Брюксел намали очакванията си за ръст на българската икономика на 1.5%

Европейската комисия (ЕК) понижи очакванията си за развитието на българската икономика през 2013 и 2014 г. Публикуваната вчера есенна прогноза на Брюксел е за ръст на БВП на страната от 0.5% през настоящата година при очаквани 0.9% през пролетта. За 2014 г. пък предвижданията се понижават от 1.7% на 1.5%, което е с 0.3 процентни пункта под заложеното от правителството в бюджета.

Като основен двигател на растежа в доклада за България се посочват потреблението на домакинствата и частните инвестиции. Същевременно обаче по тази линия идва и основната несигурност. "Най-същественият риск е свързан с очакваното възстановяване на потреблението на домакинствата, което може да се окаже по-слабо от очакванията с оглед на факта, че българският пазар на труда и потребителските нагласи са все още крехки", се посочва в анализа. Например за 2013 г. през пролетта ЕК залагаше на 1.4% ръст на потреблението, докато сега очаква годината да приключи с 0.3% спад.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според оценката на ЕК през тази година БВП на страната ще е в размер на 80.2 млрд. лв. по текущи цени, а през следващата ще достигне 82.9 млрд. лв. От Министерството на финансите отбелязват, че това е с над 1 млрд. лв. повече от очакванията на ведомството. "Прогнозата на комисията съвпада с очакванията на МФ, че текущото стабилизиране на пазара на труда ще продължи и в следващите години, което ще подкрепи доверието на домакинствата и потреблението", посочват още от Министерството на финансите. Въпреки това в доклада се отбелязва, че възстановяването ще е относително бавно заради негативното въздействие на фактори като значителното намаляване на населението в резултат на застаряването и на емиграцията, които подкопават потенциала за растеж.

Приглушено възстановяване

През втората половина на 2013 г. ребалансирането на икономиката към експортния сектор ще се забави, прогнозират от ЕК. Същевременно очакванията са през следващите тримесечия частното потребление да се засили. Сигнали в тази посока дават и данните за увеличаването на търговията на дребно, отчетено за периода юли - август 2013 г., отбелязват от Брюксел.



От комисията посочват, че съживяването на икономическата активност към края на годината ще бъде подкрепено от очакваното икономическо възстановяване в рамките на ЕС. Въпреки това прогнозираният растеж от 0.5% остава под потенциала на икономиката на страната. Набраната към края на 2013 г. инерция за ръст обаче ще окаже положителен ефект за следващата година, се посочва в доклада. Според ЕК през третото тримесечие икономиката ще отчете растеж от 0.4%, а през четвъртото - 0.6% на годишна база.  

Очакванията за износа на страната са той да остане относително силен през 2014-2015 г., като следва прогнозирания ръст в търсенето на глобално равнище. Същевременно възстановяването на вътрешното потребление и частните инвестиции ще допринесат и за повишаването на вноса. Така към 2015 г. балансът по текущата сметка ще мине на отрицателна територия, като прогнозираният дефицит е от порядъка на 0.5%.

Сигнали за стабилизиране

Според анализаторите от ЕК пазарът на труда в България дава първи сигнали за стабилизиране през 2013 г. В основната си част отчетеното намаляване на безработицата през последните четири години се дължи на подобрението в традиционно динамичния селскостопански сектор и реализираната добра реколта през годината. "Заетостта в други сектори на икономиката обаче също дава признаци за стабилизиране", отбелязват от Брюксел. Прогнозата за равнището на безработицата е тя да достигне пикови стойности от близо 13% през 2013 г., след което постепенно да намалява, като се понижи до под 12% към 2015 г.

От комисията отчитат още рязкото намаляване на инфлацията през 2013 г., като очакванията са тя да достигне 0.5% за годината, като последните две тримесечия да са с дефлация. Фактори за спада са понижаването в цените на енергийния сектор в резултат на глобалните тенденции при стойността на петрола, както и на предприетите в страната мерки за намаляване на цените на електричеството. Влияние оказва и силната селскостопанска реколта, която е довела до по-ниски цени на непреработените хранителни продукти. Прогнозата за следващата година е темповете на растеж на инфлацията да се засилят до 1.4%, въпреки че като цяло инфлационният натиск ще остане слаб. През 2015 г. се очаква показателят да достигне около 2% в унисон с възстановяването на вътрешното търсене и продължаващото сближаване на цените със средните за ЕС. Любопитно е, че при тези ниски очаквания за инфлация се залагат сравнително високи нива на дефлатора, с който се изчислява реалният растеж на БВП (за 2013 г. той се покачва от 2.2% през пролетта на 2.9%).

Есенната прогноза е направена преди представянето на бюджет 2014 г. в парламента и не отразява планираните от правителството нови фискални мерки за периода 2014-2015 г., уточняват от ЕК. Така очакванията на Брюксел са през следващата година бюджетният дефицит да се запази на равнища около 2% и да намалее до 1.8% към 2015 г.