Памфлет за неподчинението по Торо

Коментар на Николай Вълканов в седмичния онлайн бюлетин на Института по пазарна икономика

Днес старателно се опитват да ни убедят от различни страни, че студентските протести накърняват правата на тези, които искат да учат; че хората, които подкрепят студентите, нямат право да пречат на останалите граждани; убеждават ни, че малцинството се опитва да наложи мнението си над мнозинството. Да приемем, че е така. Това отнема ли правото на протест? Прави ли го нелегитимен?

Всъщност как е редно да се протестира? Трябва ли един протест да е законен? Какво значи тук някакъв закон? В държава, в която парламентът е склонен да променя един закон през няколко месеца, за да обслужи очеваден частен интерес (1), в която бивш вътрешен министър и впоследствие депутат отказва да се подчини на полицейско разпореждане (2),  в която т.нар. народни представители потъпкват конституцията на страната (3), а най-висшата съдебна инстанция практически се произнася в пълно логическо и правно противоречие  по въпрос с огромно обществено значение, рушейки държавността (4), са нужни по-сериозни действия за връщане на справедливостта.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал

Снимка на седмицата

Снимка на седмицата