Вече са избрани банките - посредници за заема, който правителството мисли да изтегли до края на годината в размер на 360 млн. евро. Те ще работят в консорциум. Това стана ясно от думите на финансовия министър Петър Чобанов в интервю за "Стандарт". Според информация на "Капитал Daily" от пазара това са Deutsche Bank и Raiffeisen Bank International.
С актуализацията на бюджета за тази година правителството получи възможност да изтегли допълнително до 1 млрд. лв. дълг, за да финансира бюджетния дефицит. Една част от средствата ще бъдат набрани с емисии държавни ценни книжа на вътрешния пазар до края на годината. За другата (700 млн. лв.) управляващите избраха външен заем, познат като Schuldschein (виж карето). Той се предлага основно от германски банки, затова и логично сега изборът на посредници е попаднал върху базирани в Германия и Австрия финансови институции.
Изборът
Преди седмица кабинетът упълномощи министъра на финансите да проведе преговори с кандидатите за посредници по пласирането на дълга и да продължи следващите етапи от процедурата. Заемът е деноминиран в евро и се сключва по законодателството на Германия.
Най-вероятно през следващата седмица документите по заема ще бъдат внесени в парламента за одобрение.
Цената
Все още няма официална информация за какъв период от време ще бъде изтеглен заемът, нито при каква доходност. "От оценката, която ще получим с доходността по дълга, който ще поемем, ще се види, че опасенията за това, как България се страхува да излезе на международните пазари и затова използва този инструмент, са неоснователни. Реално страната ни пак е на пазарите, пак е оценявана от висококачествени институционални международни инвеститори", заяви финансовият министър пред "Стандарт".
По информация от пазарите най-вероятно заемът ще бъде на траншове с различен матуритет. Последният от траншовете ще е със срок от 15 години. Очаква се държавата да се финансира на малко по-висока цена от тази, която би получила в сравнение със стандартна емисия облигации. Таксата за обслужване също е малко по-голяма, защото заемът не е ликвиден. Таксата за обслужване на последната емисия на външния пазар (пласирана през 2012 г., когато финансов министър беше Симеон Дянков) беше 0.05% от размера на бонда.
Какво е Schuldschein
Schuldschein е традиционен за германския пазар на ценни книжа инструмент, а отпускането му е сходно с банковия кредит. Той представлява хибридна форма на финансиране – разписка, удостоверяваща издаден/поет дълг. Едно от предимствата му е, че чрез него средствата се набират бързо, сравнително евтин е и е с опростен юридически формат. Сред недостатъците на частното пласиране е непрозрачният му характер. Ако няма достатъчно информация по процедурата, може да възникнат съмнения за предопределеност и скрити договорки.Вече са избрани банките - посредници за заема, който правителството мисли да изтегли до края на годината в размер на 360 млн. евро. Те ще работят в консорциум. Това стана ясно от думите на финансовия министър Петър Чобанов в интервю за "Стандарт". Според информация на "Капитал Daily" от пазара това са Deutsche Bank и Raiffeisen Bank International.
С актуализацията на бюджета за тази година правителството получи възможност да изтегли допълнително до 1 млрд. лв. дълг, за да финансира бюджетния дефицит. Една част от средствата ще бъдат набрани с емисии държавни ценни книжа на вътрешния пазар до края на годината. За другата (700 млн. лв.) управляващите избраха външен заем, познат като Schuldschein (виж карето). Той се предлага основно от германски банки, затова и логично сега изборът на посредници е попаднал върху базирани в Германия и Австрия финансови институции.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
11 коментара
Не знаех, че Райфайзен е австрийска банка, като им гледаш шефовете в България оставаш с впечатление, че е банка на българските мутри.....
К'ви са тези глупости, бе? Що за дългов инструмент е това, дето няма и вторичен пазар? Познайте колко точки отгоре върху цената ще си сложат за това, че е неликвиден инструмент. Некадърници!
Започна се със задълбаване и чакай някога правнуците да го върнат
Сред недостатъците на частното пласиране е непрозрачният му характер. Ако няма достатъчно информация по процедурата, може да възникнат съмнения за предопределеност и скрити договорки.
Тчно като за Орешарски.
А кой ще го плаща ?
Студентите знаят, че ще напуснат България и искат докато са тук да променят управлението на страната, където ще останат родителите им.
http://www.briagnews.bg/index.php?p=view&id=20
Проблемът на това правителство е че е тотално неспособно да артикулира решенията си - били те добри или лоши.
Примерно сега сам се усетих защо е умно да ползват тази процедура. Липсата на вторичен пазар ще предотврати това което се случи с външните облигации на Дянков - няма начин българските финансови институции да ги изкупят на вторичния пазар и така ще бъдат принудени да налеят ликвидността в реалния сектор чрез понижена цена на кредитите.
Но нито правителство, нито медии казват и думичка относно мотивите за избор на тази процедура. Подозирам защото решението е взето на експертно ниво, а министърът само е кимал неразбиращо.
[quote#1:"epoc"]Не знаех, че Райфайзен е австрийска банка, като им гледаш шефовете в България оставаш с впечатление, че е банка на българските мутри.....[/quote]
Райфайзен е най-голямата австрийска банка!
Да се надяваме, че Орешарски ще ни каже на каква лихва ще изтегли заема.
До коментар [#2] от "nesty":
Има вторичен пазар. Това, че не е у нас, а в Германия е друг въпрос.
Но след като е немски инструмент, емитиран по немското право е логично вторичния му пазар също да е под немска юрисдикция!
В една предишна статия "Капитал" го обясниха много добре!
http://www.capital.bg/biznes/finansi/2013/10/10/21
Да, вероятно има, но и кредитите в България имат вторичен пазар, само че това не ги прави ликвидни инструменти. И за това са и скъпи, нали?