Бегло подобие на възстановяване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бегло подобие на възстановяване

Бегло подобие на възстановяване

Растежът се ускори до 0.8% на годишна база през третото тримесечие, но той едва ли ще се усети от хората и бизнесa

Вера Денизова, Калина Чернева
3589 прочитания

© shutterstock


Рецесията е техническо понятие и поне на теория българската икономика не се е сблъсквала с него от три години. Това обаче съвсем не значи чисто практическото възприятие за възстановяване, което да се усети и от хората, и от фирмите.

Кризата промени структурата на бизнеса, а освен износа останалите двигатели на растежа изгаснаха или преминаха на режим пърпорене. Просто икономиката започна да се нагажда спрямо новите реалности – по-предпазливо кредитиране и слаб приток на чужд капитал.

Последните статистически данни и прогнози на анализаторите показват, че бавното оттласкване от дъното ще продължи и тази, и през следващата година. Причините са комплексни – възстановяването в Европа е несигурно (а за там е предназначен почти две трети от експорта ни), хората и бизнесът продължават да са предпазливи за нови покупки и инвестиции, а изливането на държавни пари в икономиката без реформи едва ли ще има особено голям резултат. Очакванията на икономисти и анализатори са през 2014 г. все пак  ръстът на БВП да е малко по-висок в сравнение с тази година и да се движи между песимистичният 1 и оптимистичните 2% (виж таблицата). А проблемът е, че и миналата година по това време прогнозите бяха аналогични и постепенно бяха смекчени до сегашните очаквания за 0.5%.

Моментната картина

След слабата първа половина на годината, данните за БВП през третото тримесечие показват леко ускоряване на икономиката. Тя расте с 0.8% на годишна и 0.6% на тримесечна база. За сравнение, през последните две години тримесечният ръст се колебаеше в рамките на статистическата грешка (около 0.1-0.3%), а предходното тримесечие дори падна под нулата.

Подобряването на икономката през втората половина на 2013 г. беше донякъде очаквано – заради сравнително силния летен туристически сезон и нелошата земеделска реколта. А и износът към ЕС се ускори, тъй като през второто тримесечие еврозоната официално излезе от рецесия. Логично с най-голям принос към ръста през третото тримесечие е именно експортът. "Инвестициите растат устойчиво, което слага край на стагнацията и е добър сигнал за растежа на икономиката през следващите тримесечия. Ръстът им обаче е бавен - няма ускорение. Крайното потребление почти не мърда, а данните за заетостта също са разочароващи, отново има макар и минимален спад на броя на заетите в икономиката", допълва картината Георги Ангелов от "Отворено общество".

Другият интересен момент в статистическите данни е, че в номинално изражение през третото тримесечие БВП отчита спад спрямо същия период на миналата година от 1.5%. Това според икономистите се дължи на факта, че през този период имаше дефлация. "Обикновено дефлационните процеси означават слабост във вътрешното търсене. Това не се дължи само на изкуствено занижените цени (основно на тока). И към момента не се очертава подобряване", казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Повечето анализатори са на мнение, че 2013 г. ще завърши над нулата, но слабо – с ръст около 0.5% от БВП. Традиционно през последното тримесечие леко се ускорява потреблението – и правителственото (обикновено тогава се разплащат повечето договори), и на частния сектор заради новогодишните празници.

Полудвигател

Добрата новина за 2014 г. е, че очакванията са ръстът на икономиката да се ускори до над 1% от БВП. А лошата – че не е ясно колко гориво има в двигателя. В своя есенен икономически доклад Европейската комисия посочва като основен двигател на растежа за България потреблението на домакинствата и частните инвестиции. Същевременно обаче по тази линия идва и основната несигурност. "Най-същественият риск е свързан с очакваното възстановяване на потреблението на домакинствата, което може да се окаже по-слабо от очакванията с оглед на факта, че българският пазар на труда и потребителските нагласи са все още крехки", се посочва в анализа.

Търговците на дребно също не виждат особено раздвижване, като очакванията са потреблението на бързооборотни стоки да нарасне съвсем слабо догодина. Страховете всъщност са основателни, като се има предвид и не съвсем розовото положение на пазара на труда. Въпреки че през второто тримесечие на годината там имаше раздвижване и около 26 хил. души намериха работа, се оказа, че това поне засега е било по-скоро еднократно явление, отколкото положителна тенденция. През третото тримесечие броят на заетите отново е спаднал, но леко – с 4 хил. души. По думите на Десислава Николова от Института за пазарна икономика не е ясно доколко това не се дължи на растяща сива заетост, особено като се има предвид, че това лято беше доста силно за туризма. Очакванията са през следващата година пазарът на труда бавно да започне да се съвзема. Според правителствените прогнози, както и тези на Европейската комисия (ЕК), безработицата ще намалее от около 13% тази година до 12.5-12.6%. Въпреки това възстановяването ще е относително бавно.

Все пак в данните от последното тримесечие се четат и положителни сигнали за потреблението. Вносът например е нараснал с 5% на годишна база. По думите на Георги Ганев става дума по-скоро за инвестиционен внос, което е положителна новина.

"През 2014 г. еврозоната ще прави нов стрес-тест на банковата система със завишени изисквания за капитал, което ще ограничи възможностите на банките да кредитират, т.е. това ще има ограничително влияние върху икономиката на 17-те държави във валутния съюз", обръща внимание Георги Ангелов. Той допълва, че през следващата година икономиката ще разчита по-малко и на еврофонодвете като източник за растеж. "През 2014 ще върви към приключване и настоящият период на еврофондовете, но няма да е започнало харченето от новия - което означава по-малко средства от ЕС към българската икономика", посочва икономистът.

Преди кризата основният двигател на икономиката беше потокът на капитали към държавата отвън. Но сега такъв почти липсва. Така и през следващата година основният двигател на икономиката отново ще е износът. Секторът обаче е зависим основно от състоянието на еврозоната, тъй като най-голямата част от българския експорт е насочена към Франция и Германия. Лошата новина е, че германската икономика започва да се забавя, а френската през третото тримесечие на тази година излезе на минус. Тоест и горивото за този двигател на икономиката може да се окаже по-слабо от очакваното.

"Ръстът на износа сега се дължи на реформи, направени преди повече от десет години. Валутният борд също помага – при ръст на еврозоната нашият е двойно по-голям. Ако бяхме с плаващ валутен курс, сега експортът щеше да е неконкурентен, защото в кризата левът щеше да върви нагоре", убеден е икономист.

Политиците като риск

Според анализатори политическата нестабилност в страната също влияе негативно на икономиката. Според някои ефектът е директен и се изразява в задържане и отблъскване на инвестиционната активност. Според други щетите за икономиката може да са по-скоро косвени.

В последния икономически анализ на UniCredit се посочва, че има риск правителството да се концентрира върху популистки мерки с цел да се хареса на избирателите за сметка на разходи, които да донесат растеж в по-дългосрочен план.

Икономисти обръщат внимание и на надценените приходи в бюджет 2014. Ако изпълнението му върви зле, догодина държавата ще може по-трудно да набере нужният й ресурс (за да финансира дефицита и падежиращ външен дълг) от дълговите пазари. А ако пазарът оцени рисково правителството, негативният ефект за реалния сектор ще е по-високи лихви.

"Макар и еднократно, намалението на цените на електричеството ще има ефект върху инфлацията и през следващата година. В ЕС също има силно забавяне на инфлацията, което ще продължи да се пренася и тук. Това е риск за бюджета догодина, който залага много сериозно увеличение на данъчните приходи, а те зависят от инфлацията и номиналния БВП", е мнението на Георги Ангелов.

Едно от посланията на финансовия министър Петър Чобанов е, че това правителство ще рестартира растежа. Въпросът е как ще се случи това. Все още не е ясно дори как ще работи бюджетният фонд за проектно финансиране от 500 млн. лв., за който опасенията са, че вместо като инструмент в подкрепа на икономиката ще се използва за партийни нужди.

"Без реформи няма как да има много по-голям растеж. Ако забелязвате, напоследък рейтинговите агенции се активизират, за да си възвърнат позагубеното доверие от началото на кризата. Ако не започнем дълго отлаганите реформи в публичния сектор, в най-добрия случай ще си останем със същия рейтинг въпреки добрите ни макропоказатели", казва банков анализатор.

От Международния валутен фонд също посочват, че постигането на сближаването на доходите с другите страни от ЕС ще изисква трудни институционални и структурни реформи. В сравнителни проучвания България стои добре като макрополитика, но има и други измерения от решаващо значение за доброто функциониране на икономиката. От фонда допълват, че са нужни реформи в съдебната система, независимия надзор на пазара, насърчаване на конкуренцията и свиване на корупцията.

Поне засега обаче говоренето на повечето министри е повече от реално свършеното. Например догодина се замразява възрастта за пенсиониране въпреки издъхващата и натоварена с повече разходи пенсионна система. Все още не е ясно и какви точно промени ще бъдат направени в здравеопазването, образованието и администрацията. Без реформи обаче икономиката ще продължи да се държи като че ли й е дръпната ръчната спирачка - всеки пункт растеж ще иска много повече усилия и ще се усеща много по-малко.

Рецесията е техническо понятие и поне на теория българската икономика не се е сблъсквала с него от три години. Това обаче съвсем не значи чисто практическото възприятие за възстановяване, което да се усети и от хората, и от фирмите.

Кризата промени структурата на бизнеса, а освен износа останалите двигатели на растежа изгаснаха или преминаха на режим пърпорене. Просто икономиката започна да се нагажда спрямо новите реалности – по-предпазливо кредитиране и слаб приток на чужд капитал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.