На "Пиротска" всичко е спокойно

Делничен ден, преди обед. Из "най-тежкият" столичен район, както го наричат полицаите от Трето РПУ - "Възраждане", щъкат униформени служители на МВР. Това е карето между булевардите "Ботев", "Мария Луиза", "Сливница" и "Тодор Александров".  Те са "командировани" тук от всички краища на София. На площада между джамията и градската баня полицаи с мотори форсират около пейките и проверяват документите на другоземци.

Така е от началото на седмицата – ден след като вътрешният министър и вицепремиер Цветлин Йовчев обяви, че започват "масирани специализирани полицейски операции" по местата, където се събират чужденци.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Това беше една от седемте мерки за "втвърдяване" на държавната политика към бежанците, представени по спешност от правителството след нарасналото напрежение в резултат на нападението над 20-годишната Виктория Христова в нощта на петък срещу събота.

МВР обяви за предполагаем извършител Салахедин бин Аладин – млад алжирец, влязъл нелегално в България през декември миналата година и очакващ оттогава произнасяне по искането му за убежище. Произходът на предполагаемият нападател наля вода в мелниците на потъналите в забрава крайно десни партии, които организираха ксенофобски шествия в София през уикенда. От мегафоните езикът на омразата в района около Халите и джамията беше посочен като зона за "прочистване".

Опасно ли е наистина на улица "Пиротска"? Опасни ли са хората, дошли в България, за да търсят закрила?



Зоната на здрача

Преди случая с Виктория Христова същото това място, където довчера маршируваха кубинките на омразата, а днес има "масирано полицейско присъствие", за софиянци беше зоната на здрача. Всъщност полиция имаше и тогава, не толкова много, но имаше. И докато правеше тигели по пешеходната част на бул. "Стефан Стамболов" (покрай Женския пазар), безучастно подминаваше с шепнещите "цигари, цигари" иноземци.

Заради джамията "Баня башъ", арабските търговци около Женския пазар, центровете, които предлагат IP телефония, хостелите, които са с по-добри условия от бежанските центрове, кварталът се е превърнал в любимо място за чужденци от Тунис, Мароко, Алжир, Близкия изток, Африка и Азия.

"Има дребна престъпност – джебчийски кражби, грабежи, хулиганство, но в никакъв случай не от хора, търсещи закрила, става дума за изолирани случаи", коментира пред "Капитал" полицай, който работи в района, но пожелал анонимност.

Дванадесет пъти

И един тежък случай, който до миналата седмица в прокурорската статистика се броеше за "спрян", а в полицейската – като неразкрит.

Действието се развива тази година. Датата е 27 май. "Беше около един часът, бях с приятели пред ЦУМ. Отидох до денонощния магазин, за да си купя сайдър. Зад мен тръгна млад човек, който очевидно беше арабин и говореше на френски", разказва 35-годишният Тихомир Владимиров. И допълва: "На паркинга зад Халите ме настигна. Опитах се да избягам, но не успях. Всичко стана за секунди." Нападателят намушква Тихомир 12 пъти. "Не знам как запазих самообладание, вързах си една блуза около врата и се опитах да успокоя дишането си, за да намалее изтичането на кръв." Тихомир има намушквания в черния и белия дроб, ръцете и врата. Прерязана е сънната му артерия и губи близо два литра кръв. Лекарите се борят за живота му, следват тежки операции и дълго възстановяване.

Той описва подробно нападателя си, а полицаите правят фоторобот. Викан е няколко пъти на разпознаване, но безуспешно.

Пет месеца по-късно той вижда снимката на издирвания от МВР предполагаем извършител на нападението на Виктория Христова и го разпознава: "Точно когато мислех да се обадя на разследващия полицай, той ми се обади за да ми каже, че ще трябва да участвам в разпознаване."
След като научава за нападението над Виктория, Тихомир отива в "Пирогов", за да я види: "Исках да и вдъхна кураж. Подарих й

Едно ангелче

Радвам се, че я намерих в добро състояние на духа." Днес той казва, че няма проблем да минава през мястото, където е бил нападнат. Не разбира агресията срещу имигрантите, последвала случая с Виктория: "Става дума за отделен човек, който явно има някакъв проблем. Не бива случаят да се използва с политически цели."  Няма претенции към полицаите, които са работили по неговия случай, дори напротив: "Знам, че са много натоварени в Трето РПУ, но си свършиха добре работата."

В четвъртък Тихомир посочва Салахедин бин Аладин като своя нападател. Дали това наистина е той, може да каже само съдът. Разпознаването е направено пет месеца по-късно, и то след като снимката на алжиреца обикаляше цяла България.

Показателно е, че нападението над Тихомир Владимиров, което е в пъти по-тежко от това над Виктория, е пазено в продължение на пет месеца в пълна тайна. През юни "Капитал" се срещна с ръководителя на сектор "Грабежи" в СДВР Илко Иванов и зам.-градския прокурор Бисер Кирилов, който отговаря за този тип престъпления. Никой от тях не се сещаше за казуса.

Можем да предполагаме какви щяха да са последствията, ако през пролетта мотивацията на държавата (главен прокурор, вътрешен министър и главен секретар) беше същата. Най-вероятно извършителят щеше да бъде заловен. Второ нападение нямаше да има. Нямаше да има и ксенфобски шествия из столицата, а районът около Женския пазар нямаше да бъде стигматизиран.
Нямаше да виждаме изплашените погледи на чужденците, били те нелегални или легални имигранти, черни или бели, защото за 25-и път са им поискали документите, или заради цялата неадекватна медийна истерия около два тежки криминални случая българите ги гледат като потенциални убийци.

*"Капитал" се опита да се срещне с полицейския инспектор, който отговаря за района – Иван Братованов, за да разкаже за криминогенната обстановка, но от пресцентъра на МВР не оказаха съдействие