Правилата са за заобикаляне
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правилата са за заобикаляне

Правилата са за заобикаляне

Правителството всячески се опитва да разводни постановлението за парите на държавните дружества в банките

Николай Стоянов
6338 прочитания

© Shutterstock


Остава един от дадените шест месеца на големите държавните дружества да проведат конкурси и да изберат по поне пет обслужващи банки, така че свободните им средства да не са рисково концентрирани в една (която в последните години неизменно е Корпоративна търговска банка). Повечето от тях, в това число и ключовите компании в структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), досега не са започнали процедурата и последните данни не показват концентрацията в банката да е намаляла (виж таблицата). Защо?

Наивният прочит би хвърлил вината на мудната администрация и отлагането на всичко за последния момент. Другото обяснение обаче е, че се търси начин изискванията да се заобиколят, и то звучи доста по-правдоподобно. Всяко правило е предпоследно и може да бъде отменено. В случая с постановлението на служебния кабинет това технически е лесно и не е нужно да се минава през обсъждания в парламентарни групи и гласуване на две четения. Практически обаче отмяната или брутално орязване на правилата би нанесло политически вреди на управляващите. Да не забравяме, че уличните протести започнаха от назначаването на близкия до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев депутат Делян Пеевски за шеф на ДАНС и нова откровено лобистка поправка в интерес на този тандем може отново да усили уличния натиск.

Алтернативата е елегантна подмяна и това, изглежда, е и новата стратегия. В публикуван на сайта на финансовото министерство проект за промяна на постановлението на служебния кабинет се предвиждат промени, които могат допълнително да разводнят и без това заобиколимите правила. Въпреки че темата е широко обсъждана и от публичен интерес, самият документ се появява тихомълком, без прессъобщение и публичен дебат. В подписания от вицепремиера Даниела Бобева и финансовия министър Петър Чобанов доклад към предложените промени се изтъква, че те са в резултат на становища на министерства и държавни дружества, като по част от тях са дадени тълкувания, но други изискват нормативни промени. Съдържанието, начинът и моментът на предлагането им обаче говорят и за други възможни мотиви. А подозренията подклаждат и последните действия на БЕХ и дъщерните му компании.

Предстартова треска

Най-основната промяна не изглежда никак грандиозна - добавянето на дефиниция за "парични средства" звучи като попълване на технически пропуск. Реално обаче то може да отвори още една врата за заобикаляне на ограничението.

В действащия вариант на правилата се казва, че нетната експозиция на едно дружество към една банка не може да е над 25% от "общия размер на паричните средства на възложителя". Дадена е и дефиниция какво се разбира под нетна експозиция (разликата между пари по сметки в дадена институция и получените от нея заеми и банкови гаранции), но не беше изрично упоменато какво се разбира под "парични средства". Досега имплицитно се приемаше, че това са всички пари по сметки на дружествата и затова и тълкуванията бяха, че ще са нужни минимум по пет банки (като и самото постановление предвижда да се търсят минимум пет оферти).

Според новия текст това ще бъдат всички средства, "налични в брой и по срочни и безсрочни сметки и парични еквиваленти по смисъла на международните счетоводни стандарти", без тези, с които дружествата не могат да разполагат самостоятелно - доверителни сметки, гаранционни сметки и т.н. Така всъщност при изчисляване на коефициента ще се вземат и парите в брой на дружествата, което ще направи по-лесно да падне под ограничението от 25%. Нетната експозиция се изчислява само към края на всеки месец, така че теоретично ще е възможно дружеството да тегли заем към въпросната дата по сключен договор за овърдрафт и на следващия ден да го връща. Така за въпросния ден ще се увеличават парите в брой и съотношението ще може да се свие.

Всъщност възможността за заобикаляне на правилата чрез овърдрафт беше отбелязана още при първоначалното им приемане, тъй като дори да не е използван, счетоводно той се третира като кредитно задължение и може да се ползва да се намали нетната експозиция. Случайно или не, напоследък държавните енергийни дружества проявяват засилен интерес към този инструмент за оборотно финансиране. АЕЦ "Козлодуй" подготвя овърдрафт с лимит до 30 млн. лв., а "Булгаргаз" обяви поръчка през май за до 150 млн. лв., но тогава не получи нито една оферта. "ТЕЦ Марица-изток 2" вече проведе конкурс обществена поръчка през март за до 20 млн. лв., който беше спечелен от КТБ. По подобна линия в банката може да се озоват и част от изтегления от БЕХ през седмицата облигационен заем, който изненадващо се оказа двойно по-голям от предвиденото - 500 млн. евро, и все още няма яснота за какво ще се ползват допълнително набраните средства.  

Малки финтове

Друг подозрителен момент е оставянето на пълна свобода на компаниите да моделират неколичествените критерии според нуждите си. Общо те са с 40% тежест при вземане на решенията и така е възможно в тях да се заложат дискриминационни условия, които да откажат конкуренти или да наклонят везните. Те обаче и досега бяха разписани доста широко, като единствено бяха изброени като показатели, които трябва да се съблюдават  - надеждност на платформата за интернет банкиране, срок за обслужване на плащанията и развитието на клоновата мрежа, като имаше опция и за други. Сега задължителните просто отпадат, което ще направи по-лесно да се нагласят за конкретна институция.

Останалите предложения изглеждат по-безспорни. От правилата се изключват дружествата в ликвидация и несъстоятелност. Срокът за привеждане в изискванията на правилата, когато те са нарушени в резултат на текущи процеси (теглене на средства, промени на валутни курсове и т.н.), се увеличава от един на два месеца. Слага се таван банките да не могат да предлагат условия, по-лоши от нормалната им тарифа, като се регламентира при липса на интерес повторна покана да се изпрати директно (не с обява) до най малко пет институции. В това има смисъл, тъй като, ако няма повече желаещи, дружеството е длъжно да приеме всички оферти, с което може да се злоупотребява от някоя институция.

Запазваме концентрация

Ако се приемат предложенията, най-големите държавни дружества ще изберат обслужващи банки по променените правила. От досега публикуваните откъслечни данни става ясно, че ключовите енергийни дружества не са провели процедури, а концентрацията в КТБ се запазва. Служебният премиер Марин Райков заяви, че към края на април 2013 г. 54% от свободните средства са концентрирани в една банка, без да я назове. Публикуваните по-късно данни за нетните експозиции към март затвърдиха публичната тайна, че това продължава да е КТБ. 

На 30 октомври изтече срокът всички министерства да публикуват справките си за техните дружества, които са извън лимитите, като в срок такава информация има на сайтовете на едва шест от ведомствата. През юли икономическото и транспортното министерства, които са принципали на най-големите компании, не публикуваха данните, като се позоваха на шестмесечния срок, даден за привеждане в съответствие с постановлението. Така и не стана ясно защо за разлика от колегите си в други ведомства имат такъв проблем, още повече след като веднъж са публикували вече такава информация.

Сега икономическото министерство публикува справката, като от нея се вижда, че дъщерните компании на БЕХ още не са избрали банки, а на база на данните и на отчетите на компаниите става ясно, че само те държат нетно около 340 млн. лв. в КТБ. Обяснява се, че в самия БЕХ е създадена работна група, която да изработи единни правила по темата в цялата холдингова структура. На сайта на транспортното министерство няма информация и от пресцентъра му не отговориха на въпросите на "Капитал". Реакция нямаше и от други ведомства, до които се допитахме -  спортното и вътрешното. От външното уточниха, че справката е изпратена на финансовото министерство, но не е публикувана, тъй като срокът за прилагане на правилата не е изтекъл. Заради очакваните промени в правилата единството дружество към министерството ще публикува покана за избор на банки на 8 ноември.

От министерствата, публикували справки, в регионалното дружествата са успели да диверсифицират средствата си и нито едно не превишава лимита. При останалите продължава да има дружества с над заложените 25%, като процедури по избор на банки са правени основно в по-малките компании без значителни суми по сметка.

Полупрозрачност

Всичко това подклажда съмнения, че новите текстове целият не толкова прецизиране на детайли, колкото запазване на статуквото. А ако нещо може да бетонира тези подозрения, то е липсата на каквато и да било комуникация, че се замислят промени в постановлението, че се сондират мнения и дори че вече има конкретни предложения. Според сайта на финансовото министерство те са публикувани на 21 октомври, но до тази седмица никоя медиа не ги беше забелязала. Това е странно, тъй като проектите на нормативни актове се качват на едно място, а там беше публикуван и проектобюджетът за 2014 г., който със сигурност е бил доста търсен и свалян документ.

Самото Министерство на финансите не е публикувало съобщение до медиите, а срокът за становища по проекта е едва до 4 ноември или две седмици от предполагаемото му публикуван, но едва пет дена откакто доби някаква публичност. Проектът не беше качен и на портала за обществени консултации на Министерския съвет (www.strategy.bg), като това стана чак на 30 октомври, след като вече имаше медийни публикации по темата. Там е даден нов двуседмичен срок за становища до 12 ноември. А това скъсява хоризонта за държавните дружества да ползват изменените правила до 4 декември (когато трябва да са привели дейността си към изискванията постановлението), тъй като след това те трябва да бъдат приети от кабинета и обнародвани. Те трябва да дадат десет работни дни за набиране на оферти, а ако има по-малко от пет желаещи банки да ги финансират, трябва да направят повторен конкурс и да дадат минимум пет дни срок за участие.

Всичко това вещае лавина от конкурси за избор на банки от държавни компании през втората половина на ноември. А от заложените в тях условия и от резултатите ще си проличи дали целта е да се подобрят, или да се изкривят правилата.

Удачното решение е в намирането на точен баланс, защото както липсата на всякакви правила се оказа неефективно в българските условия, така и въвеждането на прекалено рестриктивни критерии за избор може да върже ръцете на мениджмънта да си върши работата. Най-смисленият вариант да се бори подобен тип корупция не е с нови и нови ограничения, а с пълна прозрачност. Това обаче не може да се постигне само с правила и ограничения, а и с воля и именно тя липсва. Като че ли никой политик на отговорен пост не иска публично да признае, че има проблем и трябва да му се търси адекватно решение. Вместо енергията на държавната администрация и на мениджърите да е насочена как да направят правилата работещи, тя се канализира в усилия как да се заобиколят.

След редакционното приключване на броя беше получен и отговор от спортното министерство, обясняващ липсата на информация на сайта му с неизтеклия срок за привеждане на дейността на дружествата и ведомствата към изискванията на постановлението.

Преглед на оригинала

Остава един от дадените шест месеца на големите държавните дружества да проведат конкурси и да изберат по поне пет обслужващи банки, така че свободните им средства да не са рисково концентрирани в една (която в последните години неизменно е Корпоративна търговска банка). Повечето от тях, в това число и ключовите компании в структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), досега не са започнали процедурата и последните данни не показват концентрацията в банката да е намаляла (виж таблицата). Защо?

Наивният прочит би хвърлил вината на мудната администрация и отлагането на всичко за последния момент. Другото обяснение обаче е, че се търси начин изискванията да се заобиколят, и то звучи доста по-правдоподобно. Всяко правило е предпоследно и може да бъде отменено. В случая с постановлението на служебния кабинет това технически е лесно и не е нужно да се минава през обсъждания в парламентарни групи и гласуване на две четения. Практически обаче отмяната или брутално орязване на правилата би нанесло политически вреди на управляващите. Да не забравяме, че уличните протести започнаха от назначаването на близкия до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев депутат Делян Пеевски за шеф на ДАНС и нова откровено лобистка поправка в интерес на този тандем може отново да усили уличния натиск.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    purple_rain avatar :-|
    purple_rain

    Правилата са ясни не повече от 25% нетна експозиция в една банка и трудно могат да се намерят кой знае какви вратички.Държавните компании искат или ще се съобразят,но това не значи,че това беше добро решение.Няма никаква пазарна логика една фирма да си държи парите в пет различни банки и нито една частна компания не го прави,а ние нали искаме държавните компании да са конкурентноспособни.Просто трябваше да се направят достатъчно строги и прозрачни правила по които компаниите да си избират обслужващи банки и която предложи най-добрите условия да печели.

  • 2
    zaza avatar :-|
    zaza

    В тази таблица все още пише Цветан Васелев и ТИМ :-)

  • 3
    zigi avatar :-|
    zigi

    До коментар [#2] от "zaza":

    Истината е, че където и да погледне човек в тая държава, навсякъде среща все Цветан Василев и КТБ и тази статия само отразява именно това: "държавните дружества да проведат конкурси и да изберат по поне пет обслужващи банки, така че свободните им средства да не са рисково концентрирани в една (която в последните години неизменно е Корпоративна търговска банка

    "Да не забравяме, че уличните протести започнаха от назначаването на близкия до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев депутат Делян Пеевски за шеф на ДАНС..."

    "..конкурс обществена поръчка през март за до 20 млн. лв., който беше спечелен от КТБ"

    "От досега публикуваните откъслечни данни става ясно, че ключовите енергийни дружества не са провели процедури, а концентрацията в КТБ се запазва. Служебният премиер Марин Райков заяви, че към края на април 2013 г. 54% от свободните средства са концентрирани в една банка, без да я назове. Публикуваните по-късно данни за нетните експозиции към март затвърдиха публичната тайна, че това продължава да е КТБ. "

  • 4
    petkancho avatar :-?
    Blue Skys

    Шестте регионални земеделски служби не са спазили изискването да държат до 25% от средствата си в една банка. Според справката на сайта на Министерството на земеделието и храните шестте служби, които са със статут на държавни предприятия, са преимуществено обслужвани от Търговска банка Д. Другите банки, в които тези предприятия държат парите си, са ОББ, ЦКБ, Инвестбанк и ПИБ.

    Справката показва, че например Южното централно държавно предприятие със седалище Смолян държи 65.71% от парите си Д Банк. Почти същият дял от парите на Източното държавно предприятие с център Сливен също са в Д Банк - 64.05%. Югозападното държавно предприятие е депозирало 54.38% от средствата си в Първа инвестиционна банка.

    А бе каква е тая Д банк??

  • 5
    petkancho avatar :-|
    Blue Skys

    До коментар [#3] от "star777":

    Не е така, повечето вече са разпределили средствата си в няколко различни банки. Освен гореизброените от мен, справката, поместена в сайта на Министерството на отбраната, посочва, че фирма ТЕРЕМ почти поравно е разпределила парите си в три банки - ЦКБ (25.38%), ПИБ - 25.42%, БАКБ - 26.96%.
    Интересно, ако икономически не е изгодно за дружествата да разпределят парите си в няколко банки, какво правим от тук натам? Основанието да има прозрачност звучи бозаво и всички знаем, че няма да бъде изпълнено във всички случаи. А загубите ще са реални пари.

  • 6
    zigi avatar :-|
    zigi

    До коментар [#5] от "Blue Skys":

    Аз цитирах единствено части от текста, който коментираме. Колкото до Д. банк (бивша Демир банк) в публичното пространство тя се свързва с Доган, но това са по-скоро догадки. Мой познат ми беше споделил, че е доволен от обслужването там.

  • 7
    ivan.angelov22 avatar :-|
    Ламинат Латексов

    До коментар [3] от "star777":

    Защо ли си мисля, че зад сегашните протести стои един друг олигарх, който е приближен до Кръгът "Капитал". Видяхме все партийно обвързани хора на протестите и не може никой да ме убеди, че са импровизирани от граждани, които не принадлежат към никоя политическа партия. А относно концентрацията на държавните пари, то наскоро излезе статия, където ясно и точно е посочено където стоят държавните пари. Ето пример:

    "Сред дружествата, чиито принципал е транспортното министерство и чиито пари са в Централна кооперативна банка (ЦКБ), са Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура) (91%), Пристанище Варна (41%) и "Информационно обслужване" (88%)."

    Значи тук излиза така, че държавата и транспортното министерство си държат парите в банката на ТИМ. Защо не се засягат тези пари? Защо не се споменават и другите банки и да се каже къде колко пари се държат? Доколкото виждам държавата си държи парите в няколко банки, а не концентрирани само в една, както журналистите от Капитал се опитват да ни обяснят. За мен това не е обективна преценка и мнение, а по-скоро тенденциозно отношение спрямо едни.


  • 8
    zigi avatar :-|
    zigi

    До коментар [#7] от "Ламинат Латексов":

    Не знам от къде сте взели този цитат, за да преценя неговата достоверност, но тук говорим за банка, в която са съсредоточени най-много средства от най-много на брой държавни предприятия. И още нещо не разбрах - искате "да се каже къде колко пари се държат", а пък иначе "виждате" как държавата си държи парите в няколко банки. Откъде го виждате?

  • 9
    zigi avatar :-|
    zigi

    *поправка:
    [quote#8:"star777"]тук говорим за банка, в която са съсредоточени най-много средства от най-много на брой държавни предприятия.[/quote] - КТБ, според гореизложения текст, който все пак коментираме.

  • 10
    ivan.angelov22 avatar :-|
    Ламинат Латексов

    До коментар [8] от "star777":

    Говорим за тази статия ----> http://www.dnes.bg/business/2013/05/23/v-koi-banki-stoiat-parite-na-dyrjavnite-drujestva.188859

    Мисля че точно и ясно е посочено къде колко пари се съхраняват и определено има концентрация на пари в няколко банки, а не основно само в една, както се тиражира в "Економедиа" напоследък.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK