Това е причината европейската директива за забавените плащания да бъде основно ревизирана преди две години, с което бяха въведени крайни срокове за издължаване. Така при договаряне между фирми разплащането трябва да стане в срок от 60 дни, а когато възложителят е публичен орган, парите трябва да се приведат в рамките на месец. Новите разпоредби бяха въведени в българското законодателство през пролетта и ефектът им все още предстои да се види.

Най-големите длъжници

Най-дълго фирмите в България чакат парите си от публичните възложители, показва проучването на Intrum Justitia за 2013 г. на базата на анкета сред над 500 компании. Нещо повече, по данни на Българската стопанска камара (БСК) не са малко случаите, когато при недостиг на финансови средства възложителите по Закона за обществените поръчки умишлено забавят приемането на свършената работа, за да отложат момента, от който започва да тече срокът за плащане. Така въпреки че законовите промени вече фиксират максимални срокове за разплащане, на практика изискванията лесно се заобикалят.

На българските компании им трябват около 40 дни, за да платят задълженията си. "Разбира се, не можем да се мерим с гърците, на които са им необходими около три месеца или с испанците, които се разплащат средно за два месеца, но проблемът е, че единствено в България този срок расте", каза председателят на EOS Matrix Райна Тодорова. По думите й това означава, че проблемите в България не се превъзмогват, а се задълбочават.

Колко струват лошите вземания

От 2008 г. насам загубите на бизнеса от лоши дългове в Европа постоянно нарастват. През 2013 г. компаниите са отписали средно 3% от вземанията си, което прави 350 млрд. евро. "Това са дългове, които никога не се изплащат и на практика компаниите губят тези пари", каза маркетинг мениджърът на Intrum Justitia Маделин Бош. Дори на фона на този много висок по думите на Бош дял резултатите за България са още по-тревожни. Средно 7% от фирмите отписват вземанията си, което има изключително негативни последици за бизнеса.

Несъбраните вземания струват на компаниите много повече, отколкото е самият дълг, тъй като те правят допълнителни административни разходи. Според изчисления на Intrum Justitia компаниите трябва многократно да увеличат продажбите си, за да компенсират отписаните вземания. Така например, ако една фирма отпише 500 евро, при норма на възвращаемост от 5% тя трябва да реализира допълнителни продажби за 10 хил. евро, за да покрие загубата. При марж на печалбата от 2% обемът на необходимите нови продажби скача на 25 хил. евро.

Рискове за икономиката

Основните причини за забавянето на плащанията в България не се различават от тези в Европа. Най-често това се дължи на финансови затруднения на длъжника. Според проучване на EOS Group над половината от българските компании твърдят, че причините да не плащат задълженията си навреме са собствените им забавени плащания от контрагенти и общата икономическа ситуация. Една четвърт от фирмите просрочват задълженията си поради липса на ликвидни средства.

Проблемът има много сериозно последици, като през миналата година всяка десета компания в България е била заплашена от фалит заради просрочени вземания, а броят на фирмите в несъстоятелност е нараснал 2.5 пъти по данни на "Кофас България". Негативите се изразяват главно в загуба на печалба и недостатъчна ликвидност, което рязко ограничава възможностите за растеж. Прогнозите за следващите две години също са песимистични. Според проучването на EOS Group българските компании очакват значително по-високи разходи за лихви и загуби на печалба в резултат от просрочени вземания в сравнение със средните стойности в Европа.

През последните пет години повече от 400 хил. компании в Европа са фалирали заради забавени плащания. "Практиката да се бавят плащания спира много компании от това да предприемат стъпки за разширяване на бизнеса, тъй като, ако съседът ти не ти плаща, няма да се престрашиш да отидеш по-надалеко да правиш бизнес", каза Идайра Робаяна Алфонсо, правен съветник в дирекция "Предприятия и промишленост" към Европейската комисия. По думите й рискът повишава цената на сделките и това има много сериозни последици за европейската икономика като цяло.

Културни различия

По отношение на забавените плащания в Европа има отчетлива разлика между Севера и Юга, показват данните на Intrum Justitia. "В Северна Европа закъснелите плащания не са голям проблем и причината за това е, че от 20 години те прилагат много строги правила и регулации и това вече е станало култура", каза Бош. Част от културата и манталитета е и късното плащане в южните страни и в Източна Европа. "Тук смятаме, че правилата може да са гъвкави, че има начин да се заобиколят, включително и по отношение на плащанията", коментира и Райна Тодорова. По думите й едно е нивото на сигурност, когато ви обещае да ви плати германска компания, и съвсем друго, когато се договаряте с гръцка. "Не бих казала, че това представлява проблем за бизнеса, по-скоро би представлявало, ако не отчитаме тези културни различия", добави тя и препоръча, когато фирмите работят с партньори от южните страни, много внимателно да описват и обезпечават отношенията си в договорите. Значение има и чисто фирмената култура, каза изпълнителният директор на Германско-българската индустриално-търговска камара Митко Василев.

Все още е рано да се прецени дали новите европейски изисквания ще подобрят практиките при плащанията. "Свидетели сме в България как дори при подписани договори отново не се плаща", добави Митко Василев. По данни на БСК за шестте месеца, откакто директивата е транспонирана в българското законодателство, нивото на междуфирмена задлъжнялост не се е променило. Оттам посочиха, че засега очакванията им са свързани по-скоро с дисциплиниращия ефект и докато за събиране на вземанията от частния сектор има различни варианти, не съществува механизъм за принудително събиране на вземания от бюджетните учреждения, която са основният възложител на бизнеса в момента.