Силен сезон за селскостопански заеми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Силен сезон за селскостопански заеми

Shutterstock

Силен сезон за селскостопански заеми

На фона на общото замръзване на кредитирането секторът привлича вниманието на банките

Мария Иванова
5681 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


При стандартни пазарни лихвени равнища от порядъка на 10-11% при заемите, отпускани по различните схеми и програми на ДФ "Земеделие" например, цената на финансирането е порядъка на 6.5-8%.
Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Финанси".

Традиционно лятото е време за почивка и кредитният пазар обикновено не е изключение. През последните години тенденцията е още по-осезаема заради кризата и замръзналото покрай нея банково кредитиране. Това лято обаче се оказа малко по-различно, особено по отношение на финансирането на селскостопанския сектор. На фона на общия застой той беше един от малкото, в които банките полагаха по-конкретни усилия за раздвижване на пазара.

Всъщност наблюдаваното макар и все още плахо раздвижване донякъде се дължи именно на кризата. Спадът на бизнес активността се отрази на всички сектори, но на фона общото икономическо свиване селското стопанство се оказа сравнително незасегнато. Значимостта на отрасъла за икономиката расте, като очакванията са възходящото развитие да се запази и в бъдеще. Секторът е от централно значение и в глобален мащаб, както и в рамките на Европейския съюз, като традиционно най-голяма част от средствата в бюджета на съюза отиват именно към общата селскостопанска политика. Освен че подпомага директно производителите, част от този значителен финансов ресурс допринася и косвено за подобряване на достъпа на земеделците и животновъдите до кредитиране. Идеята е, че благодарение на различните гаранционни схеми, към които се насочват част от средствата, банките могат да финансират проекти, които иначе не биха покрили изискванията им.

Все по-желани

Така, докато заради негативното си развитие през последните години някои сектори постепенно излизаха извън фокуса на банките, земеделието и животновъдството все по-осезаемо привличат интереса на финансовите институции. Атрактивността се повишава от възможностите за комбиниране на предлаганите от банките кредитни продукти с отпусканите на селскостопанските производители субсидии по различните програми и схеми на Държавен фонд "Земеделие". Практиката е одобрените субсидии да се използват като обезпечение по заемите, като обикновено максималният размер на отпусканото финансиране е от порядъка на 90-100% от очакваната субсидия.

Всичко това повишава привлекателността на селското стопанство за банките, които в момента разполагат със значителен свободен паричен ресурс, който търсят къде да пласират. Заради кризата финансовите институции затегнаха условията си за кредитиране, като същевременно са принудени да заделят и повече провизии срещу просрочени заеми. В съчетание с растящия обем на привлечените главно под формата на депозити средства, по които трябва да изплащат лихви, замръзналият кредитен пазар означава постепенно стопяване на банковите печалби.

И все по-кредитиран

Растящата привлекателност на селскостопанския сектор се наблюдава и от статистиката на централната банка. Според данните на БНБ през второто тримесечие секторът "Селско, горско и рибно стопанство" е сред най-кредитираните. За периода април - юни обемът на насочените към компаниите от бранша кредити се е увеличил с над 110 млн. лв., или 8.8%. На годишна база селското стопанство също се нарежда сред секторите, които отчитат най-голямо нарастване на кредитирането. Увеличението в обема спрямо юни 2012 г. е с 202.9 млн. лв., или 17.33%. Броят на предоставените банкови заеми за селскостопански производители също расте – към юни 2013 г. те са били 8293 при 7278 година по-рано (виж таблицата).

Тази увеличаваща се атрактивност на сектора постепенно започва да намира израз и в разработването на специални банкови продукти, насочени към селскостопанските производители. Действително в основната си част опериращите на българския пазар банки и в момента предлагат кредитни продукти за бранша. Често обаче те все още се смятат по-скоро за "специализирани продукти". Не липсват и случаи, при които финансовите институции адаптират стандартните си оферти за корпоративни клиенти и при кредитирането на земеделци и животновъди.

Цена под условие

Въпреки спецификите, прилагани от отделните банки, наличните на пазара предложения реално могат да покрият целия спектър от бизнес активността в селскостопанския сектор. Както при традиционното корпоративно кредитиране, цената на финансирането зависи от най-различни фактори – какво е финансовото състояние на компанията кредитоискател, дали заемът е инвестиционен, или се отпуска с цел покриване на оборотни нужди, как е обезпечен и т.н. Практиката е при инвестиционните кредити да се изисква самоучастие от порядъка на поне 20% от стойността на инвестиционния проект, докато при оборотните заеми финансирането може да достигне до 100% от нуждите на кандидатите. Използването на няколко различни продукта на дадена банка също може да свали цената на финансирането. От значение е и конкретният подсектор на селското стопанство, от който е кредитоискателят. Така например заради по-големите субсидии, които получават, зърнопроизводителите като цяло са по-атрактивни за банките. Представители на финансовия сектор обаче подчертават, че наличието на субсидия не е определящо за получаването на заем, стига финансовото състояние на кредитоискателите да е стабилно.

Разбира се, обвързването на финансирането с различни гаранционни схеми и програми е сред факторите, които позволяват на финансовите институции да предложат по-ниски лихви. В допълнение по някои от схемите това може да е съчетано и с облекчени изисквания за обезпечение. Така при стандартни пазарни лихвени равнища от порядъка на 10-11% при заемите, отпускани по различните схеми и програми на ДФ "Земеделие" например, цената на финансирането е порядъка на 6.5-8%. При кредитирането на проекти по три от мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) с издадена гаранция от Националния гаранционен фонд (НГФ) лихвите също са по-ниски – между 7 и 9%. Става въпрос за вече одобрени проекти по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти".

Сроковете за погасяване на заемите също зависят от конкретния им тип. В общия случай оборотното финансиране се отпуска за период от порядъка на 3-5 години. По инвестиционните проекти стандартният срок е 10 години, но не е изключен и по-дълъг период, особено когато инвестицията е в закупуване на земя например. При заем за покупка на земя традиционно финансирането е до 75-80% от цената на имота, като конкретната стойност обикновено варира в зависимост от категорията на земята и региона, в който се намира.

Банкови кредити за сектор "Селско, горско и рибно стопанство"
 Юни 2013Март 2013Декември 2012Септември 2012Юни 2012Март 2012Декември 2011Септември 2011Юни 2011Март 2011
Източник: БНБ
брой8293760280037587727864957150683263076492
обем, в млн. лв.1374.21263.41396.21290.01171.21072.51231.21142.81032.21029.0
 

Земя на лизинг

Благоприятните фактори за дългосрочното развитие на селското стопанство привличат интереса и на играчи от небанковия сектор. От началото на лятото на пазара работи първото дружество, специализирано във финансирането на покупката на земя на лизинг – "Елана агрокредит". Компанията, която е част от "Елана холдинг", получи регистрация от БНБ в края на 2012 г. За момента дружеството предлага само финансов лизинг за покупка на земеделска земя, но плановете са в бъдеще да финансира и други инвестиционни проекти (на земеделци, които ще се обезпечават с вече лизингованата земя – например покупка на селскостопанска техника, торове и препарати, изграждане на напоителни съоръжения и др.). "С наличния капитал от около 700 000 лв. през юни стартирахме дейност в пилотен регион и имаме финансирани 25 сделки за покупка на земеделска земя. В напреднал етап на преговори сме за финализирането на няколко по-големи сделки", коментира изпълнителният директор на "Елана агрокредит" Камен Колчев.

В основната си част параметрите на предлагания от компанията продукт са фиксирани. Лизинговото финансиране се отпуска при годишна лихва от 10% и годишна административна такса от 5 лв. на декар. Срокът за погасяване е до 10 години, като от дружеството уточняват, че в момента обмислят варианти за по-дълги периоди при определени случаи. Такива по думите на Колчев са например инвестициите в лозови масиви и в овошки, при които е по-подходящо финансирането да е за срок, по-дълъг от 10 години. Обезпечението по лизинга е земята, която се закупува. Другата основна характеристика на продукта е, че от земеделците се изисква самоучастие в размер на 20% от стойността на придобивания имот. 

 

Съветите на банкерите

Освен че създават повече възможности за развитието на селското стопанство, различните национални и европейски програми и схеми за кредитиране на сектора могат и да са доста предизвикателни за производителите. Именно затова представителите на банковия сектор препоръчват при необходимост от финансиране клиентите да потърсят експертно съдействие максимално рано. "Един от основните моменти е търсенето на връзката с банката още на етап разработване на проекта, което би ускорило съществено времето за изпълнение на одобрения проект", обясняват от ОББ.

Освен че спестява време и усилия за производителите, своевременното обсъждане на инвестиционните им планове с обслужващите ги банки помага и на самите финансови институции да реагират по-адекватно и гъвкаво на конкретните нужди на бизнеса. "Все още има проекти за стотици левове, одобрени от фонд "Земеделие", които не могат да бъдат реализирани, тъй като банките не считат, че са подходящи за финансиране", посочва изпълнителният директор на Алианц банк - България, Дорчо Илчев. Ето защо той също ги съветва да обсъждат проектите си на достатъчно ранен етап с финансовите институции, както и "да бъдат максимално стриктни при подаването на документи към фонда".

От своя страна от Банка ДСК препоръчват на производителите да помислят и за защитата на бизнеса си, като предвиждат средства и застраховат активите и продукцията си, когато ползват или кандидатстват за банково финансиране. Сред основните проблеми пред сектора, отчетени от институцията, са и затрудненията, които производителите срещат с доказването на платежоспособността си. "В нередки случаи неправилното водене на счетоводството при анализ на финансовото им състояние води до неправилни изводи. В този смисъл бихме предложили на земеделските производители да се обръщат към квалифицирани специалисти, които да водят счетоводството им", коментират от банката.

Извън това от банковия сектор отбелязват и някои предизвикателства пред кредитирането на селското стопанство, които са породени от държавната политика в областта. "Според мен основният проблем, с който се сблъскват селскостопанските производители, особено при проекти по субсидирани програми, са различията в методите за оценка проектите от страна на управляващия орган (в случая ДФЗ) и от страна на финансиращите институции", отбелязва Дорчо Илчев. Така по думите му не са редки случаите, в които даден проект е подходящ според фонда, но не покрива критериите на кредитните институции за отпускане на финансиране. Като пример за положително решение в тази посока от банковия сектор открояват схемата за гарантиране на кредити по мерки 121, 122 и 123 от Програмата за развитие на селските райони. "Тази стъпка позволи на банките да финансират проекти, които при равни други условия не биха финансирали поради липсата най-вече на достатъчно обезпечение по тези проекти", поясняват от Банка ДСК.

Различната политика по отношение на степента, в която се подпомагат отделните подсектори в селското стопанство, също създава известно напрежение на пазара. "Зърнопроизводителите например заради значителния размер на субсидиите, които получават, са изключително атрактивни за кредитиране. Не така стои въпросът за производителите на плодове и зеленчуци", коментира Дорчо Илчев.

От Банка ДСК пък отбелязват необходимостта от преосмисляне на общата селскостопанска политика. "Сериозните проблеми в отраслите животновъдство, производство на плодове и особено зеленчукопроизводство се изразяват като проблеми с конкурентоспособността на вътрешния пазар и съответно техният дял в производството на земеделска продукция ще продължава да спада, ако условията за бизнес не се променят", смятат от финансовата институция.
При стандартни пазарни лихвени равнища от порядъка на 10-11% при заемите, отпускани по различните схеми и програми на ДФ "Земеделие" например, цената на финансирането е порядъка на 6.5-8%.
Статията е част от специалното издание на "Капитал" "Финанси".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Изграждане на напоителни съоръжения в близък план надали ще стане,а и за в бъдеще има съмнения(като приоритет на политиката ни).По-лесно е да се сеят сухоустойчиви култури.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK