Внезапната любов към овърдрафта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Внезапната любов към овърдрафта

Внезапната любов към овърдрафта

Чрез използването на оборотно финансиране държавните дружества може да заобиколят правилата за избор на обслужващи банки

Гергана Михайлова
12369 прочитания

© НИКОЛАЙ НИКОЛОВ


До 4 декември държавните дружества трябва да приведат дейността си в съответствие с приетите от служебния кабинет правила за избор на обслужващи банки, които предвиждат нетната експозиция на всяко от тях към отделна финансова институция да се ограничи до 25% от паричните му средства. Засега няма индикации, че ключовите енергийни дружества (трайно концентрирали свободния си ресурс в Корпоративна търговска банка) са предприели някакви стъпки в тази насока. За сметка на това обаче се наблюдава внезапен интерес от тяхна страна към сключване на договори за овърдрафт. Често предпочетената банка отново е същата, като при някои от компаниите изборът предстои.

Употребата на този традиционен инструмент за оборотно финансиране сама по себе си не е странна. В светлината на постановлението за избор на банки обаче то може да се окаже и с двойна употреба. Тъй като ограничението за концентрация е на база нетна експозиция (депозити минус кредити и гаранции), лесно може овърдрафтът да се ползва, за да се намалява нивото на показателя и да не се преминава лимитът. А това става още по-лесно със замисляните от кабинета изменения на правилата, които предвиждат въпросните 25% да са от общите парични средства (включително и тези в брой) а не само от парите по сметки. Така овърдрафтът може не само да намали в деня на отчитане експозицията към дадена банка, но и да разшири базата, спрямо която се изчислява.  

Традиционно по този начин оборотни средства си набавят "Мини Марица-изток", но процедурата е позната още в "ТЕЦ Марица-изток 2" и "Булгаргаз", а интерес към нея отскоро проявява и "АЕЦ Козлодуй". Три от тези компании (без държавния ТЕЦ) попадат в обхвата на постановлението и свободните им средства по последни данни към края на март са концентрирани преимуществено в КТБ, като процентът варира от близо 91% за "Булгаргаз" до 42.5% за "АЕЦ Козлодуй". В края на юли се очакваше да бъде представен отчет за това как се изпълнява наредбата и актуални данни към юни, но такъв не се появи. Засега няма и обяви за избор на банки, в които да разпределят депозитите си държавните дружества, което породи съмнения, че дружествата няма да спазят изискването в рамките на дадения им срок - до 4 декември.

Свободните средства се изпаряват

С наближаването на крайния срок парите по сметките на компаниите с държавно участие от сектор енергетика намаляват, се вижда от отчетите им към полугодието. Така например "АЕЦ Козлодуй" е разполагал със 78.9 млн. лв. парични средства и краткосрочни депозити към юни 2012 г., а в средата на тази година средствата са 63.3 млн. лв. Не е ясно каква е ситуацията към края на септември, тъй като отчетът за края на третото тримесечие още не е излязъл, но явно има промяна, щом като централата се подготвя да сключи договор за овърдрафт с лимит до 30 млн. лв. С тях ще се "избегне опасността от дефицит на оборотни средства", обясниха от "АЕЦ Козлодуй" пред "Капитал Daily". В отговор на въпрос за какво се теглят средствата оттам посочиха, че това е "предпазна мярка за осигуряване на оборотни средства с цел покриване на текущи задължения на дружеството". "Сумата ще се използва единствено в случай на временен недостиг на собствен паричен ресурс, за да не се допуска риск от забавяне на плащания към държавния бюджет, към търговските ни партньори и към персонала на атомната централа", допълниха още оттам.

Обявата за избор на кредитираща институция чрез обществена поръчка не е публикувана на уебстраницата на АЕЦ-а, тъй като на този етап това било само "предварително обявление". Ако обаче процедурата бъде задвижена до края на годината и бъде спечелена от банката, в която то има концентрация на депозити, местенето на средствата по други банки може да се окаже излишно упражнение.

Изборът на банка чрез обществена поръчка не става бързо, обясни експерт от "ТЕЦ Марица-изток 2". Старозагорското предприятие е в процес на избор на оферта за предоставяне на инвестиционен кредит, със средствата от който да се увеличи мощността на турбините в блокове 5 и 7. Офертите са отворени още през септември, но още няма победител в конкурса за банка. "Към момента "ТЕЦ Марица-изток 2" не разполага със свободни парични средства, които да използва за финансиране на инвестиционни проекти, изискващи плащане на големи суми", обясняват от дружеството. Към края на полугодието то има по сметки 634 хил. лв. при 6 млн. лв. пари и парични еквиваленти към края на юни 2012 г. "Поради увеличения с постановление на Министерския съвет дивидент в размер на 80% от печалбата на едноличните дружества с държавно участие, каквото е "ТЕЦ Марица-изток 2", и рязко намаления износ на електроенергия, който доведе до работа на централата на минимални товари, паричните средства на дружеството намаляха драстично", обясниха от компанията. Това е причината през март тя да се обърне към банка за осигуряването на 20 млн. лв. оборотни средства. Обявената обществена поръчка е спечелена от КТБ, която единствена е подала оферта от общо четири банки, закупили документи за участие в процедурата. За последните три години дружеството е теглило три такива заема, допълниха още оттам.

Между обичайната практика...

Сред компаниите в сектора, които имат най-голям опит в тегленето на овърдрафт кредити, са "Мини Марица-изток", показва справка в регистъра на обществените поръчки. Последната обявена е от 3 октомври и е за предоставяне на заем с лимит до 6 млн. лв. Само месец по-рано е пусната обществена поръчка за избор на кредитна институция, която да предостави овърдрафт за 8 млн. лв. От дружеството не дават обяснение защо толкова скоро след първия е обявен и втори конкурс за банка, но посочват, че свободните налични средства не са достатъчни за покриване на текущите нужди. Към края на юни в отчета на дружеството са отразени 3.9 млн. лв. пари по банкови сметки при 22.7 млн. лв. към същия период на предходната година. Значителното изменение се обяснява с намаления износ на електроенергия, което принуди топлоелектроцентралите да работят на минимална мощност, а оттам и до "драстично" намаляване на приходите от лигнитни въглища. "Като резултат се получи дисбаланс в паричните потоци и нарушаване на ритъма в обслужването на задълженията ни", посочват от дружеството. От началото на септември изкупната цена на лигнитните въглища е увеличена, а износът на електроенергия - възстановен. Това дава надежди, че най-голямото въгледобивно предприятие в страната ще успее да стабилизира финансовото си състояние.

Чрез овърдрафт е балансирал състоянието си и "Булгаргаз", който към средата на годината разполагаше с 39.8 млн. лв. свободни средства според отчета му. Въпреки това през май бе обявена обществена поръчка за избор на банка, която да отпусне овърдрафт за 150 млн. лв. Тъй като нито една кредитна институция не подаде оферта, процедурата бе прекратена. Газовата компания има опит с този тип заем: през 2011 г. е теглила 60 млн. лв. от КТБ, показва справка в регистъра на обществените поръчки. От дружеството не отговориха на въпросите на "Капитал Daily".

...и обоснованите съмнения

Разбира се, всяка голяма компания управлява ликвидността си с различни средства и овърдрафтът е нормален инструмент. Обясненията на компаниите също не звучат нелогично и в нормална ситуация биха били напълно удовлетворителни.

Големият проблем е, че вече концентрацията на парите в КТБ е толкова устойчива, а реакцията при приемането на постановлението, целящо да я намали, беше толкова истерична, че нормално подозренията са, че правилата отново се изкривяват в полза на банката. А и проектът за промяна на постановлението едва месец преди то да влезе в сила, не помага да се разсеят тези подозрения. Фактът, че конкретно тези дружества досега не са започнали процедура по избор на обслужващи банки, също навява на мисълта, че се чака първо правилата да бъдат леко разводнени.

Ясно е, че със закон не може да се разпишат всички възможни финансови транзакции на всяка компания и че трябва да се остави известна свобода на мениджърите, защото в противен случай оперативната работа просто ще блокира. Практиката обаче доказа, че пълната свобода в случая с държавните дружества води до сериозни изкривявания. Затова и намирането на точния баланс е предизвикателство и то минава не само през ограничения, а и през прозрачност на решенията. И именно тя липсва най-много, след като правителството на Орешарски скри справките за концентрацията на свободния ресурс и започна тихомълком да променя правилата.

До 4 декември държавните дружества трябва да приведат дейността си в съответствие с приетите от служебния кабинет правила за избор на обслужващи банки, които предвиждат нетната експозиция на всяко от тях към отделна финансова институция да се ограничи до 25% от паричните му средства. Засега няма индикации, че ключовите енергийни дружества (трайно концентрирали свободния си ресурс в Корпоративна търговска банка) са предприели някакви стъпки в тази насока. За сметка на това обаче се наблюдава внезапен интерес от тяхна страна към сключване на договори за овърдрафт. Често предпочетената банка отново е същата, като при някои от компаниите изборът предстои.

Употребата на този традиционен инструмент за оборотно финансиране сама по себе си не е странна. В светлината на постановлението за избор на банки обаче то може да се окаже и с двойна употреба. Тъй като ограничението за концентрация е на база нетна експозиция (депозити минус кредити и гаранции), лесно може овърдрафтът да се ползва, за да се намалява нивото на показателя и да не се преминава лимитът. А това става още по-лесно със замисляните от кабинета изменения на правилата, които предвиждат въпросните 25% да са от общите парични средства (включително и тези в брой) а не само от парите по сметки. Така овърдрафтът може не само да намали в деня на отчитане експозицията към дадена банка, но и да разшири базата, спрямо която се изчислява.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

31 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Овърдрафта не гарантира абсолютна сигурност и е първосигнална опция, че фирмата започва да се декапитализира:)

  • 2
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    Овърдрафта е при много по-висока лихва от нормално договорените заеми!

  • 3
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    Не съм се и съмнявал че ще се намерят вратички да се заобиколи. Айде сега най прозрачното управление дето го прокламира Мая Манолова, да видим дали ще позапуши пробойните в правилата.

  • 4
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    Нова схема за източване, обезкръвяването на държавни, т.е . На всички нас предприятия.
    Навремето Мулти ги правеше тези схеми след подсказване оттук от там, пък накрая И.П ритна камбаната.
    Преди него А.Л. И той източване държавата и даде фира.
    Темата е изключително важна, някои по- така банки ще блажат за сметка на Народа.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Не разбирам вторачването на вниманието относно държавните средства в КТБ. Какво правим ако те дават най-високи лихвени проценти? Аз самият си открих безсрочен влог при тях миналия месец защото лихвата беше най-високата, която успях да намеря.

  • 6
    kaizersoze avatar :-P
    kaizersoze

    До коментар [#5] от "Николай Николов":

    Николов, Николов....за процент отгоре сме склонни да оправдаем всякаква свинщина...странен начин на мислене.

    Можеш да помислиш за вредните влияния на КТБ - изкупуване на държавата, тотален контрол над медиите, създаване на огромна корупция във висшите етажи на властта, опит за превземане/преврат на държавната власт (назначаването на Пеевски за несменяем шеф на ДАНС беше точно това) и какво ли още не.

    Хайде сега пак кажи нещо за изгодните лихви...

  • 7
    bureaucrat avatar :-|
    bureaucrat

    До коментар [#6] от "kaizersoze":

    Причината, поради която Николов си е внесъл парите в КТБ е абсолютно същата, поради която 90% от българите си купуват китайски боклук вместо малко по-скъпия български продукт. И тази причина е личеният интерес на всеки от нас. Така се разсъждва по правилата на пазарната икономика. Което в крайна сметка не е лишено от смисъл.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#6:"kaizersoze"]Можеш да помислиш за вредните влияния на КТБ - изкупуване на държавата, тотален контрол над медиите, създаване на огромна корупция във висшите етажи на властта, опит за превземане/преврат на държавната власт (назначаването на Пеевски за несменяем шеф на ДАНС беше точно това) и какво ли още не. [/quote]Изкупуване на държавата? Това, което е за продан ще се купи, ако не от един, то от друг. Контрол на медиите? Това е мантрата на Прокопиев - но я вижте в статията на Капитал и Дневник с интервюто за Дойче Веле как половината от постингите по темата са изтрити защото "не са по темата". А Пеевски според мен беше игра на ДПС или БСП с идеята да го използват като таран срещу ГЕРБ. Василев ме съмнява да има полза от такива политически вахканлии.

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#7:"bureaucrat"]Причината, поради която Николов си е внесъл парите в КТБ е абсолютно същата, поради която 90% от българите си купуват китайски боклук вместо малко по-скъпия български продукт. [/quote]Примерът Ви не е от най-добрите защото, евтиният китайски боклук може и да е лош избор защото е боклук. Докато при банките нещата са ясни - лихвата е решаваща. Е какво да правя като "добрите" банки не дават такива добри условия? И, всъщност, кой решава коя банка е "добра" и коя "зла"? За Капитал Булброкърс са добри (а санкциониращият ги Мавродиев - зъл) нищо, че са били забъркани в конфликт на интереси. А и въобще да се говори за "зла" банка е същото като да се говори за "зъл" радиатор. Просто има такъв, който върши работа, и такъв, който не върши.

  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#9] от "Николай Николов":


    [quote#9:"Николай Николов"]Докато при банките нещата са ясни - лихвата е решаваща. [/quote]

    Ми внеси си парите в някоя зимбабвийска банка - там са най-високи :-) Голяма глупост си написал, да знаеш! На времето имаше един такъв дето даваше висока лихва - Майкъл Капустин. После лежа и в затова, защото беше направил Понци. Последния добре известен пример за много висока лихва беше Мадоф. Ти даде ли му някой лев?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK