Политиците трябва да предложат модела на здравеопазване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Политиците трябва да предложат модела на здравеопазване

Здравната реформа не се случва от 2001 г. и никой в сектора не е доволен от това

Политиците трябва да предложат модела на здравеопазване

Клуб Капитал: Експертите препоръчват пазар и реална конкуренция в сектора

Десислава Николова
12375 прочитания

Здравната реформа не се случва от 2001 г. и никой в сектора не е доволен от това

© Надежда Чипева


Историята понякога се повтаря като фарс, но често и като кошмар. През последните седмици лекарите отново заплашват със стачка, парите в здравната каса пак са свършили и не е ясно колко по-недоволни могат да бъдат пациентите и лекарите от здравната система. Липсата на реформи в здравната система задава през годините едни и същи въпроси и днес те отново са актуални -  има ли пари в здравеопазването, как се управляват и защо не достигат, както и какво здравеопазване трябва да има. За да намерим отговорите, поканихме няколко от ключовите фигури в сектора. Както ще видите по-надолу, пътят към изхода е сравнително ясен. Кога ще тръгнем по него обаче - не чак толкова...

Д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз: Пари в здравеопазването няма, не достигат. Вечният рефрен, който върви от политици, финансисти, е колко много пари се дават за здравеопазване. И упорито се отказва веднъж завинаги да се разбере, че няма страна в Европа, която да дава по-малко за здравеопазване – и като обществени средства спрямо частни, и като процент от брутен продукт, и като вноска. Това, което България ползва като бюджет за цялото си здравеопазване, е равно на една средно голяма френска, немска или австрийска болница. Явно обаче това са възможностите.  

Д-р Румяна Тодорова, управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК): Здравеопазването е сектор, който изисква нови и допълнителни средства, защото това е динамичен процес, много нови технологии нахлуват, ние изоставаме. Естествено, не са насочени тези средства в правилната посока, но това за мен е по-малкият проблем. Искам ясно да се разбере, че касата не може да намери пари. Касата сигнализира, че не стигат пари и когато правителството намери допълнителни средства, безспорно касата ще разпредели парите. Има един положителен момент, който ми прави впечатление - за пръв път се заговори за приходната част в бюджета на НЗОК. Досега говорим само за разходите – за какво ще ги ползваме, всеки дърпа в своята посока, но тази година за пръв път се заговори, че приходната част куца. Два милиона неосигурени не върви за държава, която е казала, че законът за здравното осигуряване е задължителен. 

И защо, след като говорим, че има равнопоставеност, в приходната част имаме неравнопоставеност. Знаем как се осигуряват децата, как се осигуряват учещите се, там според мен има доста работа и политиката трябва да бъде по-гъвкава, защото касата е оставена без всякакъв резерв. Сега няма пари за онкоболните, не стигат парите за болниците, никъде не стигат парите. Не искам да си помисля, ако се случи някаква епидемия. Хубавото е, че всички сме осъзнали, че трябва да се впрегне целият интелектуален потенциал, всички наши знания, всички наши възможности, за да започнем да подреждаме българското здравеопазване.

Предполагам, всички ще се съгласите, че бюджетът се прави на база възможност, а не на база реална стойност на медицински услуги, и че в България пациентите доплащат за лечение още точно толкова, колкото са публичните средства за здраве.

Д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници: Обърнат е моделът, ние се опитваме сумата, с която разполагаме, да я разпределим за здравеопазване. В медицината две и две не прави четири, всеки пациент е индивидуален и разходите за неговото лечение са индивидуални. Би трябвало да се опитаме максимално точно да изчислим стойността и след това вече да търсим необходимите средства – било то чрез доброволни допълнителни фондове, било чрез повишаване на вноски. Искам да подкрепя изказването на д-р Тодорова, че касата е институцията, която закупува здравни услуги, има грижата те да са с необходимото качество и да прави последващия контрол. За съжаление обаче в момента тя е поставена под фокуса като едва ли не причината за този недостиг на средства в здравеопазването, причина за страданието на болниците, на колегите и най-вече на пациента. 

Д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health: Парите в здравеопазването, колкото и да са много, винаги ще бъдат недостатъчно. Това е навсякъде по света - например в САЩ, където над 16% от БВП отива за здравеопазване и има десетки милиони много недоволни, и президент, избран, за да реализира здравна реформа. Между 4% от БВП в България и 16% в САЩ има огромна разлика, още повече че абсолютните стойности зад тях, са несравними като размер. В България, ако направим един исторически преглед назад, ще установим, че здравеопазването като че ли винаги е било финансирано на остатъчен принцип. През последните над 10 години този процент е много устойчиво около четири. Като абсолютно число те са мизерни, като относителен процент са много малки, а нуждите от здравеопазване са огромни. Които измерители да вземете, да речем Европейския здравен индекс, ние сме на предпоследно или на последно място. Има чисто обективни предпоставки за много голяма консумация на здравеопазване и наличният финансов ресурс трябва да бъде разпределян много внимателно, с много голяма мисъл къде се влага. Бюджетът е едно, но парите, които хората допълнително харчат за здравеопазване, са поне още толкова. Около 8% от БВП отиват за здравеопазване, от които половината са администрирани и минават през бюджета, през здравната каса, през министерството. Останалите са кешови плащания в системата. Въобще сме с най-голям процент частно участие – било за доплащане, било като директни кешови плащания.

Какво здравеопазване можем да си позволим? 

Д-р Цветан Райчинов: На този етап това, което си позволяваме, е здравеопазване, от което няма доволни – нито пациенти, нито медицинското съсловие като цяло. От друга страна, надали има по-достъпно здравеопазване, няма страна, в която толкова лесно да можеш да отидеш при лекаря и да получиш незабавно медицинска помощ. Изоставаме като апаратура, като оборудване, като заплащане и възможност за развитие. Това гони медицинските кадри от страната. Например след безкрайно оплюване колко лошо нещо е инвазивната кардиология, какви пари се харчат, колко много се взимат - да, обаче за три години смъртността от инфаркт спадна рязко, благодарение точно на тази технология. Ползата от това, че сега много по-малко хора ползват средства от НОИ за инвалидност, безработица поради този вид заболяване, е много по-голяма от средствата, които са вложени, за да се развие тази дейност. По разчетите на финансово министерство има 102 хил. безработни, за толкова се плаща. Дали са толкова в България? Според мен са около три пъти повече безработните. Но ако излязат тези списъци, държавата трябва да плаща не за 100, а за 300 хил., затова скоро няма да видим реални списъци на неосигуряващите се. И затова в скоро време просто не виждам някакъв шанс нещата да се подобрят. Надявам се всяка година да има по една стъпка поне, да се прави. Все пак бедна си е държавата, няма какво да се лъжем.

Д-р Румяна Тодорова: Въпросът беше какво трябва да бъде здравеопазването, аз смятам, че е крайно време вече да заговорим за качествено здравеопазване. Защото никой не е доволен в момента. Аз не познавам нито един участник в българското здравеопазване, който да казва, че е доволен.

По кои критерии трябва да се измери това качество и по какъв начин? 

Д-р Румяна Тодорова: Безспорно, не може и без количествени показатели, но стига вече количествени показатели. И вторият важен въпрос е остойностяване на дейността – да се види и да се каже на българското общество – здравеопазването струва ето тези пари. С това, което ние внасяме, да видим какво можем да покрием. Мисля, че това е изключително важно, аз съм провела такъв разговор и с премиера, той е абсолютно съгласен. Много правителства преди това се пробваха върху тази тема. Знам, че е много трудно, особено трудно се остойностява трудът на българския лекар, но така или иначе трябва да се тръгне в тази посока.

Д-р Цветан Райчинов: Не е толкова трудно, вече от три години сме готови, но цифрата, която показахме, няма кой да я приеме. 

д-р Явор Дренски: Здравеопазването трябва да бъде свободно за пациента, той да избере къде да получи лечението си, да има лоялна конкуренция на пазара, свободно по отношение на всякакви сложни регулации, има достатъчно механизми и не е нужно ние да ги измисляме, които да създадат саморегулация на пазара. Това ще доведе до следното - на пазара ще останат само избраните от пациентите лечебни заведения, които предлагат качествени здравни услуги и в същото време са достатъчно ефективни, за да могат да устояват на пазарните условия, да се развиват, да предлагат нови услуги, за да бъдат предпочитани.

Д-р Кунчо Трифонов: В момента е налице една асиметрия, ако погледнете от гледна точка на пациента. Пациентът е сам и какво стои срещу пациента? Стоят болници, системи за доболнична помощ, стои една всемогъща здравна каса. Каквото и да избере пациентът и да тръгне да избира, той е в неравностойно положение. Въпросът е, че зад пациента не стои структура, какъвто би бил примерно един фонд, финансов, който го подкрепя, така че, когато трябва да консумира системата, да е налице равнопоставеност. Докато няма никаква възможност за контрол, винаги ще има такива изкривявания. В случая имаме едно движение на един пациент, който се движи някъде из системата, зад него вървят едни пари, които някъде остават. Една система, оставена сама на себе си, се нагажда, така че да бъде в комфорт сама за себе си. Ваденето като цяло на системата от такъв комфорт е нещо, което може да извърши единствено и само политическата класа на база на консенсус, на база на правене на модели, на установяване на нови връзки, взаимоотношения.

Д-р Кацаров, вие правите проучване на пациентската удовлетвореност. Трябва ли това да е част от оценката на качеството в лечебните заведения?

Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването: Има само един начин да измерим качеството и това е дали този, който употребява услугата, е доволен или не. Здравноосигуреното лице предплаща медицинската услуга, той е клиентът, той отива и я получава, никой не го пита дали е доволен. Защото, ако отида да си купя някаква стока от магазина и не съм доволен, ще я върна и ще ми върнат парите. За мен големият проблем е като цяло ниското качество на медицинските услуги и убеден съм единственият начин да постигнем по-високо качество е, като се стимулира честната конкуренция между отделните доставчици на услуга. Няма друг известен начин. В този смисъл идеи от типа "дайте да съкратим лечебните заведения, да намалим броя", всъщност ще ограничат конкуренцията, а всяко такова действие ще има за резултат по-лошо качество и по-висока цена на тези услуги

Според мен по-голямата част от нашето общество смята убедено, че здравеопазването е вид социално подпомагане. По-малката част - че предоставянето на медицински услуги е бизнес, пазар като всеки друг. Докато не постигнем съгласие по този фундаментален въпрос, няма да решим който и да било друг от системата на здравеопазване. Ако смятаме, че това е бизнес и се предоставят медицински услуги, трябва да има честна конкуренция, еднакви правила и условия за всички. И където има пациенти, се развива, където няма пациенти - фалира. 

Когато говорим за неосигурените, трябва да отчетем, че вероятно за част от хората е проблем да плащат здравноосигурителна вноска, но и демотивацията в резултат на лошо качество и корупцията, да не си затваряме очите пред това явление. Ако имаме висококачествена медицинска услуга, една сигурност, че ще получиш това, което ти е обещано, аз мисля, че доста хора биха се осигурили, без да бъдат принуждавани. В Швейцария осигуряването е доброволно. Почти 100% от населението е осигурено. 

Д-р Кунчо Трифонов: Моделът на една система на здравеопазване трябва да отговаря на много условия, като едно от тях е колко скъп е и можем ли да си позволим въобще като общество съответното финансиране. Това смесване на социална функция и социално подпомагане и медицина в България е традиционно над 50 години. Има такива очаквания у самите пациенти - някой като държавата да поема вместо тях техния ангажимент за здравеопазване. 

Д-р Цветан Райчинов: В момента най-добрият модел, признат в света, е холандският, който е обаче 96% частно здравеопазване, 100% частно осигуряване, като държавата единствено има дял в гаранционния фонд за добавка към осигуровки на пенсионери и други социални групи с по-нисък статус. Простичка система и тя гарантира добро здравеопазване. И там се чака примерно около седмица за семеен лекар, но това наистина е модел за богата държава, каквато България не е. Може би по-приемлив ще бъде френският модел. Но не може да се предлага примерно – махаме монопола на касата, правим 4 каси, но остава самото здравеопазване 90% държавно и с гарантирани квоти. Какво ще се промени, ако вместо един фонд 5 сключват договори със същите болници? Всички лечебни заведения трябва се приватизират. Миналата седмица при срещите с премиера и финансовия министър точно това казах - оставяте си 5-6 болници социални, но да няма привилегировани. 

Д-р Румяна Тодорова: В България заставянето на населението е изключително наболял проблем във връзка и с емиграцията на младите хора. Какво забелязваме в нашата база данни? Голяма доза социална дейност в болници за активно лечение, което не е нормално. При 2.4 млн. пенсионери ние нямаме легла за долекуване, продължително лечение, което е изключително социална дейност и никой да не мисли в тази посока, смятам, че е съществен проблем. Тогава болниците за активно лечение могат да бъдат високотехнологични, там пациентът няма работа повече от 3 или 5 дни. Идва ред на другото ниво – за долекуването, което на практика не съществува. Какво от това, че професор еди-кой си е направил една блестяща операция, сложил е една става за 10 000 лв. и какво става с този пациент, след като няма кой да го раздвижи? Всичко това отива на вятъра. Страхотен проблем е това, пропаст. Първият момент е тежестта постепенно да се изнася към извънболничната помощ, вторият - освобождаването на болниците за активно лечение от социални функции. 

Би ли желала здравната каса конкуренция?

Д-р Румяна Тодорова: Не се страхуваме от конкуренция, но разумна конкуренция, така че да не фалира системата, защото сме чували за най-различни модели, когато ресурсът се разпилее и не се контролира. 

Д-р Явор Дренски: Най-важното е да се избере модел, който е най-подходящ за нашите условия. Когато пациентът има повече ангажираност под една или друга форма, било то чрез самоучастие, доплащане, било обсъждане на плана за неговото лечение, тогава наистина моделът е работещ. А иначе това дали ще бъде една каса, дали ще бъдат няколко каси, не е от толкова голямо значение.

Д-р Цветан Райчинов: Какъвто и модел да тръгне в България, важното е да не тръгне по български. По-добре е да внесем от някъде нещо и нищо да не пипаме, отколкото да го правим по български, защото и най-добрият модел в България обикновено се оказва в полза на някого и след това се съсипва. Не трябва да се търси печалба, иначе как да тръгне една система, когато имаш неработеща икономика, оттам неработещо образование. Тези, които са добре образовани, не остават тук, още по-зле за икономиката, застаряване на население, огромни разходи за здравеопазване. Простичко кръгче и се върти все по-бързо и по-лошо. Така че това, което трябва да се направи, е да се спре да се прави политика от здравеопазване, да се прави политика за здравеопазване с всички възможности на държавата. Ние не сме направили най-елементарното, което дори и Румъния успя – една добра Спешна помощ, как имаш останалите връзки и системи. Като кажеш Спешна помощ – е, да де, ама трябват още 70 млн., ама сега ги няма, хайде по-нататък. Как е решен въпросът във Франция – много каси. До един процент, да речем, за медикаменти, плаща националната, солидарната, оттам нататък всеки се осигурява допълнително. Като искам да ползвам по-добри и по-висок клас лекарства, ще се осигуря допълнително. Но при вноска, която е в размер средно за работещ 60 лв., за всички останали 20, да си купуваме лекарства по 100, няма как.

Има частни фондове, застрахователи...

Д-р Румяна Тодорова: Какъв е смисълът доброволният фонд, където работникът се осигурява от работодателя си, да повтаря пакета на касата? Какво прави работодателят – ще сключа договор с този фонд, ако вие направите примерно договор с ДКЦ "Токуда". И когато фондът отиде да сключи договор, "Токуда" казва – добре, но прегледът ни е 50 лв. За каква конкуренция говорим? Политиците трябва да ни дадат отправната точка какво искат от всички нас, какво здравеопазване да направим – такова, каквото е в момента, да не го разбутваме много и да го позакърпваме тук-там, с една каса, но стабилна и тя да изпълнява един пакет, но той да бъде сигурен, всеки, който се осигурява, дори с 8-те процента вноска да получава задължително това, което е разписано в пакета, или искаме един модел, където да има и допълнителни фондове или здравни застрахователи, няма значение, които да надграждат този пакет.

Пак се връщам на подписаната декларация с лекарския съюз. Една от точките беше да се сформира междуведомствена работна група. Смятам точно този въпрос да задам в тази група – какъв тип устройство на българското здравеопазване искаме. И вторият момент е, тук трябва и пациентските организации да се намесят, да обясним, че здравеопазването струва пари и че трябва да сме отговорни към собственото здраве с това колко кафета пием на ден, колко цигари изпушваме, кога ходим, ходим ли на профилактични прегледи и това да го изискваме от другите участници в този процес. 

Историята понякога се повтаря като фарс, но често и като кошмар. През последните седмици лекарите отново заплашват със стачка, парите в здравната каса пак са свършили и не е ясно колко по-недоволни могат да бъдат пациентите и лекарите от здравната система. Липсата на реформи в здравната система задава през годините едни и същи въпроси и днес те отново са актуални -  има ли пари в здравеопазването, как се управляват и защо не достигат, както и какво здравеопазване трябва да има. За да намерим отговорите, поканихме няколко от ключовите фигури в сектора. Както ще видите по-надолу, пътят към изхода е сравнително ясен. Кога ще тръгнем по него обаче - не чак толкова...

Д-р Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз: Пари в здравеопазването няма, не достигат. Вечният рефрен, който върви от политици, финансисти, е колко много пари се дават за здравеопазване. И упорито се отказва веднъж завинаги да се разбере, че няма страна в Европа, която да дава по-малко за здравеопазване – и като обществени средства спрямо частни, и като процент от брутен продукт, и като вноска. Това, което България ползва като бюджет за цялото си здравеопазване, е равно на една средно голяма френска, немска или австрийска болница. Явно обаче това са възможностите.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

28 коментара
  • 1
    kony avatar :-|
    kony

    :-) Много интересна дискусия - само да има кой политик да я чуе. Явно няма визия, политическая воля и пари за реформа, затова всеки ще се спасява сам -и пациент и лекар.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    1.всичко по-горе е само един разговор.
    2.няма реални искания.
    3. много хора били бедни.бедни ли,те са "Андрешко" вци. Не искат да внасят. Още повече,че като минат 5 г,има давност. Ето,който не е внасял 14 г е на далавера. Ако понеделник му ги поискат , хиляди лева остават за него. Върти ги в гуми на джип,на ГСМ разговори и др.
    4.Кога циганите ще се научат първо да плащат за здраве,осле за сателити и кабелни,за ГСМ,че и коли да карат.С бусове да пътуват по 200 км за свиждане в затвора на техния братчед.Е,от де имат пари бус да наемат и ...

  • 3
    plf avatar :-|
    plf

    Пак каруцата пред магарето / коня!

    Какво разбират политиците от здравеопазване и мениджмънт на здравеопазването та да решават кое да кое не?

    Що не пробват да ползват услугите на грънчар например (да ме прощават не искам да ги обиждам) за зъболечение...

  • 4
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Политиците ни лъжат, че ни плащат добре, а ние сме принудени на свой ред да лъжем обществото, че го лекуваме добре и без пари.

    Ако някой се мисли, че нещо може да се промени, отново без пари, не след дълго ще му мине или ще го излекуваме, както и до сега.

    Каквото е състоянието на спешната ни помощ, такава ще е и тенденцията за развитие и на здравеопазването ни като цяло, и при това съвсем скоро!

  • 5
    mich avatar :-|
    mich

    "Д-р Цветан Райчинов: Какъвто и модел да тръгне в България, важното е да не тръгне по български. По-добре е да внесем от някъде нещо и нищо да не пипаме, отколкото да го правим по български, защото и най-добрият модел в България обикновено се оказва в полза на някого и след това се съсипва..." а дано ама на дали :) Най–големия проблем си остават все пак родните политици.

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    Едно изказване все пак се откроява от другите:

    Д-р Явор Дренски (Токуда): Когато пациентът има повече ангажираност под една или друга форма, било то чрез самоучастие, доплащане, било обсъждане на плана за неговото лечение, тогава наистина моделът е работещ. А иначе това дали ще бъде една каса, дали ще бъдат няколко каси, не е от толкова голямо значение.

    >>> Напълно съгласен. "Обсъждането на плана за лечение" е пълнеж в изказването, но самоучастието е напълно наложително и дори безсрамно богати нации, въшливи с пари, са въвели такъв елемент на самоучастие. Сега само чакам някой да ми каже "ама те защото са богати, а ние няма как, защото сме бедни". Моля, моля. Първо, 10 евро потребителска такса в Германия е същото и даже повече, отколкото у нас с 2,90 лева. Второ, те затова са богати, защото боравят икономично с ресурсите си. Австрия имаше 20% самоучастие в здравните услуги. В Швейцария (3-тата най-богата европейска държава) зъболекарските услуги изобщо не са предмет на здравната система, а една пломба е 100 евро и никой ляв политик не се е изкушил, да прави от това политически капитал.

    Тук вървим в обратната посока - още на входа потребителската такса левче, че дежурните хипохондрици, които точно бяха поизчезнали пред кабинетите, сега пак да се завърнат. А те веднъж изчакат ли 2-та часа опашка, без напавление за нещо и безплатна рецепта няма да искат да излезнат...И тогава април месец ще почнат да закачат едни табелки по вратите "За направления - след 1. юни!"

  • 7
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar

    Бла бла бла.
    България ще прогресира когато спре да бъде задния двор на Русия и Турция .
    Бг здравеопазване през соца беше изцяло подчинено на военната доктрина на комунистите а оттам и на ОВД.
    Развиваше се екстензивно. Подготовка на кадрите по СССР ски образец и стандарти.
    Сега екстензивния модел и слабата конкурентноспособност водят до редица проблеми, финансов, разпокъсаност, кадрови и др.
    Ще дам пример ако в БГ решиш да се самоосигуряваш здравно и социално не можеш ако нямаш минимум средно образования, иначе системата не позволява регистрация като самонает.
    През данъци на неевижимости може да мине здравното и част от социалното осигуряване, както е в някои страни по света.


    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    mdaa avatar :-?
    mdaa

    До коментар [#2] от "oyh53308658":

    Нещо си ся объркАл.
    За здравни вноски давност няма.
    Ясно значи и колко ги плащаш..

  • 9
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До коментар [#8] от "mdaa":
    1.виж какво,аз си ги плащам редовно,а даже не трябва - така казва колежката,която работи до мен :щото лекувам такива като теб и мога сам да си сложа инжекцията и слушалката и да мисля за Дигнозата и лечението.
    2.така казва ,т.е. ,че има давност, мой пациент,адвокат на всички медицински съюзи в Бг ,който не внася,а получава пари от няколко места вкл. от посочените съюзи. Аз не съм се интересувал,не съм имал причини.
    3.по-скоро питай ония,дето протестират,дали родителите им внасят ...
    4. "gl_avatar " , ако нямаш средно, защо изобщо си жив... Също така,трябва да си платиш за всичко,което сам не моИш праишь.
    Инак ,аз отдавна предлагам ,всички данъци и осигуровки , ток,ГСМ, вода,кола,любовница... да са в едно плащане и парите ти да отиват първо за най- старите задължения.
    5.съгласен съм с "cinik " , че пациентите трябва да имат повече задължения ,както и всички да си плащат 2,90,че даже и както бе 1% в/у минималната. В краен случай,освободените да не плащат само първия път,но втория,третия,да плащат,инак те само киснат за това и онова.Останалите чакате, увеличава се писмеността, кашоните с "тоалетна хартия"- амб. листи,които трябва да се пазят госдини и къде ли... Сечем дървета за което ...Също така ,през 2014 та година ще пиша още 1 спецификация за намалението на потребителските такси,както и още 1 фактура
    6"mdaa"оправи си гласуването + - , ако си ме разбрал и т.н.

  • 10
    janeausten avatar :-|
    janeausten

    До коментар [#2] от "oyh53308658":
    На този така наречен разговор-дискусия не са представени както обикновено най-важните - пациентите
    Присъстват само хора които разпределят за харчене чужди пари- лекарският синдикат -касата-както и един от авторите на бъркотията наречена здравна система
    Касата да направи реални нормативи колко и какви лечебни заведения и при какви медицински стандарти ще финансира- всички останали на пазарен принцип И сега има частни здравни застраховки
    Няма да го направи обаче защото ще трябва да отреже болници и да въведе реална отчетност в системата - представяте ли си писъка на всички на клона
    Лекарите нямат никаква вина - просто болниците са зле организирани - ценообразуването е сбъркано защото надценява едни болести и подценява други - системата е разходопокривна - стимулира повече харчове за реални или фиктивни услуги Никога никакви пари няма да им стигнат В последните 2 години болниците са нарастнали като брой с поне 20%


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK