Големите надежди

Стратегията на правителството за развитието на висшето образование е амбициозна, но съдържа и някои спорни мерки

Министърът на образованието проф. Анелия Клисарова представи миналата седмица проекта на стратегията за развитие на висшето образование
Министърът на образованието проф. Анелия Клисарова представи миналата седмица проекта на стратегията за развитие на висшето образование    ©  Юлия Лазарова
Министърът на образованието проф. Анелия Клисарова представи миналата седмица проекта на стратегията за развитие на висшето образование
Министърът на образованието проф. Анелия Клисарова представи миналата седмица проекта на стратегията за развитие на висшето образование    ©  Юлия Лазарова

Нов модел за управление и финансиране на университетите, по-голям брой висшисти, учебна програма, съобразена с пазара на труда, а в дългосрочен план - България като регионален център за модерно висше образование. Това са част от целите на стратегията за развитие на висшето образование, чийто проект правителството представи миналата седмица. Планът е доста амбициозен, засяга повечето от проблемите на висшето образование и предлага мерки за решаването им. Има средносрочни цели до 2020 г. и дългосрочни до 2025 г., някои от които звучат по-скоро пожелателни отколкото реално осъществими. Избрахме по-важните от мерките в стратегията и потърсихме мнението на няколко университетски преподаватели по тях.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


24 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Критика към думите на проф. Николай Денков в частта за научните и иновационните изследвания в стратегията . Същият пояснява:

    "има преплитане на научни с иновационни изследвания: Качествените научни изследвания завършват с качествени научни публикации в международните списания или с международни патенти. Внедряването в практиката не е обект на научните разработки"

    Това са два нюанса на един и същи заложен смисъл. Обществото трябва да има полза от науката. Ако се е стигнало до световен патент (дай Боже, защото струва шапка пари освен всичко друго), логично е да се очаква, същият да бъде и реализиран по някакъв начин. Аз самият съм работил студентски труд в катедра в западен ВУЗ, където парите за обучението на студентите свършваха между третата седмица на март и втората на април. После до края на годината се е живяло само от проекти на външни частни възложители, дошли и вложили пари в това нещо с тънката сметка да си ги избият многократно от комерсиализацията на постигнатите научни резултати.

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Не съм впечатлен от документа. Още в частта мисия и визия (виждане) на стратегията виждам отгласи от етапа на "развития социализъм" - "Всичко в името на човека..." "за всестранно развита личност' и подобни формулировки. Конкретните цели пак са общи изрази хвърлени без особен фокус. Обикновено в тази част (конкретни цели) се формулира целта и посочва как тя ще бъде постигната (да се ... чрез...), които впоследствие се развиват до ниво логистика. На този етап предлагам открито обсъждане , тък като за момента единствената корекциа която мога да внеса към текста в този му вид е
    „Наука и образование за полу- интелигентен растеж-2020”.

  • 3
    hristostefanov avatar :-|
    hristostefanov

    В България е по-добре да има максимум 10-15 държавни университета, които обаче да получават по-високо финансиране:
    - за заплати които да привлекат топ-учени към преподавателската професия
    - за стипендии които да позволяват на талантливи студенти да се концентрират върху следването и научната дейност без да им се налага да работят извън университета
    - за необходима техника в определени специалности.

    Освен това трябва да бъдат оспорвани европейските директиви за това колко процента вишисти трябвало да има. Ние вече страдаме от пълно обезценяване на дипломите и от много изгубени години на младежи, чието място не е в държавно финансирани университети.
    Тези които не могат и не се стараят не трябва да изразходват държавни пари и да получават дипломи. Всеки втори сервитьор е с диплома по икономика, маркетинг или право.
    А същевременно фирмите се затрудняват при подбора на персонала, защото им е трудно да преценят доколко дипломите имат някакво покритие. Това е вредно за икономиката защото така бизнесът трябва или да изразходва пари за допълнителна проверка на кандидатите като асесмънт центъри или да се налага да сменя персонал твърде често. Да не говорим за разходи за допълнително обучение на персонала.

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "по-голям брой висшисти, учебна програма, съобразена с пазара на труда, а в дългосрочен план - България като регионален център за модерно висше образование. Това са част от целите на стратегията за развитие на висшето образование,"

    По-голям брой висшисти?!? Че то и сега всяка втора паланка има филиал на университет. Явно целта е във всяка да има.

    Тези май упорито не схващат, че проблемът ни не е в количеството студенти, а в качеството на образованието, което получават.

  • Blaster _

    По-голям брой висшисти? Защо подяволите. При положение, че реалната икономика изискваща хора с висше образование се е свила с пъти в последните две десетилетия ние ще произвеждаме повече висшисти от всякога (дори местата за кандидат студентите са повече от завършващите средно образование).
    Ако погледнете реалната необходима нужда от хора с висше образование е не повече от 10% от създаваните от университетите. С други думи на 9 от всеки 10 завършващи им се казва в неявен вид, че няма да си намерят работа по специалността, гарантирано! После едни курсове по преквалификация...Той, човекът, е загубил 6 години в учене, та още 1-2 какво за преквалификация какво са?
    Управляващите трябва да разберат, че трябва качество, а не количество!

  • 6
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Абсолютно съгласен с предидущите изказвания. Висшето образование не може да се разглежда във вакуум. По-скоро се налага въвеждане на общоприетия термин "следсредно образование" и разглеждане в комплекс на съотношението на необходимите средни специалисти и тези с висше образование. При това наистина е необходим контрол на качеството на висшето образование, а не превръщането му в предприятие за образователни индулгенции.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#3:"hristostefanov"]В България е по-добре да има максимум 10-15 държавни университета, които обаче да получават по-високо финансиране: - за заплати които да привлекат топ-учени към преподавателската професия [/quote]Преди всичко държавата чрез НАОА или МОН трябва да въведе ясни критерии за това какво значи "учен". Това е човек публикувал статия в признато международно издание (или патент в USPTO/EPO) като първи или кореспондеращ автор. "Признато международно издание" в повечето дисциплини означава издание с импакт фактор от поне 1.

    Докато не се пресеят преподавателите-ментета нищо няма да се промени във висшето образование. Не съм оптимист защото повечето ректори не отговарят на тези критерии. Дори на самия министърът всичките публикации са в издания без импакт фактор (т.е. ментета).

  • 8
    misha avatar :-|
    Миша

    Нещо леко започва да вдява госпожа министърката, но слабо правителство нищо не може да постигне. Червено правителство по дефиниция не може да извърши реформи, а само да съсипва.
    Надеждата е само в това, че ограничените ресурси на държавата някога ще я пинудят да направи реформа в образованието. Същото важи и за здравеопазването и пенсионната реформа. Но това за съжаление ще е някога в по-далечното бъдеще.
    Много спешно трябва да се реши въпроса с разделното управление на университетите. Сигурен съм, че най-малко 80% от университете в челото на класациите са в страни с разделно управление на финансите и образователния процес. Много от останалите също са в процес да преминат към този модел. Само нашите велики, но никому неизвестни ректори са против.

  • 9
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#4:"Николай Николов"]Че то и сега всяка втора паланка има филиал на университет. Явно целта е във всяка да има. Тези май упорито не схващат, че проблемът ни не е в количеството студенти, а в качеството на образованието, [/quote]

    При висшето образование има богат избор, частни университети, включително и приемливи възможности за следване в чужбина. Голямото изоставане се натрупва до средното. Англичаните вадят готов абитуриент на 16 години. В Германия 50% и кусур работят и учат по дуалната система, т.е. на около 15 почват да се самоиздържат и да не тежат на семейния бюджет. А за българските матури няма да говорим - много пъти съм качвал съдържанието по математика - нивото е като за 3 семестър Висша математика в български технически ВУЗ. Студент от не-технически български ВУЗ никога няма да знае толкова математика, колкото обикновен немски гимназист.

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    А какъв срам ни чака на 3. декември, когато излезнат резултатите от ПИЗА-тест 2012, направо не ми се мисли. На предишния скъсаните българчета бяха 41%, ако сега цифрата е стигнала 50% президентът трябва да свика спешно съвета за национална сигурност, защото нацията ще се окаже заплашена от самоунищожение чрез затъпяване


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход