Най-бавният проект за бърз интернет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-бавният проект за бърз интернет

Най-бавният проект за бърз интернет

След шестгодишна агония държавата е на път да стартира строежа на широколентова инфраструктура в селските региони. Евентуално

Асен Георгиев
9184 прочитания

© Георги Кожухаров


Вероятно сте чували, че България може да се похвали с едни от най-добрите и евтини услуги за интернет достъп в света. Въпреки че София и другите големи градове са на челни позиции в глобален мащаб, все още има немалко населени места в България, където интернетът, ако въобще го има, е толкова бавен, че хората отварят браузъра, преди да излязат на двора, за да полеят градината, и като се върнат, желаната страница е почти заредила. Това, разбира се, е картината в слабо населените селски региони, където частните интернет доставчици и телекомите не виждат икономически смисъл, за да инвестират в прокарване на скъпа инфраструктура.

Проблемът не е ограничен само до България, така че Европейската комисия предвижда различни инструменти за справянето с него. По тази линия страната ни разполага с 40 млн. лв., които се опитва да инвестира в такива слабонаселени региони, за да прокара бърз интернет, вече повече от шест години. Комбинацията от административно безсилие и липса на капацитет, лоша подредба на приоритетите в областта и на моменти откровена неадекватност обаче превърнаха инициативата в пример за това как не трябва да се случват нещата.

Въпреки смяната на четири правителства и съпътстващите рокади на отговорните за проекта чиновници с огромно забавяне Изпълнителна агенция "Електронно-съобщителни мрежи и информационни системи" (ЕСМИС) обяви две обществени поръчки на обща стойност от около 40 млн. лв. в средата на октомври тази година. Те са за изграждане на канална инфраструктура, доставка на активно оборудване, инженерни и архитектурни услуги. В момент, когато инвестиционната активност е слаба, това може да се превърне в един от най-големите подобни проекти през 2014 г., ако се случи.

Проект в условно наклонение

"Дотолкова, доколкото не можем да върнем времето назад, ако могат тези пари да бъдат инвестирани даже и за да се подобри публичната инфраструктура, пак го намирам за плюс", коментира за "Капитал" Петър Статев, председател на браншовата организация "ИКТ Клъстер". Според него сегашният вариант на проекта е далеч от първоначалния му вид и от перфектния възможен, но е добре, че поръчките са обявени, защото няма време. Четиридесетте милиона лева, идващи по линия на ОП "Регионално развитие" (ОПРР), трябва да бъдат усвоени до края на 2014 г. или ще бъдат загубени.

Въпреки обявените поръчки обаче шансът средствата да бъдат загубени към днешна дата е преобладаващ. Причината е, че за да бъде "отключено" финансирането, ЕСМИС трябва да получи нотификация от Главна дирекция "Конкурентоспособност" на Европейската комисия, че проектът не изкривява свободния пазар и не представлява непозволена държавна помощ. Такава нотификация все още няма. Средно тя отнема между 12 и 18 месеца, а официално изпратената заявка от ЕСМИС е от февруари 2013 г. Въпреки това Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което е принципал на ЕСМИС, взе решението да играе ва банк. И да стартира конкурс за две обществени поръчки под дебело условие, което в общи линии приканя заинтересованите фирми да се състезават, но с ясното съзнание, че при неполучаване на нотификацията навреме или при негативен отговор, изпълнението на дейностите ще бъде прекратено, преди да е започнало.

"Причината, поради която все още не получават нотификация, е, че не могат достатъчно ясно да обяснят защо моделът, на който са заложили, няма да изкриви пазара", коментира Петър Статев. От своя страна изпълнителният директор на ЕСМИС Красимир Симонски разяснява, че "основните въпроси, които получаваме към момента, са относно термини и превод, а не толкова по същността на нашето предложение". Въпреки това, ако нотификацията не бъде получена до 15 януари, финансирането на проекта ще бъде пренасочено от управляващият орган на ОПРР, което ще го блокира и остави да отлежава до следващия програмен период. Което на практика може да го обезмисли напълно, тъй като дори и в момента е толкова закъснял, че не е съвсем сигурно дали в планираните за строеж региони (Варна, Видин, Враца, Ловеч, Разград, Търговище и Шумен, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково) няма вече наличен бърз достъп до интернет. Или няма да има, докато бъде изградена инфраструктурата.

По-добре нещо, отколкото нищо

Въпреки огромната условност в двете обявени обществени поръчки, те със сигурност представляват интерес за по-големите компании, които се занимават със строителство на комуникационна инфраструктура и доставка на активно оборудване. Според Петър Статев ще има много голяма конкуренция, защото това е най-големият инвестиционен проект в тази сфера, който се появява през тази година. Основните участници в частта за изграждане на канална инфраструктура вероятно ще са активни в тази сфера компании през последните години като "Мармет", Държавно предприятие "Съобщително строителство и възстановяване", както и някои по-малки, които биха могли да се обединят в консорциуми. По лота за активно оборудване конкуренцията ще е основно между златните партньори на Cisco в България. Сред тях са "Телелинк", "Лирекс" и други.

"Ще кандидатствам със сигурност", каза собственикът на "Телелинк" Любомир Минчев. За едната част на поръчката компанията ще играе сама, а за другата - в консорциум. "Условията в обявлението са написани за големи фирми, което е нормално предвид мащаба на заданието", каза Минчев. Неговата компания е дългосрочен партньор и на трите големи телекома за изграждането на различни части от инфраструктурата им. В надпреварата ще се включи и притежаваната от Димитър Ангелов "Глобъл комюникейшън нет" (GCN). Фирмата е един от сравнително големите интернет оператори в България. Тя доставя на едро близо една трета от интернет свързаността в България. GCN е изградила и мрежата на държавната администрация и спешния номер 112.

Извън играта за момента остават "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Операторите нито отговарят на изискванията на поръчката, нито имат желание да изграждат новата мрежа. За тях интерес по-скоро ще представлява следващият етап от проекта: след като инфраструктурата е готова, някой ще трябва да поеме задачата да я поддържа и да предоставя услуги чрез нея. Очакванията в бранша са за това също да има състезателна процедура. Тогава пък интересна ще е схемата, по която операторът ще бъде достатъчно неутрален и как ще бъде структуриран самият модел за поддръжка и експлоатация на инфраструктурата, която ще е собственост на ЕСМИС.

Но до този въпрос ще се стигне най-рано през септември догодина, когато проектът би трябвало да  е технически завършен. И ако това изобщо се случи.

По темата работиха Паулина Михайлова и Юлиян Арнаудов

Вероятно сте чували, че България може да се похвали с едни от най-добрите и евтини услуги за интернет достъп в света. Въпреки че София и другите големи градове са на челни позиции в глобален мащаб, все още има немалко населени места в България, където интернетът, ако въобще го има, е толкова бавен, че хората отварят браузъра, преди да излязат на двора, за да полеят градината, и като се върнат, желаната страница е почти заредила. Това, разбира се, е картината в слабо населените селски региони, където частните интернет доставчици и телекомите не виждат икономически смисъл, за да инвестират в прокарване на скъпа инфраструктура.

Проблемът не е ограничен само до България, така че Европейската комисия предвижда различни инструменти за справянето с него. По тази линия страната ни разполага с 40 млн. лв., които се опитва да инвестира в такива слабонаселени региони, за да прокара бърз интернет, вече повече от шест години. Комбинацията от административно безсилие и липса на капацитет, лоша подредба на приоритетите в областта и на моменти откровена неадекватност обаче превърнаха инициативата в пример за това как не трябва да се случват нещата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    geoimg avatar :-P
    Geoimg

    К(т)лъстер -:)

  • 2
    m17 avatar :-|
    m17

    А за какво по дяволите им е широколентов интернет и то КАБЕЛЕН на селските райони ?!?. Разбирам да трябва на администрацията, училища някоя фирма и дори напредничаво семейство в малък град. Но това са единици, бабите и дядовците по селата нямат идея какво е интернет.
    Съответно да се наливат много милиони за изграждане на кабелна инфраструктура е абсурдно. Ако същите пари се дадат за ремонт и подръжка на пътищата до въпросните селски райони икономическия ефект ще е значително по-голям. Пък който му трябва интернет може да си избере безжичен от МаксТелеком и трите мобилни оператора или кабелен от местните кабеларки или ланки.

  • 4
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#2] от "m17":
    Ми-и-и ...едни пари, за едни хора...

  • 6
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    И в момента по селата малки фирми оперират "селски" интернет мрежи. Междуселищното разпространение основно се осъществява безжично, като в селата мрежата може да е кабелна или безжична.
    Всичко това става на пазарен принцип без държавата като слон да влиза в бизнеса, т.е ако в едно село има достатъчно потребители то тогава се пуска по-бърз линк и цената на абонат пада .....
    Текущо има радиорелейки осигуряващи гигабитова свързаност при това с доста по-ниски разходи за прокарване от оптичния кабел. Биха спестили доста безсмислени разходи и "заравяне" на пари в земята особено за малките населени места.
    Пример за такова оборудване : http://www.ubnt.com/airfiber

  • 7
    redeemer avatar :-|
    redeemer

    До коментар [#2] от "m17":
    През 2013-та година да се пита защо е нужен високоскоростен интернет е неуместно. Всички туристически обекти в малките населени места само могат да спечелят от по-бърз интернет, който например могат да предлагат в пакета услуги. Местният бизнес може да го използва за да рекламира и продава продукцията си по-успешно. Бабите и дядовците пък често ползват скайп, за да се чуят с внуците си, които са някъде другаде.

    А освен, че тези 40 млн. не са значителна сума в мащаба на националната пътна инфраструктура, те не могат да бъдат изхарчени за пътища. Финансирането е от ЕС и е целево, само за интернет и то точно широколентов, точно в селските райони.

  • 8
    adar avatar :-|
    adar

    Вече не се чудя, защо България е в това положение! Читателите на Капитал, които би трябвало да бъдат интелигентни, напредничави с широк кръгозор питат, защо им е "пейзаните широколентов интернет". Позор! На село не живеят по-различни хора, отколкото в града - разликата е, че нямат достъп до услуги, които са достъпни за "непейзаните". Читателят преди мен правилно е отбелязал, че от една страна е важен за фирмите, а децата, училищата, възрастните хора, които не са глупави и също биха искали да се научат. Живея в такова село, и не ми предлагайте, моля, МаксТелеком( мрежата им покрива големите градове) или мобилния интернет на мобилните оператори - може да се използва единствено да си отворите пощата, и както е написал авторът на статията - отваряш браузъра и спокойно отиваш да си поливаш градината....
    А, относно проекта - това е най-голямата безмислица, за която съм чувала! Още когато беше пуснат за обществено обсъждане, всички, които имат някакво понятие за пазара на телекомуникационни услуги изразиха абсолютно несъгласие с него, но "кучетата си лаят, а керванът си върви". Най-лесният и оптимален начин е да се включи широколентовия достъп в Универсалната услуга и да се дадат парите на Оператора с господващо влияние на пазара. Досега цяла България щеше да има широколентов достъп.

  • 9
    kirko08 avatar :-|
    kiril petrov

    Какъв бизнес бе redeemer

    Ела да те разведа из Северозападналия край ... бизнес ха ха ха

    Да пуснат държавен безжичен оператор за тия пари ... докато се разберат кой да налапа се появи едно нещо наречено LTE

  • 10
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    До коментар [#7] от "redeemer":

    Ами, за тези населени места може да има:

    - безжичен интернет във всякакъв вид- от сателит през 3G и т.н.
    - интернет 64KBps през ADSL по кабела на телефона

    Защо трябва да се инвестира в проект за оптика до села с по 10ина жители? Ако имаше изгода и клиенти, досега да има и пуснат. Можеше просто държавата да договори към лицензите на операторите да има и задължение да подържат в клетките и централите(доколкото БТК още има такива) 3G и ADSL за централите независимо от мястото и да се даде срок докога да се обновят старите клетки.

    Като се пуснат кабелите, кой ще ги подържа? Това също са разходи, и то солидни. Кой ще определя цената за ползване? Ако днес на 5км от град с 10000 жители в село с 5 баби няма нет, то явно 5км кабел или радио сигнал не могат да се покрият от никакъв абонамент с подръжката, която искат, и нито един местен оператор от поне 5 не иска да се занимава. И за чий е в селско училище с 20 деца високоскоростен нет? Да гледат клипчета и да свалят филми? За всичко друго каналите на 3G и ADSL са повече от достатъчни- само тук имаме мегабити на домашен потребител в цял ЕС. Пробвай във Великобритания в среден град да намериш друго освен 64Kbps нет и да сваляш от Замунда. Бавно било, но за търсене на статии покрай учението, мейл, скайп без видео, т.е. полезно ползване, става.

    Като се окабели до малките села, ще стане като с басейна по европрограма в малко село- правят го, откриват го с бурни празненства, след това стои без вода, защото няма пари да се напълни, а и няма и кой да плува вътре, ако е пълен. Имахме такъв случай, в ЕС имат още купища- канализация с капацитет 40-50000 души в село с 100 жители, първокласен път 50-60км до село с 10 човека, къщи за бездомници за 2-3000 човека в село с 200 жители... Това са си разхищения. Не може всички да плащаме за това някой да има дребно удобство, ако цената ще легне едни 5-10000лв само за него за услуга(14 милиона на 1000-2000 човека, дето ще се възползват, само за прекарване), която струва 20лв на месец на пазара. При това изобщо не говорим за нещо, което е жизненоважно. И без интернет човек си живее нормално. Утре на бабите ще искат да им раздават лаптопи, за да имат и те нет, че ще се окаже, че само с кабела до кметството пак не ползват мрежата, вдругиден ще им организират курсове по компютърна грамотност...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK