Такса "Обществен враг"

Държавата се готви да взима 20% от приходите на ВЕИ проектите, които нарочи за неприятели

Управляващите пробват да се скрият зад гърба на "Атака"
Управляващите пробват да се скрият зад гърба на "Атака"    ©  Анелия Николова
Управляващите пробват да се скрият зад гърба на "Атака"
Управляващите пробват да се скрият зад гърба на "Атака"    ©  Анелия Николова

Незаконно, дискриминационно, немотивирано, неочаквано. Всички тези характеристики са верни за подготвяното изземване на 20% от приходите на слънчевите и вятърните централи. Това, което обаче не се казва, е, че тази мярка цели да зачеркне бизнеса на цял един бранш в енергетиката, милиарди инвестиции и желанието да се инвестира в България. "Периодичната "лудост", която обзема българския парламент в залитането по популистки псевдореформи, връща България назад в икономическото й развие", се казва в изявление на българската ветроенергийна асоциация.

Мярката, подготвяна от правителството и изненадващо внесена от "Атака", в сряда беше гласувана от депутатите в бюджетна комисия на второ четене. Мястото, на което претенцията е да са хора, разбиращи от икономика, не се оказа подходящо за изнасяне на оценка на въздействието й в числа, липсваха и мотиви за налагането й, да не говорим за обосновка на размера й. Единствената реплика на зам.-министъра на финансите Людмила Петкова, че "таксата я има почти навсякъде в Европа и дори е по-висока", показа или тотално незнание, или опит за подвеждане на депутатите. Вярно е, че съществува данък върху свръхпечалбите, но те първо трябва да бъдат доказани черно на бяло.

Ефектът от решението със сигурност ще е значим - най-прекият ще е, че държавата зачерква бизнеса на няколкостотин фирми, които през последните години са инвестирали около 4 млрд. евро във вятърни и фотоволтаични паркове, по изчисления на секторните асоциации. Ще последва и удар към местни и чужди банки, финансирали тези проекти, което верижно ще се принесе и върху другите клиенти на финансовите институции, които ще трябва да понесат загубите. Свръхзадлъжнялата НЕК няма да излезе от дупката със събраното. Но бизнес климатът ще бъде влошен трайно. А изчезването на мисълта за опазване на природата май е прекалено отнесено да се споменава. Статуквото на енергийна зависимост от Русия пък ще бъде заковано.

Гръм върху сектора

Пред "Капитал" управител на чуждестранна компания с вятърни паркове в Североизточна България заяви, че рискът за проектите му е сериозен. "Такса достъп на ДКЕВР беше около 10% от тарифата ни и това можеше да се преглътне за известно време. При данък от 20% повечето проекти ще изпаднат в неплатежоспособност. Дори банките да ги придобият, те няма да са печеливши", разясни мениджърът. Друг представител на чужда компания с фотоволтаични проекти с общо 60 мегавата мощност директно заяви пред "Капитал", че централите им ще фалират.

Така прекият резултат, ако таксата бъде окончателно гласувана, ще е фалит на стотици работещи проекти, тъй като почти не съществува бизнес, който да издържи на изземване на 20% от приходите му. Дори някои преференциални тарифи да са били сметнати неточно в миналото, инвеститорите са ги взели за база при решението си за навлизането на пазара, приемайки че държавата държи на правилата и няма да ги променя със задна дата. А и да не забравяме, че бюджетът прибира от всички 10% корпоративен данък. С други думи чрез таксата държавата би национализирала още 20% от бизнеса на слънчевите и вятърните централи и директно заявява, че няма проблем с масови фалити в цял отрасъл.

Освен това секторът вече е с изсмукани ресурси - в продължение на година държавата взимаше между 10% и 40% от приходите на ВЕИ проектите (такса достъп беше отменена като незаконна от съда, но платените от соларните и вятърните паркове 300 млн. лв. още не са върнати). Освен това големите зелени централи се оплакаха, че НЕК не им е плащала за произведената енергия от юни. Става дума за около 150 млн. лв.

Финансовият свят също ще изстрада от таксата. "Може би не масови фалити, но като цяло решението ще бъде доста тежък удар върху ВЕИ бизнеса, банките, които го финансират, и репутацията на държавата", обясни за "Капитал" Асен Асенов, който оглавява отдел "Проектно и структурно финансиране" в "Сосиете Женерал Експресбанк". Отпуснатите заеми за сектора от българските банки са 2.3 млрд. евро, а голяма част от останалото до 4 млрд. евро е кредитиране от международни финансови институции, съобщиха от асоциациите. От Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) не коментираха по същество таксата, но подчертаха, че предсказуемия инвестиционен климат благоприятства дългосрочните решения. Самата ЕБВР е пряк инвеститор във ветропарковете "Суворово" и "Св. Никола" (най-големият в страната - бел.авт.), както и във ВЕЦ "Своге". Оценката на риска е трудна. При първия удар по сектора с въвеждането на такса достъп, банките реагираха, затова очакванията са те отново да потърсят управляващите.

Инвестиции ли

За планираните инвестиции спокойно може да се каже, че остават само на хартия. "Няма нито една нова вятърна централа, изградена през 2013 г. Дори фирми, които имат пълен комплект разрешителни и договори за свързване към мрежата през 2014 и 2015 г. масово се отказват от каквито и да било по-нататъшни инвестиции в сектора. Убийството на инвеститорския интерес към България е вече факт", констатира изпълнителният директор на ветроенергийната асоциация Марияна Янева.

"Кой инвеститор, местен или чуждестранен, ще се ангажира с дългосрочно вложение, като вижда, че държавата използва дискриминационни практики, променя договори със задна дата, не прави никакви обществени обсъждания за ефектите от евентуалните промени и прави каквото си поиска, независимо че решенията й се оборват в съда", пита реторично икономистът Калоян Стайков от Института за пазрна икономика.

Видимо България става непредсказуема дестинация за инвестиции. Така се зачерква и едно от ключовите й предимства - стабилно ниските данъци. Апетитът за бизнес няма как да не изчезне, ако един предприемач срещне инвеститор в зелена енергия, който да разкаже за всички способи за изземване на приходи, приложила държавата.

Другите лоши практики

Предложението на "Атака" има и други пороци. Първо, таксата е дискриминационна – не е приложена абсолютно никаква обосновка и не е обяснено защо трябва да се облага само вятърният и слънчевият ток. Защо няма таксуване на всички енергийни производители, или пък ако по някаква причина трябва да се обложат само ВЕИ, защо отсъстват биомасата и водните централи.

Процедурната хватка, с която таксата беше вкарана, може да се оспори. При тази такса отсъства каквато и да е услуга, т.е. това е данък. Начинът, по който действат от "Атака", е в нарушение на правилника на парламента, защото липсват мотиви и не е направена оценка за въздействието от внесените предложения. Скритият замисъл да се рефинансира НЕК заради нарасналите си дългове към банки кредиторки и производители на енергия няма как да бъде публично деклариран, защото е вид държавна помощ. Единственото, което излезе като коментар в сряда от финансовия министър Петър Чобанов, беше, че събраните средства могат да се ползват като бюджетен буфер. С тази логика обаче всеки сектор може да бъде употребен за подкрепа на финансовата стабилност.

Таксата влиза в разрез с добрите бизнес практики и последните насоки на Европейската комисия за енергийния пазар. Брюксел препоръча на държавите членки да намалят субсидиите за зелени централи и да ги обвържат с пазара, но това да се отнася само за нови проекти. Управляващите продължават да не мислят в посока намиране на по-пазарно решение. Например дори зелените централи да искат да продават енергията си на пазара, в момента в България това е невъзможно, тъй като няма действаща електроенергийна борса и не е приключило изпълнението на Третия енергиен пакет за либерализация. Друга възможност е участието на ВЕИ в балансирането на разпределителните и преносната мрежи, т.е. те да плащат за непостоянната си работа и по-този начин да не натоварват енергийната система. Въвеждането на този модел засега се препъва в бюрокрация в ДКЕВР и електроразпределителните фирми. Ако тези две мерки бяха предприети, подкрепата за ВЕИ щеше вече да е спаднала, макар и малко.

Въпросът с таксата наистина е кой ще поеме отговорността, ако България излъчи сигнал към инвеститорите във всички сектори, че бизнесът им изненадващо може да бъде обложен извънредно. По същата логика могат да бъдат обложени земеделците, които получават субсидии, или фирмите, които ползват грантове от европейските фондове. След бързата подкрепа на таксата от депутати от БСП и ДПС при гласуването в сряда (а в петък и от енергийния министър Драгомир Стойнев), от редиците на социалистическата партия все пак се чуха гласове против решението, така че до окончателния вот следващата седмица разумът може и да надделее, за да се избегне скандал като при мораториума върху земята.

 

Да им вземем 170 млн. лв.

Предвижда се таксата от 20% приходите да не може да се възстановява, за да се избегне случилото се, след като съдът отмени решението на енергийния регулатор – сега НЕК и разпределителните дружества дължат общо около 300 млн. лв. от събраните средства от екоцентралите. Това изискване най-вероятно ще се окаже и противоконституционо (няма как ако съдът прецени, че нещо е отнето незаконно, то после да не се възстановява) и показва нивото на мислене на депутатите. По груби сметки на фотоволтаичната и ветроенергийната асоциация таксата може да събере годишно около 170 -180 млн. лв. (при средна цена за вятърния ток от 170-180 лв. на мегаватчас и 480-500 лв. на мегаватчас при фотоволтаиците по данни за производството от 2012 г.). За сравнение сегашната тарифа, по която "Топлофикация - София" продава ток от когенерация е 300 лв. на мегаватчас. С поправките от "Атака" искат още ДКЕВР да слага годишни ограничения на времето, в което една централа може да работи и да получава преференциални цени. Отвъд неясен засега времеви лимит, производителите ще трябва да продават по базови цени, които са по-ниски от преференциалните.