Големите надежди
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Големите надежди

Министърът на образованието проф. Анелия Клисарова представи миналата седмица проекта на стратегията за развитие на висшето образование

Големите надежди

Стратегията на правителството за развитието на висшето образование е амбициозна, но съдържа и някои спорни мерки

Люба Йорданова
7189 прочитания

Министърът на образованието проф. Анелия Клисарова представи миналата седмица проекта на стратегията за развитие на висшето образование

© Юлия Лазарова


Нов модел за управление и финансиране на университетите, по-голям брой висшисти, учебна програма, съобразена с пазара на труда, а в дългосрочен план - България като регионален център за модерно висше образование. Това са част от целите на стратегията за развитие на висшето образование, чийто проект правителството представи миналата седмица. Планът е доста амбициозен, засяга повечето от проблемите на висшето образование и предлага мерки за решаването им. Има средносрочни цели до 2020 г. и дългосрочни до 2025 г., някои от които звучат по-скоро пожелателни отколкото реално осъществими. Избрахме по-важните от мерките в стратегията и потърсихме мнението на няколко университетски преподаватели по тях.

Нов модел за управление и финансиране на университетите

Важен момент в стратегията е разделянето на академичното и стопанското управление на висшите училища. За него се говори отдавна, но има съпротива отстрана на повечето ректори, заради което най-вероятно идеята в стратегията е записана не конкретно, а като възможност за обсъждане. Тя предвижда създаването на Университетски борд като висш управляващ орган, с президент, външни членове и студенти, който е отговорен пред министъра за своята дейност. Ролята на ректора се предвижда да бъде основно в управлението на подбора, кариерното развитие, методите на обучение и други академични дейности.

"Тук "дяволът е в детайлите", коментира проф. Николай Денков, ръководител на катедра "Инженерна химия" в Софийския университет. За него ключовите  въпроси са как се формира бордът, как точно са разделени функциите и отговорностите, как се постига баланс на плановете за развитие на университета с финансовите мерки за ефективност. "Без да се изчистят много добре тези и свързаните с тях въпроси, смяната на модела на управление може да доведе до катастрофални последици", предупреждава проф. Денков. И добавя, че сегашните проблеми на висшите училища не се дължат толкова на лошото управление от ректорите, колкото на проблеми като сбърканата система на финансиране и липса на контрол на качеството на изхода.

"Сега действащият модел на финансиране е ахилесовата пета на цялата система на висшето образование", съгласни са и авторите на стратегията. За да се разреши този проблем, се предлага нов, смесен модел, при който държавата гарантира определен минимален праг за предоставяне на субсидии, в рамките на обосновани поръчки от институциите и пазара на труда. Друга, нарастваща част трябва да се осигурява чрез пазарна конкуренция между висшите училища, вкл. по-широка стопанска и предприемаческа дейност. Допълнителен източник на финансиране трябва да стане донорската дейност. Освен целта на ЕС до 2020 г. държавите да отделят 3% от БВП за наука и 6% - за образование, стратегията предвижда да се повиши и делът на частните инвестиции в образованието и науката и да се използват ефективно средствата от новата оперативна програма. Държавата планира да предоставя субсидии за храна и общежития и на студентите от частните университети и да обвърже финансирането с професионалната реализация на студентите.

Професорът по социология Пепка Бояджиева обаче предупреждава, че финансирането според професионалната реализация на студентите свежда ролята на висшето образование единствено до икономическата му функция. "Смятам за по-целесъобразно финансирането на висшите училища да се обвърже с резултатите им от всички важни техни дейности", добавя проф. Бояджиева.

Намаляване на броя на университетите

Правителството иска и да оптимизира броя на висшите училища - чрез финансови и данъчни лостове и обединение на регионален и предметен принцип. Проф. Александър Добрев от Факултета по химия и фармация на Софийския университет вижда необходимост дори от по-сериозни мерки в тази насока - например всеки преподавател да може да бъде в трудови правоотношения само с едно висше училище, да не се създават висши училища по търговския закон, да има строг контрол върху колежите.

Според стратегията интеграция трябва да се случи и в учебните програми, за да спре дублирането на професионалните направления в един и същ регион. Управляващите смятат, че това ще спести преподавателски състав, ще намали броя гастролиращи хабилитирани преподаватели и ще подобри комуникацията преподавател - студент.

Спорна мярка обаче е намесата в предлаганите специалности - според стратегията  трябва да се прекрати обявяването на "авангардни или несвойствени специалности, единствено с цел привличане на студенти към съответното висше училище". Според проф. Николай Денков това нарушава автономията на висшите училища и държавата би трябвало да се меси с финансови лостове, а не административно да влиза в академичните въпроси. "Кой администратор от МОН може да прецени дали една нова специалност е "самоцелна" или е прозорливост, която ще подготви правилните специалисти в правилния момент", пита проф. Денков.

По-добра връзка с пазара на труда

Според изследване на Българската стопанска камара 80% от професионалните направления и специалностите във висшите училища трудно се вписват в актуалната структура на най-търсените професии. Липсват инженери, педагози и специалисти в природните науки, изостава обучението по нови професии, необходими за зелената икономика, високотехнологичните и иновативни дейности. За да разреши тези проблеми, правителството планира да създаде междуведомствена структура за анализи и прогнози на потребностите от специалисти с висше образование, чиито разчети да са база за броя приемани студенти и докторанти. Има план от следващата учебна година да бъдат увеличени поръчките и стимулите за висшите училища по професии, за които няма достатъчно специалисти. За всяка специалност трябва да има профил на компетенциите, който учебните планове и програми да следват.

Тези предложения звучат положително, но ефектът им зависи от това как точно се реализират. Проф. Александър Добрев коментира, че подобна практика има във Франция, където дирекция, съставена от учени от техния Национален център за научни изследвания, преподаватели от висши училища, членове на образователното министерство и представители на браншови организации определя насоките на развитието на подготовката на специалистите в зависимост от нуждите на обществото и насоките на развитието на икономиката. Тази дирекция определя и областите, в които се инвестират пари по научни проекти. В голяма част от френските университети външното субсидиране на висшите училища чрез проекти по линията на дирекцията е до 60%. Според проф. Добрев подобни мерки са добри и необходими, но образователното министерство няма административен капацитет за тях.

Стимули за приложни научни изследвания

По отношение на науката стратегията предвижда десет конкретни мерки. Сред тях е изграждането на "научна" борса, чрез която финансирането на развойната и изследователската дейност да се разпредели между държавата и бизнеса, но без да става ясно как точно ще работи тя. Правителството планира да финансира с предимство научни проекти, към които има интерес от фирми и чиито резултати могат да се приложат в практиката. Фондовете за научни изследвания и за иновации ще се интегрират и ще има публичен регистър за контрол на развитието на всеки спечелен проект, резултатите му и крайният му икономически ефект. Висшите училища и институтите на БАН ще могат да участват като юридически лица във външни търгове и ще се насърчава създаването на спин-оф фирми с бизнеса.

Проф. Николай Денков определя частта за научните и иновационните изследвания в стратегията като "много слаба". Според него има преплитане на научни с иновационни изследвания и обяснява защо: "Качествените научни изследвания завършват с качествени научни публикации в международните списания и/или с международни патенти. Внедряването в практиката не е обект на научните разработки (даже за приложните), а на иновационните разработки." За проф. Денков това показва непознаване на световната практика за финансиране на научните и иновационните проекти. Той критикува и сливането на фондовете за научни изследвания и иновации, защото "научните и иновационните изследвания имат различни цели, оценяват се по различи критерии и имат различни функции в обществото". Според него по-добър вариант би бил, ако двата фонда останат отделни, но с обща съгласувана политика и подобрени процедури за оценяване и отчитане на проектите.

"Неприемливо е свеждането на науката до приложните изследвания", смята и професорът по социология Пепка Бояджиева. Според нея висшите училища са основни центрове на развитие на науката - не само за знания, които имат непосредствено практическо приложение, но и за фундаментални знания, които се отнасят до разбирането за света и човека, както и за знания, чието практическо приложение е отложено във времето. Според проф. Бояджиева в стратегията липсват и достатъчно мерки, които да насърчават публикуването в рецензирани списания, международното утвърждаване на българските списания, активното включване на българските учени в международни научни мрежи и участието им в европейските научни програми.

Повече контрол от държавата

Правителството планира да въведе строги държавни контролни механизми за качество във висшето образование, но не става напълно ясно какви ще са те.

Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) например трябва да анализира сегашните системи за управление на качеството и да предложи промени за подобрението им. Според плана оценката на висшите училища трябва да зависи от реализацията на завършващите студенти, външни експертизизи и мнението на студентите и академичния състав. Идеята е акредитацията на висшето училище и професионалните му направления да бъде еднократна, като в оценката се включват и чуждестранни агенции и експерти. "Външната оценка е задължително условие", коментира проф. Александър Добрев и добавя, че е необходимо НАОА да стане напълно независима и да дава обективна оценка на висшите училища.

Според проф. Николай Денков предложенията за оценяването на качеството на висшето образование са полезни, но трябва да се съчетаят с контрол на качеството на студентите на изхода от обучението - при държавните изпити и чрез реализацията, и със съответните финансови мерки, така че държавна субсидия да се дава за завършващ подготвен студент в даденото професионално направление. "Това би било много по-ефективен контрол, отколкото сегашната акредитация, която протича доста формално", смята проф. Денков.

Проф. Пепка Бояджиева е съгласна с обвързването на качеството на висшето образование с оценка на изхода, но смята, че този критерий трябва да се разшири - с ясно дефиниране на отговорностите на отделните висши училища и механизми както за негативно санкциониране, така и за позитивно стимулиране на резултатите.

Проф. Бояджиева забелязва и още един ключов проблем, заради който целите на стратегията засега остават само добри намерения - в нея липсват индикатори за оценка на изпълнението на целите, механизми и форми на отчетност, координация на институциите и детайли за финансовото обезпечаване.

Нов модел за управление и финансиране на университетите, по-голям брой висшисти, учебна програма, съобразена с пазара на труда, а в дългосрочен план - България като регионален център за модерно висше образование. Това са част от целите на стратегията за развитие на висшето образование, чийто проект правителството представи миналата седмица. Планът е доста амбициозен, засяга повечето от проблемите на висшето образование и предлага мерки за решаването им. Има средносрочни цели до 2020 г. и дългосрочни до 2025 г., някои от които звучат по-скоро пожелателни отколкото реално осъществими. Избрахме по-важните от мерките в стратегията и потърсихме мнението на няколко университетски преподаватели по тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Критика към думите на проф. Николай Денков в частта за научните и иновационните изследвания в стратегията . Същият пояснява:

    "има преплитане на научни с иновационни изследвания: Качествените научни изследвания завършват с качествени научни публикации в международните списания или с международни патенти. Внедряването в практиката не е обект на научните разработки"

    Това са два нюанса на един и същи заложен смисъл. Обществото трябва да има полза от науката. Ако се е стигнало до световен патент (дай Боже, защото струва шапка пари освен всичко друго), логично е да се очаква, същият да бъде и реализиран по някакъв начин. Аз самият съм работил студентски труд в катедра в западен ВУЗ, където парите за обучението на студентите свършваха между третата седмица на март и втората на април. После до края на годината се е живяло само от проекти на външни частни възложители, дошли и вложили пари в това нещо с тънката сметка да си ги избият многократно от комерсиализацията на постигнатите научни резултати.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Не съм впечатлен от документа. Още в частта мисия и визия (виждане) на стратегията виждам отгласи от етапа на "развития социализъм" - "Всичко в името на човека..." "за всестранно развита личност' и подобни формулировки. Конкретните цели пак са общи изрази хвърлени без особен фокус. Обикновено в тази част (конкретни цели) се формулира целта и посочва как тя ще бъде постигната (да се ... чрез...), които впоследствие се развиват до ниво логистика. На този етап предлагам открито обсъждане , тък като за момента единствената корекциа която мога да внеса към текста в този му вид е
    „Наука и образование за полу- интелигентен растеж-2020”.

  • 3
    hristostefanov avatar :-|
    hristostefanov

    В България е по-добре да има максимум 10-15 държавни университета, които обаче да получават по-високо финансиране:
    - за заплати които да привлекат топ-учени към преподавателската професия
    - за стипендии които да позволяват на талантливи студенти да се концентрират върху следването и научната дейност без да им се налага да работят извън университета
    - за необходима техника в определени специалности.

    Освен това трябва да бъдат оспорвани европейските директиви за това колко процента вишисти трябвало да има. Ние вече страдаме от пълно обезценяване на дипломите и от много изгубени години на младежи, чието място не е в държавно финансирани университети.
    Тези които не могат и не се стараят не трябва да изразходват държавни пари и да получават дипломи. Всеки втори сервитьор е с диплома по икономика, маркетинг или право.
    А същевременно фирмите се затрудняват при подбора на персонала, защото им е трудно да преценят доколко дипломите имат някакво покритие. Това е вредно за икономиката защото така бизнесът трябва или да изразходва пари за допълнителна проверка на кандидатите като асесмънт центъри или да се налага да сменя персонал твърде често. Да не говорим за разходи за допълнително обучение на персонала.

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "по-голям брой висшисти, учебна програма, съобразена с пазара на труда, а в дългосрочен план - България като регионален център за модерно висше образование. Това са част от целите на стратегията за развитие на висшето образование,"

    По-голям брой висшисти?!? Че то и сега всяка втора паланка има филиал на университет. Явно целта е във всяка да има.

    Тези май упорито не схващат, че проблемът ни не е в количеството студенти, а в качеството на образованието, което получават.

  • Blaster _

    По-голям брой висшисти? Защо подяволите. При положение, че реалната икономика изискваща хора с висше образование се е свила с пъти в последните две десетилетия ние ще произвеждаме повече висшисти от всякога (дори местата за кандидат студентите са повече от завършващите средно образование).
    Ако погледнете реалната необходима нужда от хора с висше образование е не повече от 10% от създаваните от университетите. С други думи на 9 от всеки 10 завършващи им се казва в неявен вид, че няма да си намерят работа по специалността, гарантирано! После едни курсове по преквалификация...Той, човекът, е загубил 6 години в учене, та още 1-2 какво за преквалификация какво са?
    Управляващите трябва да разберат, че трябва качество, а не количество!

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Абсолютно съгласен с предидущите изказвания. Висшето образование не може да се разглежда във вакуум. По-скоро се налага въвеждане на общоприетия термин "следсредно образование" и разглеждане в комплекс на съотношението на необходимите средни специалисти и тези с висше образование. При това наистина е необходим контрол на качеството на висшето образование, а не превръщането му в предприятие за образователни индулгенции.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#3:"hristostefanov"]В България е по-добре да има максимум 10-15 държавни университета, които обаче да получават по-високо финансиране: - за заплати които да привлекат топ-учени към преподавателската професия [/quote]Преди всичко държавата чрез НАОА или МОН трябва да въведе ясни критерии за това какво значи "учен". Това е човек публикувал статия в признато международно издание (или патент в USPTO/EPO) като първи или кореспондеращ автор. "Признато международно издание" в повечето дисциплини означава издание с импакт фактор от поне 1.

    Докато не се пресеят преподавателите-ментета нищо няма да се промени във висшето образование. Не съм оптимист защото повечето ректори не отговарят на тези критерии. Дори на самия министърът всичките публикации са в издания без импакт фактор (т.е. ментета).

  • 8
    misha avatar :-|
    Миша

    Нещо леко започва да вдява госпожа министърката, но слабо правителство нищо не може да постигне. Червено правителство по дефиниция не може да извърши реформи, а само да съсипва.
    Надеждата е само в това, че ограничените ресурси на държавата някога ще я пинудят да направи реформа в образованието. Същото важи и за здравеопазването и пенсионната реформа. Но това за съжаление ще е някога в по-далечното бъдеще.
    Много спешно трябва да се реши въпроса с разделното управление на университетите. Сигурен съм, че най-малко 80% от университете в челото на класациите са в страни с разделно управление на финансите и образователния процес. Много от останалите също са в процес да преминат към този модел. Само нашите велики, но никому неизвестни ректори са против.

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#4:"Николай Николов"]Че то и сега всяка втора паланка има филиал на университет. Явно целта е във всяка да има. Тези май упорито не схващат, че проблемът ни не е в количеството студенти, а в качеството на образованието, [/quote]

    При висшето образование има богат избор, частни университети, включително и приемливи възможности за следване в чужбина. Голямото изоставане се натрупва до средното. Англичаните вадят готов абитуриент на 16 години. В Германия 50% и кусур работят и учат по дуалната система, т.е. на около 15 почват да се самоиздържат и да не тежат на семейния бюджет. А за българските матури няма да говорим - много пъти съм качвал съдържанието по математика - нивото е като за 3 семестър Висша математика в български технически ВУЗ. Студент от не-технически български ВУЗ никога няма да знае толкова математика, колкото обикновен немски гимназист.

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    А какъв срам ни чака на 3. декември, когато излезнат резултатите от ПИЗА-тест 2012, направо не ми се мисли. На предишния скъсаните българчета бяха 41%, ако сега цифрата е стигнала 50% президентът трябва да свика спешно съвета за национална сигурност, защото нацията ще се окаже заплашена от самоунищожение чрез затъпяване


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK