"Образование, образование, образование"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Образование, образование, образование"

Студентите окупираха своята Алма матер не като вражеска позиция, а като крепост на нормалността, като бастион срещу притискащото ги статукво.

"Образование, образование, образование"

...или защо правото на качествено образование трябва да се отстоява пред всяка власт

9688 прочитания

Студентите окупираха своята Алма матер не като вражеска позиция, а като крепост на нормалността, като бастион срещу притискащото ги статукво.

© Надежда Чипева


Гл. ас. д-р Георги Няголов е преподавател в катедра "Англицистика и американистика" на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Пиша този текст, защото подкрепям протестиращите студенти, споделям справедливите им искания и заставам зад избраната от тях форма на протест. Окупирането именно на централната сграда на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е символен акт, който за пореден път ни показа къде точно в структурите на българската образователна система, а навярно и в цялото ни общество, е най-високата концентрация на идеализъм, висок морал и активно гражданство. Студентите окупираха своята Алма матер не като вражеска позиция, а като крепост на нормалността, като бастион срещу притискащото ги статукво. Пиша този текст, защото ми се иска, независимо от изхода на днешните протести, Софийският университет, заедно с цялото българско образование, наистина да се превърне в бастион срещу всички социални болести, с които трябва да се справи нашето общество.

"Трите ни основни приоритета бяха, продължават да бъдат и винаги ще бъдат образование, образование, образование" заявява Тони Блеър в паметната си реч пред Университета в Саутхемптън през май 2001 г. "Доброто училище", продължава той, "дава възможност на децата да усвоят необходимите умения, за да си осигурят добър живот и добра работа. Но те трябва също да се научат на житейските радости: ведростта на музиката, възбудата на спорта, красотата на изкуствата, магията на науката. Трябва да се научат и на житейските ценности: какво означава да бъдат отговорни граждани, които полагат грижа за обществото, спомогнало за изграждането им като личности." Въпреки че в ретроспекция се появяват доста мнения, че управлението на лейбъристите (1997-2007), поради редица причини, не успява да постигне очаквания ефект от сериозните инвестиции в образователната система на страната, то ще остане в историята като едно от първите правителства, прегърнали позицията, че образованието е не само "най-добрата възможна икономическа политика", но и двигателят зад активното гражданство, социалната компетентност и социалната отговорност.

В настоящата политическа, икономическа и социална ситуация в световен план, едва ли някой все още се съмнява, че най-ефективният начин за дългосрочно и устойчиво преодоляване на обществени кризи от всякакъв характер е образованието. Авторите на общи политики в Европейския съюз и отвъд него непрекъснато подчертават важната роля на образованието за постигане на дългосрочен просперитет в условията на глобализирания свят и напомнят, че настоящите образователни системи все още не успяват да предоставят необходимите умения, които да гарантират заетостта на младите хора. Според тях този проблем може да бъде решен посредством модернизиране на настоящите образователни практики и развитието им отвъд преподаването предимно на съдържание към активни, гъвкави и ориентирани към придобиването на умения методики, съобразени с нуждите на съвременната икономика на знанието и модерното общество като цяло. Наборът от умения, който би подготвил днешните млади хора за непредвидимата динамика на бъдещия им професионален и обществен живот, неизменно би трябвало да включва както избраната професионална квалификация, така и редица умения, които могат да бъдат пренесени от една професионална среда в друга (така наречените "преносими умения"), като критично мислене, инициативност, решителност, комуникативност, работа в екип, творческа енергия, новаторство и способността за преодоляване на проблеми.

Преносимите умения също така са

Мостът между професионалната квалификация и т.нар. "гражданско обучение",

което в най-общи линии следва да включва: постигане на политическа грамотност, развиване на критическо мислене и аналитични умения, развитие на нагласи и ценности, насърчаване на активното участие в обществения живот. Проблемът с преносимите умения и с гражданското обучение обаче е, че и двете звучат изключително добре в политически речи, национални и наднационални политики, и стратегически документи, но на практика са изключително трудоемки за изграждане, предполагат много сериозни инвестиции и са почти невъзможни за стандартизирано оценяване. Именно затова те често остават встрани, а понякога дори отвъд, обозримия хоризонт на конкретните действия. Това си личи дори и от текста на Съобщението на Европейската комисия за Преосмисляне на образованието: "В по-широк план задачата на образованието и обучението е свързана и с цели, които засягат активното гражданство, личностното развитие и благосъстоянието на хората. Макар че тези цели са тясно свързани с необходимостта от усъвършенстване на уменията, за да се постигне пригодност за заетост, на фона на слабия икономически растеж и намаляващата работна сила вследствие на застаряването на населението, най-неотложното предизвикателство пред държавите членки е да намерят решения, които да са от полза за икономиката, като същевременно се наблегне върху мерки, целящи да предотвратят стремителното нарастване на младежката безработица."

Най-благодатна среда за изграждане на преносими умения и провеждане на гражданско обучение предоставят така наречените "либерални изкуства", където фокусът на обучението не е единствено върху професионалните умения или "академичните способности" на обучаемите, а върху либерализиращия ефект на образованието и изграждането преди всичко на свободомислещи и отговорни граждани – застъпници за съвещателната демокрация и социалната справедливост. Въпреки че тази образователна политика се корени в античната история на Европа, днес тя се свързва преди всичко с обучението в САЩ, като дори там напоследък е критикувана като икономически нецелесъобразна. Икономическата целесъобразност обаче стъпва върху по-фундаментални обществени устои и както подчертава Марта К. Нусбаум в книгата си Not for Profit: Why Democracy Needs the Humanities: "критичното мислене е в основата на правилното функциониране на демократичното общество и устойчивото решаване на икономическите и политическите предизвикателства, пред които се изправяме; творческото мислене е ключов фактор за изграждането на култура на иновациите; емпатичното мислене е от решаващо значение за възпитаването на политически и идеологически плурализъм, мултикултурализъм, социална компетентност и отговорност... само върху тази основа можем да се надяваме да изграждаме професионални умения, които да превръщаме в добавена икономическа стойност".

В Европа, а и другаде по света, благоприятната среда за изграждане на преносими умения и провеждане на гражданско обучение е свързана най-вече с хуманитарното образование, на което напоследък също се гледа като икономически нецелесъобразно – в сравнение с тясно специализираното, професионално обучение. Голям брой основателни критики всъщност не се отнасят към практическата неприложимост на хуманитаристиката, а към консервативни и неадекватни методически подходи, типични за нейното преподаване: пасивно вместо активно обучение, изискване за наизустяване на информация и нейното възпроизвеждане вместо анализиране, оценяване и обработка на информацията и създаване на знание, фокусиране върху преподаваното съдържание вместо върху усвояването на практически умения и т.н. Този проблем може лесно да бъде преодолян, ако се потърси

Скритата стойност на хуманитарното образование,

ако си спомним, че истинската цел на хуманитаристиката, а и на образованието изобщо, е не само да изучава, но и да стимулира човешкото мислене – да изгражда и утвърждава човешки ценности. В книгата си Values in Higher Education Teaching Тони Харланд и Нийл Пикъринг защитават тезата, че всяка образователна система би следвало да има и "скрит учебен план", който не засяга преподаването на съответните учебни дисциплини, а култивирането на ценности, които, веднъж усвоени от обучаемите, се превръщат в устойчиви личностни умения. Авторите разделят тези ценности в няколко примерни групи и разглеждат всяка от тях като скала от възможно най-ниска към възможно най-висока стойност: Образователни ценности: а) информация – самостоятелно изследване, знание; б) възпроизвеждане – критическо мислене; в) наизустяване – оценяване на информацията; г) ограничаване единствено до преподадения материал – оригиналност, творчество, изследователски импулс; Академични ценности: а) преписване и подсказване – честност; б) плагиатство – академична почтеност; в) догма – справедливост; г) емоция – обективност, доказателства, истина; Поведенчески ценности: а) егоизъм – грижа за другите; б) индивидуализъм – толерантност и респект; Граждански ценности: а) склонност и толерантност към подтисничество – свободомислие; б) дискриминация – социална справедливост; в) толерантност – нетолерантност към неравноправието; г) пасивност – активно гражданство и демокрация. Очевидно е обаче, че скритият учебен план не може да се следва и отчита по същият начин както официалният – неговото прилагане зависи почти изцяло от морала и етиката на заинтересованите лица в образователния процес, т.е. както авторите на образователни политики, образователните институции и преподавателите, така и самите обучаеми, техните родители, настоящите или бъдещите им работодатели, както и цялото общество.

Ако от тази гледна точка отправим поглед към

Реалната ситуация в България,

трябва да си признаем, че живеем в най-лошия от всички възможни светове: въпреки немалкия брой формално предприети и отчетени мерки за подобряване на финансовото осигуряване на образованието, на практика професиите в тази сфера все още са сред най-неатрактивните за добре подготвените кадри; липсата на доверие от страна на авторите на образователни политики към капацитета на преподавателския състав се компенсира със силно йерархична система от задължителни, детайлни учебни планове и програми, както и държавни изисквания за учебно съдържание; липсата на доверие от страна на авторите на образователни политики към мотивацията на гражданите да участват в образователната система се компенсира със принудителни мерки; практически липсва механизъм за систематично оценяване на ефективността на образователния процес от гледна точка на действителните постижения, знания и умения на обучаемите; управлението на качеството на образованието се осъществява върху преподавателите и се свежда до установяване на формалното прилагане на предписаните подходи, което от своя страна води до пасивност, страх от поемане на отговорност за творческа изява и новаторство, както и стремеж към запазване на статуквото; учебният процес е доминиран от урочно-лекционния формат и задължителните форми на обучение, което води до пасивност, усещане за безполезност у обучаемите, а в началния и средния курс на обучение и до ранно отпадане от образователната система; все още няма смислен диалог с работодателите по отношение на това, какви кадри, с какви умения са им нужни и респективно нивото на частни инвестиции в държавното образование е несъществено; все още няма ясен механизъм за финансиране на изследователски проекти предвид ефектът им върху образованието и т.н.

В този ред на мисли, ако в момента в България може да се говори за качествено образование, изграждане на полезни преносими умения и възпитаване на активно гражданство, това по-скоро се случва въпреки политиките на образователната система и се дължи на личния ентусиазъм на отделни преподаватели и институции, а понякога дори и на смелостта им да заобикалят регламентите и да действат в разрез с отправените към тях очаквания. Затова, от позицията на настоящата ситуация, трябва да си дадем сметка, че няма смисъл да се конкретизират отделни образователни политики, които имат нужда от оптимизация: тук не става дума единствено за отделяне на повече средства за образование, по-адекватни и по-прозрачни механизми за тяхното разпределяне, създаване на чувствителни методики за действително, а не формално оценяване на ефективността, диференцирано заплащане с оглед на постигнатите резултати, децентрализация и диференциация на системата за финансиране на образователните институции, повече академична и творческа свобода за преподавателите, повишаване на качеството на тяхната подготовка, стимули и качествени възможности за постоянно повишаване на тяхната квалификация, активизиране на пасивните методи, избистряне на целите и ползите от образователния процес за всички заинтересовани лица, персонализиране на стандартните образователни практики и т.н. Единственото, което има смисъл, е да се работи за действителното определяне на образованието като държавен приоритет и цялостното преосмисляне на неговата философия. Единственото, което има смисъл, е правото на образование от Член 53 на Конституцията на Република България да започне да се схваща като право на "качествено образование" и това понятие да се характеризира ясно в условията на общонационален консултативен процес с участието на всички заинтересовани лица и структури на гражданското общество. Веднъж щом това бъде постигнато, може да се говори да идентифициране на проблемните области, оценка на сложността и взаимната обвързаност на всички фактори и процеси в образованието, изработване на адекватна, дългосрочна стратегия за поетапно постигане на заложените цели, предоставяне на възможности за предлагане на нови политики отгоре-надолу и отдолу-нагоре, създаване на условия за експериментиране с нови, по-ефективни образователни модели и практики, въвеждане на нови технологии, устойчиво и качествено повишаване на капацитета на заетите в образователната система, изграждане на механизми за тясно сътрудничество между различните видове образователни институции, както и между тях и други обществени структури. Веднъж щом това бъде направено, изпълнението на този национален приоритет – качествено, а не формално – трябва да бъде отстоявано неуморно и ежедневно пред всяка една власт.

Гл. ас. д-р Георги Няголов е преподавател в катедра "Англицистика и американистика" на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Пиша този текст, защото подкрепям протестиращите студенти, споделям справедливите им искания и заставам зад избраната от тях форма на протест. Окупирането именно на централната сграда на Софийския университет "Св. Климент Охридски" е символен акт, който за пореден път ни показа къде точно в структурите на българската образователна система, а навярно и в цялото ни общество, е най-високата концентрация на идеализъм, висок морал и активно гражданство. Студентите окупираха своята Алма матер не като вражеска позиция, а като крепост на нормалността, като бастион срещу притискащото ги статукво. Пиша този текст, защото ми се иска, независимо от изхода на днешните протести, Софийският университет, заедно с цялото българско образование, наистина да се превърне в бастион срещу всички социални болести, с които трябва да се справи нашето общество.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    beriya avatar :-|
    beriya

    Много от казаното е вярно, но обобщаването е далеч от реалността, пример :
    --------------Реалната ситуация в България,
    трябва да си признаем, че живеем в най-лошия от всички възможни светове-----------------
    Е тук бих запитал дали е било по- добре по време на 1-вата световна когато примерно според „Никола Бурбаки" се е погубило цяло поколение математици, а учещите се е трябвало да се „осланят" на опита и влиянието на по- скоро политиканстващи и същевременно твърде „закостенели" за времето си преподаватели. По добре ли е било да се прави наука по примера в „Отряд 731" или пък може би е било по- лесно на тези които са били пред екзекуция от Църквата заради изказване на еретични хипотези?
    -----------------------------------------------------------------------------------
    ПП Тенденция в последните години е качеството на образованието в България да се влошава, тенденция е и това да става във функционална зависимост от влошаването на политико- икономическия климат, т.е. г-да управляващи или променете тази функционална зависимост или се изчестете от „плявата" измежду вас си. България се нуждае много повече от работещ високопродуктивен интелектуален потенциал, отколкото от сегашните „вегитиращи паразити", неспособни да управляват личното, а натоварени с функции да управляват общото.

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Няма как да имаме добро образование щом България е страната в ЕС с най-нисък дял на образованието в БВП - 3.5%. В Западна Европа този дял е между 5 и 6%.

    Образованието просто никога не е било приоритет на БСП и ДПС. Може би защото безпросветни хора се манипулират по-лесно. В миналото издание на Тройната страната се къпеше в милиарди бюджетни излишъци, но за образованието пари не се намериха - Станишев и Орешарски дадоха милиарди за Цанков Камък и ненужното Белене, а с учителите си правеха седенки. Сега се повтаря същата ситуация с една единствена разлика - вече и излишъци няма.

  • 3
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#2] от "Николай Николов":

    Важно е колко ресурс се отделя за образование (вкл. пари), но е важно също и как се разпределя този ресурс, а у нас един от фундаменталните проблеми е именно този, на пример за ремонт на училище могат да се „усвоят" и няколко милиона, като междувременно е направен разчет, че множество от „предобивките" ще се превърнат един вид в ресурс невъзможен за ползване, който дори понякога се явява ненужна допълнителна тежест, а тук примери много- недообурудвани компютърни кабинети, саниране на огромни неизползваеми помещения, закупуване на машини за които училището не може да си позволи консумативи, оборудване на... но липса на подготвени обучаващи кадри (множество малки училища в които има компютърни кабинети, но няма учители по информатика).
    Друг пример за колосално безсмислено разходване на средства е т.нар. нова политика за масови обучения, обучението за броени дни на кадри в съвсем различна специалност изначало е мисия обречена на неуспех, не е сериозно да смятаме, че за 20 учебни ч.ч. (от които се взимат реално не - повече от 4-5) учител по музика ще го преквалифицираме в учител по компютърни технологии, и ред др.

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#3:"beriya"]дин от фундаменталните проблеми е именно този, на пример за ремонт на училище могат да се „усвоят" и няколко милиона, като междувременно е направен разчет, че множество от „предобивките" ще се превърнат един вид в ресурс невъзможен за ползване[/quote]Така е. Затова финансирането на училищата трябва да е обвързано с техните резултати. Но затова е нужно да има външно оценяване всяка година по (почти) всички предмети.

  • 5
    exit13 avatar :-|
    exit13

    Никой от днешните "политици" няма интерес от образовани и интелигентни хора.Глупаците по лесно се манипулират и лъжат.

  • 6
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#4] от "Николай Николов":

    Обобщено оценяване и сега има, това би следвало да са обобщените резултати от матури, изпити за кандидатстване, да не забравяме и резултатите от не- малкото олимпиади и състезания, но уви ще е изключително трудно за преразпределяне на ресурсите за образование да се вземе основно качеството на крайния резултат. Нуждата от всеобща образованост поражда друга нужда, а именно преразпределяне на ресурса солидарно, което изключва горното разпределяне по резултати.
    Една реформа която би могла да реши частично проблема е съкращаване на формите за обучение (по примера на СПТУ- тата навремето), същото важи и за „висшето" не е логично в престижните университети на запад нещо което се учи за 2г. тук да отнема 6.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#6:"beriya"]Обобщено оценяване и сега има, това би следвало да са обобщените резултати от матури, изпити за кандидатстване, да не забравяме и резултатите от не- малкото олимпиади и състезания[/quote]Матурите не са достатъчни защото идват едва на края на обучението когато е късно да се отстраняват дефекти. Трябва да има система за ранно идентифициране на проблеми в училищното образование затова следва да има ежегодно външно оценяване след 1-ви или 2-ри клас. А олимпиадите не са критерий понеже на тях се явяват много малък процент деца и няма как от няколко деца да се прави извод за цяло училище.

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    Tъжното положение на родното образование вече се забелязва и от чужбина. Медиите потулиха Мониторинговия доклад на Дирекцията по образование в ЕС, който излезе наскоро. Не вярвам да са ги притискали, по-скоро самите журналисти, главни редактори и собственици на медии са се засегнали от факта, че децата им са тъпите копелета на Европа.

    Това се казва в прав текст на 35-та страница, където в таблицата се вижда, че 49% от българските ученици не са издържали 2. ниво на ПИЗА-теста. При Полша този процент е 15%, при Финландия - 8,1%. При подобни потресаващи индикатори за всеобщо затъпяване на нацията трябваше да се вдигне шум до Бога, а Президентът да свика съвета за национална сигурност още на следващия ден.

    Не само че никой не се е разтревожил до момента, но помнете ми думата - нещата ще вземат развой подобен на този с дефицита на места в детските градини в София. Вместо да се излезне на улицата и да се иска генерално решение (образователен борд с ежегодно външно оценяване, реформиране и закриване на училища, затъпяващи учащите, пренасяне на финансирането върху успешни частни училища и т.н.), всеки ще хукне да се спасява поединично, като похарчи една шапка пари за частни уроци, подготвителни уроци за 2-те прилични паралелки в целия областен град, рушвети, връзки и чакане от предната вечер да запишеш детето си първо. Ако се въведе и тотализатор като за детските градини, тогава ще се обикалят по църкви, врачки, ходжи и екстрасенси, за да има детето кадем на тиража. За по-заможните и образовани семейства не говорим, там алтернативата е частно школо и след 8. клас чужбина. Дори да не са богаташи, все някой имот ще продадат, кредит ще изтеглят и пак така ще постъпят. Това се случва с детските градини в София в момента, затова съм толкова убеден в прогнозата си.

    http://ec.europa.eu/education/documents/eatm/education-and-training-monitor-2013_en.pdf

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    ПС. Малка корекция. Докладът, към който дадох препратка по-горе, препраща към резултати от ПИЗА теста от 2009 г. Тъй като тестът се извършва през 3 години, през 2012 г. е имало следващо издание, за което пише на сайта, че: " Results from the 2012 data collection will be available on 3 December 2013". Тоест да почакаме още 3 седмици за следващия срам, защото е добре известно, че между 2009 и 2012 не се промени нищо. Няма как да правиш все едно и също и да очакваш различни резултати.

    Цялата работа удивително заприличва на вица за Кънчо. За който не го знае, разказвам накратко. На един татко се наложило да си вземе детето по-рано от училище. Влезнал на партера и попитал в първата класна стая за Кънчо. На партера са най-умните ученици, отговорила учителката, ама Кънчо няма при нас. Вижте по горните етажи! На 1-ви етаж се учили малко по-тъпичките. Питал таткото, но и там го нямало. На 2-ри и 3-ти етажи и т.н. също. Накрая се качил на тавана, но и там не бил. Разхождайки се отчаян по коридора, видял една отворена капандура с вертикална стълба. Решил да се качи по нея. Катерил се, катерил се отвесно нагоре, и усилията му се възнаградили. Стигнал до една самотна врата, на която имало голяма табелка „Кънчо”.
    Вица го казвам в такъв контекст, че ако в следващата класация Словения и Чехия имат по 25% скъсани, а ние следващи с 60%, то въпреки че ще бъдем едни след други в класацията, е логично да се очаква предпосленият да поиска да бъде визуално отделен от нас, предвид голямата разлика и нежеланието му да се компроментира от нашата компания. Така ще почнат накрая да ни публикуват под черта, или поне ще оставят няколко празни реда след последния, за да се вижда че сме нация със специални образователни потребности.

  • 10
    beriya avatar :-|
    beriya

    [quote#7:"Николай Николов"]А олимпиадите не са критерий понеже на тях се явяват много малък процент деца и няма как от няколко деца да се прави извод [/quote]
    За развитието на науката тези няколко са като парченцето злато в купата с пръст, ако дадено учебно заведение системно „ражда" подобни „малко измежду многото", то следва на това учебно заведение да се обърне специално внимание (да бъде оценено) или рано или късно то ще спре да „ражда" от тези така ценни „малко измежду многото".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK