Българското здравеопазване е структурно "антично", сочи изледване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българското здравеопазване е структурно "антично", сочи изледване

В България има най-висок процент разходи за болнична помощ спрямо общите разходи в здравеопазването, показва Европейският здравно-потребителски индекс 2013

Българското здравеопазване е структурно "антично", сочи изледване

По качество на здравното обслужване страната е 31-ва от 35 европейски държави

Деси Николова, Ани Коджаиванова
4541 прочитания

В България има най-висок процент разходи за болнична помощ спрямо общите разходи в здравеопазването, показва Европейският здравно-потребителски индекс 2013

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Холандия за четвърта поредна година е европейската страна, в която пациентите са най-доволни от качеството на здравеопазването, докато България заема 31-во място от общо 35 европейски страни, като след нея са само Полша, Латвия, Румъния и Сърбия. Това показва Европейският здравно-потребителски индекс 2013 (EHCI), който е съставен от комбинация от публични статистически данни, анкети на пациенти и независими изследвания, проведени от шведската неправителствена организация Health Consumer Powerhouse (HCP). Проучването бе представено от председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов по време на провелия се в четвъртък Девети национален иновационен форум под егидата на президента Росен Плевнелиев. По думите на председателя на съсловната организация в сектора проблемите са повече, отколкото навсякъде другаде, и решаването им е мъчително.

Проблемите на финансирането

Изглежда, има известна тенденция частните плащания да се увеличават като дял от общите разходи за здравеопазване, пише в доклада. Тази тенденция е най-забележима в по-бедните централно- и източноевропейски страни и в страните, силно засегнати от финансовата криза. В България от около 60% дял през 2010 г. публичните разходи в здравеопазването падат на около 55-56% по последни данни. Що се отнася за общите разходи за здравеопазване, коригирани с покупателната способност, за 2011 г. България е на четвърто място отзад напред с 1064 щатски долара – след нея са само Румъния (901), Македония (789), Албания (565), сочи доклада.

Финансирането в здравеопазването е особено актуален въпрос. Докладът обръща внимание, че в последните години приемът в болница е все по- нежелателен – ако едно състояние може да бъде лекувано, без да е необходимо пациентът да бъде в болнично легло, то разходът по лечението му е 1/3 от разхода за лечение на същото състояние при прием в болница. Недомислици в системата на финансиране в някои страни - например заплащане на болниците въз основа на леглодни, обаче не стимулират тези тенденции.

"В България  47% от разходите се отделят за болнични услуги, докато в останалите страни членки този процент е средно 29", коментира проф. Генка Петрова, президент на българското представителство на ISPOR (международно общество за фармакоикономически проучвания и анализи).

Според доклада пък "съотношението на болничните разходи към общите разходи в здравеопазването" може да се използва като мярка за "структурна античност" на системата на здравеопазване. И за съжаление най-високият индекс "античност" е в България.

По думите на проф. Петрова в България е проблем и най-малкият процент от БВП, който се отделя за здраве – 4.2%. Според проф. Петрова, за да може публичните фондове да спестят от разходи за лекарства, трябва да ползват някои от познатите подходи – да стандартизират терапията, да преговарят и да се споразумяват с фармацевтичната индустрия, да стимулират генеричната конкуренция и т.н.

Някои лоши и някои добри новини

По показателя лекари България все още е в групата на сравнително добре обезпечените страни като Германия, Литва, Швеция – малко под 400 лекари на 100 000 души. Заедно със Словакия страната е на трето място по осигурен достъп на пациента до собственото му досие след лидерите Дания и Норвегия.

България е в групата на най-свободния достъп до личен лекар, а освен това не се чака и за прием в спешно отделение, както и за планирани основни операции. Чакането за неспешни състояния обаче е повече от седмица.

Същевременно България е една от осемте страни, в които няма електронни рецепти. Сред "лидерите" сме и по брой аборти - над 400 на 1000 родени. Детската смъртност също е много висока (над 8 на 1000), което ни поставя на предпоследно място пред Румъния (над 9 на 1000).

Холандия за четвърта поредна година е европейската страна, в която пациентите са най-доволни от качеството на здравеопазването, докато България заема 31-во място от общо 35 европейски страни, като след нея са само Полша, Латвия, Румъния и Сърбия. Това показва Европейският здравно-потребителски индекс 2013 (EHCI), който е съставен от комбинация от публични статистически данни, анкети на пациенти и независими изследвания, проведени от шведската неправителствена организация Health Consumer Powerhouse (HCP). Проучването бе представено от председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов по време на провелия се в четвъртък Девети национален иновационен форум под егидата на президента Росен Плевнелиев. По думите на председателя на съсловната организация в сектора проблемите са повече, отколкото навсякъде другаде, и решаването им е мъчително.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    1.Нещата са прекалено сложни и това е само 1 констатиране на някои факти.
    И т.н. , и т.н.
    Има ли смисъл от статии "загуби време"...

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    И в чии джобове влизат таксите за "избор на лекар", директните изнудвания за плащания за "грижите" на санитарки и друг персонал, и другите скрити "бисери" на здравната система в България?

  • 3
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    Двете авторки можеше да напишат много по-добра и информативна статия.
    Да дадат препратка към пълният доклад "Европейски здравно-потребителски индекс 2013", в който има много и полезна информация.
    http://www.healthpowerhouse.com/files/ehci-2013/ehci-2013-report.pdf

    На 21-ва страница в документа са дадени оценките по всичките 48 критерия за сравнение на здравните системи. Тези критерии са подробно описани и от тях може да се разбере с какво здравеопазването на другите държави е по-добро:
    1. Наличието на застраховки за травми причинени от медицинско лечение "No-fault malpractice insurance". Така пациентите получават парична компенсация за травми причинени от грешки на медицински лица, БЕЗ да е необходимо да стигат до съд.
    2. Безплатен денонощен телефон за медицинска информация и съдействие, за да се помогне на пациента да реши примено дали да вземе парацетамол или веднага да отиде в бърза помощ. Във Великобритания това е тел. 111, в Интернет http://www.nhsdirect.nhs.uk/ и дори приложение за смартфон "NHS Health and Symptom checker".
    3. Публична класация на болниците където пациентите могат да видят точна информация за броя на успешните лечения, операции, смъртни случаи и т.н. В Дания болниците се оценят подобно на хотелите със една до пет звезди. http://www.esundhed.dk/sundhedskvalitet/Pages/default.aspx
    4. Възможност за запазване на час за преглед по интернет.
    5. Плоучаване на лекарства в аптеките с рецепти изпратени до пациента по електронен път (е-рецептаи).
    6. Директен достъп до специалист.

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    #3: Съгласен с тезата че едно по-пълно прочитане помага. Подреждането ни по отношение на чакане на пациентите за преглед от специалист е много добро, почти равно с това на Германия.
    Което шокира за мен в таблицата за която пишете е в самото начало: отсъствието на правно регулиране на "Правата на пациента", оттам следва и редицата червени квадратчета-минуси . В предните графики се вижда че намаме въобще финансиране за гериатрични грижи за пациенти над 75 години, както и разходи за психиатрични клиники с 365 дни грижи за пациентите, общият дял на разходите от бюджета за здравеопазване пада 2010 сравнение с 2012, както и пада частта на разходите за пациенти сравнение с общото финансиране за здравеопазване и т.н. Редовно сме наред с Албания, Сърбия и сие балканска дружинка (е, от региона Гърция е по-добре).

  • 5
    tzm41313897 avatar :-|
    Mark Twain

    Изводът е прозрачно прост: някой да отиде в Холандия, да докара един екип холандци тук и да направят копие на тяхната система.

  • 6
    kamendc avatar :-|
    Камен

    До коментар [#5] от "Mark Twain":

    И кой ще им плати?

  • 7
    strongest avatar :-|
    strongest

    След като калинките източиха 1,5 милиарда от НЗОК, какво качество на здравеопазването да искаме?

  • 8
    strongest avatar :-|
    strongest

    Пък и всичко струва пари, а те липсват в НЗОК заради герберистите!

  • 9
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Пари липсваха в НЗОК много преди да се появят ГЕРБ с 4-те си свръх капацитивни министри и не дотам негодните си директори на касата. Самата идея за здравеопазването ни спря да се развива след 2001-ва и беше заместено с временните победи в борбата на лобитата. Накрая остана само един голям резерв на хартия, който един умствено недоразвит финансов министър изтри от отчетите. Докато стигнахме дотам да няма какво да получим повече от тази система и да се налага да се търси ново начало.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK