Вече усилено се лансира версията, че забавянето с няколко дни на информацията за финансовите операции на Бисеров от ДАНС до образуването на досъдебното производство от прокуратурата всъщност е толеранс към бившия зам.-председател на ДПС да напусне страната. Съмненията за сделка допълнително се подклаждат от мълчанието на Бисеров. Дали става въпрос за другото – сблъсък на икономически лобита вътре в партията, тепърва ще се изяснява.

Беше лансирана версията за скорошен сблъсък между Бисеров и колегата му депутат Делян Пеевски, още повече че информацията за финансови нарушения дойде от ДАНС, където Пеевски има добри позиции дори чрез началника на службата Владимир Писанчев. Депутати от ДПС дори намекват, че от известно време Бисеров дори е бил изолиран от кръга "Пеевски - Камен Костадинов".

Според неофициална информация сигналът за финансовите операции на Бисеров е бил получен преди година (след като депутатите гласуваха освобождаването на Бисеров, бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов каза, че е знаел за сигнала), което говори, че той е бил използван точно в сегашния момент поради някаква също толкова неясна причина. 

Факт е обаче, че откакто започна драмата с Бисеров, лидерът на ДПС не може да прикрие притеснението си, а изявленията му от понеделник до четвъртък след съобщението на прокуратурата за образуването на досъдебно производство срещу Бисеров звучат несъстоятелно. В началото на седмицата Местан съобщи хронологично

Как се е стигнало до оставката

на вече бившия му заместник. Бисеров поискал среща с него и с почетния председател на ДПС Ахмед Доган в три следобед в неделя и тя се състояла половин час по късно. На срещата той съобщил на двамата "категоричното си и неотменимото желание" (по Местан) да напусне парламента и постовете си в партията. Казал, че мотивите му са лични и няма да ги сподели с тях, а ще направи това, когато сам реши. Депутати твърдят, че повече от половин час в понеделник сутринта администрацията на парламента не е допускала в сградата шофьора на Христо Бисеров, служител на НСО, който трябвало да прибере вещите на бившия зам.-председател на Народното събрание от кабинета му. Там целия преди обед прекара и самия Местан. А и до този момент никой не е опровергал последвалите след това информации за среща на представители от ДАНС с Ахмед Доган в т.нар. сарай в Бояна в събота вечерта, след която последва съобщението за оттеглянето на Бисеров.

Каквато и развръзка обаче да има случаят, сигурно е едно – разследването на прокуратурата сложи край на политическата кариера на Христо Бисеров. Заедно с това рухна и митът за Сивия кардинал, както беше известен, докато беше главен секретар на СДС,

За човека в сянка

който задкулисно дърпа конците, знае как да се прикрива и да излиза чист от всяка ситуация. Край, който беше донякъде предизвестен още докато беше едно от главните действащи лица по време на управлението на СДС. Но беше отложен с дванадесет години.

Когато в началото на 2001 г. тогавашният главен секретар на СДС Христо Бисеров беше изключен от партията, малко след гласуването в парламента бившият лидер на земеделците Анастасия Мозер с чувство за черен хумор заяви пред депутатите си: "Сега да му мисли този от вас, който има бизнес с Христо Бисеров." Какъв точно бизнес е имал Бисеров по онова време обаче беше загадка или по-точно всичко беше в сферата на предположенията, догадките и слуховете. Говореше се за куфарчета с пари от свиленградската митница, за приватизационни сделки и проценти от комисиони, за участието му в създаването на схемите с концесиите за сметопочистване... За къщата му, която не е палат, но е на централно място в  столичния квартал "Оборище" в София, където цените на недвижимите имоти са доста високи.

Единственото безспорно нещо обаче тогава беше, че по времето на управлението на СДС Христо Бисеров беше политик с огромен властови ресурс. Дълги години той беше вторият човек в партията след Иван Костов и на практика имаше пълен контрол върху повечето местни партийни структури и функционери. Той държеше и банката кадри на СДС, от която се подаваха хора за назначаване по различните етажи на изпълнителната власт. Благодарение на високата си партийна позиция и на факта, че Костов беше оставил Бисеров да се занимава изцяло с партията и кадровата й политика, той успя да намести свои хора навсякъде по веригата на властта – като се започне от областните управители, премине се през двете ключови агенции - "Митници" и Агенцията за приватизация, и се стигне до верни депутати в синята парламентарна група, зам.-министри и министри. Влиянието му в тогавашната управляваща партия беше толкова голямо, че го наричаха

Сивия кардинал

Прозвището му беше дадено лично от Иван Костов. Според едни – защото Бисеров беше известен като "господар на мълчанието". Почти не контактуваше с журналисти и даваше изявления в изключително редки случаи. Други обаче го тълкуваха заради публичния образ, който си беше изградил – на човека в сянка, на играч, през когото минават повечето задкулисни политически и икономически сделки. Към това се прибавяше и трайният интерес на Бисеров към службите. Тази тема беше нещо като негова запазена територия – по времето на управлението на СДС оглавяваше ключовата парламентарна комисия по национална сигурност, а в предишния парламент беше член на комисията за контрол над специалните разузнавателни средства (СРС), поради което се смяташе, че има добри позиции в службите.

Заради големия властов ресурс и политическо влияние по различните етажи на властта, с които разполагаше Бисеров тогава, отстраняването му от СДС не стана изведнъж. Първо тогавашният премиер Иван Костов започна да чисти хората му от изпълнителната власт и особено в структурите, където има възможност за концентрация на нерегламентирани финансови потоци - митниците с възможността да покровителстват контрабандни канали и Агенцията за приватизация, където могат да се правят сделки на тъмно при продажбата на различни предприятия. Бяха сменени и верните му областни управители, които се ползваха с изключителна партийна и държавна власт в съответните региони. Останал без влияние в тези сфери, Бисеров първо се опита да овладее партията, като на националната конференция през 2000 г. успя чрез апаратни хватки да вкара няколко свои верни хора в ръководството. Сред тях бяха Йордан Цонев, Светлана Дянкова и Илия Петров, които след това го последваха и в ДПС, някои от тях като членове на движението, други влязоха в изпълнителната власт от квотата на формацията. След последвалата изолация Бисеров реши да играе ва банк. Започна да лансира идеята за коалиция между СДС и ДПС, а впоследствие поиска Костов да се оттегли или от премиерския пост, или като лидер на синята партия, вследствие на което и дойде изключването му от СДС заедно с Йордан Цонев. Политическите аргументи, че това е заради настояването му за сближаване на синята партия с движението, бяха само параван, зад който останаха скрити другите аргументи за отстраняването му – опитът за разцепление на СДС и за дестабилизация на правителството на Костов и негативният образ, който вече имаше в обществото – на "човека с куфарчето".

Реанимирането на Бисеров

в политиката чрез ДПС върна легендата за Сивия кардинал, защото и в движението Бисеров концентрира немалък властов ресурс. Както тогава "Капитал" писа в коментар, прехвърлянето на отстранените от СДС политици в ДПС формира "корупционен дрийм тийм".

Издигането на Бисеров в партийната йерархия на формацията стана светкавично с личната протекция на тогавашния председател на ДПС Ахмед Доган. За да може да бъде избран в ръководството на движението, той стана член на партията буквално в навечерието на националната конференция на ДПС през 2006 г. и веднага след това беше предложен от Доган за член на ръководството на движението. А три години по-късно стана и заместник на сегашния почетен председател. Считаше се за изключително близък до Доган. Бисеров беше един от малцината в ДПС, които имаха директен контакт с него и достъп до т.нар. сараи на Доган, за разлика от повечето свои бивши колеги от парламента. По тази причина депутати от движението смятат за нереалистична версията за евентуално "самозабравяне" на Бисеров или опит да се еманципира от лидера като мотив за отстраняването му. ДПС не прави такива резки движения с кадрите си, особено, ако са от калибъра на Бисеров, и ако имаше подобно нещо, бившият зам.-председател щеше да бъде елегантно отстранен и поставен в изолация, както преди това се случваше с други висши партийни функционери на движението.

За разлика отпреди 12 години обаче покрай отстраняването на Бисеров беше хвърлена светлина върху част от бизнеса му. От години беше ясно, че той има сериозни интереси в енергетиката, като например той е един от първите политически ментори на сегашния шеф на Българския енергиен холдинг Георги Христозов. Именно с помощта на Бисеров той става шеф на ТЕЦ "Марица- изток 1" в края на 90-те години на миналия век. Бисеров е известен и с връзките с други енергийни босове в енергетиката и както повечето висши активисти в ДПС има пръст в пазара на възобновяема енергия.

Доведеният му син Ивайло Главинков има дялове в осем фирми (в част от които преди това е бил другият син на Бисеров - Дамян), които се занимават основно проектиране на фотоволтаични централи, производство и продажба на ток. От тях реално седем са действащи и представляват около 0.8% от инсталираните в България фотоволтаични мощности. През 2013 г. приходите от централите са около 3.5 млн. лв., като печалбата може да достига до около 450 хил. лв. Главинков обаче не е мажоритарен акционер на всички тези фирми, т.е. евентуалните му печалби са по-ниски.

От съобщението на прокуратурата стана ясно, че органите разследват Бисеров за извършването на парични преводи в щатски долари и в евро от сметка в банка в европейска страна към сметка в банка на друга европейска страна с титуляри Бисеров и Главинков. Става въпрос за извършване на влогове (срочни депозити), теглене на суми в брой, както и банкови преводи към свързани търговски дружества, регистрирани и в офшорни зони - Сейшелските острови. Неофициално според депутати проверката обхваща няколко периода – 2000 - 2003 г., 2006 - 2008 г. и 2013 г. Като пак по неофициална информация става въпрос за сметки на Бисеров в Швейцария, а за по-раните периоди вероятно и в Унгария. Пак неофициално се говори за сума от порядъка на четири милиона евро в една от сметките.

От съобщението на прокуратурата не става ясно какви са мотивите да се говори за незаконни преводи и пране на пари. Притежанието на офшорни сметки само по-себе си не е престъпление. А при условие че Бисеров например декларира близо 800 хил. лв. доход извън депутатската си заплата, значителните сметки в чужбина не биха били необичайно нещо. Прокуратурата на практика трябва да докаже, че сумите в тях са значително повече от реалните доходи на Бисеров. Преди това всички подхвърлени съмнения са спекулация.

Разследването на Христо Бисеров от прокуратурата обаче поставя пред ДПС още един въпрос – дали това ще повлече и други фигури от движението, които ще попаднат по същата схема в полезрението на прокуратурата. Иначе в чисто партиен план едва ли могат да се очакват някакви сътресения. Макар че Бисеров имаше силни властови позиции, а негови близки хора, като зам. социалния министър Светлана Дянкова например, са в изпълнителната власт, до тяхното отстраняване едва ли ще се стигне. Няма да има кой знае какви последствия и за партията, защото Бисеров не беше сред любимците на активистите на ДПС.

Показателно обаче ще бъде кой ще заеме мястото на Бисеров като заместник-председател на ДПС. Ако това бъде Камен Костадинов, ще означава тотална победа за кръга "Пеевски" в партията поради близките отношения на депутата с него. Твърде вероятно е мястото да заеме народният представител Тунчер Кърджалиев, който преди години дори се спрягаше като евентуален наследник на Доган. Не е изключено и постът да остане вакантен. Засега.