Профил
Йонко Грозев е роден през 1965 г. Завършва СУ "Климент Охридски" през 1991 г. Има магистърска степен по право от Харвард, 1994. От 1995 до 2005 е ръководи правна програма на Българския хелзинкски комитет. Печелил е многократно дела срещу България пред Европейския съд по правата на човека. В момента е член на управителния съвет на "Центъра за либерални стратегии" и програмен директор там. В момента е зам.-председател на "България на гражданите", член на реформаторския блок.Основен акцент в акцията ви "Чисти ръце" е промяна в процедурата по избор на главен прокурор и членове на ВСС. Защо?
- Трябват правила, които да гарантират реално състезание, което да продължи достатъчно дълго, за да има гаранции, че кандидатурите ще бъдат огледани отвсякъде. Включително и задължителни проверки на кандидатите от различните институции. Когато институциите са задължени да предоставят становища, те няма да могат да скрият информация, защото те самите поемат риск.Целият този набор от мерки е гаранция за това, че изборът – било то на главен прокурор или на членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет от парламентарната квота, ще бъде въз основата на цялата информация и максимално публичен, което ще направи невъзможни задкулисните договорки от типа аз ще те избера, пък ти после ще направиш каквото ми трябва.
Какви са мотивите ви за създаването на специализирани звена за борба с корупцията?
- Специализирани звена, в които има завишени изисквания при подбора и е развит капацитет за борба с корупцията, по-трудно могат да бъдат пробити и подчинени. Такива хора по-трудно изпълняват поръчки и се подчиняват на политически контрол. И двете неща сме ги мислили през конкретни казуси. При случая със съдия Марковска, когато прокуратурата извади информацията за разследването срещу неин близък, изведнъж нейната кандидатура започна да изглежда съвсем различно.
Реалността обаче е, че тези звена приютяват по-скоро послушни магистрати
- Ние сме способни винаги да обърнем всяка идея в нейната противоположност. Не мога да мисля непрекъснато през призмата как тя да не бъде обезсмислена и опорочена съзнателно. Гаранцията е, че тръгваш отгоре – главен прокурор, съдебен и прокурорски съвет, които са конституирани по съвсем друг начин. Не мисля, че в една система с тежки пороци, каквато е съдебната, може да промениш всичко наведнъж и на всички места да си сигурен, че имаш достатъчно компетентни прокурори. Затова идеята е да селектираш най-добрите, които не могат да бъдат пробити, и те да получат мандат да се борят с корупцията. Подборът ще го направи институция, която е конституирана при съвсем други правила. Така се разширява интегритетът в цялата система.
Основната критика към предложението ви главният прокурор да се избира от парламента е, че това ще създаде политическа зависимост на прокуратурата.
- За мен това е анализ, който се плъзга по повърхността. Очевидно е, че досега изборът винаги е бил политически. Не виждам начин, по който това можем да го предотвратим. Прекалено много власт има в главния прокурор, за да се надяваме, че можем да го поверим на професионалисти бюрократи и те ще удържат на огромния политически натиск. Това не е реалистично. В България има една абстрактна фиксация с тази структура на "независима" прокуратура, която отказва да види реалностите. А отказва да види и практиката в другите демократични страни. Много по-добре е да признаем реалността – това е позиция с огромна власт и единственият сериозен контрол в едно демократично общество на такава сериозна власт е през другите власти и максимална публичност при избора, която не практика ще е по-добра гаранция срещу зависимости. И корективи в лицето на Президента и опозицията.
В момента имаме модел на задкулисно управление на съдебната система от политици, които обаче не носят отговорност. В крайна сметка не можем да имаме 100% гаранции за това, че политически угодни кандидатури няма да изградят консенсус между управляващите и опозицията. Встрани от гаранциите, които ще даде процедурата от Реформаторския блок, заявяваме, че това за нас е принципно важен проблем. Имаме консенсус, че това е ключов въпрос, без който не можем да осъществим демафиотизацията, която на практика ни обедини. Няма как да направим компромис с това. Друг важен елемент е периодичната гражданска оценка на работата на всички институции.
Как предвиждате контролът на прокуратура?
- Ние предлагаме петгодишен мандат на главния прокурор с ефективен парламентарен контрол. Той ще бъде ефективен само ако Народното събрание има възможност да оказва влияние. Това, разбира се, трябва да е много внимателно разписано. Идеята е това да става с високо мнозинство – 2/3. Това е елемент от цялостната промяна на конструкцията.
Вие говорите за реформа в МВР, мислите ли, че някога ще има достатъчно политическа подкрепа за осъществяването й?
- Реформата в МВР може да се направи с 50% подкрепа, докато промяна в съдебната система става само с 2/3 мнозинство. Това е основният въпрос – как да направиш подобна реформа, при положение че основните политически партии са враждебно настроени към подобни промени. Трябва да е ясно обаче на всички, че това е ключова тема и няма как тази политическа криза, в която се намираме, да бъде преодоляна по различен начин - освен през мерки, които да позволят демафиотизация на държавата. Ако те блокират този процес, рискуват да изпаднат от политическата сцена.
Как ще коментирате изказването на Михаил Миков, че процедурата за избор за главен съдебен инспектор ще започне, когато партиите постигнат консенсус за даден кандидат?
- Показателно е за начина на мислене. Те си търсят техния кандидат и когато го намерят, да го прокарат през този театър, който те наричат публично обсъждане. В момента, в който бъде обявен един нормален конкурс и процедура, която гарантира, че всички качества на кандидатите ще бъдат взети предвид при избора, желаещите ще дойдат сами. И тогава няма да има място за предварителни договорености.
Заставате твърдо зад идеята за два съдебни съвета – за прокурори и съдии. Защо?
- Няма никаква логика съдът и прокуратурата да се управляват с един и същ инструментариум. Принципно различни са. Прокуратурата по дефиниция е строго йерархична. По принцип съдът е всеки съдия сам по себе си. Няма вътрешно управленско подчинение. Няма как да управляваме тези институции с един орган. За намаляване на намесата ние предлагаме 2/3 съдийска квота, която да се избира пряко от съдиите и 1/3 парламентарна. Останалата гаранция е публичната процедура.
Определихте началниците в съдебната система като проводник на злото. Какви са аргументите ви?
Искаме и намаляване правомощията на председателите на съдилищата, защото те са част от тази съдебна номенклатура, която е окупирала управлението и е проводник на задкулисното политическо влияние. Няма причина те да имат такива големи правомощия, за част от тях може да се грижи и някой от администрацията, няма нужда да е магистрат.
Какъв е вашият коментар на изказването на премиера Орешарски, че ще уволнява чиновници, които протестират?
- Очевидно има истерия, очевидно губят почва под краката си и започват да говорят първо на едро, второ да прекрачват закона. След като публично може да каже такова нещо, представете си какво обсъждат в непубличните разговори. Това е притеснително и е един от поредните аргументи, че правителството е вредно за държавата. Не можем да очакваме каквото и да е било смислено от правителство с толкова ниско ниво на доверие, което е податливо на истерия и което няма позитивен дневен ред, защото единственото, което го интересува, е как да остане във властта. Това не е в интерес на България.
Защо според Вас правителството предлага 2.5 увеличение на бюджета за подслушване?
- Няма никаква обосновка какво налага такова сериозно завишаване. Няма как човек да види нещо друго освен готовност за политическа употреба на подслушването.
Около 70% от хората подкрепят протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, в същото време ГЕРБ не се справя като опозиция в парламента. Защо при тази ситуация не се увеличава подкрепата за Реформаторския блок?
- Различни са причините - част от тях са, че едва сега излизаме с основните си мерки за промени в държавата. Другата е, че сме медийно изолирани. Не става дума за самозащитна реакция, това е реалност.
Как приемате решението на "Зелените" за напускане на обединението?
- Още от самото начало беше ясно, че съвместно явяване на изборите ще бъде трудно поради факта, че те имат ангажименти към своите европейски партньори и поради различие по някои политики – шистовият газ е една от тях например. Аз обаче се надявам, че по нещата, по които сме постигнали съгласие, включително и мерките за демафиотизиране на държавата и възстановяване на интегритета на управлението, в чието изработване те са участвали активно, ние ще продължим да имаме сългасие и заедно ще се опитаме да реализираме тези мерки занапред.
Николай Бареков обяви създаването на съюз "Чисти ръце", идеята, която за пръв път лансира Реформаторският блок. Как гледате на заявката му за влизане в политиката и притеснявате ли се от бъдещата му формация?
- Бареков взе хора в Пловдив, които дори не са били в ръководството на паритята ни. От него чувам доста популизъм, агресивно нападане на политически опоненти, но не и мерки, които могат да решат проблемите на България. Модел, който е доказано успешен като политическа реализация и абсолютно неуспешен от гледна точка на добро управление на държавата.Това, че се появява нова политическа сила, е нещо напълно нормално. Ако Бареков възприеме "Чисти ръце" като системен подход ние няма как да възразяваме – това важи и за всички останали партии просто защото няма как част от тези реформи да се случат, без да има подкрепа от 2/3 мнозинство в парламента.
Какво предлага Реформаторския блок?
- Назначаване на Главния прокурор от Президента по предложение на НС. Отказът на Президента да назначи може да бъде преодолян от 2/3 от народните представители. Отчетност на Главния прокурор пред НС, с възможност за предсрочно освобождаване;-Обособяване на самостоятелен Висш прокурорски съвет; гражданско участие в него
-Назначаване и кариерно израстване на прокурорите на базата на конкурси
-Реформа на Висшия съдебен съвет. Създаване на ВСС, управляващ само съдиите и намаляване на състава му чрез редуциране на парламентарната квота; пряк избор на съдийската квота във ВСС от всички съдии; непартийност на кандидатите от парламентарната квота;
-Справяне със "съдебната номенклатура" като източник на корупция, чрез процедурите за оценка на рискове от зависимости, атестации, гарантиране на случайното разпределение на делата.
-Силна специализирана прокуратура разследваща корупция;
-Активна работа за изграждането на ефективна Европейска прокуратура;
-Ефективна Служба за борба с корупцията и организираната престъпност, интегрирана в МВР, с функции по разследване на злоупотреби с власт, корупция и организирана престъпност;
-Мерки за подобряване ефективността на разследването и санкционирането на корупционни престъпления.
-Ограничаване на правомощията на министъра на вътрешните работи по назначаване на полицаи на ръководни длъжности. Местните полицейски ръководители да се назначават във взаимодействие с местната власт и местното население;
-Разтоварване на МВР от нехарактерни за дейностите по охрана на обществения ред и разследването на престъпления дейности
-Въвеждане на работещи механизми за регулярна проверка на професионализма и лоялността на служителите на МВР.
-Пряко участие на граждански организации и граждани в поставянето на въпроси в изслушванията за публичните назначения; периодични оценки на ефективността на институциите от граждански организаци и максимален достъп до информация за управлението на системата на правосъдие и полицията; достъп в реално време до информацията за образуването, разпределението на делата и тяхното движение.
10 коментара
Приемам +++++ с една малка добавка ---> ПЪЛНА ЛУСТРАЦИЯ не е нормално хора които са работили за комунистическите служби който е обявен със закон за престъпен да работят за Демократична Европейска България.
ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН
Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г.
Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки
Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.
(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки
Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в) лишаване от право на собственост;
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Препратки от статии Препратки от практики Препратки от процедури Бележки
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.
-------------------------
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192
Има някои добри идеи, има и някои нищо мантри и общи благопожелания, като "Мерки за подобряване ефективността на разследването" - добре, всички сме "за", ама може ли, все пак, конкретно да опишете тези мерки? Очаквам малко повече логика и конкретика от един възпитанник на Харвард.
За мен връзването на ръцете на НС не е добра идея. Това е най-легитимния орган в една демокрация. За мен изискването за 2/3 мнозинство за промяна в Конституцията е един от най-големите недостатъци. Трябва да се мисли за малко повече гъвкавост - напр. квалифицирано мнозинство плюс съгласие на Президента.
Основоплогащи грешки прави г-н Грозев!
Избиране на най-добрите, супер, но кой ще ги избира!?! И защо ще търсят най-добрите ,а не най-послушните!?! Парламентарен контрол-крадците да контролират!?! Два ВСС-та!?! Какво ще гарантира, че съдиите и прокурорите няма да си правят това което искат, ако увеличим тяхната квота!?!
От това интервю се разбира съвсем ясно защо реформаторският блок не увеличава подкрепата си! Те разсъждават като парламентарните партии с малки изключения!
Трябва новаторство и смелост господа!!!
Трябва нов обществен договор, с реално разделение на властите!!!
Публикувано през m.capital.bg
Това, което е необходимо и "невъзможно" да се случи е, да се носи персонална наказателна отговорност от магистратите, така както в останалите професии това е неизбежно задължение!
Ако искате да извадите прокуратурата от съдебната власт (което поне според мен не е лоша идея) то кажете си го направо, а не с тези недомлъвки.
Отворили сте "Прокуратурите" като ханове, където всеки влиза и излиза незабелязано. Технически липсва-няма нормална, съвременна база за работа и контрол на документацията, а се хвърлят усилия за отсяване на 5-10 човека, контрол и проверки..не Ви ли е ясно, че тази превенция е малко смешна.
Йонко, във всяка конституция, вкл и тази сега действащата пише че властта принадлежи на народа и произтича от него. Така какво ти пречи да предложиш следното - просто пряк избор на съдиите и прокурорите, както и на шефовете на РПУ и ОД на МВР. Като определиш съдебно изборен кодекс и държ бюджет да финансира кампаниите на тези хора с пари - до 15000 лева, на човек, както и да дадеш предварителни критерии кой може да се кандидатира. Примери за директен избор които работят колкото искаш, а и конституцията ще се изпълни в чл.1 със съдържание
"Необходим е ефективен парламентарен контрол над прокуратурата"
Което скоро няма да се случи, тъй като и двете институции играят за един и същи отбор - за мафията и олигархията.
[quote#7:"gogotod"]пряк избор на съдиите и прокурорите, както и на шефовете на РПУ и ОД на МВР.[/quote]Добра идея. Председателите на районните съдилища (имат значителна административна власт) би следвало да се избират в преки местни избори. ВСС пък би следвало да бъде избиран в публични избори от всички работещи в системата.
Началниците на РПУ-тата също би следвало да се избират в преки местни избори по подобие на щатските шерифи. И въоще МВР трябва да е децентрализирано. Преди 9-ти единствените централизирани полицейски служби са били Криминалната и Обществена Безопасност - болшинството от полицейските служители са били назначавани и управлявани от общините. Такава е структурата на полицейските сили в повечето западни страни - основно местни служби плюс малък на брой централни служби (напр. ФБР).
[quote#3:"sokratus"]Основоплогащи грешки прави г-н Грозев! [/quote]
Съгласна съм. Не прочели добре КРБ, ни видяли противоречието със ЗСВ по отношение структурата на прокуратурата и правомощията на главния...
Още има да научиш, Грозев. Харвард не ти е достатъчен в нашата правна джунгла!