Кръгът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кръгът

Shutterstock

Кръгът

Заговорът на прозрачността

Иван Кръстев
28096 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Днес ви представяме текстовете на политолога Иван Кръстев и икономиста Стив Ханке. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.

Визитка

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). През 2013-2014 той е изследовател във Фондация "Роберт Бош" в Берлин, по програмата "Рихард фон Вайцзекер". Иван Кръстев е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация "Ерсте" и член на консултативния съвет на Центъра за анализ на европейски политики (CEPA). Той е в международния редакционен съвет на списанията Europe's World, Journal of Democracy  и Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на българското издание на списание Foreign Policy (2005 - 2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса.

 

Дори когато знаят всичко, хората знаят различни неща.

На 25 октомври 2033 г. времето в София ще бъде топло за сезона с леки превалявания на предизборни балони. Окупацията на Софийския университет ще е завършила (неизвестно как). Цената на електроенергията ще продължава да е неоправдано висока (известно защо). Пушенето в интензивните отделения на болниците ще продължава да е забранено (неясно докога). Всичко, случило се през 2013 г., ще е древна история (ясно за кого). Но това са само прогнози - "прогнози, които се сбъдват". А иначе никой няма ни най-малка представа как ще изглежда светът ни след двайсет години.

Ние не знаем дали тогава ще има Европейски съюз и дали нас ще ни има в него. Не знаем колко българи ще живеят извън България и колко чужденци ще живеят в България. Не знаем колко хора ще четат "Капитал" и на какъв носител ще го четат. Проблемът с описанието на бъдещето е... отсъствието на подробности. А история, в която няма подробности, е като бар, който затваря в десет часа вечерта. Там никога не се случва нищо интересно. И опитите ни да говорим за бъдещето най-често приличат на рецензии на прочетена книга. И за това навярно въпросът, на който трябва да отговорим, когато искаме да си представим бъдещето, е има ли книга, която съм прочел през тази година, за която ще продължавам да мисля след две десетилетия. Има ли книга, която ме кара да се оглеждам за бъдещето, което ни дебне зад ъгъла.

И усещането ми е, че току-що публикуваният роман на Дейв Егерс "Кръгът" (Dave Eggers "The Circle") е такава книга. "Кръгът" е  написан в традицията на класическите антиутопии на ХХ век. Романът на Егерс е в непрестанен диалог с "1984" на Оруел. Той разказва историята на един прозрачен свят, в който огромна технологична компания - "Кръгът", радикално е променила начина, по който живеем. "Кръгът" е въплъщение на всичко, което ни покорява в света на новите технологии-иновация, идеализъм, усещането, че няма проблем, който да не може да бъде решен. В този нов свят магическата формула е СУП - Страст, Участие, Прозрачност. В този свят има по-малко престъпност, има повече права, в него "споделянето е грижа" и всяка тайна е лъжа. Хората, които работят в "Кръга", са новите революционери - те са уверени, че могат да решат всички проблеми, които измъчват човечеството, и даже са решили да преброят колко са песъчинките в Сахара. Ако Оруел прави анатомичен разрез на проект, при който една партия иска да изличи човешката индивидуалност, като ни направи еднакви и удобни за управление, Егерс ни разказва историята на друг проект, в който ние сами се отказваме от своята човешка индивидуалност, като се отказваме от правото да имаме свои тайни. В света на Оруел всички са наблюдавани и обществото е управлявано от тотален страх. В света на Егерс всички са наблюдавани, но това не е проблем за никога или почти за никого, защото всеки може да наблюдава всекиго. Предизвикателството "Кръгът" е, че романът ни плаши не с история, в която побеждават лошите, а с история, в която побеждават добрите, красивите и таланливите  - хората с идеали и въображение. В новия свят на прозрачността няма анонимност и фалшиви идентичности, там никой не отвлича деца, защото в костите на децата се монтирани чипове, така че родителите им винаги знаят къде са децата. В този свят един от героите не може да изпита сексуално удоволствие, ако партньорката му не е готова да оцени представянето му по скалата от 1 до 100, защото всичко, което не е измерено или оценено, не съществува. В този свят политиците заслужават доверие, но само защото са напълно прозрачни. Те са приели да носят да им бъде инсталирана камера, която никога не спира да работи и всеки от избирателите във всеки един момент може да види и чуе какво прави неговият представител, какво говори, с кого се среща. В този свят без тайни няма предателства и няма приятелства. Няма предателства защото всеки е информатор за себе си и ентусиазирано поставя автодоносите на своята страница във фейсбук, в туитовете си, в потока от информация, който той е подарил на човечеството. А няма приятелства, защото приятелят е човек, на когото си решил да довериш тайните си, избрал си да повярваш, а не на някой друг. Но в света на тоталната прозрачност няма тайни, там всички е на показ и за това всички са еднакво близки. Тайната - валутата, с която си купуваме интимност, е премахната. "Вярно е, че човек не може да знае всичко" - разсъждава един от президентите на "Кръга", "но всеки човек има право да знае всичко и ние сме длъжни да му дадем техническата възможност да упражнява това си право".

Романът на Дейв Егерс не е голяма литература, но той е интересна футурология. Защото той е уловил страховете на един свят, в който новите поколения са избрали да не вярват на правителства и идеологии, но в същото време някак много лесно са готови да се откажат от личното си пространство. Всяка антиутопия е предишна утопия. И това ме кара да мисля, че ние ще препрочитаме Егерс, защото той се е докоснал до тъмната страна на нашия безкритичен ентусиазъм към един прозрачен свят, създаден от новите технологии и изгубеното ни чувство за лично пространство. Ако човек се вслуша внимателно в призивите за политическа промяна, които звучат по улиците през последните седмици, ще усети, че очакването на хората е, че новите технологии в комбинация със свободния достъп до информация и гражданския активизъм могат да преродят демократичната политика и да върнат доверието в политиците и политическите институции. Надеждата е, че в прозрачния свят няма значение кой ни управлява, защото всичко ще се случва пред очите ни.

Апологетите на прозрачността са убедени, че ако хората знаят всичко, те никога не биха оставили на власт тези, които ни управляват днес. Ако хората знаеха колко са лошите кредити в банките, те не биха допуснали финансовата криза. Или достатъчно е да забраним офшорни компании да притежават медии и светът ще бъде друг. Но нещата са по-сложни. Дори, когато знаят всичко, хората знаят различни неща. Дори когато научиха, че в Ирак няма оръжия за масово унищожение, голяма част от американците продължиха да гласуват за Буш. Дори когато научиха всички финансови проблеми и конфликти на интереси около Берлускони, много италианци продължиха да го подкрепят. И това, че след няколко седмици хората ще научат, че двама министри от сегашния кабинет са поканили определен банкер на вечеря с вицепрезидент на "Газпром", за да може банкерът да информира руснаците коя е българската фирма, на която правителството е обещала да строи "Южен поток", и това няма да промени отношението на хората, които са решили да подкрепят това правителство. Защото в света на политиката освен информация и интереси има емоции и лоялности. Повече прозрачност не значи непременно по-малко манипулация.

Днес ние сме затрупани от информация, която има за цел не да ни помогне да разберем, а да ни попречи да разберем. Достатъчно е да си спомним как се държат гангстерите в криминалните филми, когато знаят, че полицията ги подслушва, за да си представим как действат правителствата в епохата на прозрачност. Те говорят баналности с изнесен глас, а междувременно си разменят записки под масата. И не случайно, колкото повече политиците говорят за прозрачност, толкова повече гражданите вярват и на най-безумните конспиративни теории.

И въобще истината в политиката не е непременно това, което не знаем, много често тя е нещо, което всички знаят, но се страхуваме да кажем на глас. И не случайно това, което променя обществата, е не поток от информация, а факта, че има хора, които са готови да поемат риска и да кажат на глас това, което всички знаем или се досещаме. И именно защото тези хора са готови да поемат риск,  ние сме готови да им повярваме.

Или с други думи, ако не си готов да поемеш риск, не очаквай хората да ти повярват. И това е вярно и за политиците, и за вестниците.

И дори, когато поемеш риск, не очаквай всички да ти повярват.

Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Днес ви представяме текстовете на политолога Иван Кръстев и икономиста Стив Ханке. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.

Визитка

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). През 2013-2014 той е изследовател във Фондация "Роберт Бош" в Берлин, по програмата "Рихард фон Вайцзекер". Иван Кръстев е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация "Ерсте" и член на консултативния съвет на Центъра за анализ на европейски политики (CEPA). Той е в международния редакционен съвет на списанията Europe's World, Journal of Democracy  и Transit – Europäische Revue. Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на българското издание на списание Foreign Policy (2005 - 2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

27 коментара
  • 1
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА

    А най-лошо е когато вярваш сляпо в политиците. Резултатът го виждаме и в момента.

  • 2
    d.shumkov avatar :-|
    d.shumkov

    Иван Кръстев docet!!!
    Който иска да разбере, да разбира. Останалите по-добре да си мълчат.

  • 3
    kireto avatar :-|
    Кирето

    "...Или с други думи, ако не си готов да поемеш риск, не очаквай хората да ти повярват. И това е вярно и за политиците, и за вестниците..."

    Хареса ми края на статията.
    Имаше една мисъл на Сьорен Киркгор :
    "Поеми риск и загуби, не поемайки риск, вече си загубил."

  • 4
    simeonov_ avatar :-|
    simeonov_

    Всичко е субективно,всеки има своите предпочитания,своето разбиране за нещата.Не разбирам защо ние българите продължаваме да търсим новите месии,които с магическа пръчка ще променят всичко.Не разбирам защо искаме политици които да са ангели небесни,идеални хора няма и всеки работи по един или друг начин за собствения си интерес.Трябва най-накрая да започнем да се питаме не какво държавата трябва да направи за нас,а какво ние правим за нея.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Браво! .

  • 6
    wittie avatar :-|
    Wittie Ford

    "Дори когато знаят всичко, хората знаят различни неща."

    Затова е интересен животът. А човечеството мисия има ли? Или просто една еволюирала божествена частица, с душа?

  • 7
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Или с други думи, ако не си готов да поемеш риск, не очаквай хората да ти повярват. И това е вярно и за политиците, и за вестниците.

    И дори, когато поемеш риск, не очаквай всички да ти повярват.

  • 8
    oun21307644 avatar :-|
    oun21307644

    Също като Билет за Транай на Робърт Шекли, но от 1955 г. Линк към разказа: http://chitanka.info/text/1421
    "— Позволявате на хората да изразяват неодобрението си, като взривяват държавните служители? — изстена уплашен Гудман.
    — Това е единственият начин, по който се постига някакъв ефект — отвърна Мелит. — Контрол и равновесие. Както народът ни е подвластен, така и ние сме зависими от него.
    — Ето защо той искаше да заема мястото му. Защо никой не ми каза?
    — Не сте попитал — отговори Мелит с едва забележима усмивка. — Не е нужно да се стряскате толкова. Знаете, че винаги може да стане убийство — на която и да е планета, при каквото и да е правителство. Ние се опитваме да използваме конструктивен подход. При нашата система хората никога не губят връзката си с правителството, а правителството никога не ще превърне своята власт в диктатура. И след като всеки знае, че може да отиде в Гражданската приемна, бихте се учудили колко рядко се прибягва до това. Естествено винаги се намират луди глави.
    Гудман се изправи и тръгна към вратата, без да поглежда към тялото на Борг.
    — Все още ли искате президентския пост? — попита Мелит.
    — Не.
    — Колко типично за хората от Земята — тъжно забеляза Мелит. — Готови сте да поемете отговорност само ако не е свързана с риск. Не бива да се ръководи правителство с такова отношение."

  • 9
    balla avatar :-|
    balla

    "всеки работи по един или друг начин за собствения си интерес." Такъв филм има само в българската глава, която не може да повярва нито в бог, нито че има хора с морал и чест. Умирали са хора за тази държава, защото са вярвали, че заслужаваме по-добро бъдеще.

  • 10
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Интересно, но лабораторно звучене има въпросната книга, поне според това което прочетохме. Но и тя (по-точно идеите в книгата) така както и картината в „1984“ са утопични. Горе-долу като крайно лявото и крайно дясното - и двете опират до някакви идеални хора, без значение дали това са работници („гол като сокол и свободен като сокол“ е човека на наемния труд според Маркс), така и технически и организационно свръх компетентните и много честни бизнесмени на Анн Ранд. Но нито хората са идеални и безплътни, нито алчността ще изчезне просто ей така, а всичко е и вероятно ще бъде статически разпръснато, в резултат на което и нещата ще имат нормалната неопределеност.
    В този смисъл, така както черната утопия на Оруел не се е реализирала никъде ( даже и в Северна Корея) и не защото не е имало желаещи да изиграят ролята на Големия брат, така и „пречистването“ чрез фейсбук няма да се осъществи. Т.е. имаме възможност, да се забавляваме с една (психо)логическа закачка, която е редно, поне да е написана на хубав език.
    А за родното положение- не „кръгове“ и не „квадрати“, а се нуждае от сравнително честно управление и относително здрава и неподкупна правораздавателна власт. Ако и когато стигнем до нещо подобно, доста бързо и чувствително ще се подобрят всички компоненти на живота (финансови, образователни, културни и т.н.). Последното няма как дори да започне като процес, докато не разкараме днешните пълни антиподи на понятието честно управление и неподкупно правораздаване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Стари 20

Стари 20

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK