Държавните дружества: Вместо приватизация - закон

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Държавните дружества са 249, генерират 10% от БВП и заради важността им вицепремиерът Даниела Бобева затвърди намерението си да пише специален закон за управлението им. Това беше обявено на форум във вторник, като обобщението от казаното от представителите на правителството е, че по-значима приватизация не може да се очаква, а по-скоро се цели по-добро управление. Но заявките са само на думи - държавните дружества трябва да се управляват като публични компании, но изпълнителната власт не предвижда да ги листне на борсата. Беше обявена една конкретна промяна - фирмите ще плащат като дивидент 70% от печалбата си, което е намаление с 10 процентни пункта. И потвърдена вече известна идея - да се облекчат правилата за депозитите на държавните дружества, т.е. да се запази статуквото голяма част от наличните в момента 1.3 млрд. лв. по сметките им да останат концентрирани в КТБ.

Дружества за социални цели

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В момента държавата е мажоритарен акционер в 249 дружества (ключовите са в секторите енергетика и транспорт), което по думите на Бобева е "изненадващо много". Пред участниците във форума тя обясни, че през последните години фокусът на внимание е бил насочен върху приватизацията, но сега е дошло времето да се погледне върху възможността тези дружества да се превърнат в "подкрепящ инструмент за увеличаване на бюджетните приходи и за осъществяване на социалните цели". За да се постигне това, е необходимо да се извърши оздравяване на жизнеспособните предприятия, които сега са в тежко състояние, преструктуриране на някои от тях с цел намаляване на тежестта им върху държавния бюджет, непрестанно наблюдение на финансовите им резултати, за да се минимизира фискалният риск, посочи заместник финансовият министър Людмила Елкова.

Отстъпка от дивидента

Анализ на финансовото министерство към деветмесечието на тази година показва, че от дружествата, в които държавата е мажоритарен акционер, 127 са на печалба, а 92 са на загуба. Отчита се и влошаване на състоянието на енергийните компании, като те не изпълняват инвестиционните си програми и са практически декапитализирани. По думите на Людмила Елкова това може да се дължи отчасти и на дивидентната политика на държавата, която вдигна ставката от 50% на 80% през 2009 г. с цел попълване на държавния бюджет. Според Елкова "тези промени... са изиграли своята роля. Към настоящия момент Министерството на финансите има воля и анализира възможността за плавно намаляване на дивидента така, че средносрочно да бъде достигнато отново нивото 50%". Тя обърна внимание, че в проектобюджета за догодина е записано, че държавните фирми ще отчисляват 70% от печалбата си, като очакваните постъпления от дивидент от тях са в размер на 92.6 млн. лв. По прогноза на експертите в министерството това ще остави ресурс от 13.2 млн. лв. в дружествата, който може да се ползва за оборотен и инвестиционен капитал. Намеренията на финансовото министерство са през 2016 г. държавните дружества отново да изплащат като дивидент по 50% от печалбата си.



1.3 млрд. лв. депозити

Министерството на финансите изнесе и още една ключова цифра пред форума за държавните дружества: свободните парични средства, налични по банковите им сметки към 30 септември, възлизат на общо 1.3 млрд. лв. Съгласно приетите през май тази година нормативни промени тези пари трябва да са така разпределени, че да няма концентрация на депозитите в една банка, каквато е практиката към момента и облагодетелства главно Корпоративна търговска банка. По сметки на "Капитал" към септември в нея на база публикуваните данни за нетните експозиции на дружествата те държат сумарно поне 420 млн. лв. в контролираната от Цветан Василев банка. На 5 декември изтича 6-месечният срок, който бе даден на дружествата, за да изпълнят нареждането, а към края на септември много малко от тях докладват за изпълнение на постановлението.

Основните компании, които разполагат и с най-много ресурс, продължават да не са обявили конкурс за избор на банки, в които да разпределят средствата си. Имайки предвид, че в самата процедура в постановлението се предвижда да се даде поне 10 работни дни срок за подаване на оферти, вече е практически сигурно, че ключовите енергийни и транспортни фирми няма да изпълнят разпоредбите в срок. От икономическото министерство не отговориха на въпроса на "Капитал Daily" защо основните дружества като БЕХ, НЕК и "Булгаргаз" не са стартирали процедури за избор на банки, като настояха, че към момента няма забавяне от страна дружествата в изпълнение на ангажиментите им.

Очаква се днес в Министерския съвет да бъде разгледан проект за ново изменение на правилата, който ще даде допълнителна възможност на дружествата да заобикалят изискването и да запазят статуквото.