Осиновени от държавата

За някои участници в парламентарите избори бюлетините се измерват в пари от бюджета<br>

Осиновени от държавата

Бюджетното финансиране на партиите нямаше да е проблем, ако политическата система не беше изгубила обществено доверие

Елена Старидолска
5660 прочитания

За някои участници в парламентарите избори бюлетините се измерват в пари от бюджета<br>

© Надежда Чипева


Възможно ли е партия с големи разходи, амбиции да участва във всички избори, с партийна телевизия и билбордове по цялото протежение на магистралите и големите софийски булеварди да иска да се лиши изцяло от почти единственото си сериозно финансиране - от държавата, както постъпва "Атака"? Новата политическа креатура на задкулисието - Николай Бареков, не по-малко мащабно е разгърнал дейност из страната и също не иска да получава пари от държавата, като настоява това да се забрани и за всички останали формации. Може да си го позволи - неговото финансиране очевидно е осигурено от компании, свързани с Цветан Василев.

В другата крайност са доскоро управлявалите ГЕРБ, които към края на декември 2012 г. държат в банки над 28.6 млн. лева, голяма част от тях спестени от държавната субсидия. Лихвите им за годината са над половин милион лева. В миналия мандат ГЕРБ получаваха около 20 млн. лв. годишно от държавата (вижте таблицата). ДПС също държи част от парите си в банка.

Финансирането е за всяка партия, спечелила над един процент от гласовете на последните парламентарни избори. От 2009 г. досега на глас се заплащат по 12 лв. Сумата се определя в бюджета ежегодно и тъй като окончателното приемане на сметките за 2014 г. е планирано за следващата седмица, сега е моментът да се реши дали да има промяна в принципа, размера или в двете. Засега общо близо 38 млн. лв. годишно трябва да отделя държавата, т.е. всеки данъкоплатец, за да финансира част от партиите - въпросът е какво получава обществото в замяна. Прозрачните доходи на формациите в парламента би трябвало да създават чиста и стабилна среда за политика, но нарастващото недоверие и подозрение към тях доказва, че няма правопропорционална връзка между двете. Решението обаче не е и в простото бакалско орязване на сметки, а в умно комбиниране на средства и система, която да осигурява конкуренция на идеи, а не на спонсори. 

Между популисткото залитане на Сидеров и Бареков, които знаят, че звучи добре, но не е реалистично, и инатът на ДПС и ГЕРБ да не отстъпват от сегашния размер на държавното финансиране има много нюанси и игра с публиката. В разгара на протестите срещу управлението на Пламен Орешарски през лятото беше лесно на представители на БСП и ГЕРБ, а дори на Христо Бисеров (по това време от ДПС) да обещаят намаляване на държавното финансиране. Въпросът удобно беше отложен за края на годината, когато се приема бюджетът, но времето оттогава беше пропуснато за по-сериозни разговори за моделите за партийно финансиране. Затова изглеждат логично и гласуванията в комисията по финанси на парламента миналата седмица, с които бяха отхвърлени и двете предложения за промяна на статуквото.

Всички харесват държавата

"Дълго време работихме без субсидия. Знам как се финансираха партиите тогава. Разходите си съществуват и ако не идват от бюджета, идват от другаде и това от другаде след това се отразява на бюджета", коментира председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев по време на заседанието, когато беше отхвърлено предложението на "Атака". Плащането за партиите от бюджета беше въведено през 2001 г., като дотогава формациите съществуваха от членски внос и дарения. Цонев твърди, че идеята за промяна е дошла от гражданското общество и медиите, за да "се скъсат връзките със сенчестия бизнес".

Резултатът, както е очевидно, е спорен. В полза на запазването на принципа обаче е фактът, че държавно финансиране за партиите има почти във всички европейски държави, въпреки че почти никъде няма раздаване "на калпак".

"Европейският модел на финансиране на партиите е със сериозно държавно финансиране. Държави с изключително частно финансиране като САЩ са изключение. Субсидията е безалтернативна. Премахването й и връщането на корпоративните дарения би засилило корпоративните зависимости и увеличило черния пазар", твърди политологът Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, който анализира темата от години. "Нормално е да има субсидия", казва и политологът Димитър Димитров, който през 2009 г. беше в работната група, която предложи двойно увеличение на размера на парите. Тогава обаче имаше два вида избори, които погълнаха голяма част от сумите, предимно за медийно отразяване. Това е най-голямото перо в разходите на политическите формации. Смилов коментира например, че може да се мисли за ограничаване на платената реклама по медиите – "това ще намали натиска върху партиите да търсят пари".

"Съгласен съм да няма държавно финансиране, ако отразяването по време на кампаниите се поеме от държавата", каза пред "Капитал" и Николай Малинов, депутат от БСП и издател на в. "Дума". Според него не е коректно да се правят директни сравнения с други държави, в които прякото финансиране е ограничено, но има облекчения за поддържане на партийни вестници и телевизии, а и за достъп до медийните канали. За запазване на държавното финансиране са и извънпарламентарните формации като "Движение България на гражданите" (ДБГ) и ДСБ. За илюстрация на опасността от отпадането му пред "Дарик" Тома Биков от ДБГ посочи факта, че Николай Бареков чрез инициативата "България без цензура" е похарчил за един месец 1 млн. лв., без на пръв поглед да е взел една стотинка от държавата. "Тези пари са взети по друг начин от нея, преди да бъдат раздадени", коментира той.   

Много идеи, малко действия

"Какъвто и да стане размерът на субсидиите, обществото няма да го приеме, защото партийният модел е такъв - формациите са доста затворени организации, които не раждат атрактивни идеи. В България не е престижно да се занимаваш с политика, което води до това, че много хора не са съгласни от техните данъци да се плаща на партиите", обяснява политологът Даниел Стефанов пред "Дарик радио" защо е трудно да се отговори на въпроса колко. "Щом партиите могат да си позволят да дават дарения от субсидия, както и да държат големи влогове на сметка, това означава, че тя е твърде голяма", казва пред "Капитал" Даниел Смилов. Димитър Димитров го обяснява по друг начин - "субсидията не трябва да е разполагаем доход".

Трудността е да се намери механизъм, който да реши въпросът едновременно с размера, но и с принципа на държавното субсидиране. Възможно е например част от него да се получава за издръжка на партията, която да бъде изчислена сравнително лесно, твърди Димитров. Останалата част от финансирането да е за проекти и инициативи.

Нещо подобно предложи народният представител от БСП Георги Кадиев още през юли - сумата за спечелен глас да бъде намалена наполовина, но да се дават по 45 000 лв. за депутатски мандат. Сред идеите му беше, ако парите не са похарчени през годината, 20 на сто от тях да останат в партийните каси, а останалото да се върне на бюджета. Искаше и да се отнема част от субсидията, отпусната за депутатските места при определен брой отсъствия от заседания. В крайна сметка внесе доста по-орязан текст преди второто четене на бюджета (6 лв. на глас плюс 45 000 лв. за народен представител) с надеждата повечето му колеги от БСП и ДПС да приемат поне това (изчисленията в таблицата). Ако се съди по гласуването в бюджетната комисия в сряда, и това няма да стане.

"ДПС приема отговорността да не се намалява субсидията и да се запази статуквото", каза Йордан Цонев на заседанието. От движението са категорични, че не искат дори с един лев по-малко субсидии, каквото алтернативно предложение има в средите на БСП. Допълнително напрежение внася и очакваният ефект върху извънпарламентарните партии, които ще бъдат по-сериозно ощетени - тяхната субсидия ще намалее наполовина, което поставя въпроса за равнопоставеността. Кадиев обаче смята, че формациите в Народното събрание имат повече ангажименти, което означава и по-големи нужди. Търкания се появиха и в "Коалиция за България", като по-малките партньори на БСП поискаха веднага да се преразгледат договореностите за начина, по който се разпределят парите, тъй като някои от тях нямат и един депутат.

Според Даниел Смилов "финансиране за депутат и глас няма да реши нищо. По-скоро да се мисли за целево финансиране – за развиване на собствен аналитичен потенциал, образование на симпатизанти и членове, партийна дейност в страната и други". Според него обаче намаляването на парите не трябва да е рязко, може да е от 12 лв. на 10 лв. например. Целта е участието в изборите да не се превръща в преследване на държавни пари, а да се гарантира, че през бюджета може да се стимулира стабилна политическа система.

Иначе социалистите са богати на идеи. Татяна Буруджиева например има и друго предложение - част от средствата за партиите да са отделени във фонд, пред който те да кандидатстват чрез проекти, но признава, че това е част от по-голям разговор, който не е започнат. От ГЕРБ засега мълчат. Единствено Менда Стоянова поиска Министерството на финансите да направи разчет колко струва издръжката на една партия и колко са разходите й в една "нормална" кампания, за да вземат решение как да постъпят. Такова изчисление обаче няма.

Най-вероятната причина за внезапната загуба на обществена чувствителност и липса на съпричастност в тежките времена (която нито една от партиите в парламента не иска да признае) е, че на 12 май 2013 г. всички без БСП изгубиха гласове в сравнение с изборите през 2009 г., и оттам - държавни средства. Единствено социалистите сега взимат с около 2 млн. лв. годишно повече. ДПС например имат 200 000 гласа по-малко, което означава намаление на парите с близо 3 млн. лв. ГЕРБ изгубиха 7 млн. лв., "Атака" - 1 млн. лв. Към това трябва да се добави и страхът от едни предсрочни избори. Дали догодина или малко по-късно, финансовото им обезпечаване започва отсега.  

По темата работи и Йово Николов

Как еволюираха политиците през 2013 г.


Корнелия Нинова (БСП)
23.04.
"В условия на криза партиите също трябва да дадат своя принос. Но да не бъде намалението такова, че да поставя политическите партии в зависимост от икономически интереси."


Томислав Дончев (ГЕРБ)
23.04.
"По-добре е партиите да получават субсидия пред това парите да идват от хора с незнайни интереси. Във времена на криза, когато хората понасят ограничения, е редно и партиите да понасят ограничения."


Мая Манолова (БСП)
11.06.
"Нека да е ясно, че размерът на субсидията се определя от държавния бюджет и дебатът тепърва предстои, когато се гледа бюджетът за следващата година."


Янаки Стоилов (БСП)
13.06.
"Някои партии се стремят да участват в изборите само за да вземат субсидии. Този текст трябвало да се коригира с вдигане на изискуемия процент. Дали ще е 2 или 3%, трябва да се намери границата... в момент, когато обществото изпитва допълнителни затруднения, не можем да заобиколим темата за средствата, които получават политическите партии... Мисля, че това може да стане в рамките на около 15% и една такава стъпка ще бъде израз на солидарността на политическите партии с проблемите, които има цялото ни общество."


Мая Манолова (БСП)
18.07.
"Позицията на БСП е, че субсидиите категорично трябва да бъдат намалени. Намаляването трябва да бъде направено при условията на осигуряване на равнопоставеност между извънпарламентарните и парламентарните партии. Въпросът с конкретния размер трябва да бъде решен там, където му е мястото – в държавния бюджет."


Христо Бисеров (ДПС)
18.07.
"ДПС първо заявява, че подкрепя идеята за намаляване на размера на субсидията. Очевидно е, че има нужда от такъв подход... Пак повтарям, ние сме готови в този бюджет, който предстои наесен и който ще гласуваме, да разгледаме въпроса и да намалим субсидията... защо си мислите, че ние си мислим, че намаляването трябвало да бъде 3 или 5%? Напротив, смятаме, че трябва да бъде много повече. И ще го направим всички заедно, когато приемаме бюджета."


Смиляна Нитова (БСП)
22.07.
"Парламентарната група на "Коалиция за България" имаме решение за намаление на субсидиите. Работим по въпроса. Правят се разчети и това ще бъде осъществено няколко месеца по-късно с бюджета за следващата година… Има предложения дори субсидията да падне наполовина от това, което е в момента."


Цецка Цачева (ГЕРБ)
22.07.
"По-коректно е да остане начинът за определяне на държавната субсидия в държавния бюджет. Ние сме склонни да вървим към намаляване на тази цифра... Аз мисля, че около половината на тази сума е добър размер за финансиране."


Красимир Ципов (ГЕРБ)
21.10.
"Нашето становище също е за намаление на партийните субсидии, наполовина... Ще подкрепим предложение за намаляване на субсидиите. Ако в Закона за държавния бюджет не видим точка за субсидиите, ние от ГЕРБ ще внесем такова предложение."


Сергей Станишев (БСП)
23.11.
"Не би трябвало промяната на субсидиите да се прави през Закона за държавния бюджет, тъй като така най-много ще бъдат ощетени малките партии, което ще се сметне за дискриминация." 


Менда Стоянова (ГЕРБ)
27.11.
"ГЕРБ няма да участва в гласуването в бюджетната комисия по предложението на Георги Кадиев. Министерството на финансите и Сметната палата трябва да направят разчет колко струва издръжката на една партия и колко средства са необходими за една нормална кампания"


Йордан Цонев (ДПС)
27.11.
"ДПС има позиция да не намаляваме субсидията за партиите. Ние поемаме отговорността за това. Не мислим, че по този начин ще намалим разходите, защото е криза. Ако не идват от бюджета, идват от другаде. И това от другаде след това се отразява на бюджета. Няма нужда да лицемерничим"

Възможно ли е партия с големи разходи, амбиции да участва във всички избори, с партийна телевизия и билбордове по цялото протежение на магистралите и големите софийски булеварди да иска да се лиши изцяло от почти единственото си сериозно финансиране - от държавата, както постъпва "Атака"? Новата политическа креатура на задкулисието - Николай Бареков, не по-малко мащабно е разгърнал дейност из страната и също не иска да получава пари от държавата, като настоява това да се забрани и за всички останали формации. Може да си го позволи - неговото финансиране очевидно е осигурено от компании, свързани с Цветан Василев.

В другата крайност са доскоро управлявалите ГЕРБ, които към края на декември 2012 г. държат в банки над 28.6 млн. лева, голяма част от тях спестени от държавната субсидия. Лихвите им за годината са над половин милион лева. В миналия мандат ГЕРБ получаваха около 20 млн. лв. годишно от държавата (вижте таблицата). ДПС също държи част от парите си в банка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


5 коментара
  • 1
    petkancho avatar :-|
    Blue Skys

    "Европейският модел на финансиране на партиите е със сериозно държавно финансиране. Държави с изключително частно финансиране като САЩ са изключение. Субсидията е безалтернативна. Премахването й и връщането на корпоративните дарения би засилило корпоративните зависимости и увеличило черния пазар", твърди политологът Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.."

    Факт. Сащ могат да си го позволят защото сами си печатат парите, те за това и могат да си позволят такъв огромен външен дълг...Мисля, че ако има изцяло частно финансиране на ПП тотално ще има задкулисни игри и корупция. Друг е въпроса в какъв размер трябва да е субсидията от държавата и каква част да има от спонсори. Това са неща, които могат да се променят, но пак няма да има доверие в политическата система. Това ще бъде по-скоро някаква утопия.

  • adenauer

    Умен,честен,работллив,знаещ можещ иморален български комунист или негов наследник няма и не може да има по биологични причини.

  • 4
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    За да не изпадаме в популизъм, не трябва да искаме премахване и спиране на държавната субсидия, а трябва да се усили контрола при нейното използване и вероятно в закона да се инкриминира тайното субсидиране. Виждаме и в момента, че има партии които харчат доста повече от държавната субсидия, да не говорим за Бареков, който изразходва милиони, само че няма институция, която сериозно да се заинтересува. Там ни е болката, иначе звучи малко пресилено, как нашите политици, взимат най-много от колегите си в Европа, Една част със сигурност взимат повече, но не от субсидията, а както Данчо Ментата е цитиран в статията, по начините от преди закона за субсидиите. Според мен, въобще не са създадени условия да се забравят старите начини и канали, защото независимо и извън субсидията, те си работят и пълнят черните партийни каси, а после се чудим (или вече не се и чудим), защо най-важни и актуални се оказват откровено лобистки закони - който плаща, той поръчва и музиката.

  • 5
    nye avatar :-|
    nye

    До коментар [#4] от "tsvetko_51":

    Все пак едно умерено намаляване от 20 до 30% не е лоша идея. Аз съм застъпник за държавната субсидия, защото тя е въведена с една единствена цел - плурализъм и политическа независимост. Все пак според мен размерът на субсидията е непропорционално висок. Освен това може да се направи един фиксиран минимум, който се раздава независимо от броя гласове, с цел леко да се стумулират по-малките (и прохождащите партии). Има какво да се пипне, но не мисля, че точно това е най-важното в държавата ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход