Затова бизнес планът трябва да е изключително ясен и прецизен както в приходната, така и в разходната част. Проектът стартира чак когато пълният комплект документи по приходната и разходната част е осигурен, разликата е положителна и осигурява на инвеститорите нужната възвращаемост, а на кредиторите - нужния комфорт.

Нищо от тези принципи не беше приложено при проекта "Белене". Там дори нямаше регистрирана проектна компания, а напълно съзнателно договорите бяха подписани от НЕК, разходите започнаха, преди да е ясна цялата картина, като по този начин се загроби цялата енергетика.

Същата схема, по която преди години бяха изхарчени парите за "Белене", се прилага към "Белене" номер 2, както може да бъде наречен проектът "Южен поток", чието символично начало за България беше дадено от министър-председателя Пламен Орешарски и шефа на "Газпром" Алексей Милер. Както и при "Белене", не беше предоставена никаква съществена информация като възвращаемост, период на откупуване на инвестицията, рисковете, алтернативи и т.н. Нещо повече - дали умишлено или не, правителството изсипа в общественото пространство числа по проекта, които не бяха дори разтълкувани, и оттам дойде допълнителното объркване дори и сред експертите.

За сметка на това на публиката бяха лансирани няколко чисто пропагандни мита, които целят да замъглят същинската ситуация и най-вече уловките на така пазения в тайна договор:

Първи мит – цената е изгодна

Първоначалните сметки от времето на енергийния министър Румен Овчаров и тройната коалиция показват цена за отсечката на "Южен поток" на българска територия около 1-1.5 млрд. евро. Това е съизмеримо с цена на километър на сухопътната отсечка на конкурентния европейски проект ТАП (Trans Adriatic Pipeline). При правителството на ГЕРБ вече се заговори за 2 млрд. евро, при правителството на Орешарски - за 3.1 млрд евро, за да се достигне до 3.5 млрд евро, обявени официално през седмицата.

Нормално беше проектът да поскъпне до 2 млрд. евро, защото капацитетът на тръбата през България нарасна значително. Капацитетът на 460 км отсечка от Провадия до сръбската граница беше увеличен от 15-16 млрд. до 45 млрд. куб. метра. За сравнение - газопроводът "Опал" в Германия, който свързва "Северен поток" с Централна Европа, може да пренася до 45 млрд. куб. метра и струва 1 млрд. евро.

Освен това част от този скок се обяснява с включването на всички съпътстващи разходи – експлоатационни, финансови и други, които се правят, докато не се генерират първите приходи.

Българският участък е за 4.1 млрд. евро (при 620 млн. евро заем на БЕХ за 15% от проекта) и с 540 км дължина през сравнително лесен и равен терен през Дунавската равнина. За сравнение - сухоземната отсечка на ТАП е 765 километра, а бюджетът за нея е 2.05 млрд. евро, като трасето е много по-трудно през планините в Западните Балкани. На километър "Южен поток" ще струва 7.6 млн. евро, а при ТАП цената е 2.7 млн. евро/км. Разликата говори сама за себе си.

Втори мит – България само печели

Според управляващите България не дава пари в проекта, взема всичко назаем, който гарантира с бъдещите приходи от тръбата. Българският енергиен холдинг (БЕХ) и "Газпром" имат смесено дружество, проектната компания "Южен поток България", в което формално държат равен дял. От оскъдната информация, която беше разпространена през седмицата, става ясно, че структурата на финансиране на проектната компания ще бъде 70/30 привлечен дълг към собствен капитал.

За да финансира участието си, БЕХ взема 620 млн. евро заем от "Газпром" при лихва  4.25%. Това е 15 на сто от стойността на проекта, другите 15%  ще се финансират директно от "Газпром", а за привличането на 70-те процента дълг отново ще отговаря руската фирма.

Срокът на заема, с който БЕХ ще заплати дяловото си участие в "Южен поток, е за 22 години и показва хоризонта на изплащане на проекта. Очакваше се заемът да е 15-годишен, каквито бяха първите сигнали. Удължаването на срока със седем години означава, че рентабилността на "Южен поток" е рязко влошена.

Има и още нещо. Според премиера Орешарски и икономическия министър Стойнев заемът към БЕХ щял да бъде обезпечен само с приходите от дивидент от дела в проектната компания. Точно тук обаче е уловката. Холдингът дължи тези пари заедно с лихвите и отговаря за тях с всичките си активи. А щом ги дължи българската енергетика, съответно ги дължи българският данъкоплатец, а през цените на тока и газа – и всички енергийни потребители.

Това нямаше да е проблем – все пак БЕХ обединява най-големите държавни енергийни компании и активите му възлизат близо 15 млрд. лева, но холдингът вече е значително задлъжнял. Дълговата му експозиция е към международни банки (за покриване на стар заем, който трябваше да осигури мостово финансиране за АЕЦ "Белене"), за спасяване на закъсали компании в структурата му като НЕК и "Булгаргаз" и за поемане на част от дълговете на "Топлофикация - София".

На практика, ако "Южен поток" не работи с пълен капацитет, няма как проектната компания да получава прогнозирания дивидент, за който премиерът и икономическият министър твърдят, че ще изплаща заема. Дори при по-ниската лихва от 4.25% (по-рано се говореше за 8%) плащанията ще се големи, а газопроводът няма да заработи на пълно натоварване поне до 2018 г., а най-вероятно и много по-късно.

С една дума, "Южен поток" е безобразно оскъпен и така най-вероятно до дивидентни плащания никога няма да се достигне. Тогава ще се наложи БЕХ да обслужва плащанията от другите си приходи. Не беше ли така и при "Белене" и НЕК?  И с резултат - НЕК вече я грози фалит заради разходите по проваления ядрен проект и задаващата се развръзка по делото за неустойки от "Атомстройекспорт".

Трети мит – България се нуждае от "Южен поток"

Тъкмо обратното - страната не се нуждае от "Южен поток", най-малко при безумните финансови условия, които "Газпром" налага. Достатъчно е да се изгради връзка с ТАП през Гърция, за да се постигне същият резултат на цената на част от парите, които подаряваме на "Газпром".

Стратегическият интерес на България е в разработването на собствени проекти в шелфа на Черно море, както и връзки към спот пазара в Средиземноморието, където цената е многократно по-ниска от руския газ в тръбопроводите на "Газпром".

Проблемни са и процедурите за избор на подизпълнители, обявени в четвъртък. Обявяването от БЕХ на търгове за строители само след две седмици най-вероятно означава, че строителите са предрешени. Общият конкурс за доставчици на тръби и строители може да ограничи броя на фирмите кандидати и така постигната цена за поръчката, ще е по-висока, отколкото ако се проведат отделни търгове.

Освен това "Газпром" вероятно най-накрая са разбрали, че ще трябва да спазват европейското законодателство, което не им позволява да ползват 100% от капацитета на тръбата. Руската компания няма да получи от Брюксел дерогация от третия енергиен пакет за либерализация на пазарите и така известно време няма да ползва целия капацитет на тръбата, а само 50%. Това означава на половина по-ниски такси. За това свидетелства един двата документа, подписани между БЕХ и руския газов гигант тази седмица. Но това може да обясни и поредният скок с 1 млрд. евро на стойността на проекта.

Единствената политическа партия, която веднага изрази позиция по проекта - "Движение България на гражданите", зададе въпроса дали има клауза "Доставяш или плащаш", което означава, че транзитни такси се дължат дори когато доставчикът не е успял да достави обещаните от него количества. Отговор на него все още няма.

"Южен поток", така както вече е започнат, е диверсификация на трасетата, но не и на държавите и фирмите, който доставят газ, а това няма да повиши конкурентността на европейския бизнес. И Европейската комисия макар и дипломатично даде да се разбере, че не го одобрява.

Така че, освен че за пореден път беше извършено финансово предателство към българските данъкоплатци, със старта на "Южен поток" беше накърнен дългосрочно стратегическият интерес на България и Европа за по-малка енергийна зависимост от Русия.