Повече "правене" и по-малко "слушане"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Повече "правене" и по-малко "слушане"

Образованието трябва да се адаптира така, че да развива предприемачиеския дух на младежите, а не само придобиването на знания", коментира и евродепутатът Моника Панйотова

Повече "правене" и по-малко "слушане"

Младежите имат нужда от по-практически ориентирано образование, вдъхновяващо менторство и повече информация за възможностите да се развиват

4214 прочитания

Образованието трябва да се адаптира така, че да развива предприемачиеския дух на младежите, а не само придобиването на знания", коментира и евродепутатът Моника Панйотова

© Информационно бюро на Европейския парламент за България


"Еразъм +"

Бюджетът на програма "Еразъм +" да се увеличи с над 40% до 14.7 млрд. евро за целия 7-годишен програмен период, реши Комисията по култура и образование на Европейския парламент през миналата седмица. Финансирането за България може да достигне над 8 млн. евро на година.

Новата програма ще обедини всички съществуващи до момента програми в сферата на образованието и професионалното обучение. В нея за първи път се включва и образованието в сферата на спорта. По програмата ще бъде създадена и нова схема за студентски заеми за магистратура в чужбина. Освен това тя ще е предназначена и за много по-шивок кръг от лица, тъй като възрастовото ограничение ще е до 30 г.

Държавата трябва да предложи по-практически ориентирано образование за младежите. За бизнеса е важно да поддържа по-тясна връзка с училищата и университетите, за да открива и развива талантите, но и да осигурява ментори и ролеви модели за следване. Младежките организации, институциите и медиите трябва да предоставят повече информация за възможностите за развитие по различни младежки програми. А самите младежи трябва да се стремят да бъдат над средното ниво, ако искат да бъдат по-конкурентни на пазара на труда.

Това са основните акценти от конференцията за младежката безработица, която организира Информационното бюро на Европейския парламент в България в края на миналата седмица в търсене на решения за справяне с проблема. Данните на НСИ за второто тримесечие на годината показват, че младежката безработица в страната вече достига 28.7%, а младите безработни (до 24 г.) са близо 66 хил.

Образование, образование, образование

"Проблемът и решението на младежката безработица е свързан с една дума – образованието", коментира IT специалистът Светлин Наков, който е и двигател на безплатното софтуерно обучение в страната. Преди седмица той напусна компания "Телерик", където разработи академията й, за да се занимава с изграждането на самостоятелн проект - софтуерен университет. Наков е убеден, че образованието трябва да е ориентирано към повече практика или както той казва "правене" и по-малко пасивно слушане на лекции, да дава на младите повече "меки" умения, да ги учи на предприемачество и "да ги възпитава да бъдат хора, да бачкат, а не да търсят оправдания". Оказа се, че коментарът му обобщава настроенията на участниците в конференцията, сред които бяха евродепутати, представители на неправителствени организации, държавни институции и младежи.

Широка подкрепа за пореден път получи и идеята за въвеждането на дуалното образование, което позволява на младежите да учат и да работят, за да трупат практически опит и стаж. В държави като Германия и Австрия, където тя функционира от години, младежката безработица е под 10%.

Необходими са нови методи на преподаване, които да са по-близки до младите, коментираха още участниците. Като положителен пример беше даден сайтът за видеоуроци ucha.se.

Предприемачески дух

"Образованието трябва да се адаптира така, че да развива предприемачиеския дух на младежите, а не само придобиването на знания", каза и евродепутатът Моника Панайотова, която цитира данни, според които над 50% от младите хора в Европа са по-склонни да бъдат наети, отколкото самонаети.

Осигуряването на нисколихвени кредити е много добър конкретен стимул за развитие на младежкото предприемачество и на практика, допълни Георги Найденов, председател на Съвета на НДСВ по икономика и финанси. Насърчаването на социалното предприемачество пък е изход от безработицата за хора в неравностойно положение.

Търсене на възможности

Част от развитието на младежите е и по-активното им участие в различни международни инициативи и проекти. В това отношение програмата "Еразъм" и наследникът й "Еразъм +" бяха дадени като полезни инициативи.

Само 4% от българите студенти обаче са кандидатствали досега, заяви евродепутатът Ивайло Калфин, като посочи, че сред основните причини за това са липсата на езикови познания и на финанси, тъй като все пак средствата, които се отпускат, не покриват напълно всички разходи на студента, коментира Калфин. Според участниците в конференцията ниският интерес към програмата е свързан и с липсата на достатъчно информация за нея. В същото време 85% от работодателите предпочитат да вземат на работа хора, които имат опит по програма "Еразъм", коментира Калфин, тъй като тя не е само "веселие" за студентите, но им дава и полезен опит за адаптиране в нова среда.

Училище и бизнес – ръка за ръка

За пореден път се коментира, че има нужда от по-добра връзка между училището и университетите, от една страна, и бизнеса, от друга. Трябва да се обърне внимание на кариерното ориентиране на младежите още по време на средното им образование, тъй като още тогава те избират дали да работят и какво, смята Светлозар Петров, управител на Jobtiger. Той коментира и че университетите не могат да наваксат изискванията на бизнеса дори и при най-добро желание, затова и стажовете са толкова важни, като те трябва да започнат още докато студентите не за завършили, коментира Петров.

Според Калфин е нужно да се въведат и критерии за качество на стажовете, за да не се получава така, че стажантите просто "да носят кафето на шефа". Има и неща, които можем да направим дори и без да чакаме да бъдат приети някакви европейски политики или директиви, като например улесняване признаването на дипломите на завършилите в чужбина, коментира още евродепутатът. По думите му в момента процедурата отнема няколко месеца и няколкостотин лева.

Предложения за решаване на проблема

-          ясна визия и стратегия срещу младежката безработица

-          образование, ориентирано към практиката и въвеждане на дуалната образователна система

-          професионално и кариерно ориентиране още в училище

-          насърчаване на гъвкавата заетост

-          развитие на "меки" умения  чрез насърчаване на доброволчеството

-          развитие на предприемачески умения още в училище

-          стимулиране на младежкото предприемачество, включително и финансово

-          насърчаване на социалното предприемачество

-          представяне на ролеви модели и менторство в училище и университета

-          насърчаване на гражданското образование

-          медиатори за групите, застрашени от отпадане от образователната система или с трудности за намиране на работа

-          по-голяма ангажираност на средствата от еврофондовете със стажантските програми

-          намаляване на административните пречки при наемане на стажанти

-          по-голяма активност на държавните институции за предоставяне на информация за различни младежки програми
"Еразъм +"

Бюджетът на програма "Еразъм +" да се увеличи с над 40% до 14.7 млрд. евро за целия 7-годишен програмен период, реши Комисията по култура и образование на Европейския парламент през миналата седмица. Финансирането за България може да достигне над 8 млн. евро на година.

Новата програма ще обедини всички съществуващи до момента програми в сферата на образованието и професионалното обучение. В нея за първи път се включва и образованието в сферата на спорта. По програмата ще бъде създадена и нова схема за студентски заеми за магистратура в чужбина. Освен това тя ще е предназначена и за много по-шивок кръг от лица, тъй като възрастовото ограничение ще е до 30 г.

Държавата трябва да предложи по-практически ориентирано образование за младежите. За бизнеса е важно да поддържа по-тясна връзка с училищата и университетите, за да открива и развива талантите, но и да осигурява ментори и ролеви модели за следване. Младежките организации, институциите и медиите трябва да предоставят повече информация за възможностите за развитие по различни младежки програми. А самите младежи трябва да се стремят да бъдат над средното ниво, ако искат да бъдат по-конкурентни на пазара на труда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK