Пет въпроса за "Южен поток", по които кабинетът предпочита да има малко информация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пет въпроса за "Южен поток", по които кабинетът предпочита да има малко информация

Пет въпроса за "Южен поток", по които кабинетът предпочита да има малко информация

5803 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Голяма ли е финансовата изгода за България?

НЕ

Въпреки че финансовият модел на проекта не е публичен, първите поясни декларации от българска страна показват, че ако има печалба, тя ще е скромна. Миналата седмица министърът на икономиката Драгомир Стойнев каза, че България ще получава дивидент от 750 млн. евро. По-късно се оказа, че Стойнев всъщност е говорил за период от 22 години, а сумата е 712 млн. евро. Това означава грубо, че страната ще получава средно по около 63 млн. лв. годишно (в началото по-малко, а в края повече, като стойността на парите във времето не е отчетена). Това е, меко казано, малко, дори като се има предвид фактът, че през този период ще текат плащанията по заемите за проекта. През 2012 г. "Булгартрансгаз" е получила 172 млн. лв. за транзитирането на малко под 15 млрд. кубически метра газ. Със старта на "Южен поток" четири пъти по-голямо количество ще бъде транзитирано на по-голямо разстояние (таксите се изчисляват на 1000 куб.м на 100 км пренос) и макар БЕХ да би трябвало да получава 50% от евентуалните дивиденти, предвижданите приходи са минимални.

Ниската възвращаемост вероятно е и причината срокът на заема и изплащането на инвестицията да се удължат във времето. Вместо предвидените през 2008 г. 15 гoдини сега проектът се очаква даъде изплатен за 22 години. От БЕХ коментираха за "Капитал", че ако се е запазил срокът, за тези 15 години страната е нямало да получава нищо. Ако срокът на изкупуването на проекта се беше запазил,  България можеше и да излезе на червено. Особено ако очакванията за запълване на поне 80% от капацитета на тръбата не се изпълнят за дълъг период от време (както се получава при "Син поток" - газопроводът между Русия и Турция е запълнен на 60%). Както каза самият Стойнев, България ще започне да получава дивиденти едва след като капацитетът на тръбата се запълни (вероятно поне 80%). Вече е сигурно, че поради необходимостта да се спазват правилата на ЕС част от капацитета на тръбопровода ще стои неизползвана поне няколко години и не е ясно дали това е отчетено в  изчисленията за приходите (което може допълнително да стопи тези 63 млн. годишно).

Твърдеше се, че в договора е записано условие, че ако проектът не се изплати до 15 години, БЕХ да не дължи нищо повече на "Газпром" и започва да получава дивиденти. Или такова условие не е било договорено от предното правителство, или сега кабинетът е направил сериозна отстъпка пред "Газпром". Цитираните 712 млн. евро приход зависят от използваемостта на газопровода - т.е. България рискува да получава малко или нищо за 22 вместо за 15 години.

Срокът за изплащане от 22 години е много дълъг. Стандартният срок за подобна инфраструктурна инвестиция е между 12 и 15 години. За сравнение - през 1999 г. заемът, който "Булгаргаз" взе за разширение на газопреносната мрежа в България от Газпромбанк, беше изплатен само за пет години.

Основната причина за това очевидно е високата цена, на която тази седмица се възмути дори бившият енергиен министър Румен Овчаров в интервю за БНР.

Друга причина може да е съгласието на българската страна да иска по-ниска транзитна такса. "Ако използваме сегашната транзитна такса (по договора на "Булгартрансгаз" с "Газпром" - бел. ред.), която от 2006 г. се актуализира всяка година с инфлацията, годишният приход на България от целия проект би трябвало да бъде около 600 млн. долара", каза Овчаров. Според бившия министър заложените за България дивиденти говорели, че договорената към момента транзитна такса е по-ниска, отколкото по старите договори с "Газпром".

Може ли тръбата да остане празна?

ЗАВИСИ КАКВО ОЗНАЧАВА ПРАЗНА

Допреди няколко месеца се считаше, че газопроводът не може да тръгне, без "Газпром" да поиска изключение на европейските енергийни правила, което да му позволи да ползва повече от 50% от тръбата. При такива условия проекта със сигурност го чакаше провал.

Това обаче се промени с т.нар. компромис ОПАЛ. Германският газопровод играе роля, подобна на сухопътната част на "Южен поток" - той започва от входната точка на "Северен поток" в Германия, минава по протежение на германско-полската граница и достига Чехия.  От пускането му през 2011 г. обаче той стои полупразен заради европейските правила, които изискват по 50% от него да е резервиран за други доставчици. Това водеше до постоянни оплаквания на акционерите, включително германските.

Така на 16 септември между Европейската комисия и акционерите в ОПАЛ беше договорен компромис. От комисията и "Газпром" обаче упорито отказват да съобщят подробности, тъй като все още той не е одобрен от германския регулатор, а и двете страни не изглеждат доволни. Вероятно на съакционерите в газопровода е било позволено да ползват целия му капацитет, но на краткосрочна основа (т.е. всяка година да отправят предложения и към други компании да ползват част от капацитета на тръбата). "Газпром" се надява този компромис да бъде използван и в "Южен поток" - именно затова руската компания без проблем се съгласи да изпълнява европейските правила. Но това създава дългосрочна неяснота доколко ще е запълнена тръбата.  

По-големият проблем е, че с построяването на "Южен поток" "Газпром" ще има капацитет за износ от 281 млрд. (след пренасочването на част от транзита през Украйна през Черно море), а гарантираните му договори за износ за периода 2020 - 2025 г. са за 158 млрд. кубически метра газ. Пренасочването на газ от Украйна (39 млрд. куб. метра) към "Южен поток" трябва да запълни поне 62% от газопровода през България. За останалите 38% обаче има доста неяснота кога ще могат да бъдат запълнени.  Ако това се запази за дълго време, нищо чудно България да се окаже на нулата. 

Колко струва българската част от проекта?

НАД 4 МЛРД. ЕВРО

Миналата седмица правителството обяви, че проектът ще струва общо 3.5 млрд. евро. Тогава обаче беше съобщено, че "Газпром" ще отпусне заем на БЕХ за неговото дялово участие от 15% в размер на 620 млн. евро. Това означава, че общо проектът би трябвало да струва 4.13 млрд. евро. Оказа се, че последното оскъпяване е резултат от включването на ДДС в проекта.

Странно е защо данъкът не е бил включен от самото начало в изчисленията. Остава неясно и какъв е процентът на оскъпяването на проекта във времето (т.нар. ескалационен индекс).

Сравнима ли е цената с други подобни проекти?

НЕ. ПО-ВИСОКА Е

Първоначално българският участък на "Южен поток" се очакваше да струва до 1.5 млрд. евро. След това капацитетът на участъка беше увеличен значително. Отсечката между "Паша дере" и сръбската граница на практика се утрои - от 15.5 на 47.5 млрд. кубически метра. Това на пръв поглед оправдава и скока в цената, която официално бе обявено миналата седмица, че е достигнала вече 3.5. млрд. евро.

Но при сравнение с почти аналогичния газопровод в Германия - ОПАЛ, се вижда, че числата са странни. В него акционер отново е "Газпром" чрез съвместното си дружество с Wintershall. Въпреки че дължината, капацитетът и мощността не са абсолютно идентични, прави впечатление, че германският тръбопровод е четири пъти по-евтин от българския. Това вече е твърде съществена разлика. Както отбелязва в блога си Михаил Корчемкин (анализаторът зад East European Gas Analysis), причината, че газопроводите, които "Газпром" строи в Западна Европа, са по-евтини от тези, които газовата компания изгражда в Русия, е, че над руското дружество бдят западните му партньори. В България очевидно "Газпром" няма западни партньори.

Може ли България да загуби?

САМО НА ТЕОРИЯ - НЕ

Според споделяната от правителството информация "Газпром" са се съгласили, ако до определен срок инвестицията не се изплати (при ГЕРБ се говореше за 15 години, сега е бил договорен 22-годишен срок),  БЕХ да не дължи нищо. "Газпром" освен това се бил съгласил таксите по преноса да покриват поне оперативните и инвестиционните разходи на проекта, дори и да няма достатъчно транзит (т.е. ако количествата падат, таксата да се увеличава). Всичко това обаче не е публично обявено, нито са ясни гаранциите за това (дали има банкови гаранции от страна на "Газпром" или залог на взимания на руската компания от нейни клиенти).

В същото време двамата бивши министри на икономиката - Овчаров (пред БНР) и Делян Добрев (пред "Капитал") твърдят, че най-важната клауза по договора - "транзитирай-или-плати", още не е подписана. Тя гарантира, че дори "Газпром " да не запълни тръбата, ще трябва да плати такса, с която да бъдат покрити поне оперативните и инвестиционните разходи по проекта.

Ако тези гаранции не са достатъчно ясно и стабилно формулирани, за да може БЕХ да изплаща заема си от "Газпром", енергийният холдинг ще трябва да търси повече приходи от дъщерните си дружества. Например НЕК, което пък може да си ги набави с по-високи цени на продаваната от него електроенергия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Всичко това беше ясно още преди Милер да кацне в България. Кога БСП са защитили интереса на България в преговори с Русия?
    Никога! БСП винаги са защитавали руските интереси.

  • 2
    skyfighter avatar :-|
    skyfighter

    Бързат за да натискат Украина, но ако те подпишат за ЕС в края на месеца може и да се откажат руснаците от потока и да приемат загубата. Другия вариант е, че не им пука всъщност за Украина и просто ще откраднат адски много пари от строежа, за сметка на руския народ. Все пак проектите на Газпром са известни с това, че са по-скъпи от западните еквиваленти.

  • 3
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    Много моля да спрем този проект. Не искам да задлъжнявам нито искам да ме крадат по този "другарски" способ.
    Стига!

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#2] от "skyfighter":

    Руснаците няма да се откажат от потока, защото на тях им излиза без пари, даже гепят някой лев. Ако реално тръбата струва 1 млрд евро, те по тая схема обявяват цена 4, ние плащаме сумарно 2, и те получават собственост в/у половината проект, + 1 млрд кеш за техните олигарси, които ще "изпълнят" проекта.
    Ти не си ли навит някой да ти даде просто ей-така половината от нещо, че и пара в брой? Дори това да не го ползваш, много важно. Да си стои, ти за него пари не си дал, пък в крайна сметка може някак да го изтъргуваш.
    Всички руски проекти са известни с това, че всъщност са схеми за влачене на огромни средства. Руският модел на работа винаги е бил точно това - рекет на партньорите, корупция, олигархия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK