За един чадър в дъжда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За един чадър в дъжда

За един чадър в дъжда

Или защо хеджирането на валутен риск може да е полезно не само за големите корпорации, а и за по-малки бизнеси

Татяна Пунчева-Василева
6608 прочитания

© Shutterstock


Статията е част от специалното издание на "Капитал" Финанси

Дъждовният сезон започна. Сега или ще трябва да се качваме всяка сутрин на автомобила си, за да стигнем до работа, или да си взимаме чадър. И двете опции всъщност ни предпазват от риска да се намокрим, или казано на финансов език, хеджират този риск.

И ако измокрянето изглежда пренебрежима опасност, водеща най-много до настинка, в бизнеса има рискове, които са вечно актуални, а ефектите от тях понякога фатални. Такъв е валутният риск и всеки бизнес, внасящ или изнасящ нещо, или просто боравещ с друга валута от лева е изложен на него. Движението в цената на конкретната валута може много да подкрепи печалбата от дадена сделка, но може да изведе сделката на загуба, а по този начин да остави и компанията без оборотни средства.

Затова хеджирането на паричните потоци на една компания е ключово. Така тя се предпазва от този страничен за същинската й дейност фактор. Последните години все повече финансови институции в България предлагат широка гама от финансови инструменти за целта. Съответно увеличават и валутните двойки, за които могат да предложат съответния "чадър".

По мярка за всеки

Последните пет-десет години тези продукти все повече се предлагат и налагат на местния пазар. Макар българският бизнес да хеджира все още под средния тренд за Западна Европа, разбирането за ползите на тези инструменти нараства, а с това и употребата им, обясни Иван Апостолов, управляващ директор "Финансови пазари и инвестиционно посредничество" в Уникредит Булбанк. По думите му банката предлага цялата гама от продукти, достъпни за клиентите на Уникредит груп в глобален мащаб. "Местният екип е изграден от специалисти, които се стараят да предлагат конкретни решения за всеки отделен клиент, за да се получи защита от предизвикателствата на движенията на валутните курсове," допълва той.

Съответно като част от водещата група банката предлага хеджиране на всички валути от Източна Европа, като например руска рубла, полска злота, чешка крона, унгарски форинт, румънска лея или турска лира. Разбира се, преобладаваща част от хеджинга в България е спрямо долара, което  е разбираемо защото има редица индустрии, за които в световен мащаб разплщанията се извършват традиционно в долари. Други активно хеджирани валути са британският паунд и швейцарският франк.

Основи на хеджирането

Всъщност инструментите за хеджиране на валутния риск може да са най-разнообразни. Те обаче се базират на няколко базови финансови деривата. Най-използваните инструменти са валутен форуърд (currency forward), валутен суап (currency swap) и валутна опция. Всяка финансова институция може да създаде микс от тях, което ще определи като структуриран продукт. Това, което тези инструменти всъщност правят, е да фиксират дадена цена на валутата, така че движението й в определен период да не влияе негативно на резултатите на компанията.

Най-простият продукт е валутният форуърд от английската дума за напред - forward. Всъщност самото име говори, че този договор, сключен между клиента и банката, всъщност представлява споразумение, което задължава клиента да купи/продаде дадена валута на точно фиксирана цена при сключването на споразумението след точно определен срок. Валутният суап пък идва от английската дума за размяна - swap, и представлява точно това - споразумение за размяната на две валути на определена цена в определен срок. При тези два инструмента клиентът и насрещната страна, в случая банката, са задължени да направят съотвената покупко/продажба или размяна.

При третият продукт обаче - валутната опция, клиентът си купува правото, а не задължението, да купи (кол опция) или продаде (пут опция) дадена валута на предварително договорена цена в определено време. Ако за периода на опцията обаче цената на дадената валута е по-изгодна на пазара спрямо предварително установената в договора за опцията, клиентът има правото да не упражнява опцията, т.е. да не купува от банката, а да си купи валутата от пазара. Така освен разликата в частта право, а не задължения, опцията се отличава от суапа и форуърда и по това, че тя се купува, т.е. за нея се заплаща определена премия. При първите два продукта няма плащане при встъпването в задълженията. Всички плащания обикновено са на падежа на дадения инструмент.

Всички тези инструменти имат своите разновидности и комбинации, чието цел е просто да се създаде максимално гъвкав продукт според нуждите на клиента. Така например Пощенска банка предлага различни форуърд вариации, като например гъвкав форуърд, при който клиентът поема твърд ангажимент да купи/продаде определена валута до определена бъдеща дата по предварително договорен обменен курс с опция за частично изпълнение, или форуърд, при който клиентът се съгласява да купи/продаде определена валута на бъдеща дата по предварително договорен обменен курс с възможността за участие в благоприятното движение на валутния курс до определена бариера.

Вариациите на тези продукти на практика се изчерпват с изобретателността на финансовия инженеринг,  т.е. много са. Важно е обаче да се има предвид, че колкото по-сложни стават, толкова по-висока е и цената им. Обикновено цената, която клиентът плаща за един подобен хеджиращ продукт, първо зависи от текущата цена на съответната валутна двойка, след това зависи от разликата в лихвените нива за отделните валути, зависи и от ликвидността на дадената валута. При опциите друг фактор, който влияе на цената на опцията е волатилността на пазарите - колкото по-ниска е тя, толкова по-ниска е премията, която клиентът плаща, за да си купи опцията.

Не бива да се пренебрегва и размерът на съответния деривативен договор или въобще бизнесът, който клиентът генерира за банката. Някои пазарни участници коментират, че всеки паричен поток над 10-20 хил. евро може да се хеджира. Други обаче слагат по-високи бариери от 50-100 хил. евро или долара. На практика бизнесът трябва да генерира такива обороти, че хеджирането да е икономически обосновано, т.е. цената му да не превишава ползите от него, което често важи за по-ниско ликвидни валути, т.е. валути, които не са сред основните международни единици, използвани за разплащане.

В крайна сметка какъв продукт и на каква цена ще е полезен за една компания зависи изцяло от конкретните й нужди. Няма унифицирано решение за управление на валутния риск, макар да има общо приети инструменти, използващи се за целта. Важното е бизнесът да ги разбира и използва правилно, защото е само плюс за него. Или както подчертава Иван Апостолов, всеки бизнес план, представен на дадена банка при искане на инвестиционен кредит, ще изглежда много по-издържан, ако в него предприемачът е включил и опции за управление на съпътстващия инвестицията валутен риск. Просто така и бизнесът, и банката знаят, че дори да няма резервен автомобил, има предвиден чадър, ако времето се развали. Всичко останало е въпрос на предпочитания.

Пазарът в числа

Българската народна банк (БНБ) публикува на всеки три години данните от глобално проучване на пазара на валути и валутни и лихвени деривати, координирано от Банката за международни разплащания и провеждано от множество централни банки по света. Последните данни на БНБ за сделките на валутния пазар в страната са за април 2010 г. Тогава естествено преобладава т.нар. спот пазар на валута, като среднодневният размер на сделките на спот пазара са възлизали на над 600 млн. долара. В същото време форуърдните споразумения и валутните суапове са заемали съответно 6.3% и 0.5% от общия пазар, а среднодневният оборот в споменатите сегменти възлиза респективно на 55.4 млн. долара и 4 млн. долара. Няма обаче информация каква част от тези сделки обслужват реалния пазар и каква са спекулативни позиции с цел извличане на печалба.
Статията е част от специалното издание на "Капитал" Финанси

Дъждовният сезон започна. Сега или ще трябва да се качваме всяка сутрин на автомобила си, за да стигнем до работа, или да си взимаме чадър. И двете опции всъщност ни предпазват от риска да се намокрим, или казано на финансов език, хеджират този риск.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    ktbnakude avatar :-P
    .......

    [quote#0:"Дн"]Или защо хеджирането на валутен риск може да е полезно не само за големите корпорации, а и за по-малки бизнеси [/quote]

    най-добрият хедж на валутен риск е ........
    активна търговия на интербанк...........

    както за големите институции , така и за отделния човек

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    Хеджирането всъщност е подбор на финасови инструменти,с цел да се намали риска:)

  • 3
    harryruseff avatar :-P
    Harry Ruseff

    С риска можеш да правиш само три неща: да го поемеш, да го избегнеш или да го прехвърлиш. В първия случай стискаш палци, във втория гледаш отстрани, а в третия и само в третия правиш бизнес. Хеджирането е за тези, които избират третия вариант.

  • 4
    ktbnakude avatar :-P
    .......

    [quote#2:"xalikarans"]Хеджирането всъщност е подбор на финасови инструменти,с цел да се намали риска:)[/quote]

    това го пише в дебелите книги ,

    но всъщност инвестиции без риск са като наводнение без вода

    оставиш ли юздите на собствената каруца в чужди ръце...

    рано или късно "конят отива у ряката"

  • 5
    freakecon avatar :-|
    FvH

    До коментар [#4] от "Неподострен":

    Така е. Няма печалба без риск, но това не означава, че трябва да поемеш всеки риск... Пример - имаш производствени мощности, работиш за износ и ти плащат в долари. Разбираш си от пазара и от бизнеса и създаваш много конкурентен продукт - носиш бизнес риск. Но заради плащанията в долари си изложен и на валутна експозиция - пазарен риск. Ако си средно голям производител на мебели, например, нямаш възможност да го управляваш ефективно и не ти е това работата. Тогава правиш нещо разумно - прехвърляш го на някой, на когото това му е работата. (хеджираш)

  • 6
    ktbnakude avatar :-P
    .......

    [quote#5:"FvH"]Тогава правиш нещо разумно -

    прехвърляш го на някой, на когото това му е работата. (хеджираш)[/quote]

    "разумното" нещо което приемаш е само началото

    на края можеш да направиш равносметката

    не вярвай на такива публикации .......няма пазар без риск

    има много по- важни неща ,

    но нито тук е мястото,нито е моя работа


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK