Кризите, които складираме за утре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Кризите, които складираме за утре

Кризите, които складираме за утре

Шест области, в които правителството създава сериозни проблеми в близко бъдеще

30849 прочитания

Финанси: Бюджет, разтеглив като дъвка

Фотограф: Надежда Чипева

Въпреки кризата и усещането, че държавата харчи малко, средствата, с които разполага бюджетът, всъщност растат през последните няколко години. Това правителство не прави изключение - за 2014 г. то планира да преразпредели почти 40% от БВП. А в стремежа си да бъдат едновременно и по-социални и да се харесат на по-дясната публика управляващите раздадоха и една торба обещания, с които пряко или индиректно натоварват бюджета за 2014 и за 2015 г. Проблемът е, че парите, с които разполага държавата, не са разтегливи като дъвка. БСП и Пламен Орешарски със сигурност искат да се разграничат максимално от постната пица на бившия финансов министър Симеон Дянков, но това няма как да се случи без до болка познатите структурни реформи.

Според икономисти и депутати от опозиционната ГЕРБ приходната част на бюджета за догодина е планирана твърде оптимистично с цел да се отговори на исканията за повече разходи. "Министерството на финансите очаква 2.5 млрд. лв. номинален ръст на БВП и 1.5 млрд. лв. повече приходи. Оттук рискът за неизпълнение на приходната част в бюджет 2014 е между 600 и 900 млн. лв. Проблемът е, че ако дефицитът се окаже по-голям от заложения, правителството ще трябва да го финансира или с дълг, или като вдигне данъците. В момента банките са ликвидни, така че привличането на допълнително финансиране може и да не е проблем, въпросът е, че ще е на по-висока цена", обяснява икономист, запознат с механиката на бюджета.

Увеличението на данъци в момента означава повече сива икономика и по-малко стимули за инвестиции. Последното води и до по-бавно възстановяване на стопанската активност. Въпреки че на пръв поглед изглежда обратното, стъпка към по-голяма данъчна тежест е и идеята да бъде въведен необлагаем минимум за доходи на нивото на минималната работна заплата. С нея управляващите искаха да умилостивят синдикатите, но заедно с това разбудиха и апетита на част от БСП да се мисли в посока отмяна на т.нар. плосък данък, който безспорно е едно от най-добрите решения от времето на тройната коалиция.

Текстът, който урежда данъчната преференция, беше внесен като преходна и заключителна разпоредба на закона за бюджет 2014 г. без анализ и без обществен дебат. И беше гласуван от депутатите в ресорната комисия буквално за няколко минути. Мярката засяга между 200 и 400 хил. души (по различни оценки на управляващите) и за бюджета означава около 150 млн. лв. по-малко постъпления. Не е ясно дали сметката включва и сивата икономика, която ще генерира данъчното изключение. Защото хората, които получават дори един лев повече от 340, нетно ще взимат по-малко от работещите на минимума, т.е. всички със заплати до 380 лв. ще имат стимул да укриват част от дохода си, за да се възползват от преференцията. Кешово тежестта се пренася за след година, защото преференцията ще се изплаща след подаване на декларация и едва през 2015 г., когато кабинетът "Орешарски" може и да не е на власт. Но тя ще има отражение и през 2014 г. - по европейската методология тези пари ще се броят като дефицит в бюджета за годината, за която са обещани.

От друга страна, има и опити за оптимизация на бюджетите на ведомствата и средно парите за издръжката им в бюджет 2014 е намалена с около 10%. Въпросът е, че рязането на места е механично, което пък създава други проблеми. "Министерствата са недофинансирани, което ще доведе до увеличаване на просрочията на държавата и блокиране на някои системи, като МВР и външното министерство например", твърди финансист. Има и друг момент – че тези просрочия не се броят за дефицит на касова основа, но по европейската методология те увеличават дупката в бюджета за годината, в която са възникнали.

С някои свои решения в социалната сфера управляващите също натоварват допълнително бюджета. Такава е идеята за замразяване на условията за увеличение на възрастта за пенсиониране за най-масовата категория труд. За догодина забавянето на реформата означава 46 млн. лв. повече разходи за държавното обществено осигуряване (ДОО). Обещанието на управляващите е да се удари "стоп" временно, за да бъде измислен нов механизъм, по който да расте пенсионната възраст. Но засега това са само думи, а междувременно синдикатите поискаха възрастта за пенсиониране да бъде замразена за доста по-дълъг период.

Управляващите предлагат да се въведе и гъвкаво пенсиониране, да се замрази ръстът и на възрастта и стажа за пенсиониране на категорийните работници, както и да се върне старият режим за излизане от пазара на труда на военните – само със стаж. За трите мерки са нужни общо 43 млн. лв., но така и не стана ясно откъде ще бъдат осигурени тези средства, ако бъдат одобрени.

Енергетика: Задръжте въздуха, потапяме се под водата

Фотограф: Надежда Чипева

От 2008 г. насам, когато финансовото състояние на НЕК започна да се влошава заради проектите за АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък", държавният енергиен сектор като цяло върви от лошо към по-лошо. Тази облачност временно се разкъсва от светлите лъчи на огромни печалби или отпушване на разплащанията, но малко по-късно те се оказват краткосрочни миражи. При това положение на нещата единственото, което сегашните управляващи правят, е да потапят още по-дълбоко вече потъващата енергийна система.

На първо място свалянето на цената на електроенергията през август с 5% (и опитите тя да се свали още малко през декември) ще влоши и без това незавидното състояние на НЕК. Според собствените прогнози на държавната енергийна компания, за да може да работи нормално, цените, на които тя продава ток на индустрията и крайните снабдители (т.е. електоразпределителните дружества), трябва през следващата година да скочат с 18.7%. Тези изчисления са направени, при условие че компанията получи 500 млн. лв. от продажбата на разрешителните за въглеродни емисии, собственост на държавата.

Още през август миналата година обаче беше ясно, че тези пари няма как да дойдат, тъй като цената на разрешителните е рекордно ниска. Дефицитът по това перо е около 300 млн. лв. Според НЕК, ако Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) все пак реши да задържи цените на досегашното ниво и следващата година (2014-2015 г.), компанията има нужда от дофинансиране от 1.4 млрд. лева. НЕК може и да завишава прогнозите си (в регулираната енергетика колкото са по-високи разходите, толкова е по-висока печалбата). Дори и половината от тези пари обаче са огромна сума.

Този процес на изкуствено задържане на цените започна през 2009 г., ГЕРБ го задълбочиха през 2010 и 2011 г., за да се стигне през 2012 г. до шоково поскъпване с 16% и паническото намаление от 5%  през 2013 г. Сегашното понижение на цените от управляващата коалиция "две плюс" прави така, че следващия кабинет или ще трябва рязко да повиши цените, или да вземе заеми, за да финансира дефицитите. По-вероятно ще е второто, макар че и там полето за маневри се изчерпва.

Дълговете на НЕК и на другите контролирани от държавата дружества постепенно се прехвърлят към Българския енергиен холдинг. Този процес започна през 2011 г. и се усили при настоящото управление. Според отчета на холдинга за деветмесечието на тази година вземанията му от свързани дружества са вече над 1 млрд. лева. След 2012 г. НЕК (която има над 2 млрд. задължения) вече дължи повече на БЕХ, АЕЦ "Козлодуй" и тецовете, отколкото на банките. Това намалява експозицията към банки, но пък натоварва БЕХ. Към момента изобщо няма план как тази задлъжнялост да бъде намалена, напротив - задължения се погасяват с нови заеми.

Холдингът вероятно ще бъде и допълнително натоварен със заеми по започващия "Южен поток", а не е ясно дали няма да участва и във финансирането на изграждането на 7-и блок в АЕЦ "Козлодуй" (виж текста). Тези нови проекти също ще натоварват следващи правителства. Например кабинетът очаква да събере значителни суми от ДДС при изграждането на "Южен поток", но следващото ще трябва да върне обратно данъчния кредит, когато проектът влезе в експлоатация. При 7-и блок на "Козлодуй" очакваната държавна подкрепа ще се появи едва когато централата евентуално влезе в експлоатация, .т.е след 10-15 години. В същото време обаче следващият кабинет ще трябва да се справя с изхода от арбитража за АЕЦ "Белене", който не се благоприятства от строежа на новия ядрен проект.

По принцип е нормално проектите в енергетиката да се осъществяват с години. Проблем обаче е, ако сега се ангажира държавата, а след години проектът няма гарантирана възвращаемост. "Южен поток" по думите на Драгомир Стойнев ще плаща дивиденти на България, когато се изпълни капацитетът на тръбата. А ако не се изпълни?

Земеделие: Подаръци ще има за всички от сърце

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

През последните години, финансирането на селското стопанство се случваше по следния начин. Обикновено през есента редица браншове съобщават, че годината не е особено добра и започват да се чертаят картини за масови фалити. Впоследствие едно по едно се чуват искания за увеличаване на субсидиите от националния бюджет, стига се до протести, преговори с кабинета и изготвяне на план за плащанията през следващата година. Това правителство се оказа особено удобно за подобен вид изнудване, заради нежеланието да буди каквито и да е допълнителни протести. Ето защо, към момента имаме обещани много повече пари за различни отрасли, които на практика не са заложени в бюджета и очевидно сметката за тези обещания ще бъде предявена към края на 2014 г. 

Още през септември кабинетът започна да преговаря със зърнопроизводителите по повод искането за по-ранно изплащане на субсидиите заради ниските изкупни цени на житото. Изненадващо обаче тези преговори завършиха с уговорка за осигуряване на по-нисък акциз за горивата за селскостопанска техника (за около 84 млн. лв. по думите на агроминистъра Димитър Греков), както и за национални доплащания към европейските субсидии на площ, каквито няма в последната година (32 млн. лв. за 2014 г.). Кабинетът не отстъпи единствено в идеята си за въвеждане на обратно начисление на ДДС в сектора, което ще влезе в сила от януари.

Очаквано още след първите информации за тази среща, редица браншове също поискаха повече пари. Така се стигна до обещание тютюнопроизводителите да получат 100 млн. лв. субсидии, а животновъдите - поне 114 млн. лв. В общи линии само с тези три помощи се изчерпват заложените в бюджет 2014 263 млн. лв. за подпомагане на земеделците. Отделно трябва да се платят субсидии за плодове и зеленчуци (16 млн. лв през миналата година), както и държавни кредити, помощи de minimis и други схеми (около 83 млн. лв. през миналата година). Така по груби изчисления на браншови сдружения, за да изпълни обещанията си досега, правителството ще трябва да намери поне още 100 млн. лв.

Земеделският министър вече на няколко пъти съобщава, че парите ще бъдат заложени, но без да казва откъде ще бъдат взети. Основната част от заложените пари за земеделците трябва да бъдат платени след октомври на следващата година, както и в началото на 2015 г.  

Този порочен модел, разбира се, не е измислен от кабинета "Орешарски", който само го ползва успешно. Финансирането на конкретна дейност от бюджета би трябвало, поне на теория, да е обвързано с постигането на някакви цели. При земеделските субсидии още от 2006 г. се знае какви преки плащания ще получават фермерите до 2016 г., както и в какви рамки могат да бъдат националните доплащания и държавните помощи към тях. Въпреки това нито едно правителство не пожела да направи някаква обща концепция какви ще бъдат средствата от националния бюджет за отделните сектори в средносрочен план, какви цели трябва да се постигнат чрез тях и каква е въобще визията за развитието на който и да било от селскостопанските подотрасли.

Така плащанията в крайна сметка отиват при най-шумните или пък се разпределят по политически причини. Нито правителство, нито стопани могат да планират дългосрочно и адекватно. Това правителство просто се възползва от този модел, за да прехвърли още едни задължения за по-късно или за който дойде после.

Държавните дружества: Харесваме ги, плащаме ги, ще си правим нови

Фотограф: Надежда Чипева

Макaр и да са юридически субекти със собствен пазарен живот, държавните компании винаги са криели рискове за успеха на един държавен бюджет. За това вина има държавата, която подобно на силно загрижен родител така и не ги е научила да се оправят сами и вместо това се втурва да ги спасява, когато изпаднат във финансови неприятности. А това е почти ежедневие.

Българските държавни железници от години са си спечелили славата на черната дупка в транспорта, който винаги е разчитал на държавни дотации, не само за покриването на пътническите пътувания, но и като гарант при тегленето на заеми, които да покриват предишни такива. Едно от първите неща, които направи транспортният министър Данаил Папазов, беше да спре започнатата от предишното управление приватизация на товарното поделение на компанията. "Да речем, че се приватизира дружеството, сумата, която ще получим, няма да бъде повече от 250 млн. лева, а с продажбите на някои атрактивни активи да стигне до 270 млн. лева. Тоест остават едни около 400 млн. лева дълг. И какво постигаме с продажбата", смята задълженията тогава Папазов.

Отдръпването от продажбата ще наложи компанията да се насочи към вътрешните си ресурси, за да погаси огромните си задължения към кредиторите. Лошото е, че вътрешните ресурси на компанията не са продукт, който да генерира приходи, а стари вагони. Наскоро стана ясно, че до средата на декември БДЖ ще трябва да изплати 12 млн. евро към германската банка KfW, финансирала покупката на мотрисите Siemens.

Друго тиктакащо дружество са "Български пощи". От няколко години компанията не може да покрива разходите си за извършване на универсалната пощенска услуга и държавата трябва да я финансира. В бюджета за 2014 г. са заложени 12.5 млн. лв. за тази цел (за работата на пощите през 2012 г.), като според Комисията за регулиране на съобщенията сумата трябва да е с 2 млн. по-голяма. Държавното дружество все още не е получило и пълната си компенсация за 2011 г., като от изчислените 22.7 млн. лв. са изплатени 8.5 млн. лв.

"ВМЗ" - Сопот, е още един от скелетите в гардероба, с които всички правителства предпочитат да се съобразяват. Причината – там работниците имат богат опит с излизането на протести при всяко по-дълго забавяне на заплатите, тоест на всеки няколко месеца. Добрите години на предприятието отдавна са отминали, а единственият плах опит за преструктуриране е съкращаването на част от служителите. В момента там работят малко над 2000 души. По неофициална информация дълговете му са 150 млн. лв.

Компанията работи с огромни загуби и постоянно изпада в положението да не плаща или заплати, или материали. Малко след встъпването си в длъжност новото правителство отпусна 27.5 млн. лв. на завода, от които 20 млн. лв. отидоха за покриване на дългове. С останалите се платиха забавени заплати и една част би трябвало да са отишли за оборотни средства. Колко точно и какво се случва във "ВМЗ" е тайна, с която ще се сблъсква всяко правителство, докато заводът съществува в този си вид.

Но въпреки това никога не е късно да бъде създадена още една държавна компания. Министърът на инвестиционното проектиране гръмко обяви, че ще прави нова държавна мегакомпания, която да участва в международни строителни търгове. Всъщност държавата вече си има една такава, която има натрупан много богат опит и много, много дългове – това е "Монтажи", за която предишното правителство направи четири опита за приватизация, всичките неуспешни. Не е ясно дали тя фигурира в новия план за приватизация през 2014 г., но е сигурно – дълговете ще тежат поне още няколко години на държавата.

Има шанс тези дългове да намалеят, а дружеството да се раздели с голяма част от активите си, което беше посочено като основна цел и на назначеното от новото правителство ръководство. През октомври частни съдебни изпълнители в София и Пловдив продадоха два имота на дружеството заради неплатени задължения към негови служители – така се покриха и част от дълговете към НАП.

Колко точно са общите задължения на "Монтажи" обаче няма информация – макар държавните фирми да са задължени да публикуват отчети, сред дружествата на МРРБ липсва такъв на строителната компания. През юли от информация на частните съдебни изпълнители стана ясно, че задълженията към НАП са за над 1.8 млн. лв. Част от тях вероятно вече са погасени след продажбата на имотите.  Компанията все още има няколко клона в страната и множество имоти, но няма и официална информация колко са служителите й. Дори и при добрите години на строителството – от 2007 до 2009 г., печалбата й е била много малка на фона на оборота. По данни на Агенцията за приватизация тя се е движела около 500 хил. лв., при 20 - 25 млн. лв. оборот.

Здравеопазване: Дефицит и поредната реформа, ама друг път

Фотограф: Мария Съботинова

Здравната каса пренася от тази в бюджета си за следващата година поне около 60 млн. лв. за изплащане на вече извършена медицинска помощ през последното тримесечие на 2013 г. Самият бюджет на здравната каса, в който на теория са заложени около 100 млн. лв. повече, ще бъде с дефицит от поне 200 млн. лв. Сравнението е с реалното касово изпълнение на бюджета за тази година, а изчислението - на Българския лекарски съюз.

Залагане на предизвестен дефицит на НЗОК означава, че бюджетът й вероятно ще бъде актуализиран, а липсата на средства носи напрежение сред лекарското съсловие. Финансиращата институция ще срещне затруднения с изплащането на лечение в болница и на лекарствата. На практика това значи опасност от лекарски стачки, забавяне на разплащанията от болниците към доставчиците (в момента дълговете им са половин милиард), увеличаване на нерегламентираните плащания от пациенти за медицинска помощ, в което влизат всякакви доплащания и корупция.

През следващата година въвеждането на две от мерките в предизборната програма на БСП ще струват също около 60 млн. лв. Първата е насърчаването на около 50 общински болници в труднодостъпни райони, субсидията за които ще бъде от държавния бюджет и ще е с обща стойност около 50 млн. лв. Другата мярка е намаляването на потребителската такса за преглед при лекар и зъболекар на пенсионерите отново на 1 лв. Разликата до 2.90 лв., колкото е потребителската такса, ще се покрива отново от бюджета и ще е на стойност 10 млн. лв. И двете мерки имат проблем.

Субсидирането на общински болници означава, че на непазарен принцип се подпомагат лечебни заведения, които са с по-ниски стандарти на качество и работа, вместо да се подпомогне Бърза помощ и болните от тези райони спешно да бъдат превозвани до по-високо технологична клиника в областния център. Повечето общински болници са нещо като хосписи за продължително лечение, а не клиники за активно лечение. Намаляването на потребителската такса на пенсионерите пък стимулира и бездруго най-посещаващата лекар прослойка от осигурените да го прави още по-често, което ще затруднява останалите пациенти.

Най-скъпо на всички данъкоплатци и осигурени обаче ще бъде поредното отлагане на здравната реформа. В момента с касата работят 400 болници, което изисква все по-голям ресурс (близо 1.5 млрд. лв. през 2013 г.). Освен това няма яснота по какви причини 2 млн. души са без здравни осигуровки, а държавата продължава да внася средно по 20 лв. на човек за осигуровки месечно (сумата е по-малка от процента от минималната работна заплата, която би трябвало да е най-ниската вноска). Тя обаче осигурява 4.5 млн. души, сред които пенсионери и деца. На практика системата се издържа от работещите в частния сектор 1.5 млн. души, които внасят около 1.8 млрд. лв. здравни вноски. Държавата години наред внасяше за осигурени от нея твърда сума от 941 млн. лв., през следващата година тя е съвсем леко увеличена.

Правителството отложи за някоя от следващите години реформата в "Спешна помощ". Засега единственото, което се променя там, е увеличението на заплатите на работещите там с 10% от началото на 2014 г.

Военните: Голямата черна дупка

Фотограф: Надежда Чипева

Отбраната е скъпо удоволствие. Но парите, които Министерството на отбраната трябва да похарчи в следващите години, са толкова огромни, че засенчват доста други държавни разходи. Настоящият екип вероятно ще е принуден да разтегли във времето или да замрази изпълнението на няколко изключително належащи проекта в сферата на сигурността. Някои от тях вече трудно могат да бъдат отлагани. На първо място са хроничните проблеми около бойната ни авиация. В момента страната разчита на самолети МиГ-21 и МиГ-29, придобити още по времето на Варшавския договор, т.е. преди повече от 23 години.

Съвсем скоро обаче може да се окаже, че България няма с какво да защитава въздушния си суверенитет. Проблемът е изключително сериозен, тъй като летателния ресурс на МиГ-21 е бил изчерпан още в края на 2012 г. след неколкократно удължаване, а на МиГ-29 ще изтече в обозримо бъдеще. Според различни разчети, ако България иска да продължи да използва ескадрилата МиГ-29, трябва да задели между 300 и 400 млн. лв. за ремонт и модернизация, както и за адаптирането им към стандартите на НАТО. Не е ясно също така колко време след това ще можем да разчитаме на руските изтребители.

Алтернативният вариант, към който се бяха насочили няколко предишни правителства, беше закупуването на западен тип самолети. Три компании бяха заявили намерение за участие: шведската SAAB, производител на изтребителите Grippen C/D, италианската ALENIA SpA, предлагаща Eurofighter - Tranche 1 втора ръка, и американската Lockheed Martin, която искаше да достави модернизирани F-16 втора ръка от Португалия. Ориентировъчната цена на поръчката беше около 700 млн. лв., които да бъдат плащани в период между 7 и 10 години. Настоящото правителство обаче замрази проекта с аргумента, че не разполага с тези пари, и без много шум насочи усилията си към ремонтирането на МиГ-29. Дори беше лансирана тезата, че уж приземените завинаги МиГ-21 отново ще бъдат вдигнати в небето.

Изтребителите МиГ-29 са косвена причина за още един разход. Оказва се, че навигационното им оборудване ползва едни и същи честоти като комуникационния стандарт GSM-R, предназначен за управление на високоскоростни железници. Военните трябва да освободят тази част от ефира, в противен случай страната ни може да бъде санкционирана от ЕС. За да реши проблема, Министерството на отбраната получи 30 млн. лв., с които да подмени руското навигационно оборудване с натовско такова. Тази сума обаче е само за загрявка: според военния министър Ангел Найденов освобождаването на всички честоти, които армията трябва да предостави за цивилно ползване до 2017 г., ще струва на въоръжените сили 334 млн. лв.

Друг сериозен проблем, за който армията трябва да отдели средства, е ремонтната поддръжка на френските вертолети "Кугър" и "Пантер". Оказва се, че 18-те хеликоптера, закупени за сума от над 400 млн. евро, са придобити без договор за следгаранционно обслужване. Резултатът е, че машините, които на практика са нови, в момента не летят, защото няма кой да извърши техническия им преглед. Ситуацията става още по-сложна заради юридически спор между Министерството на отбраната и компанията производител "Юрокоптър", която претендира за 10 млн. евро неустойки. Българската страна пък предявява контраиск за неизпълнена офсетна програма. Резултатът е, че на търга за сключване на рамков договор за следгаранционно обслужване на вертолетите не се явява нито един кандидат.

Може би най-сериозният разход, който Министерството на отбраната ще бъде принудено да отложи в неясното бъдеще, е развитието на т.нар. Цели за способности 2013. Става дума за ангажиментите ни към колективната отбрана на НАТО. Само за постигането на 8-те най-важни цели България трябва да отдели сума от порядъка на 2,3 млрд. лв. до 2028 г. Прогнозните разходи по тази линия само в рамките на потенциалния мандат на това правителство (до 2017 г.) са от порядъка на 516 млн. лв. Към момента от почти 1 млрд. лв. бюджет парите на военното министерство за инвестиции и модернизация са около 5%, или 50 млн. лв. годишно.

по темата работиха

Десислава Николова, Вера Денизова, Илин Станев, Деница Ватева, Момчил Милев, Калина Горанова, Поли Михайлова, Весела Николаева

Финанси: Бюджет, разтеглив като дъвка

Фотограф: Надежда Чипева

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

72 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today
    • -10
    • +201

    Това е идеята, да натрупат дългове, и който и да управлява след тях пак ще трябва да затяга колана, и тия ще припяват "виждате ли ги колко са лоши сегашните, а ние раздавахме пари".
    По-лошо правителство не сме имали никога, добре, че сме във валутен борд, иначе заплатите вече щяха да са по 10 000 лева, колкото и един хляб.

  • 2
    schiller avatar :-|
    СДС

    До коментар [#1] от "today":
    Няма проблем ба, булгар умее да стиска зъби и да търпи.

  • 3
    economix avatar :-|
    Economix.bg

    "Например кабинетът очаква да събере значителни суми от ДДС при изграждането на "Южен поток", но следващото ще трябва да върне обратно данъчния кредит, когато проектът влезе в експлоатация. "

    Интересно.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    Забравили сте образованието. Само след 5 дена излизат резултатите от ПИЗА-теста на 15-годишните европейчета, направен миналата година. Предишният път положението беше Финландия - 2% скъсани, Холандия - 3%...Унгария - 20% и след нея хоп: България - 49%. Разлика 2,5 пъти между предпосления и последния в класа означава на педагогически език, че последният има специални образователни потребности и следва да бъде пренасочен към помощно училище. Или с други думи, цялата българска образователна система е едно голямо помощно училище, когато се съпостави с редовите училища в другите 26 държави от ЕС. Само където детето се е родило с нормален интелектуален статус и системата зорлем го прави идиотче.

  • 5
    geoimg avatar :-(
    Geoimg

    Шаблона за бюджет винаги е бил, занижени приходи и завишени разходи, заради фонда: "И аз съм човек"!?

  • 6
    gahan avatar :-|
    р

    Мисля, че нещата не са чак толкова песимистични. В иначе добре написания материал трябваше да присъстват и възможностите за развитие и успехи през следващите години, които въпбще не са малко. Не може за всичко да ни е виновна държавата, обществото ни трябва да нагърби по-здраво с инициатива, а не само да се псува по светофарите и площадите. Иначе според мен за бюджета ни през следващите 1-2 години псновен проблем ще бъдат НЕК, НЗОК и пенсионната система, всичко друго не е чак толкова фатално, също и образованието, което бълва студенти, които не знаят какво искат. Няма значение кой е на власт и кой ще подава оставка, ако обществото ни е все така заспало, разделено и лениво.

  • 7
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#4] от "cinik":[quote#4:"cinik"]Само където детето се е родило с нормален интелектуален статус и системата зорлем го прави идиотче. [/quote]
    Нека не забравяме родителите. Техният ангажимент в образованието на детето е поне толкова важен, колкото и на училището. Нашенецът обаче си мисли, че е нужен само за образУването, но не и за образованието.

  • 8
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Правителството ще раздава пари от заеми, а тълпата, разбира се, ще граби, без да си дава сметка, че по-късно всички ще плащат с лихвите.

    В същото време излиза някой си Джонатан Алън и развива оптимистични теории за правилното развитие на Територията (виж текста): http://www.capital.bg/specialni_izdaniia/novi_20/2013/11/29/2191627_optimistichna_teoriia_za_bulgariia_prez_2033_g/

    Фразата "след мен и потоп" явно е българска. А на 99 кьорави българи наистина е достатъчен един едноок водач.

  • 9
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    Брех, значи, ако някой данък се вдигне и той ще откаже хората да инвестират, макар че са видели перспективна ниша. Все пак данъците не бяха ли върху положителния финансов резултат?
    А това с подоходния данък... Кой ще приеме да получава по-ниска дзаплата, за да си получи след една година спестеното без лихви. И какво са 150 милиона лева на фона на 32 милиарда, че толкова се вайкаме. Това си е политика и тя си има цена. Хората с ниски доходи да мрат ли. Изобщо не разбирам аргумент, че управляващите си купуват любовта на социално слабите. По конституция България трябва да е социална държава. Дянков като беше толкова велик, защо не измисли инструмент за социална протекция?

  • 10
    owen avatar :-|
    owen

    всичко това, дето сте го написали добре, но сте забравили може би най-важното - образованието.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK