PISA 2012: България е в дъното на класацията по математика (допълнена)
Близо 44% от учениците се справят единствено с елементарни изчисления и не могат да приложат теоретичните знания на практика


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
България е на 47 място по математика от общо 65 държави, участвали в международното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и изостава с над една година в обучението спрямо средното за ОИСР ниво. Резултатите се повишават в сравнение с 2009 г., но делът на учениците под критичния праг на постиженията остава тревожно висок - близо 44%. Те се справят единствено с елементарни изчисления и не могат да приложат теоретичните знания на практика. Средно статистическият деветокласник в България се справя с количествени задачи с изчисления, които не изискват аналитично мислене. Затруднява се с работата с графики и връзката между математическата теория и реални казуси.
Резултатите от PISA бяха обявени днес, а самият тест е проведен през 2012 г. сред 15-годишните ученици. PISA изследва нивото по четивна грамотност, математика и природни науки като тази година акцентът е върху математиката. Изследването е изключително важно, защото проверява не толкова теоретичните знания, колкото уменията за прилагането им на практика. Целта му е да анализира доколко учениците на 15-16 години (т.е. тези, които завършват задължителното си образование) са готови да се справят в живота.
Леко нагоре, но все още ниско
Българските ученици са постигнали среден резултат от 439 точки по математика при средно за страните от ОИСР 494. Първите места заемат само азиатски държави - Китай, Сингапур, Корея, Япония. След тях сред европейските най-добре са се представили Лихтенщайн, Швейцария, Холандия и Естония. На последните места са се класирали учениците от Катар, Индонезия и Перу. Преди България се подреждат още Русия, Хърватия, Унгария, Гърция, Сърбия, Румъния и Кипър.
В сравнение с предишното издание през 2009 г. резултатът по математика на българските ученици се е вдигнал с 11 точки. За първа година с малко се повишава средният резултат в сравнение с 2000 г. (тогава беше 430 точки).
"Връзката между абстрактното математическо знание и неговото реално приложение се губи", коментира при представянето на резултатите Светла Петрова, национален координатор на PISA за България. Тя обясни, че PISA изследва какво на практика учениците могат да правят с придобитите знания и умения и тестът по математика включва конкретни реални казуси. Голяма част от учениците се затрудняват именно в приложението на математическите знания, както и в разчитането на графики и логическото мислене.
Нивото на българските ученици по четивна грамотност също малко се е повишило в сравнение с 2009 г. (виж графиката). Тогава средният резултат е 429 т., а сега - 436 т. Подобно е положението и по природни науки - през 2009 г. точките са 439, сега - 446. Докладът на ОИСР отбелязва, че България увеличава дела на най-добре справилите се по четене от 2006 г. насам. През последните години обаче в България се задълбочават разликите между момчета и момичета в четивната грамотност, в полза на момичетата.
Най-голямо подобрение в резултатите по математика отбелязват учениците от Бразилия, Италия, Мексико, Полша, Португалия, Турция и Тунис. Израел, Катар и Румъния през последните години също увеличават дела на отлично справилите се с теста ученици. В над половината от държавите момчетата имат по-добър резултат по математика в сравнение с момичетата. В България обаче момичетата изпреварват с малко момчетата по математика.
Азиатските държави - Китай, Сингапур и Япония са на първите места и по четивна грамотност и природни науки.
Социално-икономическите фактори влияят силно на учениците
PISA потвърждава и тревожния извод, че резултатите на българските ученици в училище силно се влияят от семейната среда и икономическия им статус. Колкото по-висок е образователният и професионалният статус на родителите, толкова по-високи са резултатите на учениците по математика, четивна грамотност и природни науки. Разликата между учениците от висок и нисък социално-икономически статус е 117 точки (това се равнява на близо 3 години обучение).
Голяма остава дупката и между профилираните и професионалните гимназии (виж графиката). Както на матурите, и на теста PISA учениците от профилираните (в тях влизат езиковите и математическите например) са се представили много по-добре отколкото тези от професионалните (бившите техникуми) и непрофилираните. "Това е система, която силно диференцира, дори дискриминира учениците", коментира Светла Петрова.
На въпрос какви мерки предвижда Министерството на образованието и науката срещу тези негативни тенденции, зам.-министърът Атанаска Тенева посочи на пресконференцията целодневната организация на учебния процес, квалификацията на учителите и планираните промени в учебните програми. По думите й те поставят акцент върху резултатите, които всеки ученик трябва да постигне. Обсъжда се и ново разпределение на часовете по различните предмети, но засега се превижда единствено учвеличаване на часовете по профил в 11 и 12 клас. Сред добрите намерения на министерството са и програми за развитието на педагогическите кадри и за справяне с проблема с грамотността. Според Тенева допълнителните средства от бюджет 2014 за транспорт за ученици и учители ще помогнат за равния достъп до по-добро образование.
"Въпросът е в това какво се учи и какво се прави в клас", обобщи Светла Петрова. Според нея много по-важно от броя часове по предметите е какво съдържание се преподава, по какви методи, доколко активни са учениците, прави ли се връзка с реалността и обръща ли се индивидуално внимание на учениците с непривилигерован статус.
Средно за ОИСР | 494 |
1. Шанхай-Китай | 613 |
2. Сингапур | 573 |
3. Хонг Конг-Китай | 561 |
4. Китайски Тайпе (Тайван) | 560 |
5. Корея | 554 |
6. Макао-Китай | 538 |
7. Япония | 536 |
8. Лихтенщайн | 535 |
9. Швейцария | 531 |
10. Холандия | 523 |
11. Естония | 521 |
12. Финдандия | 519 |
13. Канада | 518 |
14. Полша | 518 |
15. Белгия | 515 |
16. Германия | 514 |
17. Виетнам | 511 |
18. Австрия | 506 |
19. Австралия | 504 |
20. Ирландия | 501 |
... | |
45. Румъния | 445 |
... | |
47. България | 439 |
... | |
65. Перу | 368 |

163 коментара
Нормално, отдавна тенденцията е да се скапе максимално образованието, защото необразован народ лесно се манипулира.
Нямам думи...само до преди 15-20 бяхме световна сила в математическите науки
Българското образование не е мръднало от епохата на късния социализъм. На хоризонта не се вижда никакво подобрение. Но на т.нар политически елит това не му прави впечатление.
До коментар [#2] от "hinhril":
То ние и сега имаме световни шампиони на математически състезания. Въпросът е, че масовото ниво е ниско, учениците отказват да се занимават със задачи, които ще им послужат само, за да могат да решат други задачи, които не се знае защо ще им трябват. Няма и как да видят смисъла, защото често той отсъства. Математиката не е просто сметки на ум, важното е мисленето, но това не е приоритет в учебната програма.
А беше време,когато образованието беше една от фундаменталните ценности на българина.
След Освобождението едно от първите неща,които са направили българите е било да строят училища и да се образоват.
Никой политик не иска да инвестира в образование, защото резултат се вижда след 10-15 години - когато мандата му отдавна е свършил.
Много тъжна новина...Дано тази тенденция скоро се промени, защото ако сме на дъното в образованието, тогава ще сме на дъното и във всички останали сектори.
Преди да почнем да обвиняваме образованието, децата или международното положение, не е зле да се разбере на какъв език е било проведено състезанието, какви задачи са били дадени, кой е съставял задачите, как са оценявани отговорите и т.н.
Както казват - дяволът е в детайлите.
За какво е математика на електората? За да изчисли, че "правителството" има 19% подкрепа ли?
До коментар [#5] от "Cherry_24 години "укопация" на държавата":
[quote#5:"Cherry_24 години "укопация" на държавата"]А беше време,когато образованието беше една от фундаменталните ценности на българина.
След Освобождението едно от първите неща,които са направили българите е било да строят училища и да се образоват.[/quote]
Да, определено ! Мен това ме зарежда с оптимизъм, защото както се казва: "Където е текло - пак ще тече." :) Разбира се, трябва да се отделят време и усилия от всички.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.