С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
37 30 ное 2013, 9:24, 19620 прочитания

Стената на плача

Преграда тип "концлагер" по южната ни граница е на път да отклони бежанския поток към Странджа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Не бягат от добро, бягат от зор. Като кучета ги трепят там. На един майка му я заклали пред погледа му", разказва с насълзени очи 97-годишният Вангел Жеков. Старецът е един от последните 30-ина обитатели на село Голям Дервент, разположено на около 3 километра от пирамида 246 на българско-турската граница. Почти запустялото селище се е превърнало в една от основните "разпределителни гари" на бегълците от гражданската война в Сирия.

"Хората са добри, не правят никаква беля", добавя баба Ангелина, съпруга на Вангел. "Идват в центъра, викат "полис, полис" и мирно чакат граничарите да ги вземат", продължава възрастната жена. Жителите на Голям Дервент признават, че се сблъсквали и с нелегални емигранти, които нямат нищо общо с конфликта в Сирия. "Преди няколко дни дойдоха бегълци от Мали – черни като катран", разказва съдържателят на селското кафене, който е пенсиониран военен. "Викат ми: "Такси, София!" Аз обаче се обадих в "Гранична полиция" и им казах: Пратете ми едно такси за четирима. След малко дойдоха да си ги приберат."


Къде

До три месеца обаче Голям Дервент вероятно отново ще се върне в безвремието отпреди началото на сирийската криза. Причината – граничната зона около селото ще бъде част от 33-километровия участък, който ще бъде преграден с ново защитно съоръжение, изградено от армейска спираловидна бодлива тел тип "Бруно". Съществената разлика в сравнение със съществуващия в момента кльон е не само в мащаба и здравината, но и че допълнителната ограда ще се намира на самата граница между България и Турция. Въпреки че официално заявената цел е "бежанците да бъдат насочвани към гранично-пропускателните пунктове", идеята очевидно е друга – бегълците да бъдат локализирани и спирани още преди да напуснат територията на южната ни съседка. Защото в момента, когато те стъпят на българска земя и поискат политическо убежище, страната ни е задължена да разгледа молбата им. Междувременно трябва да ги подслони в някой от бежанските лагери и да се грижи за тях, докато процедурата тече. Последното може да се проточи неопределено дълго във времето. Специфичното при стария граничен кльон е, че се намира на около 1 километър навътре в българската територия. Така че дори бегълците да не успеят да го прекосят, те няма как да бъдат върнати обратно в Турция.

Новата телена стена от своя страна би трябвало да реши този проблем на правоохранителните органи. Тя има вид на заграждение за концлагер и трябва да обхване участъка между ГКПП Лесово и село Крайново. Това е само малка част от над 270-километровата граница на България с Турция. Според разчетите на "Гранична полиция" и военните обаче точно тази зона е най-сложна за охрана поради особеностите на терена – горист и с разчупен релеф. "Тук районите са най-труднодостъпни за "Гранична полиция" – виждате какви са наклоните. Има и още по-големи. Тук е бил и най-големият първоначален поток от бегълци", разказва полк. Иван Сяров – ръководител на екипа от "Сухопътни войски", който възстановява пътната инфраструктура край полосата и впоследствие ще изгражда оградата.



Изграждането на оградата неминуемо ще пренасочи бегълците към други райони на границата – най-вероятно по посока Странджа. Първите индикации за това вече са факт: преди броени дни полицейски патрули спасиха бегълци, опитващи се да преплуват на река Резовска. "Въпросът с изместването на потока обаче трябва да бъде отправен към "Гранична полиция". Да, неминуемо ще има нещо такова, затова най-вероятно ще имаме и мобилни съоръжения", коментира полк. Сяров. Или казано по-просто, оградата ще бъде направена така, че при нужда бързо да може да бъде предислоцирана в друг проблемен участък. Пренасочването на имиграционния поток към Странджа обаче крие много сериозни рискове за живота и здравето на бежанците, тъй като става дума за планински район. Въпреки че е ниска, Странджа е с еднотипен релеф и вероятността от загубване е много по-голяма. А през зимата подобно нещо може да има фатални последици за нелегално пресичащите границата.

Вътрешният министър Цветлин Йовчев също е убеден, че подборът на района за поставяне на новата ограда е стратегически. "Участъкът между Лесово и Крайново е избран на базата на обективни критерии. В този район интегрираната система за видеонаблюдение не може достатъчно рано да извести, че се придвижват групи. Разбира се, временното преградно съоръжение ще насочи потока към други участъци, които са по-лесни за охрана", убеден е ръководителят на МВР. В четвъртък той и министърът на отбраната Ангел Найденов дойдоха в Голям Дервент, за да инспектират резултатите от първия етап на проекта – прочистване, разширяване и отводняване на 107 километра черни пътища в района на бъдещата стена от бодлива тел. Резултатът е, че в момента джиповете на "Гранична полиция" могат да се придвижват и реагират много по-бързо и по-свободно в участъка на граничната бразда. "В резултат на мерките ни очаквам, че миграционният натиск може да бъде пренасочен и към други страни", обобщава Цветлин Йовчев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина 1 Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 1922 прочитания

Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи 3 Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи

В предизборната битка стандартният договор на "Булгаргаз" се оказа рекетьорски за столичното парно

21 окт 2019, 2019 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Фотогалерия: Избрано от седмицата

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10