Четири от тях са в градовете Хисаря, Перник и Белослав и са свързани с ограничителни и смесени условия в поръчките. Става въпрос за водни проекти, по които са сключени договори за технически надзор и строителство. Комисията забранява смесването на изисквания за финансовата история на фирмите и предишни техни поръчки с техническите изисквания на самата поръчка, за да не се ограничава възможния кръг кандидати. Поръчките са станали във времето на тройната коалиция и ГЕРБ, а в резултат на проверка от страна на българските власти по-късно, върху една от тях (Белослав) има наложена корекция. Одитът на Сметната палата всъщност показва, че корекциите са били наложени правилно и се съгласява с тях.

Бившият министър на еврофондовете Томислав Дончев коментира пред "Капитал", че проверката на Европейската сметна палата от 2011 г. обхваща проекти от периода 2008 – 2009 г., т.е. края на управлението на тройната коалиция и началото на управлението на ГЕРБ. Към онзи момент са възлагани повече проекти по оста за техническа помощ на програмата, но и някои инвестиционни проекти във водния сектор, поясни за "Капитал" бившия министър на екологията Нона Караджова.

Караджова каза още, че към онзи момент програмата за околна среда е била с най-висок риск от спиране на плащанията, заради некачествените системи на общините за подбор на проекти и изпълнители, както и заради недобрия контрол от страна на министерството. "Още през есента на 2009г., много преди цитирания одит на ЕК, разпоредих и бяха разработени и след това прилагани нови правила за финансово управление и контрол, чрез които се установяват и грешките в тръжните процедури на бенефициентите преди да им се разплатят европейските средства. Поради тази причина наложихме на много общини финансови корекции, а други проекти бяха извадени от Оперативната програма. Припомням, че оперативната програма нямаше разработени никакви правила за налагане на финансови корекции на неизрядни бенефициенти, те бяха спешно разработени и приложени", каза още Караджова.

Защо наказателна процедура

Според Малина Крумова, ръководител на управляващия орган на ОПОС, сегашното писмо на ЕК е следствие от размяна на мнения между София и Брюксел в края на миналата година. Тогава Комисията казва, че е прегледала наложените от българската страна корекции и смята, че тъй като ограничителните условия са отстранили някои кандидати, трябва да се наложат допълнителни корекции, в размер на 25% от поръчките в трите града. По изчисленията на Крумова, става дума за около 202 хил. евро.

В отговор управляващият орган на ОПОС праща писмо с аргументи защо това не бива да се прави. Водещ сред тях е мотивът, че според действащите по онова време разпоредби на закона, смесените критерии (при които общините залагат качествени, количествени и финансови измерители в една поръчка) са били допустими. В отговора на комисията, пристигнал през октомври тази година, на който Зинаида Златанова се позовава, се казва че тези аргументи не са валидни и се препоръчва налагането от 25% корекция на останалите три поръчки. В противен случай, сумата на програмата ще бъде намалена с общата сума за корекции - а именно около 202 хил. евро.

Крумова твърди, че България тепърва има време да обжалва това решение и да се опита да защити тези пари, ако желае, включително чрез изслушване в Брюксел. Изказването на Зинаида Златанова от понеделник, че корекциите ще бъдат наложени обаче, показва че няма да има такава процедура. Това значи, че общините Перник и Хисаря тепърва ще се наложи да връщат пари. В проекта на Хисаря например, това ще са около 310 хил. лв.

Действия очевидно има предприети, макар и видимо недостатъчни. Да се нарича това прикриване е твърде преувеличено. Политическата игра с еврофондовете обаче очевидно продължава.