Европейската комисия (ЕК) понижи очакванията си за развитието на българската икономика през 2013 и 2014 г. Публикуваната вчера есенна прогноза на Брюксел е за ръст на БВП на страната от 0.5% през настоящата година при очаквани 0.9% през пролетта. За 2014 г. пък предвижданията се понижават от 1.7% на 1.5%, което е с 0.3 процентни пункта под заложеното от правителството в бюджета.
Като основен двигател на растежа в доклада за България се посочват потреблението на домакинствата и частните инвестиции. Същевременно обаче по тази линия идва и основната несигурност. "Най-същественият риск е свързан с очакваното възстановяване на потреблението на домакинствата, което може да се окаже по-слабо от очакванията с оглед на факта, че българският пазар на труда и потребителските нагласи са все още крехки", се посочва в анализа. Например за 2013 г. през пролетта ЕК залагаше на 1.4% ръст на потреблението, докато сега очаква годината да приключи с 0.3% спад.
Според оценката на ЕК през тази година БВП на страната ще е в размер на 80.2 млрд. лв. по текущи цени, а през следващата ще достигне 82.9 млрд. лв. От Министерството на финансите отбелязват, че това е с над 1 млрд. лв. повече от очакванията на ведомството. "Прогнозата на комисията съвпада с очакванията на МФ, че текущото стабилизиране на пазара на труда ще продължи и в следващите години, което ще подкрепи доверието на домакинствата и потреблението", посочват още от Министерството на финансите. Въпреки това в доклада се отбелязва, че възстановяването ще е относително бавно заради негативното въздействие на фактори като значителното намаляване на населението в резултат на застаряването и на емиграцията, които подкопават потенциала за растеж.
Приглушено възстановяване
През втората половина на 2013 г. ребалансирането на икономиката към експортния сектор ще се забави, прогнозират от ЕК. Същевременно очакванията са през следващите тримесечия частното потребление да се засили. Сигнали в тази посока дават и данните за увеличаването на търговията на дребно, отчетено за периода юли - август 2013 г., отбелязват от Брюксел.
От комисията посочват, че съживяването на икономическата активност към края на годината ще бъде подкрепено от очакваното икономическо възстановяване в рамките на ЕС. Въпреки това прогнозираният растеж от 0.5% остава под потенциала на икономиката на страната. Набраната към края на 2013 г. инерция за ръст обаче ще окаже положителен ефект за следващата година, се посочва в доклада. Според ЕК през третото тримесечие икономиката ще отчете растеж от 0.4%, а през четвъртото - 0.6% на годишна база.
Очакванията за износа на страната са той да остане относително силен през 2014-2015 г., като следва прогнозирания ръст в търсенето на глобално равнище. Същевременно възстановяването на вътрешното потребление и частните инвестиции ще допринесат и за повишаването на вноса. Така към 2015 г. балансът по текущата сметка ще мине на отрицателна територия, като прогнозираният дефицит е от порядъка на 0.5%.
Сигнали за стабилизиране
Според анализаторите от ЕК пазарът на труда в България дава първи сигнали за стабилизиране през 2013 г. В основната си част отчетеното намаляване на безработицата през последните четири години се дължи на подобрението в традиционно динамичния селскостопански сектор и реализираната добра реколта през годината. "Заетостта в други сектори на икономиката обаче също дава признаци за стабилизиране", отбелязват от Брюксел. Прогнозата за равнището на безработицата е тя да достигне пикови стойности от близо 13% през 2013 г., след което постепенно да намалява, като се понижи до под 12% към 2015 г.
От комисията отчитат още рязкото намаляване на инфлацията през 2013 г., като очакванията са тя да достигне 0.5% за годината, като последните две тримесечия да са с дефлация. Фактори за спада са понижаването в цените на енергийния сектор в резултат на глобалните тенденции при стойността на петрола, както и на предприетите в страната мерки за намаляване на цените на електричеството. Влияние оказва и силната селскостопанска реколта, която е довела до по-ниски цени на непреработените хранителни продукти. Прогнозата за следващата година е темповете на растеж на инфлацията да се засилят до 1.4%, въпреки че като цяло инфлационният натиск ще остане слаб. През 2015 г. се очаква показателят да достигне около 2% в унисон с възстановяването на вътрешното търсене и продължаващото сближаване на цените със средните за ЕС. Любопитно е, че при тези ниски очаквания за инфлация се залагат сравнително високи нива на дефлатора, с който се изчислява реалният растеж на БВП (за 2013 г. той се покачва от 2.2% през пролетта на 2.9%).
Есенната прогноза е направена преди представянето на бюджет 2014 г. в парламента и не отразява планираните от правителството нови фискални мерки за периода 2014-2015 г., уточняват от ЕК. Така очакванията на Брюксел са през следващата година бюджетният дефицит да се запази на равнища около 2% и да намалее до 1.8% към 2015 г.
Европейската комисия (ЕК) понижи очакванията си за развитието на българската икономика през 2013 и 2014 г. Публикуваната вчера есенна прогноза на Брюксел е за ръст на БВП на страната от 0.5% през настоящата година при очаквани 0.9% през пролетта. За 2014 г. пък предвижданията се понижават от 1.7% на 1.5%, което е с 0.3 процентни пункта под заложеното от правителството в бюджета.
Като основен двигател на растежа в доклада за България се посочват потреблението на домакинствата и частните инвестиции. Същевременно обаче по тази линия идва и основната несигурност. "Най-същественият риск е свързан с очакваното възстановяване на потреблението на домакинствата, което може да се окаже по-слабо от очакванията с оглед на факта, че българският пазар на труда и потребителските нагласи са все още крехки", се посочва в анализа. Например за 2013 г. през пролетта ЕК залагаше на 1.4% ръст на потреблението, докато сега очаква годината да приключи с 0.3% спад.
12 коментара
Сезонно намаление -:)
няма потребление !
Няма работа ... Няма заплати ... /а където има - бавят ги или не ги дават/ ... Няма сигурност ... От къде потребление ???
Нали бяха много "велики" - съкращаваха, уволняваха , пъдеха ... Сега за какво сме им потрябвали - "да потребяваме" ли ?
До коментар [#3] от "EVOLYUCIONER":
Ами ...нормално за ситуацията. Без нормално правосъдие, няма да има нищо друго освен далавери и затъване. Направо "ударихме в земята" мафиотската Италия, дето е подгонила яко Берлускони. Съдиха Доган за "хонорара"... и го узакониха, сега се гласят да съдят Станишев... познай дали ще го осъдят (щом на Доган му се размина за списъка с агентите). Щом на такова ниво, дето се вижда от чужбина няма правосъдие, ти какво очакваш в бизнес климата, че да тръгнат нещата?
Цените ни отдавна са се доближили и дори надминали средните за ЕС. Това всеки го знае вече. Въпроса е, кога и заплатите ще почнат да гонят средната за ЕС. Тогава ще се промени и потреблението и неговата структура. Другият проблем на потреблението е високото ниво на безработица.
Каквито и прогнози да правят, едно е сигурно - накрая пак парите няма да стигнат за всички.
До коментар [#3] от "EVOLYUCIONER":
До коментар [#4] от "gost22":
Потреблението се определя почти напълно от паричната политика. В момента балгодарение на комбинацията от Валутен борд и ЕЦБ нашата парична политика е изключително рестриктивна.
Съответно имаме свиване на потреблението/доходите/цените, безработица, проблеми със задлъжнялостта и т.н.
Сега имаме рестриктивна парична политика и никой не си харчи парите, през 1996 - 97 г. имахме свръх експанзионистична политика и всеки искаше да изхарчи каквито левове има възможно най-бързо. Беззакония и крадене имаше тогава има и сега но крайния резултат е много различен защото беззаконието и сигурността не влияят в почти никаква степен на харченето на пари. За разлика от паричната политика на страната, която определя харченето на пари почти на 100%.
Преди някой да започне да разказва сърцераздерателни истории от 1997г. да кажа че има парични политики които могат да гарантират стабилен умерен ръст на потреблението/доходите/цените. Алтернативата на сегашната бавна смърт не е единствено хиперинфлация.
Има някакво министерско заекване в икономиката...
До коментар [#6] от "sheldoncooper":
Комбинацията от борд и външен натиск, е резултат (спасителен пояс) от липсата на адекватно правосъдие в територията. Лодката има правосъдна пробойна и потъва, а от кораба са ни хвърлили спасителен пояс и въже. Така както го описваш, лодката си е била наред, ама като са ни хвърлили спасителните средства и сме взели да потъваме... Поне хронологията спазвай: Жан, хиперинфлация, камъни, Костов, валутен борд, приватизация, народна глупост...
До коментар [#8] от "gost22":
Незнам как реши че смятам че хиперинфлацията е била нещо хубаво.
Това което казах е че неща от рода на липса на правосъдие, беззаконие и др. подобни нямат никакво значение за това дали в икономиката ни ще се харчат пари или не. Определяща е паричната политика и тя не зависи от това кой колко краде, а от правилата по които работи БНБ.
Сегашните правила произвеждат незадоводителни/неадекватни нива на потребление/доходи в икономиката. (през 1997 правилата бяха още по-зле и съответно проблемите бяха по-големи) Тогавашните правила произвеждаха ненужно много номинално търсене/доходи.
Има правила за работа на централната банка които могат да гарантират стабилни нива на агрегатното търсене в икономиката.
[quote#9:"sheldoncooper"]Това което казах е че неща от рода на липса на правосъдие, беззаконие и др. подобни нямат никакво значение за това дали в икономиката ни ще се харчат пари или не.[/quote]
Точно правосъдието прави икономиката. От Магна харта насам, се вижда ясно и с подробности (заради подробно описаната история, а не, че и преди това не е било така). За справки, САЩ имат сериозно и качествено (на моменти до безумие) правосъдие и имат яка икономика. В Сомалия нямат правосъдие и имат истински пирати. Ха сега се запитай дали няма връзка между свястно правосъдие и свястна икономика. И става дума за правосъдие, а не някакъв строг ред, наложен от диктатор.