Колко дълбок може да се окаже проблемът с еврофондовете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Колко дълбок може да се окаже проблемът с еврофондовете

Колко дълбок може да се окаже проблемът с еврофондовете

Неуредиците с управлението на средствата от ЕС показа, че административните проблеми бързо се превръщат в политически, а това може да доведе до катастрофа

Огнян Георгиев
14184 прочитания

Защо? Това е въпросът, който си задават вече цяла седмица и правителството, и ръководството на оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), и общините, и журналистите, след като миналия петък стана ясно, че Брюксел прекъсва временно плащанията по програмата. Писмото за прекъсването все още не е пристигнало в София, а с него и одитният доклад, в който трябва да стане ясно какви грешки са довели до това решение.

След като България се озова за пръв път от три години насам с официално прекъсната програма обаче, изведнъж темата за еврофондовете отново избухна начело на дневния ред. Освен ОПОС се оказа, че проблеми има сериозни и в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), където за пореден път ще бъдат прехвърляни пари към общините, за да се спре (или отложи) загубването им. Печално известните медийни поръчки на Министерството на земеделието също са попаднали най-накрая под фокуса на вниманието. Третата програма, насочена към общините - "Регионално развитие" (ОПРР), засега смело твърди, че не очаква нито писма от Европейската комисия, нито кой знае какви загубени плащания.

Общото между трите са онези, които се ползват от тези пари - общините. Начинът, по който те възлагат и контролират обществените поръчки, стои в основата на проблемите на ОПОС, вероятно ще се превърне в сериозен проблем и за ПРСР, а възможно е и за ОПРР. Както един високопоставен източник от ЕК коментира тази седмица пред "Капитал": "Българските общини винаги са имали проблеми с обществените поръчки заради смесица от чиста глупост и местни протекции." Заради това преди време бе въведена българска система на финансови корекции, които да глобяват местните власти за най-фрапиращите грешки. Ето защо сега въпросът е какво е изпуснала тази система, което европейските одитори са видели. И колко сериозно ще се окаже то.

Речник:

ОПОС - програма "Околна среда"

ОПРР - програма "Регионално развитие"

ПРСР - програма за развитие на селските райони

ОСЕС - одит на средствата от ЕС

Прекъсване на плащания - до 6 месеца, в които ЕК не възстановява пари на държавата членка

Замразяване на програма - следващият етап, в който комисията спира проекти с тенденция да поиска пари обратно

Смесване на критерии - вкарването едновременно на финансови, технически и исторически изисквания към кандидатите по дадена обществена поръчка

Финансова корекция - пари, които общината е похарчила за проекта, но няма да получи обратно заради нарушения

Евентуални нови финансови глоби или в най-лошия случай замразяване на програми ще се отрази на десетки общински бюджети и оттам на стотици и дори хиляди фирми изпълнители. Но към сегашния момент най-големият пострадал ще бъде държавният бюджет.

По-голямото притеснение обаче е политизирането на един проблем, който трябва да бъде решен административно. Сегашното правителство обвини ГЕРБ, че са прикривали злоупотреби, а те отвърнаха с обвинения в некадърност. Истината е, че нито Еврокомисията наказва сегашния кабинет, нито бившето правителство нарочно е саботирало системите. Прекъсвания има във всички държави, по всякакви програми и начинът за справяне с това е с минимум шум и максимум работа.

6 много важни месеца

245 млн. лв. са необходими на ОПОС до края на годината, за да направи междинни плащания на общините по вече започнати проекти, като, ако не ги плати, програмата може да ги загуби безвъзвратно. Тъй като от началото на 2013 г. програмата вече е изчерпала финансовия си аванс, единственото място, от което може да вземе тези пари, е държавният бюджет. Финансовият министър Петър Чобанов призна тази седмица, че това ще се отрази на консолидирания бюджет и на фискалния резерв. Така и не стана ясно откъде ще дойдат тези пари - дали ще бъдат пренасочени за сметка на други разходи, или ще отворят още по-голям дефицит тази година. "Правим възможното този процес (изплащането на средства по програмата - бел. ред.) да продължи нормално, но подчертавам, че светкавично трябва да предприемем адекватни мерки, за да можем да минимизираме този срок, тъй като и за нас е важно чисто от фискална гледна точка да бъде по-малък", заяви Чобанов.

Срокът, за който говори, е шест месеца - периодът на прекъсване, в рамките на който Европейската комисия няма да възстановява пари на България независимо от одобрените фактури, които Министерството на финансите изпраща. Въпреки че ОПОС официално твърди, че няма да се спират никакви проекти, неофициално източници споделиха с "Капитал", че е възможно финансите да са издали нареждане да не се одобряват повече никакви плащания по програмата, докато не се разреши проблемът, за да не се натрупат още плащания в бюджета. Принципно ЕК трябва да възстанови тези пари към март, но това ще зависи от справянето на българските органи с проблема по ОПОС. Ако те не успеят в рамките на 6 месеца да си върнат доверието на ЕК, ще последва замразяване на програмата и евентуална загуба на огромни суми.

Тъй като е притиснато във високочувствителна тема - финансовата стабилност, правителството едновременно влезе в състояние на трескава активност и прехвърли вината назад и надолу - към бившите управляващи и към органите на ОПОС. Вицепремиерът Зинаида Златанова обяви, че трябва да се "плати сметката" на предишния кабинет, а министърът на околната среда Искра Михайлова посочи, че в момента се преглеждат и обобщават "абсолютно всички одити на отделни проекти на различни нива, извършени от българските и европейските одитни институции". Михайлова също така обяви оптимистично, че се надява проблемите да бъдат решени в рамките на два месеца, въпреки че все още не е ясно какви точно са те.

"Капитал" зададе въпроси на вицепремиера Златанова за това какви мерки вече са били предприети (както тя обяви миналата седмица), дали има предупреждения по други програми и дали ще има среща с общините, за да им се разясни какви грешки са допуснали и какво ще последва. От кабинета й не отговориха до редакционното приключване, но в течение на седмицата някои от тези въпроси получиха отговори.

Общини и изпълнители на нокти

Първо говорителят на дирекция "Регионална политика" в ЕК Ширийн Уилър обясни пред "Капитал", че "българските власти са наясно какви са въпросите, след като се вземат необходимите мерки, те ще бъдат проверени от националния одитен орган, а после и от нас". Уилър опроверга поставянето под съмнение на българската одитна система, като каза, че "националният одитен орган (ОСЕС) е засякъл някои от нередностите по обществените поръчки и комисията подчертава като цяло добрия стандарт на работа на системите за управление и контрол". ОПОС има нужда от още подобрения, но други програми засега не са застрашени, допълни говорителят. Прекъсванията на плащания, между другото, не са нещо необикновено. Почти всички държави без България и Швеция са имали прекъсвания в последните три години и са излизали успешно от тях. Към момента осем други държави също са в процедура.

Това, което предстои да се случи най-вероятно, ще изглежда така: ОСЕС ще започне проверка наново на проекти по "Околна среда", като не е ясно дали всички или само извадка от тях. Те ще са за т.нар. смесени критерии, в които от кандидатите се иска едновременно финансова стабилност, оборот, технически капацитет и предложения за изпълнение. Второто, за което ще се проверява, ще бъде "неясната методика" - дали е достатъчно прозрачен начинът, по който се точкуват различните оферти (виж текста).

България има два месеца от пристигането на писмото, за да върне коментари, но по всичко изглежда, че за да не товари бюджета, както и за да се отърве от този изключително лош сигнал, кабинетът ще се опита да мине по възможно най-бързия път. Възможно е това да значи еднакво тежки корекции (глоби) за всички, които ОСЕС посочи, независимо от вредата, която са нанесли на общия бюджет. Това ще означава, че при стотици проекти със средна цена от няколко милиона глобите могат да достигнат смущаващо големи размери (най-фрапантните суми стигат до няколкостотин милиона). Това са пари, които общините ще трябва да платят от джоба си, а тъй като той е изключително плитък, има два варианта: или държавата да поеме част от тези задължения, или изпълнителите да пият студена вода.

Първото вероятно е било обсъдено на срещата в понеделник, която Златанова е имала с председателя на сдружението на общините Тодор Попов. Що се отнася до второто, от строителния бранш отказаха официално да се ангажират с мнение засега, тъй като темата е деликатна, но един изпълнител на проект коментира пред "Капитал", че чакат ясно послание дали водните проекти и проектите за депа ще продължат, за да знаят какъв риск поемат.

Поуки от близкото минало

Всъщност подходът с еднакво тежките корекции вече е бил приложен от "Регионално развитие" през 2011 г. Според тогавашния министър Лиляна Павлова, тъй като е бил извършен одит, който е показал ниво на грешка над максимално приемливите 2%, ЕК е предупредила, че ще се прекъснат плащанията. Ето защо управляващият орган на програмата ги спира сам, като решава да изчисти грешките по този тежък начин и налага корекции. "Това обаче беше възможно, защото при нас проектите са доста по-малки като стойност", казва Павлова. "Околна среда", която също е имала подобен проблем тогава, е решила вместо този подход да смята вредата за общия бюджет случай по случай, заради което вероятно страда сега.

Павлова, както и източници от ЕК, посочиха пред "Капитал", че "Регионално развитие" е по-слабо застрашено от подобна съдба заради по-добрите си одитиращи органи и по-добрите процедури, въпреки че същите общини взимат пари и по тази програма. Настоящият министър Десислава Терзиева също заяви, че не очаква спиране на плащанията, а най-големият проблем според нея е загуба на 47 млн. лв, неусвоени до края на годината.

В края на ноември обаче в България пристига група от "Вътрешен пазар и услуги", която ще започне проверка на обществени поръчки. Освен общинските тя ще проверява и тези на държавни компании и агенции, които разбиват умишлено поръчки на по-ниски стойности, за да могат да ги възложат с директно договаряне. По думите на служител на комисията "е истина, че в следващите години България и Румъния ще бъдат много по-внимателно наблюдавани".

Облаци над селата

Но ако проблемите на общинските поръчки блокираха ОПОС, това е опасно предзнаменование за поне още една програма - ПРСР. Тази седмица оттам обявиха, че дават още 117 млн. евро на общините, от които 50% ще постъпят веднага в общинските сметки. Това е потенциален балон с измерения, опасни поне колкото тези на ОПОС.

От две години насам ПРСР практикува хитър трик - когато в края на годината се види, че ще загуби средства, те се прехвърлят към общините, където 50% от парите се водят директно усвоени, защото са аванс. Така малки общини се оказват с големи средства за обновяване на канализация, пътища, паркове, културни услуги и др. По изчисления на "Капитал" в края на миналата година сред печелившите са били десетки малки общини, които са взели между 5 и 20 млн. лв (виж топ 10 класацията). Официално нито от общините, които взимат тези пари, нито от управляващия орган виждат проблем - надеждите и на двете страни са, че договарянето и изпълнението ще минат като по вода.

ОПОС е чудесно доказателство, че това надали ще е така. Първо, общините ще имат все по-малко време да проведат тези поръчки, дори без да се вземе предвид, че доста от тях се обжалват от загубилите. Второ, тъй като тези пари се обявяват в края на годината, много общини бързат да представят проекти, някои от които не са дообмислени или доработени. И трето, ПРСР така или иначе е програмата с най-висок процент грешки - наложените санкции са за около 2.3% от общо проверените субсидии. Като се добави ниският административен капацитет на малките общини и лошата комуникация с фонд "Земеделие", възможните корекции върху сумата, която надхвърля вече 1.65 млрд. лв. може да се окажат тежък воденичен камък за общини, държава и изпълнители.

Самото земеделско министерство потвърждава тези притеснения. В решението на МС за увеличаване на наддоговарянето по програмата, с което "Капитал" разполага, е записано, че са платени само 51% от средствата, което е почти равно на преведените аванси, т.е. проектите все още не са се задвижили достатъчно. Прогнозата на земеделското министерство е, че "поради дългия процес на провеждане на обществените поръчки или поради наложени финансови корекции по мярката няма да бъдат усвоени средства в размер на около 25% към 2015 г.".

Кметът на Ракитово Любомир Петков например казва, че е притеснен, защото градът вече е задлъжнял към банки заради проекта за музей на мамута от село Дорково. Сега Ракитово изпълнява и проект за 5.6 млн. лева за ремонт на общински път и модернизация на спортната зала в Костадиново. "Бюджетът на Ракитово е 5 млн. лева, нали разбирате, че проблеми с плащанията по ПРСР означават сигурен фалит за общината", казва Петков.

Оттук и надолу

Всеки, който следи темпа на плащане и изпълнение, знае, че парите, които българските програми ще губят, ще стават все по-сериозни, колкото по-малко време остава. Това е добре дошло за ЕК, която има проблеми с бюджета си, но е лош знак за ситуацията тук.

Досега проблемите с неусвоени пари, закъснели проекти и лоши поръчки можеха да бъдат избутвани към последните години, където надеждата беше, че ще се разрешат. Това все повече изглежда като фикция. Органите за управление тази година трябваше да се справят с двоен темп на предишните, за да успеят, но такова чудо не беше възможно, дори и да не се бяха сменили три правителства и държавата да не беше блокирала месеци наред.

Случващото се сега по "Околна среда" показва, че административните проблеми бързо се превръщат в политически, а това значи, че всяка пръчка в колелата, независимо колко голяма, може да доведе до катастрофа. 

по темата работиха още

Деница Ватева, Десислава Лещарска

Медиите на земеделието

ЕК е поискала информация за сключени договори по медийни проекти от програмата за развитие на селските райони, стана ясно през седмицата. На пресконференция земеделският министър Димитър Греков и заместникът му Явор Гечев съобщиха, че от Брюксел са изпращани писма, но те не са били предоставяни от фонд "Земеделие" в агроминистерството. Става въпрос за сключени договори с фирми на бившия PR на агенцията по храните Кристина Спасова за медийни проекти, включително страници във Facebook  и Twitter на програмата.

Говорителят на дирекцията по земеделие към ЕК Роджър Уайт коментира, че информацията е изискана след "медийни публикации за възможна неправилна употреба" на европейски средства по медийни проекти, както и за евентуални проверки и досъдебни производства по тях. Той каза още, че информацията е поискана и от фонд "Земеделие", и от земеделското министерство. Агроведомството съобщи, че е поискало информация от прокуратурата, която ще бъде изпратена в Брюксел, както и че фонд "Земеделие" ще провери всички медийни договори.

Защо? Това е въпросът, който си задават вече цяла седмица и правителството, и ръководството на оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), и общините, и журналистите, след като миналия петък стана ясно, че Брюксел прекъсва временно плащанията по програмата. Писмото за прекъсването все още не е пристигнало в София, а с него и одитният доклад, в който трябва да стане ясно какви грешки са довели до това решение.

След като България се озова за пръв път от три години насам с официално прекъсната програма обаче, изведнъж темата за еврофондовете отново избухна начело на дневния ред. Освен ОПОС се оказа, че проблеми има сериозни и в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), където за пореден път ще бъдат прехвърляни пари към общините, за да се спре (или отложи) загубването им. Печално известните медийни поръчки на Министерството на земеделието също са попаднали най-накрая под фокуса на вниманието. Третата програма, насочена към общините - "Регионално развитие" (ОПРР), засега смело твърди, че не очаква нито писма от Европейската комисия, нито кой знае какви загубени плащания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    kalliman avatar :-|
    kalliman

    Тия още едвам дошли на власт и пак им спряха парите. Миналият път им ги спряха чак в края на мандата. Разбирайте само за к'во лапане става на въпрос.

    Ама малоумна работа. Могат да крадат малко-по-малко.... Така че да не ги забележат. Даже накрая като телгят чертата ще са на по-голяма "печалба". А те загубеняците "дай, като не видели". И сега ще се спрат всички бъдещи проекти и крадците сами ще си намалят баницата. Ама то акъл се иска. А те сульо и пуло връзкар. Някой дори и със средно образование. Тия от родопите даже и на Български не могат да говорят.

  • 2
    twinsdz avatar :-|
    twins

    ОСТАВКА!

  • 3
    kam27 avatar :-?
    kam27

    Просто некадърни малоумни некомпетентни комуняги...

  • 4
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Единствената хубава новина е да си припомним, че една от причините за загубата на изборите 2009 от тогавашната тройна коалиция, беше именно спирането на средствата от европейските фондове.

    Точно поради тази причина със сигурност ще паднат отново от власт, независимо кой е виновен за това.

  • 5
    teri_beri avatar :-|
    Terry bear

    Като знам какви са изискванията и колко е бумащината при кандидатстване за евро финансиране, нищо чудно проблемите да идват основно от администрацията. А в малките градове и общини, правителството, което и да е то, едва ли подменя служителите отговорни за изпълнението на съответните програми...
    Но е факт, че точно при новата тройна коалиция - с участието на БСП и ДПС отново се заговори за спиране на плащания.
    За това:

    О С Т А В К А!

  • 6
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Колкото и да викаме "оставка", проблемът не е само в каскетите и фесовете. Има доста общини с ГЕРБерски кметове и общински съвети, които не са по-големи светци. Ама едно е да пишем по форумите, друго е да поискаме сметка за обществените поръчки от ОС по места.

  • 7
    t_ avatar :-|
    t_

    Не мога да съм сигурен, но така излиза, постоят малко комунистите и ни отрежат еврофондовете. Все се надявах този път да не се оплескат, но те много се стараят.

  • 8
    jorosrabskia avatar :-|
    jorosrabskia

    До коментар [#1] от "kalliman":

    Знаят 4е не им остава много време преди да бъдат изритани и за това са грабнали 4ерпака

  • 9
    keepwalking avatar :-|
    keepwalking

    Вицепремиерът Зинаида Златанова обяви, че трябва да се "плати сметката" на предишния кабинет

    Наглеци......бати боклуците !!!!
    Как смееш бе момиче,с какви очи имаш наглостта да говориш по тоя начин..В мандата на Станишев след приемането ни в ЕС (2007) годинa фондовете бяха спрени,заради корупция,нагласени поръчки и шуробадженащина (конкретен пример: нагласения конкурс на магистрала Люлин ,Батко и Братко) ..при идването на ГЕРБ на власт фондовете бяха пуснати....и до края на мандата на ГЕРБ 2013 година не е имало проблем с тях........Как сега изведнъж са ви виновни всички други,чиновниците ,ГЕРБ, ЕК.......но не и самите вие......Боклуци скапани.......съсипахте я тая държава е изроди ...ма*ка ви ....... ева!!!!!

  • 10
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#1:"kalliman"]Тия още едвам дошли на власт и пак им спряха парите. Миналият път им ги спряха чак в края на мандата. Разбирайте само за к'во лапане става на въпрос. [/quote]Че тези цяло работещо министерство разпарчетосаха на две за да си поделят плячката. Cinik беше писал за тъпите кражби на циганите, които заради макара жица за няколкостотин лева затриват трафопост за милион. Та и с Тройната е същата история.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK