Бизнесът с омразата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнесът с омразата

В деня на шествието на националистите се чуха познатите лозунги: "България на българите. Бежанците вън."

Бизнесът с омразата

Как радикалните партии капитализират кризата с бежанците и кой им го позволява

Зорница Стоилова
17658 прочитания

В деня на шествието на националистите се чуха познатите лозунги: "България на българите. Бежанците вън."

© Георги Кожухаров


Изминали са три дни от нападението на 20-годишната Виктория Христова, симпатизант на ВМРО, ранена с нож при въоръжен грабеж в района на Женския пазар. Тя е добре и се възстановява в "Пирогов". Полицията е по следите на нападателя - младеж от марокански произход. Обществото е настръхнало във враждебна поза. Нивата на медийна истерия удрят в тавана.

Един от главните герои в акциите след нападението над Виктория, зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки, е много внимателен. Спокоен в тона и в подбора на думите си. По-политически коректен, отколкото някога сте го чували: "Има неписмени хора, които не правят разлика между бежанци и нелегални имигранти. Ние през цялото време я правим. Всеки човек, който бяга от война, за да спаси живота си, му се дължи хуманно и човешко отношение." Джамбазки също така държи да отбележи, че собственият му род е изцяло бежански. Шест от единадесетте деца на прабаба му са починали от бежански неволи. Тоест разбира добре през какво минават бягащите от конфликта сирийци. 

Само два дни по-рано той, както и цялото ВМРО, участват в протестно шествие, в което хора в черни дрехи с изпънати във въздуха ръце крещят: "България на българите. Бежанците вън." А ден по-рано прокуратурата е повдигнала обвинение срещу него по сигнал на правозащитната организация "Български хелзинкски комитет" за "подбуждане към насилие и омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност". Причина е публикация на страницата на ВМРО, в която той (освен всичко друго) е цитиран и да казва: "Ние знаем, че властимащите няма нищо да направят. Затова призовавам всички: почнете да се организирате и въоръжавате. Няма друг начин." Днес публикацията е редактирана, но Google пази кеша на страницата с оригиналния текст.

Джамбазки е категоричен, че репликите, които му се приписват, не са негови. "Аз съм правоспособен юрист и не съм безумец. Имам инстинкт за самосъхранение да не говоря щуротии, които на всичкото отгоре не бих и казал." Той полага доста усилия да ни убеди, че в публичните си изяви ВМРО не напада бежанците. А настоява нелегалните имигранти с криминални прояви да бъдат експулсирани в страната си на произход. Начинанието му обаче се проваля, когато забелязваме противоречие между думите му и първата страница на партийния вестник на ВМРО "България", който лежи на масата. От първа страница грее заглавие "Бежанците - неканени гости". Джамбазки е видимо смутен, дори изненадан и се чуди как на редакционния екип му е хрумнало подобно заглавие. То дори не отговаря на текста вътре според него. После провежда нервен телефонен разговор с някого с акцент върху "ама как може...".

Да предположим, че Ангел Джамбазки и искрен в разбирането си, че има и следва публично да се прави разлика между тези, които търсят закрила, и икономическите мигранти. В желанието си да се хареса на повече хора обаче ВМРО очевидно си позволяват да смесват двете понятия. И далеч не са единствените. 

Случката е показателна за това как националистическите формации (зло)употребяват с обществените страхове, за да печелят подкрепа. Когато има ясен враг, те са във възход. А бежанците са просто твърде удобен и силен коз, за да не бъдат използвани в навечерието на очертаващата се като ожесточена предизборна кампания. Конкуренцията в сектора на националистите се изостря и това се измерва в радикалността на говоренето, в произведеният медиен шум, в мегафонното громене на врага. (виж тук)

Според социолозите потенциалът на националистическия вот при кризи може да достигне половин милион гласа. Засега най-добре го капитализира "Атака", която за месец - от  септември до октомври, вдигна одобрението си от 1.5% на 3% (според последното изследване на "Алфа рисърч"). Тоест то расте правопропорционално на обществените страхове от увеличаващия се брой на влизащите в България чужденци. Както обяснява управляващият партньор на "Алфа рисърч" Боряна Димитрова националистическият вот се състои от две компоненти. Първата е рационалната подкрепа на идеологията. Тук са обичайните избиратели на "Атака", ВМРО и НФСБ (партията на СКАТ), които са константна величина. Втората компонента обаче е социално-емоционалната, която се увеличава при ситуативни кризи. Подвластна е на силни колебания, на сривове и спадове. "На нея именно се дължат амплитудите в националистическия вот", отбелязва Боряна Димитрова. 

Да капитализираш омразата 

С други думи, националистите разчитат тъкмо на социални, етнически, икономически кризи, за да разширяват популярността си извън обичайния си кръг на влияние. Отключват омразата като компенсаторна реакция на губещия сигурност човек и я насочват към най-уязвимите групи - другите и различните - бежанци, емигранти, етнически и религиозни малцинства. Според това какво е на дневен ред в новините. Още преди полицията да потвърди самоличността на нападателя на Виктория Христова, от площадите, телевизионните трибуни и стадионите вече валяха квалификации към чужденците - за "организирано ислямско нашествие", за "имигрантски терор", как "ние ги храним, те ни колят". Сипеха се призиви за саморазправа. За изгонване на "пришълците" (както "Атака" нарича търсещите убежище в България хора). За "запечатване" на границите с Турция. Не без любезното съдействие на медиите, националистите успяха да радикализират обществения дебат по темата до оглушителни нива. Острието на омразата им цели да зарази най-вече уплашените жители на малките градове, където кризите от всякакъв тип върлуват най-успешно, а хората често гласуват под диктовката на дистанционното. 

Призивите им за саморазправа обаче послужиха и като сигнал за действие на онези радикални и маргинални групи, които за последен път видяхме да бушуват организирано след казуса "Катуница". В столицата в рамките на същите тези няколко дни се случиха редица престъпления, в които жертви бяха хора с различен етнически произход. Български роми - син и баща, бяха пребити с камъни и "подръчни материали" в следобеда след протестното шествие на националистите в центъра (спасени от намесата на няколко жени, не на полицията). 

Сирийско момче беше ранено с нож пред бежанския лагер във "Военна рампа". Жена от Камерун беше нападната на автобусна спирка и удряна с тежък метален предмет. Това са само случаите, за които медиите съобщиха. Има редица нападения, които остават неизвестни на широката публика. Преди няколко седмици група афганистанци, озовали се на улицата заради претоварения капацитет на агенцията по бежанците, разказаха пред "Капитал", че в "Овча купел" често стават жертва на младежки банди. Подчертаха, че за африканците, които живеят в квартала, проблемът е още по-сериозен. Нападенията срещу тях са всекидневие. Според афганистанците полицията не се намесва адекватно в тези случаи.  

В България престъпленията от омраза не се регистрират. Понеже са по-трудни за разследване и доказване, рефлексът на полицаите е да докажат обратното - че мотивите не са базирани на расов, етнически или религиозен признак. След инцидента със сирийското момче във "Военна рампа" вътрешният министър Цветлин Йовчев побърза да "успокои" публиката, че не става въпрос за нападение, а за най-обикновено сбиване. Главният секретар на МВР обаче беше на обратното мнение.

Подценяването на подобни казуси е изключително опасно. Ако нападнеш някого, защото е арабин или африканец, това не е обикновено хулиганство. Проблемът е много по-голям от персоналното нещастие на пострадалите, защото психологическите последствия се търпят от цялата общност. Понеже са с висока обществена опасност, престъпленията от омраза се наказват много по-тежко. Ако не се разпознават и санкционират от властите, обществото също не ги регистрира като проблем и не ги заклеймява публично като недопустими. Така омразата се намества между нас необезпокоявана, докато един ден не стане твърде късно.  Гръцкото общество вече живее в този сценарий, след като позволи на неонацистката формация "Златна зора" да напомпа мускули.  

Защо им се получава на националистите

Бизнесът на тези, които капитализират омразата, е да тестват границите на обществено допустимото. С други думи, националистите могат да бъдат толкова кресливи и крайни, колкото им позволим. Тяхната спекула е ефективна, когато има струпване на фактори, които им позволяват да произвеждат напрежение.  

Една от причините на "Атака", ВМРО и производните им да им е толкова лесно да моделират мита за "страшните бежанци" е неспособността на институциите да управляват кризата с тяхното приемане и настаняване. Тази бомба е заложена от недалновидността на предишното управление да предвиди засилването на потока от Сирия и затиктака с неадекватните действия на кабинета "Орешарски" за овладяване на проблема. Най-добрата спирачка за ксенофобията са силните институции, които разпределят умно средствата и усилията си, дават пълна и обективна информация и подготвят населението как да реагира на новопоявилия се феномен. Нито едно от трите условия не е налице в момента. Доверието в институциите е критично ниско според последното изследване на "Алфа рисърч".   

Така растящата подкрепа за "Атака" всъщност е заслуга на правителството. Както подчертава Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", партията на Волен Сидеров умело паразитира върху неефективността на правителството и институциите във връзка с бежанската криза. "Партията ходи по ръба на бръснача, но го прави умело и за сметка на парламентарните си партньори. От една страна, подкрепя правителството, от друга страна, трупа рейтинг на гърба на неспособността му да се справи с проблемите на бежанците", уточнява тя.   

Нещо повече, това се случва, защото всички други формации в парламента пазят удобен неутралитет по темата. Нито ГЕРБ, нито БСП, нито дори ДПС не се противопоставят открито на езика на омразата. Не реагират, че границата е премината, позволявайки на националистите да формират общественото мнение. Според социолога от "Отворено общество" Алексей Пампоров обяснението е просто: партиите толерират подобно поведение, защото всички имат електорат, основан на националистически или етнически разбирания. С други думи, националистическият вот не е запазена територия единствено на "Атака" и не се изчерпва с нейния потенциал да расте. Пампоров разпознава различни типове национализъм сред всяка една от партиите - ксенофобският е марка на "Атака", традиционният - на ВМРО, славянският - на БСП, мачисткият - на ГЕРБ, и т.н.

Национализмът е вграден код на обществото, здраво вплетен в образователната система. "Оказа се, че българската толерантност е пясъчен замък", казва Димитър Бечев, директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика. "Както казва един мой приятел, национализмът е универсално компютърно приложение, което работи под всякакви операционни системи. Приспособим е и към леви, и към десни идеологии. А България е благодатна почва, защото национализмът е единствената гледна точка в училище."

Това че е устойчива нагласа се вижда и в изследванията на социалните дистанции в обществото ни. Негативното отношение към ромите например си остава постоянна величина през последните 20 години и се движи в рамките на 85-90%. В България освен това има традиции на ксенофобия спрямо българските турци. Според изследване на "Отворено общество" от 2009 г. още по-уязвими от местните етнически малцинства са кюрди, араби, чернокожи, виетнамци и т.н. (виж графиките).

Реалността, казва Филип Гунев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, е, че българското общество няма опит с другостта и е абсолютно неподготвено да толерира каквито и да било мигранти. Този факт се сблъсква челно с ускоряването на естествените процеси на миграция на хора от юг към по-богатата Западна Европа (от която България е част, доколкото е член на ЕС - виж карето). Естествените притеснения от непознатото и чуждото пък се смесват с демографския страх от изчезване на българите. Това създава лесно възпламенима комбинация от обществени настроения - гориво за успеха на радикални и популистки политици. "Според мен ще става по-зле. Ние сме едва в ранни фази на ксенофобията", отбелязва Филип Гунев.

От какво зависи нормализацията 

В деня след нападението над Виктория, бежанци от лагера във "Военна рампа" прочетоха декларация, в която осъдиха престъпното деяние
Фотограф: Георги Кожухаров

След като е видно, че политическият елит няма интерес от успокояване на духовете, нормализацията на обществото зависи от два фактора - дали медиите ще се държат отговорно и дали полицията и прокуратурата ще си вършат съвестно работата. 

Първите следва да са много категорични в избора си да не дават трибуна на езика на омразата. Да не се хлъзгат по инерцията на истерията, а да правят отрезвяващи репортажи и анализи на случващото се. Да са коректни към фактите. Да не обобщават на базата на етнос, националност и религия. Да търсят гледни точки, които спокойно и нормално адресират естествените страхове на хората. Да стимулират граждански прояви на толерантност. Подобно медийно поведение автоматично маргинализира крясъците на радикалните партии, а самите тях поставя в изолацията на собствените им медийни платформи. За момента обаче има плашещо количество медии - офлайн и онлайн, които подобно на националистите капитализират, създавайки истерия. 

Същото важи и за полиция и прокуратура. Дали ще преследват и наказват категорично проявите на език на омразата, призивите към саморазправа и престъпленията, мотивирани от ненавист към другостта, или напротив, ще ги потулват и отминават с безразличие или ще профилират на етнически принцип чужденци само за да отговорят на обществените очаквания. Дали ще изградят доверие в емигрантските общности, така че те сами да подават сигнали за опасни явления в районите, поставени в социална изолация, или ще правят показни арести на емигранти в ефектни спецакции.  Залогът е твърде голям - да броим дните, оставащи до изборите, в прободни рани. 

По темата работи и Огнян Георгиев

 

Мрачното лице на европеизацията

Факт е, че умело капитализираните от националистите обществени страхове към бежанците и мигрантите поставят България на общата европейска карта на антиимигрантските настроения. Радикалните партии в ЕС градят своите платформи тъкмо върху тях. Във Франция, Холандия, Великобритания, Гърция подобни популистки залитания са на гребена на вълната. Българите сами станаха жертва на антиемигрантски предразсъдъци. В собствената си страна обаче практикуват същите към мигрантите от Близкия изток.  

"Разпалването на антиимигрантски страсти е основният ресурс на крайната десница в Европа и другаде. България явно става част от развития свят - омразата към турци и цигани, типична за третия свят, е заменена от тази към бежанци, утре икономически имигранти", коментира проф. Ивайло Дичев.

Димитър Бечев от Европейския съвет за външна политика нарича този феномен "мрачното лице на европеизацията" на българите. И все пак има някои съществени разлики между антиимигрантските настроения там и тук. На първо място, Западна Европа има проблем с второто и трето поколение имигранти, които са социално изолирани и дискриминирани на пазара на труда. "Те търсят механизми за оцеляване и част от механизмите са участие в сиво-черни пазари на труда", коментира Филип Гунев от ЦИД. В България имигрантите са все още твърде малко, за да се образува подобен проблем. Статистиката сочи, че на годишна база получилите статут са около 10% от всички, потърсили закрила. Голяма част от тях пък дори не остават в страната, а продължават към Европа. 

На второ място, там страхът от емигрантите е предимно икономически  - че са хора, които идват от бедни страни, готови са да работят за по-ниски заплати и това подбива цената на труда на европейците. Както и че пристигат, за да точат социалните фондове. В България страхът е по-скоро първичен, расов - че тече ислямизация, че българите ще изчезнат и т.н.

На трето място, там има активна гражданска позиция на противопоставяне на ксенофобията. Има традиции в обществения дебат, които санкционират подобно говорене. Расизмът е по-прикрит, защото е стигматизиран. Изследване на британския тинк-танк Counterpoint за популистките радикални партии в Европейския парламент показа, че те умеят да лаят, но не и да хапят. Тоест добри са в това да добиват публичност, да вдигат шум, но не и да участват в дейностите по правене на политики в ЕП. Имат нулева политическа ефективност.

Изминали са три дни от нападението на 20-годишната Виктория Христова, симпатизант на ВМРО, ранена с нож при въоръжен грабеж в района на Женския пазар. Тя е добре и се възстановява в "Пирогов". Полицията е по следите на нападателя - младеж от марокански произход. Обществото е настръхнало във враждебна поза. Нивата на медийна истерия удрят в тавана.

Един от главните герои в акциите след нападението над Виктория, зам.-председателят на ВМРО Ангел Джамбазки, е много внимателен. Спокоен в тона и в подбора на думите си. По-политически коректен, отколкото някога сте го чували: "Има неписмени хора, които не правят разлика между бежанци и нелегални имигранти. Ние през цялото време я правим. Всеки човек, който бяга от война, за да спаси живота си, му се дължи хуманно и човешко отношение." Джамбазки също така държи да отбележи, че собственият му род е изцяло бежански. Шест от единадесетте деца на прабаба му са починали от бежански неволи. Тоест разбира добре през какво минават бягащите от конфликта сирийци. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

72 коментара
  • 1
    kireto avatar :-|
    Кирето

    Как няма да има "Бизнес с омразата", като най-влиятелния такъв бизнесмен има трибуна в Народното събрание и плещи глупости от там?
    Да, Волен Сидеров имам предвид...
    Но, от друга страна, много хора се подвеждат от чисто популистките словоизлияния не само на Сидеров.
    Колко трябва да е глупав човек, че да им се хване?
    Само ме учудва ВМРО как се хлъзнаха по тази плоскост?
    Искам ред и спазване на закона, за/от всички, независимо от цвета на кожата.
    Вина има и правителството, поради една или друга причина позволи да се случват всички тези неща - не пресече още в зародиш появата на икономически и криминални имигранти, а от друга си затваря очите пред чисто фашистките изстъпления на политици и малоумните им поддръжници...

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Крайностите в политиката си приличат. Историческа справка национал-социализъм и сталинистки болшевизъм. Икономическите и политическите кризи са благоприятна почва за екстремизма, просто за съжаление няма гладни демокрации.

  • 5
    kireto avatar :-?
    Кирето

    До коментар [#3] от "jby19315399":

    Отдавна искам да попитам някого и понеже ти си тук, та ако можеш да ми отговориш на следния въпрос :
    Каква е тази дума "толераст", "толерастия", какво и е значението и какъв смисъл влагаш в нея?
    Понеже гледам често, често се употребява от знайни и незнайни хорица.
    Ако можеш де...

  • Julian Mall

    [quote#0:"Тъмница Стоилова"]Национализмът е вграден код на обществото, здраво вплетен в образователната система. "Оказа се, че българската толерантност е пясъчен замък", казва Димитър Бечев, директор на българския клон на Европейския съвет за външна политика. "Както казва един мой приятел, национализмът е универсално компютърно приложение, което работи под всякакви операционни системи. Приспособим е и към леви, и към десни идеологии. А България е благодатна почва, защото национализмът е единствената гледна точка в училище."
    [/quote]
    Авторката и всички храненици на чужди фондации като цитираният по-горе да вземат да се поограмотят, че национализмът е един и не може да се приспособява според вкусовете на тези които уж го проповядват. Национализмът е имунната защита на всяка нация от попълзновенията на враговете и които искат да я унищожат и това става по алгоритъма на всеки компютърен вирус - първо атакува антивирусната програма. Затова и всички врагове на България са взели на прицел национализмът ни искат да ни накарат да се срамуваме от историята на държавата ни, така че да бъдем абсолютно пасивни и апатични когато ни нападат и да приемем че няма никакъв смисъл да защитаваме собствената си идентичност защото тя е повод да се срамуваме и най-добре е да се приобщим към някоя по-голяма и престижна нация като турската например.

  • 7
    tulsa avatar :-|
    тулса

    [quote#4:"daskal1"]Историческа справка национал-социализъм и сталинистки болшевизъм[/quote]
    Затова ние сме за троцкисткия интернационализъм:)

  • 8
    tulsa avatar :-|
    тулса

    [quote#6:"Julian Mall"]Авторката и всички храненици на чужди фондации като цитираният по-горе да вземат да се поограмотят[/quote]
    Цитираният по горе беше доста активен преди години на
    известния с патриотизма си форум "Македония" на дир.бг.
    После нещо му стана на този хубав човек..:)

  • 9
    sib avatar :-|
    sib

    "Негативното отношение към ромите например си остава постоянна величина през последните 20 години и се движи в рамките на 85-90%."

    Ндам - в България - през последните 20-тина години се наблюдавало "негативно" отношение. В Европа - в последните 7-8 века по писани източници: изселвания, затвори, прогонвания, отнемане на децата, забрани за пребиваване - все любов и толерантност се наблюдава към циганите.

  • 10
    han.asparuh avatar :-|
    han.asparuh

    Няма какво да се учудваме - толерантността по време на криза намалява. Виждаме го дори в Европейски демокрации като Франция и Дания.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK