Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 30 окт 2013, 18:35, 4034 прочитания

Забавени проекти за 57 млн. евро в старите блокове на "Козлодуй"

Не е ясно защо по тях са наемани външни консултанти, които са и причината за закъснението, твърдят евродепутати

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Колко пари са нужни за спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй"

Увеличаване

Още по темата

ВАС окончателно спря проекта за ядрено хранилище край Козлодуй

Според съда докладът за екооценката не доказва, че площадката отговаря на всички изисквания за безопасност

27 ное 2013

Нови пет проекта ще бъдат финансирани с пари от фонд "Козлодуй"

85 млн. евро е стойността на подписаните споразумения

17 ное 2013

Скъпият край на една централа

Неуредиците около демонтирането на старите реактори в АЕЦ "Козлодуй" вещаят допълнителни разходи за данъкоплатците и потребителите на електроенергия

3 фев 2012
"Европейският бюджет не е крава, която да бъде доена постоянно", каза евродепутатът Йоахим Целер.
Ускоряване на закъснели проекти за 57 млн. евро, свързани с извеждането от експлоатация спрените четири блока на АЕЦ "Козлодуй", и засилен надзор на българските власти върху работата по неработещите мощности поискаха евродепутати от комисията по бюджетен контрол, които тази седмица провериха на терен как се харчат европейските средства за централата. На пресконференция в София политиците обясниха, че има неясноти по проектите и относно броя на работниците, заети в демонтаж, по които очакват разяснения от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" и АЕЦ "Козлодуй".

Първи и втори блок на "Козлодуй" бяха изключени в края на 2002 г., а трети и четвърти – в края на 2006 г., като част от условията за членство на България в ЕС. Чрез Международния фонд "Козлодуй" съюзът и няколко държави дават пари за обезопасяване и демонтиране на реакторите ("ядрен прозорец"), както и за обезщетения за преждевременното им спиране, например с мерки за енергийни спестявания ("неядрен прозорец"). За целта до 2013 г. са осигурени 868 млн. евро на международния фонд, който се управлява от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). В началото на тази година беше решено ЕС да отпусне допълнително 260 млн. евро между 2014 и 2020 г. Те обаче ще бъдат изцяло за "ядрения прозорец".

Вместо помощ – забавяне

Въпреки общото задоволство от проверката евродепутатите отбелязаха, че по ключови проекти има забавяне. "От договорените средства около 215 млн. евро са изплатени. Четири проекта за общо 57 млн. евро се бавят", каза германският евродепутат Ингеборг Гресле. Сред четирите проблемни проекта са хранилището за сухо съхранение на отработено ядрено гориво (което вече работи), плазмена инсталация за обработка на твърди ниско- и средноактивни отпадъци и съоръжение за третиране на течни отпадъци.

Според Гресле не е ясно защо по тези проекти са наемани външни консултанти, които де факто са станали причина за забавянето. Критики за забавянията и преразходите по проектите, както и за административната, а не експертната работа на консултантите, бяха отправени и миналата година в доклад на Европейската сметна палата.



В момента контролът върху разходите от фонд "Козлодуй" се извършва само от ЕБВР, но според делегацията за по-добри резултати в процеса трябва да участват и българската Сметна палата и Народното събрание. "Няма да има допълнителен мониторингов механизъм", уточни българският евродепутат Ивайло Калфин (БСП), който също участва в инспекцията. Според него европейските средства във фонд "Козлодуй" трябва да се контролират и от българския одитиращ орган, но за това трябва решение на европейско ниво.

Колко всъщност се работи

От фонд "Козлодуй" се изплащат и заплатите на персонала, който извършва извеждането и демонтажа на старите инсталации. "650 служители са наети, на площадката видяхме 30 души да работят усилено. Има и наети в администрацията", каза Гресле. Тя уточни, че делегацията не е посетила всички обекти. Евродепутатите са поискали от ДП РАО данни за длъжностните характеристики на всички служители.

Без да уточнява държавата, Гресле разказа за случай, при който работници на практика са извършвали дейност само за пред инспектиращите политици. Освен в "Козлодуй" Европейският парламент е проверил и демонтажа в словашката АЕЦ "Бохунице" и литовската "Игналина", които също разчитат на подкрепа от Брюксел за извеждане от експлоатация.

"ЕС не е дойна крава"

Не се знае колко точно средства не достигат за окончателното извеждане от експлоатация на малките блокове. България има два национални фонда, в които се натрупват средства за тази цел, но парите няма да са достатъчни. Различни оценки сочат, че са нужни още между 300 и 600 млн. евро освен вече отпуснатите и предвидените средства до 2020 г. След тази дата ЕС няма да отпуска още пари за АЕЦ "Козлодуй", категорични бяха евродепутатите.

"Европейският бюджет не е крава, която да бъде доена постоянно. Заради икономическата кризата и намалените средства дългосрочните проекти отнемат повече време", каза евродепутатът Йоахим Целер. На заседание до края на годината ще бъде последното разпределяне на средства от фонд "Козлодуй" за текущия период до 2013 г.

Може ли евродепутат да е в борда на държавна фирма

На пресконференцията ядреният физик Георги Котев влезе в спор с евродепутатите дали колегата им Владимир Уручев (ГЕРБ) може едновременно да е в европарламента и в ръководството на ДП РАО. Според Ивайло Калфин това е законно, но не е приемливо, въпреки че Уручев е декларирал заеманите постове. Котев не се съгласи с мнението на евродепутата. Ингеборг Гресле заяви, че не познава българското законодателство, но в Германия това не би било проблем, а въпрос на лично решение. През юни 2012 г. икономическото министерство вкара Уручев в управителния съвет на ДП РАО. От август тази година мястото му зае бившият енергиен министър от тройната коалиция Петър Димитров, показва справка в Търговския регистър.

Шефът на ядрения регулатор ще се избира от парламента

Председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) ще се избира от Народното събрание, а не от изпълнителната власт, както е в момента. За това е била информирана евродепутатът Ингеборг Гресле на срещите й с българските власти. Целта на промяната, която ще бъде направена с подготвяни в момента законови поправки, е да се гарантира независимостта на ядрения надзор. Шефът на АЯР е с мандат от 5 години и може да бъде назначаван за още един мандат. Гарантирането на независим регулатор ще е едно от изискванията на предстоящата евродиректива за ядрена безопасност, която Брюксел изготвя в момента. Уеднаквяването на българското законодателство в тази сфера с европейските норми е едно от условията за удължаване на финансирането на фонд "Козлодуй".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гинка Върбакова: Осъзнаваме обществената значимост на бизнеса, който ще придобием 8 Гинка Върбакова: Осъзнаваме обществената значимост на бизнеса, който ще придобием

Договорът за покупката на ЧЕЗ вече е факт

23 фев 2018, 8140 прочитания

Подарък от НАП: 120 млн. лв. разходи за бизнеса 6 Подарък от НАП: 120 млн. лв. разходи за бизнеса

Над половината от общо 442 хил. касови апарати скоро ще са за боклука. Останалите трябва да се ъпдейтнат. Сметката е 120 млн. лв., а ефектът - спорен

23 фев 2018, 4964 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Национална лаборатория за храни може да заработи от средата на 2014 г.

В нея ще се съхраняват вторите контролни проби на продуктите и ще се правят сравнения при нужда

Черната каса на държавата

Скандалът за задълженията към чужди здравни каси извади на светло основния проблем в здравната система - парите в нея не стигат

Инициативата BEPS: Данъчните вече знаят всичко за холдинговата група

Получените отчети от мултинационалните компании могат дa предизвикат проверка от НАП, ако тя се усъмни в отклоняване на печалби към други държави

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица

Лъчезар Бояджиев is present

Можем ли да вярваме в нещо днес и познаваме ли истински средата си? Художникът подсказва отговорите с две изложби

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 24.02.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал"

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 24.02.2018 Прочетете