Shutterstock
©
Shutterstock
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Статията е част от юбилейния брой на "Капитал" "Нови 20", в който решихме да погледнем какво ще се случва през следващите 20 години. Попитахме хора с различна история и визия, които мислят добре, работят здраво и говорят честно. Днес ви представяме текстовете на политолога Иван Кръстев и икономиста Стив Ханке. През следващите дни ще можете да прочетете визиите за предстоящите две десетилетия на полския дисидент Адам Михник, писателя Георги Господинов, дипломата Джонатан Алън, културолога Владислав Тодоров и други.
Визитка
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
27 коментара
А най-лошо е когато вярваш сляпо в политиците. Резултатът го виждаме и в момента.
Иван Кръстев docet!!!
Който иска да разбере, да разбира. Останалите по-добре да си мълчат.
"...Или с други думи, ако не си готов да поемеш риск, не очаквай хората да ти повярват. И това е вярно и за политиците, и за вестниците..."
Хареса ми края на статията.
Имаше една мисъл на Сьорен Киркгор :
"Поеми риск и загуби, не поемайки риск, вече си загубил."
Всичко е субективно,всеки има своите предпочитания,своето разбиране за нещата.Не разбирам защо ние българите продължаваме да търсим новите месии,които с магическа пръчка ще променят всичко.Не разбирам защо искаме политици които да са ангели небесни,идеални хора няма и всеки работи по един или друг начин за собствения си интерес.Трябва най-накрая да започнем да се питаме не какво държавата трябва да направи за нас,а какво ние правим за нея.
Браво! .
"Дори когато знаят всичко, хората знаят различни неща."
Затова е интересен животът. А човечеството мисия има ли? Или просто една еволюирала божествена частица, с душа?
Или с други думи, ако не си готов да поемеш риск, не очаквай хората да ти повярват. И това е вярно и за политиците, и за вестниците.
И дори, когато поемеш риск, не очаквай всички да ти повярват.
Също като Билет за Транай на Робърт Шекли, но от 1955 г. Линк към разказа: http://chitanka.info/text/1421
"— Позволявате на хората да изразяват неодобрението си, като взривяват държавните служители? — изстена уплашен Гудман.
— Това е единственият начин, по който се постига някакъв ефект — отвърна Мелит. — Контрол и равновесие. Както народът ни е подвластен, така и ние сме зависими от него.
— Ето защо той искаше да заема мястото му. Защо никой не ми каза?
— Не сте попитал — отговори Мелит с едва забележима усмивка. — Не е нужно да се стряскате толкова. Знаете, че винаги може да стане убийство — на която и да е планета, при каквото и да е правителство. Ние се опитваме да използваме конструктивен подход. При нашата система хората никога не губят връзката си с правителството, а правителството никога не ще превърне своята власт в диктатура. И след като всеки знае, че може да отиде в Гражданската приемна, бихте се учудили колко рядко се прибягва до това. Естествено винаги се намират луди глави.
Гудман се изправи и тръгна към вратата, без да поглежда към тялото на Борг.
— Все още ли искате президентския пост? — попита Мелит.
— Не.
— Колко типично за хората от Земята — тъжно забеляза Мелит. — Готови сте да поемете отговорност само ако не е свързана с риск. Не бива да се ръководи правителство с такова отношение."
"всеки работи по един или друг начин за собствения си интерес." Такъв филм има само в българската глава, която не може да повярва нито в бог, нито че има хора с морал и чест. Умирали са хора за тази държава, защото са вярвали, че заслужаваме по-добро бъдеще.
Интересно, но лабораторно звучене има въпросната книга, поне според това което прочетохме. Но и тя (по-точно идеите в книгата) така както и картината в „1984“ са утопични. Горе-долу като крайно лявото и крайно дясното - и двете опират до някакви идеални хора, без значение дали това са работници („гол като сокол и свободен като сокол“ е човека на наемния труд според Маркс), така и технически и организационно свръх компетентните и много честни бизнесмени на Анн Ранд. Но нито хората са идеални и безплътни, нито алчността ще изчезне просто ей така, а всичко е и вероятно ще бъде статически разпръснато, в резултат на което и нещата ще имат нормалната неопределеност.
В този смисъл, така както черната утопия на Оруел не се е реализирала никъде ( даже и в Северна Корея) и не защото не е имало желаещи да изиграят ролята на Големия брат, така и „пречистването“ чрез фейсбук няма да се осъществи. Т.е. имаме възможност, да се забавляваме с една (психо)логическа закачка, която е редно, поне да е написана на хубав език.
А за родното положение- не „кръгове“ и не „квадрати“, а се нуждае от сравнително честно управление и относително здрава и неподкупна правораздавателна власт. Ако и когато стигнем до нещо подобно, доста бързо и чувствително ще се подобрят всички компоненти на живота (финансови, образователни, културни и т.н.). Последното няма как дори да започне като процес, докато не разкараме днешните пълни антиподи на понятието честно управление и неподкупно правораздаване.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход