Младите хора не вярват на медиите

Младите хора нямат високо доверие на медиите, показва проучване на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) за медийната среда в България през погледа на младежите (виж карето). Само 15.5% от участвалите в изследването смятат, че медиите представят новините обективно и безпристрастно, докато за повечето от тях това е по-скоро епизодично явление.

Проучването обхваща хора на възраст 15-30 г. При разделянето им на възрастови групи  (15-19, 20-24 и 24-30 годишни) в рамките на този относително широк диапазон става ясно, че по-младите сред младите са и по-доверчиви към медийното съдържание, а с напредването на възрастта им тяхната критичност се засилва.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Интернет срещу печатните медии

Не е изненада, че интернет е сред основните канали за информация. Общо 65% от запитаните използват интернет през телефоните си всеки ден, а 80% - през друго устройство. Те предпочитат да четат вестници не на хартия, а в интернет – 72% към 17%. Само 54% от тях гледат телевизия всеки ден, а 33% слушат радио.

Интернет медиите и социалните мрежи са и каналът, на който младите имат най-голямо доверие. В същото време обаче "най-младите" сред младите са по-недоверчиви към интернет източниците в сравнение с по-възрастните.



Анкетата показва, че печатните медии са тези, които възприемани най-често за неточни, а информацията в тях за несигурна. Сред 20-24 годишните 19% смятат, че печатните медии са изцяло несигурни, а в следващата група процентът се покачва до 27%. С малко повече доверие се ползва телевизията – младежите до 20 г. по-рядко дават отрицателни оценки на този канал, но критично настроените се увеличават до 21% в групата до 30 г. Любопитно е, че радиото, въпреки че не се използва от младежите толкова често, колкото новите медии, е традиционната медия, която получава най-голямо доверие на младежите, особено в групата на 20-24 годишните.

Важна част от проучването е и че младите не разпознават много добре езика на омразата и пропагандата в медиите. В същото време те имат и усещането, че медиите структурират информацията си по пропаганден начин.

Образът на младите

Друг акцент от изследването на АЕЖ е, че образът на младите хора в медиите не е особено положителен. Обикновено те са представени груби, необразовани, агресивни, незаинтересовани и неактивни. В същото време обаче понякога техният образ е на иновативни и идейни хора.

Може би поради това възприятие често за младите хора се приема, че в медиите търсят основно информация за забавление - според 65% от представителите на медиите. Проучването обаче показва, че това определено не е така и те предпочитат да четат информация на тема политика, бизнес, документалистика, образование или кариерно развитие. Младите искат да виждат и повече теми, които да са насочени само към младежите и младежките политики. Често медиите не проявяват интерес към младежките инициативи, отчита изследването. В известен смисъл младите могат да бъдат приети и за "уязвима група", коментира журналистът от БНР Ирина Недева при представянето на данните, което беше съпроводено и с дискусия с млади хора с интерес към медиите.

Младите и медиите

Един от начините, за да може младите да стигнат до медиите и да ги накарат да им обърнат по-голямо внимение е, ако самите те "влязат" в тях, за да започнат работа или стаж, беше един от изводите на дискусията. Те могат да засилят говоренето за младите и чрез своите лични блогове или през социалните медии. Вариант е и ако самите те - като предприемачи или просто като инициативини хора с гражданска позиция - развият собствени младежки платформи за информация, анализи и коментари.

Участниците се обединиха и около идеята, че за да може да се обърне по-голямо внимание на младите хора, техните проблеми и инициативи, самите те трябва да бъдат по-активни и атрактивни, за да могат да провокират вниманието на медиите. В същото време медиите трябва да доразвият политиките си по отношение на младите и да подадат ръка на новото поколение, което участва в създаването на новините или иска да бъде част от медийното им отразяване.

Проучването на Асоциацията на европейските журналисти-България ("Медиите в света на младите – какви са проблемите и възможностите в медийната среда през очитае на младите хора в България") е проведено през август. T.е. след като от антиправителствените протести вече са минали над 160 дни и в същото време - преди началото на студентските протести и по-активното взаимодействие на студентите и младите хора с медиите. Анкетата е проведена сред 1200 младежи, 32 младежки организации и 54 медии. Изследването на организацията се провежда и в още 10 държави от региона, но за сега са обработени данните само за България, така че не могат да се направят сравнения.