"Алфа Рисърч": 60% от българите подкрепят студентските протести

Окупацията на университети пропуква упорито налаганата теза за "платена" гражданска активност

В събота студенти от УНСС и СУ протестираха пред кабинета на премиера Пламен Орешарски в Университета за национално и световно стопанство
В събота студенти от УНСС и СУ протестираха пред кабинета на премиера Пламен Орешарски в Университета за национално и световно стопанство    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
В събота студенти от УНСС и СУ протестираха пред кабинета на премиера Пламен Орешарски в Университета за национално и световно стопанство
В събота студенти от УНСС и СУ протестираха пред кабинета на премиера Пламен Орешарски в Университета за национално и световно стопанство    ©  АНЕЛИЯ НИКОЛОВА
За първи път доверието в КС се срива до неимоверните 12% след решението за статута на Пеевски.

Продължаващите повече от седмица студентски протести имат подкрепата на 60% от българите, показват данни от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено от 26 - 31 октомври 2013 г., публикувани на страницата на агенцията в интернет. Цялото проучване ще бъде представено в понеделник.

Одобрението за протестите доминира във всички типове населени места, като относително по-високо е в столицата и малките градове (64-67%), а малко по-ниско (59-56%) – в областните градове и селата. Подобна е подкрепата и сред отделните образователни групи. Тя варира между 57% и 62%, като отново няма силни разлики между хората с различно образователно равнище. Нагласите се обръщат единствено при хората над 60 г., които са и най-поляризирани – 47% одобрение срещу 52% неодобрение.

Със студентската окупация започва да се пропуква една от най-упорито налаганите тези за протестите, избухнали след избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС – че протестиращите, които и да са те, са водени не от морална кауза и възмущение от начина на управление на страната, а са платени и използвани от политическата опозиция, коментират социолозите.

Две трети от българите (64%) застават зад тезата, че студентските протести са

"спонтанни, водени от чувство за справедливост"

29% - че са "платени и обслужват партийни интереси" (това е основната теза на управляващите - бел.ред.). Нов момент в обществените нагласи е, че 20% дори от хората, които по една или друга причина не подкрепят протестните действия, са на мнение, че студентите са изразители на справедлив морален бунт, а не на користен партиен интерес.

Очакванията за развитието на протестите също опровергава тезата за тяхното "отмиране" -

58% от хората смятат, че те ще се разраснат

а 41% - че ще се изтощят, преди да "събудят" и други социални групи, коментират социолозите.

Според тях разбираемо в мнозинството си хората, които подкрепят протестите, са по-големи оптимисти за развитието им, а противниците им имат по-високи очаквания за провал. Интересни тук са изключенията от общата тенденция - сред неподкрепящите протестите прогнозите за разрастването им са по-високи (38%), отколкото са скептичните нагласи сред привържениците им (25%). Накратко това означава, че и доскоро твърдата убеденост на противниците на протестите, че промяна на статуквото няма да се случи, започва да се пропуква. И това става с по-бързи темпове, отколкото се изхабява енергията на протестиращите, коментират социолозите.

"В момента наблюдаваме втора вълна и ако управляващите продължават да отказват поемане на отговорност, ще продължи както ескалацията на напрежението, така и нещо много по-страшно - една все по-висока делегетимация на авторитета на институциите", коментира управлявящият партньор в "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова в неделя по БНР. По думите й прехвърлянето на топката започва да повлича надолу фигури, които доскоро се ползваха с безспорен обществен авторитет, започва да влияе на президента, на главния прокурор.

"За първи път доверието към Конституционния съд е 12% - след решението за статута на Делян Пеевски. Това е нещо изключително, неимоверно ниско за институция с такова голямо обществено значение", посочи Димитрова, според която политиците спешно трябва да поемат отговорността си, за да възпрат опасната спирала на институционалния срив.