Телесна ограда

Цена на щита: 1400 полицаи "жива верига" ще струва 110 хиляди на ден

Опашката от тирове започва някъде километър преди граничния пункт Лесово. Колоната от тежки камиони е ориентирът ни. Първо търсим, а после откриваме коларски път, който в момента представлява два коловоза с лепкава кал. Тръгваме по него и след двеста метра паркираме до ръждясала тенекиена будка.

Зелената постройка отдавна е останала без прозорци. Тя е част от безбройните изоставени декори по границата с Турция - килнати вишки, ръждясали кльонове, розови полусъборени застави. Всички напомнят за сценографията на социалистическия строй, когато всяко движение от вътре на вън е трябвало да бъде възпрепятствано. Днес обаче човекопотокът се движи в обратна посока.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Подминаваме будката и пътят става стръмен. Сградите на контролнопропускателния пункт остават в подножието на хълма. След половин час изкачване излизаме на граничната бразда - широка няколко метра просека от трамбована пръст и чакъл по средата, точно където минава държавната граница.

Палтката - отвън Фотограф: Капитал

Направо е Турция. Вляво браздата продължава стръмно на север. По средата на нищото има стълб с камери за видеонаблюдение. Вдясно виждаме тъмнозелена военна палатка, от която стърчи пушещ кюнец. Малко над нулата е. Препръсква дъжд, който вятърът набива в очите на всеки, дръзнал да се разхожда на открито. Трима полицаи с различни униформи един по един излизат от палатката. Разговорът с тях е с ясен финал:

- Добър ден.



- Добър ден. Какво правите тук?

- Журналисти сме. Дойдохме да видим какво правят полицаите, които са командировани от цялата страна, за да пазят границата.

- Имате ли разрешение?

- Питахме преди две седмици, но от пресцентъра на МВР казаха, че не могат да ни отговорят.

-  Нали знаете, че който мине оттук, си тръгва арестуван...? (с усмивка - бел. авт.)

Това е палатката на граничните полицаи, надупчена като швейцарско сирене Фотограф: Велко Ангелов

Влизаме в палатката. Домакините са трима – граничен полицай от Смолян и двама негови колеги от Самоков, които обаче са от охранителна полиция. Единият от тях - началник на групата, излиза навън, за да се обади по ТЕТРА-та си (система за мобилни комуникации, която се използва от армията и службите за сигурност). Следва разговор, който се развива във възходяща градация. Началникът се обажда на неговия началник и т.н., докато стигнат до "големия шеф". Предават ни резултата: "Ами, така да се каже, сте малко задържани. Ще трябва да дойде началникът, който отговаря за този участък и той ще реши какво да ви прави."

Влизаме в палатката, която е надупчена като швейцарско сирене. Обзавеждането вътре включва печка тип "любов от ромски произход", сгъваема маса и два стола. Докато чакаме, успяваме да разменим няколко думи с полицаите, въпреки че техният ръководител прави всичко възможно, за да им забрани. В командировка са от няколко дни. Някои спят в Елхово, други в Ямбол, а трети – чак в Сливен.

Дрехите и обувките по тях са асорти, защото са лични - служебните униформи нито топлят, нито пазят от дъжд. Ботушите на краката им - също. Докато чакаме, двама от тях изпробват фенерите си, за да видят кой е купил по-добрия. Брадвичката, с която цепят дърва, я е донесъл единият. Друг е купил ножовка. След кратък тест полицаите разбират, че не става за рязане.

Служителите на реда събират дървета от околностите на палатката. Те обаче не са сухи и горят трудно. Скоро осъзнават, че са попаднали в капан, защото нямат лопата, с която да извадят пепелта от печката, а тя вече е препълнена.

Намираме се на нивото на 269 гранична пирамида. Наляво (към Черно море) започва живата верига от близо 1100 полицаи от "Охранителна полиция", които са командировани от цялата страна. Те работят на четири смени. Разположени са на 300-500 метра един от друг. Цялата операция започна преди 20 дни.

Преди да дойдем до границата, се срещаме с двама други полицаи, които са прекарали 15 дни на същото място. Страхувайки се от проблеми с ръководството, предпочитат да не говорят с имената си. Единият – когато ще наричаме Стефан, е от дирекция в централната част на страната, а другият – Стоян, е от Северна България.

"Бяхме настанени в Сливен. Програмата беше следната – ставане в 4:30 сутринта, тръгване след час за Елхово. Дотам е час и половина път. Там имаме инструктаж и в 7:00 тръгваме към Лесово. Извозват ни със ЗИЛ до постовете", обяснява Стефан. Той разказва и за инцидент, на който е станал свидетел: "Едно момче, мисля беше от Ямбол, падна от камиона. Не знам какво се случи, откараха го в болница." От пресцентъра на МВР отказаха да дадат информация за случая.

Ето това са камионите с които се извозват полицаите до постовете им Фотограф: Капитал

Официално всяка смяна започва 12 часа, но в действителност продължава много повече: "Винаги закъсняват, защото логистиката е пълен хаос. Един дава една заповед, друг я отменя", спомня си Стоян. Имало е случаи с полицаи, които са забравени на границата. В края на смяната отново се минава през Елхово: "И накрая след полунощ сме обратно в хотела", обобщава Стефан. Следва почивен ден.

На самата граница полицаите са "разставени" на постове по един. Палатки за всички няма. Инструкцията е, когато видят бежанци, идващи от Турция, да ги спрат. Стефан разказва: "Нямаме право да използваме оръжие и помощни средства. Трябва да ги плашим - казваме им да спрат на място и се обаждаме, за да дойдат турците и да ги приберат. Те идват с камион и ги откарват, а после ги пускат. След няколко часа се появяват на нов пост. Един ден видяхме една група на три различни поста." Стефан разказва и за полицаи, които целят опитващите се да влязат в България с камъни. Оттатък браздата често виждат турски ловджии. "Има много диви прасета. Турците не ядат свинско и веднъж ни предложиха дивеча си", разказва Стоян.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Разпределението на силите (по един на пост) предизвикват трагикомични ситуации."