След фанфарите по "Южен поток" - въпросите, които остават без отговор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

След фанфарите по "Южен поток" - въпросите, които остават без отговор

След фанфарите по "Южен поток" - въпросите, които остават без отговор

От анализ на енергийния експерт и бивш посланик в Москва Илиян Василев в блога му http://idvassilev.blog.com.

7936 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Визитата на Милер беше по традиция "неочаквана" и пак по традиция правителството не смята, че е нужно да се допита до обществото за ангажиментите, които поема от негово име, тоест на същото това общество. Забележете, преговорите се водят между шефа на корпорация, в чиято делегация е министър на енергетиката, и българския премиер, в чиято делегация също е нашият министър на енергетиката.

Нормалността изисква господин Милер да води преговори със своя български колега – шефа на БЕХ, като в края на разговорите участниците могат да посетят премиера, за да го информират или да потърсят негова намеса, ако има въпроси извън компетентността на шефа на БЕХ.

Внушава се успех, защото "не даваме никакви пари" за участието си в "Южен поток" и не носим никакъв риск. Това е откровена неистина, защото, първо, си носим риска от неполучаване на приходи в планирания обем и, второ - никой в света на икономиката и бизнеса още не е отменил нетната текуща стойност и ценност на бъдещите приходи, за да смятаме, че "не рискуваме нищо" днес.

Не става ясно, ако проектът е със сигурни ползи и е добър бизнес, защо трябва да заимстваме средства и да минимизираме участието си, а ако не е - защо участваме изобщо?

Какви гаранции

имаме за разписаните бъдещи приходи от проекта, още повече че те са функция на обстоятелства извън наш контрол – пълната запълняемост на тръбата и достигане на предвидените икономически параметри?

Какви са гаранциите "Южен поток" да бъде първото изключение от правилото новите тръби на "Газпром" – "Син поток" и "Северен поток", които имат средна запълняемост около 50 процента? Няма никакъв шанс "Южен поток" да постигне пълна запълняемост от 63 милиарда куб. метра, защото за разлика от "Северен поток", който разширява пазарите за руски природен газ, "Южен поток" единствено променя маршрутите.

И още: каква е връзката между размера и сигурността на прогнозираните дивиденти и приходите на съвместната компания от транизитни такси (задължителните ship or pay клаузи)? Има разминаване между началната дата на пускане в експлоатация на тръбата и първата дата на получаване на "дивиденти".

Обърнете внимание, че в лицето на "Булгартрансгаз" ние се лишаваме от текущите приходи по транзита на руски газ по сегашните магистрални газопроводи към Турция и Гърция, които получаваме в пълен размер. Никой не дава обяснение как това ще се отрази върху финансовите резултати на компанията, още повече че тя има доста напрегната инвестиционна програма, включваща интерконектори, разширяване и модернизация на мрежата, разширявана на газохранилището Чирен и т.н.

Как ще стане точно прехвърлянето на ползите, които евентуално БЕХ ще получи като дивиденти, към "Булгартрансгаз", който губи приходи от конкурентния проект "Южен поток"? Дори да приемем, че БЕХ ще преотстъпи участието си на "Булгартрансгаз" в съвместното дружество, при формулата на транзитната цена – текущата базова цена плюс индексация (и че общото дружество няма никакви други разходи и задължения, което е абсурд), и че приходите са равни на печалбата за разпределние като дивиденти, за да постигнем днешното равнище на реално получавани приходи по договора за транзит до 2030 г., още от първия ден трябва да се транзитират минимум 36-38 милиарда куб. метра природен газ, т.е. два пъти повече от сегашните транзитирани количества за Гърция и Турция.

Няма никакви достоверни пазарни анализи за подобни равнища на търсене, нито сключени договори в тази посока.

Приемаме, че щом "Газпром казва", значи е вярно

А ако не е ? Проектът "Южен поток" е нужен като "бухалка" на Русия срещу Украйна в решаващата фаза на тоталния натиск на Москва, която се стреми да предотврати с всички средства подписването на договора за асоцииране на Киев с ЕС.

Питам господин Орешарски: дали България е все още член на ЕС и с какво подпомагаме сключването на споразумение с Украйна? Зная, че ще получа отговор – а къде беше европейската солидарност с Украйна, когато беше построен "Северен поток"?

Разликата е огромна – "Северен поток" не увеличи ресурса на Русия да влияе върху решенията на европейските правителства, напротив – влиянието на Москва отслабна и позволи по-евтини и реверсни доставки за Украйна, защото Германия играе ролята на котва на европейския газов пазар и на независим диспечер. В "Южен поток" няма кой да играе подобна роля.

Обърнете внимание - тежестта на новия дълг на БЕХ от 620 млн. евро към "Газпром" ще падне върху БЕХ, а не върху съвместната компания, т.е. има отказ от принципа за проектно финансиране. Тук тънкостта е не в това дали има държавна гаранция, а дали има и какъв тип е корпоративната гаранция - дали обезпечението е с активи на БЕХ или някоя компания, или срещу бъдещи приходи от дивиденти? Защото дивидентите са вероятностни, а погасяването на дълга е сигурно събитие.

Освен това не става ясно защо при приетата структура 30% дялов и 70% заемен капитал и след като половината от дяловия капитал се оценява на 525 млн. евро, ние вземаме дълг от 620 милиона евро?

Не зная дали си дава сметка правителството как ще се отрази нов дълг от 620 млн. евро, особено в контекста на току-що взетия от БЕХ дълг от 500 млн. евро. Достатъчно е да се прочете рисковият анализ на Fitch. Дори в най-добрия случай ще се повиши рисковата премия на БЕХ по всички заеми, а е известно, че в българската енергетика

БЕХ е последната преграда пред фалита на енергийните ни дружества

Последен пример е цесията по дълга на "Топлофикация - София" към "Булгаргаз". Тепърва предстои арбитражът по "Белене" между НЕК и АСЕ, да не говорим, че има и инвестиционна програма в българските енергийни дружества и в системния оператор, която не може да се случи без крайната гаранция на БЕХ.

Най-тревожното е, че за един ден дългът на БЕХ нарасна с 1.120 млрд. евро без грам яснота откъде ще се генерират приходите за неговото погасяване и кой ще има най-голяма полза от управлението на тези средства, след като не е ясна програмата за тяхното използване.

Дори не искам да коментирам определено пропагандните внушения, че по тръбата ще потече евтин газ. Цената на природния газ се определя от съвършено други фактори и при всички случаи зависи в много по-голяма степен от равнището на конкуренция и достъпа до алтернативни доставки, а не от политическия апломб на един или друг политик.

Внушенията за огромни ползи, в това число и за нова заетост и бизнес за българските компании от проекта "Южен поток", се правят от хора, които очевидно не са запознати със структурата на разходите по подобни проекти и каква част от тях остава в местни компании или като местна добавена стойност.

Не е ясно защо

стойността на проекта беше повишена на още по-високата кота от 3.5 млрд. евро

По стандартите за разпределение на разходи при строителство на газопровод около 60% от прогнозната стойност отива за закупуване на тръбите. Тук няма и не може да има българско участие.

Други 15% процента са разходите по консултанти, проектно управление, проектиране и инженеринг, надзор и т.н. Българските компании нямат особени шансове да се класират, защото господин Ротенберг, собственикът на "Газстроймонтаж", вече обяви, че той ще бъде главен изпълнител на проекта.

В крайна сметка, ако 10% останат като "полза" за български компании и участници от изграждането на "Южен поток" през българска територия, трябва да се почувстваме удовлетворени.

Не бих искал да звуча нито категорично, нито песимистично, но по начина, по който проектът се управлява от българска страна – непрозрачно, при неясни параметри и в условията на самодостатъчност на вземащите решения, шансовете и този проект да тръгне по пътя на проекта "Белене" нарастват експоненциално.

Визитата на Милер беше по традиция "неочаквана" и пак по традиция правителството не смята, че е нужно да се допита до обществото за ангажиментите, които поема от негово име, тоест на същото това общество. Забележете, преговорите се водят между шефа на корпорация, в чиято делегация е министър на енергетиката, и българския премиер, в чиято делегация също е нашият министър на енергетиката.

Нормалността изисква господин Милер да води преговори със своя български колега – шефа на БЕХ, като в края на разговорите участниците могат да посетят премиера, за да го информират или да потърсят негова намеса, ако има въпроси извън компетентността на шефа на БЕХ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • Иван K

    Който е представял бизнес проект пред банка знае, че трябва да представи разчети и за най-дребните разходи.
    Значи българската държава е по-невзискателна от банките.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    С началото на този проект си докарахме невероятни главоболия.

  • 3
    balada avatar :-|
    balada

    Най-лошото тепърва предстои...уви!!!

  • 4
    bahtijar avatar :-|
    bahtijar

    И тук е явно намерението да бъдем впримчени в проект, който ще ни вкара в още по-сложни и неясни икономически връзки с Русия. На първо място е известно, че БЕХ няма пари за инвестиции, а има огромени дългове. Новият заем е още една лопата пръст върху ковчега му. Общата задлъжнялост на страната расте по всички линии! Точно това е и целта - да се сринем и да се преориентираме към евроазиатския проект на големия брат. От друга страна, оставането ни в ЕС и влизането на Турция в него би означавало да станем част от новата османска империя по мирен път. Движението на стоки, капитали и хора, заедно с демографските промени и потокът от муслиманите-бежанци, ще ускорява процесите на интеграция с голямата страна.

  • 5
    mentor avatar :-|
    Ментор

    отвратителната рубладжийска сган трябва да бъде разкарана възможно най-скоро, преди да е успяла да ни продаде изцяло.

  • 6
    paskal92 avatar :-(
    pasho92

    За кривото колело прав път няма!

  • 7
    goshogoshev avatar :-P
    goshogoshev

    Е като прекарат "Тарамбуко " газ ще пикаят руснаците

  • 8
    chichka avatar :-|
    chichka

    Това което виждате, е само сянката, на това което се задава - Конфуций.
    Определено до момента на падане на това правителство грубо ще имаме дълг към Русия в размер на 5-7 млрд евра в дъргосрочев план!! Явно това е целта на БСПДПС. Ще си оправдаят вложените в тях средства за постигане трайна и неотменима зависимост на България към Русия.

  • 9
    nuzzo avatar :-|

    Смислено поставени въпроси от Илиян Василев.
    Дали насреща ще видим поне отговори, съм скептичен, пред вид цялостното поведение на мижитурка на сегашната власт, на която очевидно и спускат от нейде решенията, които тя, по комунистически, претворява в дела....

  • 10
    fez_deffender avatar :-|
    Фес Deffender

    [quote#9:"nuzzo"]Смислено поставени въпроси от Илиян Василев.
    Дали насреща ще видим поне отговори[/quote]


    Колкото разбрахме за чии беше тегленето на 1 млрд. нов дълг, толкова ще разберем и тук каква е играта. То, тя е ясна де, ама...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK