Стената на плача
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стената на плача

Всяка секция от оградата е с височина 3 и широчина 5 метра. Изградена е от четири отделни слоя, три от които са направени от поцинкована режеща тел тип "Бруно". Материалът издържа минимум 25 години при всякакви атмосферни условия.

Стената на плача

Преграда тип "концлагер" по южната ни граница е на път да отклони бежанския поток към Странджа

Момчил Милев
20351 прочитания

Всяка секция от оградата е с височина 3 и широчина 5 метра. Изградена е от четири отделни слоя, три от които са направени от поцинкована режеща тел тип "Бруно". Материалът издържа минимум 25 години при всякакви атмосферни условия.

© Велко Ангелов


"Не бягат от добро, бягат от зор. Като кучета ги трепят там. На един майка му я заклали пред погледа му", разказва с насълзени очи 97-годишният Вангел Жеков. Старецът е един от последните 30-ина обитатели на село Голям Дервент, разположено на около 3 километра от пирамида 246 на българско-турската граница. Почти запустялото селище се е превърнало в една от основните "разпределителни гари" на бегълците от гражданската война в Сирия.

"Хората са добри, не правят никаква беля", добавя баба Ангелина, съпруга на Вангел. "Идват в центъра, викат "полис, полис" и мирно чакат граничарите да ги вземат", продължава възрастната жена. Жителите на Голям Дервент признават, че се сблъсквали и с нелегални емигранти, които нямат нищо общо с конфликта в Сирия. "Преди няколко дни дойдоха бегълци от Мали – черни като катран", разказва съдържателят на селското кафене, който е пенсиониран военен. "Викат ми: "Такси, София!" Аз обаче се обадих в "Гранична полиция" и им казах: Пратете ми едно такси за четирима. След малко дойдоха да си ги приберат."

Къде

До три месеца обаче Голям Дервент вероятно отново ще се върне в безвремието отпреди началото на сирийската криза. Причината – граничната зона около селото ще бъде част от 33-километровия участък, който ще бъде преграден с ново защитно съоръжение, изградено от армейска спираловидна бодлива тел тип "Бруно". Съществената разлика в сравнение със съществуващия в момента кльон е не само в мащаба и здравината, но и че допълнителната ограда ще се намира на самата граница между България и Турция. Въпреки че официално заявената цел е "бежанците да бъдат насочвани към гранично-пропускателните пунктове", идеята очевидно е друга – бегълците да бъдат локализирани и спирани още преди да напуснат територията на южната ни съседка. Защото в момента, когато те стъпят на българска земя и поискат политическо убежище, страната ни е задължена да разгледа молбата им. Междувременно трябва да ги подслони в някой от бежанските лагери и да се грижи за тях, докато процедурата тече. Последното може да се проточи неопределено дълго във времето. Специфичното при стария граничен кльон е, че се намира на около 1 километър навътре в българската територия. Така че дори бегълците да не успеят да го прекосят, те няма как да бъдат върнати обратно в Турция.

Новата телена стена от своя страна би трябвало да реши този проблем на правоохранителните органи. Тя има вид на заграждение за концлагер и трябва да обхване участъка между ГКПП Лесово и село Крайново. Това е само малка част от над 270-километровата граница на България с Турция. Според разчетите на "Гранична полиция" и военните обаче точно тази зона е най-сложна за охрана поради особеностите на терена – горист и с разчупен релеф. "Тук районите са най-труднодостъпни за "Гранична полиция" – виждате какви са наклоните. Има и още по-големи. Тук е бил и най-големият първоначален поток от бегълци", разказва полк. Иван Сяров – ръководител на екипа от "Сухопътни войски", който възстановява пътната инфраструктура край полосата и впоследствие ще изгражда оградата.

Изграждането на оградата неминуемо ще пренасочи бегълците към други райони на границата – най-вероятно по посока Странджа. Първите индикации за това вече са факт: преди броени дни полицейски патрули спасиха бегълци, опитващи се да преплуват на река Резовска. "Въпросът с изместването на потока обаче трябва да бъде отправен към "Гранична полиция". Да, неминуемо ще има нещо такова, затова най-вероятно ще имаме и мобилни съоръжения", коментира полк. Сяров. Или казано по-просто, оградата ще бъде направена така, че при нужда бързо да може да бъде предислоцирана в друг проблемен участък. Пренасочването на имиграционния поток към Странджа обаче крие много сериозни рискове за живота и здравето на бежанците, тъй като става дума за планински район. Въпреки че е ниска, Странджа е с еднотипен релеф и вероятността от загубване е много по-голяма. А през зимата подобно нещо може да има фатални последици за нелегално пресичащите границата.

Вътрешният министър Цветлин Йовчев също е убеден, че подборът на района за поставяне на новата ограда е стратегически. "Участъкът между Лесово и Крайново е избран на базата на обективни критерии. В този район интегрираната система за видеонаблюдение не може достатъчно рано да извести, че се придвижват групи. Разбира се, временното преградно съоръжение ще насочи потока към други участъци, които са по-лесни за охрана", убеден е ръководителят на МВР. В четвъртък той и министърът на отбраната Ангел Найденов дойдоха в Голям Дервент, за да инспектират резултатите от първия етап на проекта – прочистване, разширяване и отводняване на 107 километра черни пътища в района на бъдещата стена от бодлива тел. Резултатът е, че в момента джиповете на "Гранична полиция" могат да се придвижват и реагират много по-бързо и по-свободно в участъка на граничната бразда. "В резултат на мерките ни очаквам, че миграционният натиск може да бъде пренасочен и към други страни", обобщава Цветлин Йовчев.

Кога

Очаква се, че поставянето на телените заграждения ще отнеме между 2 и 3 месеца в зависимост от хода на обществената поръчка и метеорологичните условия. С проекта отново ще се занимава Министерството на отбраната. Изборът на доставчик на материалите за защитното съоръжение ще започне на 4 декември, като ще следва съкратена процедура по ЗОП. Тя позволява преговори с предварително поканени за участие фирми. Според министър Ангел Найденов, ако се прибегне до стандартната процедура по ЗОП, това би могло да отложи поставянето на загражденията с около половин година. При сегашния вариант строежът вероятно ще може да започне в началото или средата на януари.

"Самото поставяне на загражденията ще отнеме 30 - 40 дни, ако метеорологичните условия го позволяват", смята Найденов. На практика това означава, че инженерните части на армията ще трябва да поставят по близо километър телени прегради на ден. Именно климатичните условия обаче могат да изиграят лоша шега на военните строители. Войници, служили в знаменитото пехотно поделение в Звездец, си спомнят с ужас за суровия януари в района на Странджа, когато чупели кирките си, докато се опитвали да копаят вледенената земя, а бетонът в основите на изнесения им команден пункт с дни отказвал да изсъхне. Така че преди да започнат работа по проекта, инженерните части на българската армия вероятно ще трябва да направят и заклинание за мека зима.

Прогнозната цена на новия "кльон" е 5.1 млн. лв. с опция за нарастване до максимум 6 млн. лв. Ако трябва да сме прецизни обаче, терминът кльон в случая не е съвсем точен. Новите прегради всъщност са много по-страховити и представляват нещо повече от метална ограда с бодлива тел отгоре. Всяка секция е с височина 3 метра, ширина 5 метра и е изградена от четири отделни слоя, три от които са направени от спираловидна поцинкована режеща тел тип "Бруно". Ще бъде закрепена към земята с метални колове с бетонни основи. "Нейната издръжливост на атмосферни условия е над 25 години", споделя полк. Иван Сяров. "Подобни съоръжения се използват за защита на базите ни в Косово и в Афганистан", уточнява той. И в отговор на въпрос дали бежанците могат да прережат телените огради допълва: "Само специално подготвени хора могат да ги преодолеят."

И някои дипломатически последствия

Изграждането на телените заграждения вероятно ще има негативни дипломатически последствия за отношенията ни със съседна Турция. Истината е, че идеята за поставяне на подобни съоръжения датира от няколко години. През 2011 г. например инициативата беше лансирана по повод избухването на епидемии от шап в южната ни съседка. Тогава намерението беше да се постави 143 километра ограда, която да спира движението на домашни и диви животни.

Проектът обаче провокира сериозно недоволство в Турция. Там той е сравняван с изграждането на "нова Берлинска стена по границата на ЕС" и "стена между исляма и християнството". В крайна сметка българската страна изостави проекта за противошапна преграда, след като изчисли, че тя би струвала 28 млн. лв. Сегашната ограда обаче има много по-голям шанс да стане факт (а и вътрешнополитическа подкрепа) въпреки все по-настоятелните намеци от страна на Брюксел, че България не трябва да отказва подслон на бежанци. Защото, за разлика от баба Ангелина от Голям Дервент, която с мизерната си пенсия купува хляб и бисквити за премръзналите сирийски деца, все повече "патриоти" от вътрешността на страната наричат бегълците от ужаса на войната с презрителното "пришълци" и изпращат срещу тях "граждански патрули"...

Още по темата:

Телесна ограда. Защо разполагането на полицаи по границата се оказа най-секретната операция на МВР

"Не бягат от добро, бягат от зор. Като кучета ги трепят там. На един майка му я заклали пред погледа му", разказва с насълзени очи 97-годишният Вангел Жеков. Старецът е един от последните 30-ина обитатели на село Голям Дервент, разположено на около 3 километра от пирамида 246 на българско-турската граница. Почти запустялото селище се е превърнало в една от основните "разпределителни гари" на бегълците от гражданската война в Сирия.

"Хората са добри, не правят никаква беля", добавя баба Ангелина, съпруга на Вангел. "Идват в центъра, викат "полис, полис" и мирно чакат граничарите да ги вземат", продължава възрастната жена. Жителите на Голям Дервент признават, че се сблъсквали и с нелегални емигранти, които нямат нищо общо с конфликта в Сирия. "Преди няколко дни дойдоха бегълци от Мали – черни като катран", разказва съдържателят на селското кафене, който е пенсиониран военен. "Викат ми: "Такси, София!" Аз обаче се обадих в "Гранична полиция" и им казах: Пратете ми едно такси за четирима. След малко дойдоха да си ги приберат."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "Новите прегради всъщност са много по-страховити и представляват нещо повече от метална ограда с бодлива тел отгоре."

    Ако е вярно описанието към сн 15 http://www.capital.bg/multimedia/fotogalerii/2013/11/29/2193047_fotogaleriia_ograda_na_turskata_granica/

    то оградата не може да бъде наречена "страховита". За сравнение гръцката ограда:

    http://www.grreporter.info/I_komar_ne_mozhe_da_prehvrkne_prez_pregradata_na_grcko-turskata_granica/12961

  • 2
    1951 avatar :-|
    1951

    Четох, четох и не разбрах.

    Какво точно е "разплаканото" на оградата? Оградата е нещо хубаво и нещо закъсняло.

    Нито ме интересува "журналистите" в "Икономедия" от какво "плачат" за оградата, нито ме интересува за Турция какво ще оплаква.

  • 3
    bushido avatar :-|
    bushido

    До коментар [#2] от "1951":

    Ми като не те интересува, "сЕди дОма, чЕти ШОК" ;)

  • 4
    1951 avatar :-|
    1951

    До коментар [#3] от "bushido":

    Ъпсурд съм ги гледал и слушал по клубчета още през 1997 г., така, че у лево, матросовец!

  • 5
    bushido avatar :-|
    bushido

    До коментар [#4] от "1951":

    Ако съдим по ника ти, трябва да си слушал и Златния Орфей ;)

  • 6
    1951 avatar :-|
    1951

    До коментар [#5] от "bushido":

    Ако гледаш ника си трябва да си направиш едно сепуко, бидейки пълен провал, както в "самурайстването" ти, така и в опитите да се правиш на остроумен.

  • 7
    zumz avatar :-|
    zumz

    Ето за такива проекти не бива да се жалят пари, бодлива тел и ток - 600 волта. По цялата южна граница. Тошо беше изградил системата отлично, трябваше само да се поддържа.

  • 8
    Clint_Eastwood avatar :-|
    Clint_Eastwood

    [quote#7:"zumz"]Тошо беше изградил системата отлично, трябваше само да се поддържа.[/quote]

    Прав си, само трябваше да я обърнат на другата страна, към Турция, вместо да държи българите в лагера, наречен НРБ.

  • 9
    1951 avatar :-|
    1951

    До коментар [#7] от "zumz":

    Т.нар. "кльон" не беше проектиран да спира физически преминаването на границата. Той беше в дълбочина построен и имаше примитивна електронна система, която показваше къде някой прескача оградата. Когато се получаваше такъв сигнал пускаха граничарите да правят арест.

    Сегашната ограда е на самата граница и цели физическото спиране на нелегалните.

  • 10
    dagama avatar :-|
    da_gama

    До коментар [#9] от "1951":

    Една забележка: Граничарите не ги "пускаха"! :) Те служеха и постоянно се намираха в районите за охрана. А Гранични войски бяха специализирани в охраната на границата. Не като сегашното жалко формирование ,пълно с дебелички батета , които нямат бензин да отидат от тук - до там! Външна граница на Шенген?! Някъде по-горе имаше илюстрация на сегашната гръцка граница! Това е ограда!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK