Прехвърляй вината върху предишните и дълговете към следващите. Ако философията на правителството "Орешарски" може да бъде обобщена в едно изречение, то би било такова.
Половин година след като дойде на власт и по време на която управлява под непрекъснат обществен натиск, кабинетът с рекордно ниско доверие от Виденов и Луканов насам избистри донякъде начина, по който възнамерява да управлява в бъдеще. Притиснато от двете коалиционни партии, седящи зад него (и от третата, която го крепи на власт), от скрити интереси извън институциите и от страха да не провокира още протести, правителството трупа обещания, които няма да може да изпълни, и ангажименти, които ще обслужват други (виж кризите, които ни чакат долу под текста).
Икономистът Красен Станчев нарича това смяна на философията на управление (виж интервюто с него), но то прилича повече на отчаяно лутане в търсене на опора за оставането на власт. Например обещанието за връщане на данъка за хората на минимален доход ще натовари бюджета за 2015 г., ще принуди десетки хиляди да не декларират приходи и ще подкопае философията на плоския данък. Предвид че финансистът Орешарски няма как да не знае това, то не прилича на стъпка в някаква добре обмислена посока, а по-скоро на популистки ход с краткосрочен ефект. Същото може да се каже за решението за сваляне цените на тока преди зимата. То е като запушване на вентила на тенджера под налягане: прогнилата схема на енергетиката ще издържи за кратко натиска, преди да експлодира под тежестта на трупащите се дългове.
Други решения може да са продукт на лошо управление вместо на умисъл и популизъм - например скритият бъдещ дефицит на здравната каса, който ще държи на нокти здравеопазването през 2014 г. Трети пък са продължаване на лоши традиции от близкото минало като обещаните щедри национални субсидии за земеделците и животновъдите, удължаването на агонията на държавни дружества като БДЖ и ВМЗ или пък замразяването на реформите в пенсионната система.
Повечето от тези ангажименти ще се превърнат в реални задължения едва в края на следващата и началото на по-следващата година. Дори най-грубите и консервативни сметки показват около 750 млн. лв., които ще трябва да бъдат покривани и за които засега няма осигурено финансиране, и още поне милиард за отварящата се дупка в НЕК. Новият закон за публичните финанси дава някаква свобода на финансовия министър за по-голяма гъвкавост при прехвърлянето на средства от едно перо в друго, но това едва ли ще реши проблема с набъбващата неплатена сметка на държавата. В същото време от 2009 г. насам бюджетът е на дефицит и ще продължи да е на минус поне до 2016 г. (и това без да се взимат предвид потенциални нови проблеми с еврофондовете, като този с "Околна среда", който ще затормози бюджетното здраве). За да се финансира, държавата ще трябва да разчита или на дълговите пазари, или в един момент да започне да вдига данъците. Първият вариант предполага добро финансово здраве и старт на някакви реформи. Вторият би довел до по-голяма сива икономика, по-малко инвестиции и спестявания и в крайна сметка до по-бавен растеж.
За шест месеца това правителство успя да нагази във води, за които на други кабинети им трябват години. Това навява мисли, че кабинетът "Орешарски" може и да не се готви да изкара две зими на власт и затова бърза да избута назад всичко, което може да го застраши краткосрочно. Някои от тези мерки са откровено предизборни. Някои са много по-дългосрочни от други - например ангажиментите за нов ядрен реактор и "Южен поток", чиито политически плодове ще бъдат обрани сега, но сметките ще се плащат после.
Независимо дали на власт ще са тези министри или някой друг обаче, наследството се очертава да е тежко. Всяка от изброените тук области крие потенциална криза, която ще избухне в даден момент.
Лошото е, че по този начин и в бъдеще важни обществени системи като здравеопазване, образование и социално осигуряване ще продължават да са хронично недофинансирани и нереформирани. А ако държавата изземва все повече ресурс от икономиката с цел просто да излива пари в различни ръце, няма да станем нито по-богати, нито по-щастливи. По-скоро ще се увеличава армията от социално слаби, чакащи тези на власт (които и да са) да се погрижат за тях.
Ако погледнем отвъд хоризонта на това управление, подобна политика може да вкара България в дълъг и много неприятен цикъл. Дори и правителството на Орешарски да оцелее след изборите за Европейски парламент, заложените сега капани ще почнат да щракат оглушително след малко повече от година. Нестабилната конструкция на властта не може да издържи никакъв сериозен трус и би рухнала още при първата от очертаващите се сега кризи. Това обаче няма да спре останалите и ще изправи следващото мнозинство пред сериозни предизвикателства. То, както и всички ние, ще трябва да плащаме доста по-високата цена на отложените реформи и сегашната липса на решителност. Именно в това се крие големият риск. За да се преодолеят дълго замитаните под държавния килим проблеми, ще е нужно силно и ефективно управление.
Следващото мнозинство ще трябва да има готовност да понесе политическата цена за тежките мерки, които ще трябва да се предприемат. В противен случай то ще прави същото като сегашното - ще обвинява БСП и ДПС и ще клинчи колкото може с подобни на сегашните управленски еквилибристики. Ще трупа дългове и ще отлага решаването на проблемите. Ако има някаква добра новина, тя е, че този цикъл не може да продължава много дълго. Кризата, в която сме, ще става все по-дълбока с всяко отлагане, докато решенията не станат неизбежни. Иначе казано, в един момент държавата ще трябва да започне да се оправя, независимо какви биха били желанията на идващите на власт, защото нищо друго няма да работи. Въпросът е колко сериозно ще допуснем да се скапе преди това.
Кризите, които кабинетът "Орешарски" складира за утре:
Финанси: Бюджет, разтеглив като дъвкаДесислава Николова, Вера Денизова, Илин Станев, Деница Ватева, Момчил Милев, Калина Горанова, Поли Михайлова, Весела Николаева, Огнян Георгиев
Прехвърляй вината върху предишните и дълговете към следващите. Ако философията на правителството "Орешарски" може да бъде обобщена в едно изречение, то би било такова.
Половин година след като дойде на власт и по време на която управлява под непрекъснат обществен натиск, кабинетът с рекордно ниско доверие от Виденов и Луканов насам избистри донякъде начина, по който възнамерява да управлява в бъдеще. Притиснато от двете коалиционни партии, седящи зад него (и от третата, която го крепи на власт), от скрити интереси извън институциите и от страха да не провокира още протести, правителството трупа обещания, които няма да може да изпълни, и ангажименти, които ще обслужват други (виж кризите, които ни чакат долу под текста).
82 коментара
Относно дълговете, тълкуванията са много спекулативни, защото 6 милиарден дълг ще падежира по наследство от предишни правителства и за него този кабинет няма да има никаква вина. За тази година също дългът не е надхвърлил значително рамките заложени от Дянков.
А относно дефицититите, които ще се формират, та нима Дянков не ги правеше. И от кога думата дефицит от инструмент за политика се е превърнала в мръсотия.
Сигурно, откакто хора като Красен Станчев са възприемани за мъдреци и експерти. горко й на българия с такива умове начело.
Продължавам да се интересувам от това дали е възможно с това равнище на данъци и преразпределение да се изпълнят обществените очаквания за ролята на държавата.
Ясно е какво ще ни кажат Гошо Ангелов-ците, но дали тяхното мнение се споделя от мнозинството българи. В крайна сметка политиката трябва да намира решения на темите, които обществото поставя.
Някой задавал ли си е въпроса какъв процент то проблемите на пенсионната система ще се реши с вдигане на възрастта за пенсиониране. Следователно, дали не трябва да се търсят други, доста по-непопулярни решения?
Такова неадекватно правителство не сме имали никога. И от ден на ден положението става все по-сериозно, на следващите ще им е много трудно да оправят нещата, батака ще бъде ужасен.
До коментар [#6] от "today": по неадекватни от него са само опонентите му :-)
До коментар [#6] от "today":
Следващите би трябвало да започнат от Народен съд, доживот - най-малката присъда за тия изроди.
Малко не ми се вярва как човек ще се втурне да декларира и реално да получава по-ниска заплата 12 месеца, за да си получи 200 лева на следващата година и то без да се олихвяват. Дори да приемем, че има работодатели, които ще мачкат служителите да минават на такъв режим, това ще понижи осигурителния доход, към който пък са вързани пенсиите по швейцарското правило и може те също да се понижат.
Така ако нещата се гледат, чисто фискално за бюджета може дори масово бягство към минимална заплата да се окаже полезна.
Друг въпрос е, че това ще е прехвърляне на тежест от работещи към възрастни, но това е само хипотеза, в която не вярвам.
"А ако държавата изземва все повече ресурс от икономиката с цел просто да излива пари в различни ръце, няма да станем нито по-богати, нито по-щастливи. По-скоро ще се увеличава армията от социално слаби, чакащи тези на власт (които и да са) да се погрижат за тях."
Това е абсолютно вярно. Но коя партия може да научи (да ме извинят) мързеливите да работят??? Как и по какъв начин да ги научи??? Това е въпросът, така казват и журналистите от Капитал, макар, че не задават изрично такъв вид въпрос. А отговор изглежда че просто НЯМА.