Парите по "Околна среда": пълна проверка или процент за загубване

- Неравнопоставено третиране на кандидатите (в един ревизиран случай е имало кандидат, който е трябвало да отпадне, ако са били приложени правилата за останалите).

Съгласно заключенията на комисията управляващият орган не е установил тези нарушения, което води до заключението за "значителни недостатъци в управлението и контрола на програмата". В същото време комисията счита, че работата на звено "Одит на средствата от ЕС" (ОСЕС) към Министерството на финансите е "добра", въпреки че ОСЕС е прегледал същите четири проекта и не е уловил всички нарушения, а за установените не е наложил достатъчна санкция.

"Капитал" се свърза с говорителя на дирекция "Регионална политика" в ЕК Ширийн Уилър, за да пита за това противоречие, но тя отказа да коментира конфиденциална кореспонденция със страна членка. Единственото, което изтъкна Уилър, е че писмото не е израз на недоверие към системите за контрол, а посочване на дефицити, които да се поправят. "Нека поставим това в перспектива - има 140 прекъсвания на плащанията към страни-членки от януари досега. Това, което казваме, е че системите могат да се подобрят".

ОСЕС принципно не коментират за медии, а от МОСВ не отговориха на въпросите, изпратени от "Капитал".

Два лоши варианта

Исканите действия от българските власти са две. Първото е управляващият орган на "Околна среда" да засили контролните си системи и да подобри указанията, давани на бенефициентите, за да не се допускат отново подобни грешки.

По-тежкото искане обаче е второто. От ОП "Околна среда" се очаква да провери наново или цялата програма за всички обществени поръчки по нея, или представителна извадка от всички разходи, изпратени за плащане на комисията между 2010 г. и 2013 г. В първия случай ще има корекции само за установените грешки по конкретни проекти. Това обаче значи да се проверят наново над 450 проекта, всеки с по 7-8 поръчки - гигантска по обем работа, която не може физически да бъде извършена за следващите шест месеца.

Ето защо ОПОС може да реши да прибегне до втория вариант, който обаче ще значи т.нар. плоска корекция за цялата програма. Това значи, че Брюксел и София ще се договарят за конкретен процент, с който ще бъдат орязани средствата за цялата програма - например 10%. Този процент ще зависи от грешките, открити при представителната извадка. Така постъпиха в МРРБ през 2010 г., за да избегнат спирането на плащания. Този вариант, ако бъде договорен с по-малък процент, може да се окаже по-добрият.

Освен че е по-бърз и ще позволи възстановяване на плащанията, той няма да натовари с финансови глоби бюджетите на общините. Като се има предвид, че средната стойност на проектите по "Околна среда" е няколко милиона лева, това може да значи, че десетки общини ще бъдат спасени от фалит по този начин. Една от причините ОПОС и ОСЕС да не налагат максималните възможни корекции при установени нарушения с формален характер досега беше, за да пазят общините, които са в крехко финансово здраве.

Това обаче ще значи, че ще бъдат наказани и общини, които не са допускали грешки, защото общият бюджет ще се намали и вероятно някои проекти ще се прехвърлят за новия период от 2014 г. натам.

В същото време, тъй като глобите не се кумулират, т.е. прилага се само най-голямата, проекти, които вече имат наложени глоби над този процент, ще бъдат приспаднати от общата сума, която ще се намалява.

452 проекта има по Околна среда към момента, които ако трябва да бъдат проверени, ще отнеме месеци. Фотограф : Надежда Чипева

Внезапна спешност

Още от преди седмици се знаеше, че прекъсването на плащанията този път е станало, преди българските власти да могат да се произнесат по доклада на одиторите и преди де факто да знаят за заключенията в него, така че вероятно в МОСВ тепърва ще се запознават с проблемните точки. Тъй като в самото писмо не са посочени никакви по-големи детайли, е трудно да се каже какви действия ще предприемат тук.

Възможно е някои от посочените проблеми да бъдат коментирани и евентуално решени без налагането на финансови глоби. Неофициално експерти коментираха пред "Капитал", че обикновено за прекъсвания на плащанията се знае месеци по-рано, което този път не е било така. Според Ширийн Уилър, практиката не е необичайна. "Това е предпазна мярка и нормална процедура дори преди финализиране на одита. Това, което ще се случи сега, ще бъде диалог, при който българските власти ще могат да отговорят и да ни предоставят информация дали заключенията ни са оправдани или не".