни разрешителни за това, че замърсяват околната среда, нито пък някой ги проверява и контролира. Оказва се, че в законите за околната среда и отпадъците има пропуск, който позволява на леярните да работят на ръба на закона, а освен това и да източват ДДС, става ясно от съобщение на Българската асоциация по рециклиране (БАР).   


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    fbr45306322 avatar :-|
    MyTwoCents

    Интересен проблем. Макар, че прозира повече настъпан бизнес интерес на Българската асоциация по рециклиране.

    И пак нещата опират до контрола и санкцията.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Според регламент на ЕС скрапът престава да бъде отпадък и се превръща в суровина (суровина)" - сигурно в скобите сте искали да напишете "неотпадък', неологизъм или по-скоро оксиморон който се повтаря в текста след това.

    Иначе колегата от #1 е прав, прилича повече на засегнати комерчески интереси отколкото на грижа за екологията на страната.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK