Визитка
Първо, нека поздравя "Капитал" за качествения седмичник, който произвежда през последните двадесет години. Това е истинско постижение, което се надявам вестникът да повтори и през следващите двадесет.
А след пожеланията нека се насоча и към темата: България през следващите двадесет? Но за целта трябва за кратко да ви върна назад във времето, горе-долу до момента, когато се ражда "Капитал". Комунизмът точно се беше сринал, но заради десетилетията под строя българските институции бяха в развалини – в състояние на пълна дисфункция или дори по-лошо.
Получилото се изкривено пространство създаде перфектната люпилня за панбалканска мафия, изпълнена с власт, размах, находчивост и корупция. Гражданската война в Югославия, започнала през лятото на 1990 г., даде високооктаново гориво на дейността й. И както излиза, България беше в центъра на този водовъртеж и логично корупцията и престъпността станаха запазена марка на страната, която увреждаше освен всичко друго и репутацията й.
Това беше тогава, но къде е сега България и накъде отива? Две статии в големи международни списания от последните месеци отговарят на този въпрос. Първата беше публикувана в лондонския The Economist на 21 септември и отразяваше скандала с Делян Пеевски. Изданието заключаваше, че той "се е превърнал в символ на всичко сгрешено в българската политика". Какво повече да кажа?
Само четири дни по-късно френското L’Express публикува унищожително експозе на скандала с Иван Данов, съдържащо и факсимилета на официални документи по темата. Там се твърди, че той е използвал творческия си гений, за да измами френското правителство. Да, според L’Express г-н Данов, който понастоящем е министър на инвестиционното планиране в България, безметежно е прибирал френски помощи за безработица, докато е работел в България.
Ако криминалният елемент и липсата на господство на закона продължават да изкачват България в световните класации по корупция, следващите двадесет години ще изглеждат доста мрачни. Всъщност корупцията е основната причина за изгубените надежди на България.
Но има и по светли краски в картината пред страната. Малко преди първия брой на "Капитал" българските монетарни и фискални институции функционираха зле. В началото на 1991 г. хиперинфлацията показваше грозното си лице, като през февруари покачването на цените беше със 123%.
При едно пътуване до София тогава (и в монография в съавторство с Курт Шулер – "Зъби за българския лев: решението чрез валутен борд") представих подробен план как да се спре хиперинфлацията чрез валутен борд. Въпреки че такъв не беше въведен през епизода с хиперинфлацията от 1991 г., скоро изникна нова възможност.
България преживя втори пристъп на хиперинфлация през февруари 1997 г., като тя достига връх при месечно покачване на цените от 242%. По време на този епизод властите бяха по-загрижени да решат монетарните проблеми на България. Като съветник на президента Петър Стоянов бях щастлив най-накрая да стана свидетел на въвеждането на българския валутен борд през юли 1997 г. А още по-щастлив бях от представянето на борда - той уби инфлацията от раз.
Българският валутен борд е ярък пример как силните институции могат да създадат стабилност въпреки политическите и икономическите трусове. От въвеждането му бордът беше усъвършенстван и паричната и банковата система са умело управлявани от БНБ. Институцията на валутния борд е силна, автоматична, дисциплинираща и позволява на България да запази монетарна независимост. Това е една от малкото солидни системи в страната и - което е по-важно - се подкрепя от обществото. След двадесет години бордът трябва все още да е пилон на стабилност и просперитет и да дава на България уникално конкурентно предимство. Бордът работи, не опитвайте да го оправяте, както се казва.
И ето очертахме основните лоши и добри елементи, наследени от близкото минало на България. Ако погледнем напред, кои са добрите елементи водещи до развитие? Историята неизменно е една и съща: ако се увеличи икономическата свобода и господството на закона, просперитетът сам ще дойде. Този модел успешно беше приложен в страни като Сингапур, която дори успя от крайна бедност при създаването й през 1965 г. да достигне до една от най-богатите страни в света.
Как може да се приложи този модел в малка развиваща се страна като България. Тези няколко принципа обобщават как Сингапур го направи:
Заложете на стабилни пари. Макар стабилността да не е всичко, нищо не може да се постигне без стабилност (за щастие България вече е постигнала това чрез валутния борд).
Отхвърлете чуждите помощи, спасителните програми и субсидиите. Тези подаяния само водят до повече корупция.
Увеличете икономическата свобода чрез облекчени данъци и регулации, с напълно отворена и свободна търговия.
Заложете на личната сигурност, защитата на частната собственост и обществения ред – без господство на закона първите три принципа са непостижими.
Скептиците може да твърдят, че тъй като България е малка и бедна страна, тя е обречена на бедност и корупция. Глупости. Сингапур е още по-малък и е бил дори по-беден от България през 1965 г., но чрез тези принципи се преобрази. Ако и България ги приложи, след двадесет години и тя може да е на път да постигне подобен обрат. Самите българи трябва да направят своя избор.
Важното е България да погледне навътре – не да чакат помощ от Европейския съюз, Русия или някоя друга външна сила. Изграждането на силни институции като борда, които да подклаждат икономическата свобода и прилагането на закона. Те са по-силни от егоистичните бюрократи, по-силни от корумпираните политици и, да, по-силни от мафията. Да си пожелаем двадесет години икономическа свобода и господство на закона в България.
Визитка
32 коментара
Върховенството на закона е или слабо, или несъществуващо, защото в корумпирания бизнес модел на управление е един от основните стълбове за защита интересите на олигархията. Крадецът иска складът, който иска да граби редовно, да е неохраняем.
Стив Ханке добър разбор ни е направил, сега остава и някой да го чуе. И разбере.
Този анализ съм си го направила и сама. Въпросът е в малките, но в правилна посока стъпки срещу статуквото, преди да е обявило фактическа диктатура. А какви стъпки предприема Франция, за да осъди действащ български министър за крупна парична измама? И защо така се бави повдигане на обвинение. Ако бях аз нарушила техния закон, досега да съм в затвора.
Абсолютно вярно, но ... това означава, че трябва да се работи здраво и систематично, без очакване за бърза печалба и без бъркане в кацата с меда. Корупцията и бандитизма да бъдат атакувани фронтално и безкомпромисна от честна и професионална съдебна система; образованието и иновациите да получат топ-приоритет и пр., и пр. Кой в България е готов да работи по такива правила? И да не забравяме, че в Сингапур цари железен ред и има наказания от типа на 10 тояги на голо на публично място.
Аз ли нещо се бъркам или най-после прочетох нещо хубаво и позитивно за България? Липсваше ми, благодаря на Автора.
Рецептата се знае от векове, справедливост и ниски данъци, както са казвали за Старата Велика България на Кубрат "Много народи искаха да бъдат управлявани от българите, защото данъците бяха ниски, а съдиите справедливи". И именно тогава са се присъединили тюркски и угро-фински племена към българите. Ред и дисциплина, вижте немците и няма нужда от повече агитация, щом сме могли да го правим в миналото, можем да го направим пак. Друг е въпросът, че е лесно да се каже, но трудно да се направи.
Някак си валутен борд и свобода много трудно стоят заедно в рамките на едно изречение, камо ли 2 пъти в текста. Свободата да правиш грешки НЕ е свобода. Ако имахме кадърни политици и кадърни лидери, България можеше да постигне много силна позиция във външната търговия чрез целенасочена монетарна програма. С оглед на ситуацията, обаче, валутния борд беше "необходимото зло".
Валутния борд ограничава политиците да печатат пари. В нашия случай това директно означава свобода, или финансова смърт. Да ти припомняме ли преди време, когато пак управляваха другарите, какво се случи, та стигнахме до валутния борд?
Колкото повече биват ограничавани нашите политици, толкова по-добре за България.
Обичам да ни сравняват със Сингапур който за разлика от нас е бил колонизиран от възможно най-правилния колонизатор.,
Публикувано през m.capital.bg
Браво на Стив Ханке за статията! И другата на Иван Кръстев е също много силна!
Инче за Сингапур - примерът на Стив Ханке. Трябва да напомня ,че Сингапур е бивша Британска колония а ние сме бивша османска робия. За да създадеш действаща законност ти трябва подходящо минало и демократични традиции. Защото както казва Ханке "без господство на закона първите три принципа са непостижими". Ние имаме всичко на всичко 25 години 'криво-лява' демокрация. Закона у нас се управлява от бившата държавна сигурност (добре представено в 'четвърта власт') и законноста зависи от няколко човека - Доган, Пеевски, Василев (справка - първите 10 от класацията на нашия Форбс).