На всичкото отгоре, както стана ясно след запитване на "Капитал" до Министерски съвет по закона за достъп до обществена информация, по време на официалните преговори между премиера Пламен Орешарски и шефа на "Газпром" Алексей Милер миналия четвъртък от българска страна не е бил воден стенографски запис. Т.е. залогът на тези преговори никога няма да стане ясен, а премиерът не е оставил писмено доказателство за това как е защитавал интересите на страната. Бъдните поколения могат да помолят единствено "Газпром" за тази стенограма.

А защо не напишем и ЕГН-то?

Както стана ясно от обявената на 31 октомври тръжна документация за избор на изпълнител на строителството на газопровода, конкуренция не се предвижда. Първо ще се търси цялостен изпълнител (т.нар. ИДС контрактор), който ще извърши проектирането и изграждането както на компресорните станции, така и на тръбопроводите. По този начин сериозно се ограничава кръга на фирмите, които биха могли да участват. Това не е непознат подход, но се използва по-рядко. Например при строежа Трансадриатическия тръбопровод (ТАП) всеки от тези етапи се възлага на отделен търг, тъй както както тръбите, така и турбините за компресорите са съвсем стандартни. Участието на повече фирми и конкуренцията между тях ще даде доста по-добра стойност за акционерите на ТАП.

На второ място, освен горното ограничение в документацията са предвидени и други. Например ИДС контракторът трябва да докаже опит в изграждането на газопроводи от поне 100 км с размер на тръбата 56 инча (каквато е тази на "Южен поток"). Такива газопроводи в Европа има няколко и последният - ОПАЛ, е изграден в Германия от дъщерно на "Газпром" дружество. Другите 56-инчови газопроводи са изграждани в Русия. От Европейската комисия само посочиха за "Капитал" кои са тръбопроводите в Европа с този размер, но отказаха да се ангажират с оценка дали условията по търга са дискриминационни. "Без открит търг няма как да знаем дали цената на проекта не е завишена", коментира за "Капитал" бившият икономически министър Делян Добрев. В случая нищо не пречеше да се даде изискване за доказване на опит при изграждане на газопроводи от 42, 48 или 56 инча, тъй като технологията им не е по-различна. Ако и това ви се струва малко, от тръжните документи оценяващата комисия може да изведе и други ограничения.

И за да няма грешка, срокът за набиране на първоначалните оферти (в които трябва да се докажат по-горните критерии) е определен до 15 ноември. Тоест за две седмици евентуалните кандидати трябва да подготвят документацията на три езика (български, руски и английски). От Българския енергиен холдинг коментираха за "Капитал", че този срок е достатъчен за подаване на писма за намерения и декларации. "На втория етап ще бъдат предоставяни по-голяма част от документите", обясняват от холдинга. Като се има предвид, че и следващият етап ще продължи не повече от две седмици, тъй като стартът на строителството е заложен за декември, едва ли това може да се счете за достатъчен срок.

Така че поне по отношение на изпълнителя на проекта почти не съществуват съмнения. Както каза за "Капитал" Трайчо Трайков, по "Белене" поне преговаряше българската с руската страна. Сега всички условия, по които се прави "Южен поток", са договорени между руснаци (като акционери в смесеното дружество) и руснаци (като главен инвеститор). Нещо повече - пълното съвпадение между последните преговори в София на политическо ниво миналата седмица и последвалото същия ден пускане на поръчката показва, че тя също е бил част от сделката.

Това е процес, които вече ни е до болка познат от АЕЦ "Белене". Тогава под благовидния предлог, че се цели спестяване на средства, пред кандидатите беше поставено изискване да предложат решение за съществуващото оборудване на площадката. Естествено оферти може да подадат само чешката Skoda JC (която всъщност е с руски акционери) и "Атомстройекспорт" (АСЕ), тъй като само те произвеждат този тип реактори.

Преглед на оригинала

Допълнително към това трябва да се добави и фактът, че бъдещият ИДС контрактор може да избере когото си поиска за подизпълнител, без да има нужда да провежда обществена поръчка. Този процес също ни е познат от сагата с АЕЦ "Белене". Тогава "Атомстройекспорт" например избра за разрушаването на старите конструкции на площадката три фирми, всяка от които имаше ясно проследими политически връзки.

Сега този процес може да се повтори. Особено като се има предвид, че работната вечеря, която кабинетът беше дал на зам.-министъра на енергетиката на Русия Анатолий Яновски при посещението му в началото на юли, е била в емблематичен ресторант в околностите на София, собственост на хора от икономически кръг със сериозни интереси в енергетиката. След тази вечеря в енергийните среди вече се говори, че българските подизпълнители ще бъдат две компании - едната в момента трупа опит с ремонти на компресорни станции, другата - с жп ремонти.

Грандиозни, грандиозни, колко да са грандиозни

Най-големият успех според правителството е фактът, че България ще получава дивиденти от първия момент, в който газопроводът се напълни. Това гарантирало 712 млн. евро за следващите 22 години. За изпадналата в ликвиден глад българска енергетика това звучи като успех. Въпросът е каква е цената, с която е платена тази договорка.

При условията, които правителството на ГЕРБ твърдеше, че е договорило, в първите 15 години БЕХ изплащаше заема си към "Газпром" с дивидентите от експлоатацията на газопровода. Ако се използва като мерило сегашната тарифа на транзит по дългосрочния договор на "Газпром" с "Булгартрансгаз" (1.8 щ.д. за 1000 куб. м на 100 км), лесно може да се изчисли, че е имало възможност и за дивиденти при 15-годишен срок на изплащане на проекта, ако се използват поне 80% от капацитета на тръбата.

Сега очевидно се приема, че това няма как да стане, и срокът се разтегля във времето. Делян Добрев (а и Румен Овчаров) твърди, че тарифата за транзит все още не е определена и вероятно ще бъде по-ниска от досегашните договори с "Газпром". На всичкото отгоре не е ясно при какво използване на капацитета на газопровода са постигнати тези 712 млн. евро приход - 80, 70, или 60%. По нищо не изглежда, че има гаранция за следващите 22 год да се получат тези пари.

"Кои условия са подобрени, пита Добрев. Лихва от 8% никога не е била коментирана по наше време." Слухът за това, че "Газпром" предлага толкова скъпо финансиране за участието на БЕХ в проекта, дойде в последните дни на служебното правителство и сега свалянето й на 4.25% се посочва от Стойнев като сериозен успех. "Ние преговаряхме за 3-4% лихва, твърди Добрев. Освен това срокът на изкупуването на проекта беше удължен със седем години, което дори нарушава междуправителственото споразумение от 2008 г., което е ратифицирано и от парламента", допълва той.

Ясно е, че България няма как да наложи на "Газпром" суперизгодни условия за себе си. И никой не очаква това от правителството. Важното е да се договорят прилични параметри, по които България да влезе със спокойствие в проекта. И ако може, условията и цената да наподобяват тези в Западна Европа (каквато е България за Русия), а на тези в Източна Европа.