Банките загубиха 7 млрд. лв. досега в кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Банките загубиха 7 млрд. лв. досега в кризата

Банките загубиха 7 млрд. лв. досега в кризата

Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК пред Капитал Daily

Валентина Илиева
11247 прочитания

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК. В кредитната институция работи повече от 40 години - от самото начало на банковата си кариера. Започва като счетоводител в клон ДСК-2. На 10 септември 2013 г. получи най-високото държавно отличие орден "Стара планина" I степен. В над 40-годишния си опит на банков служител и висш банкер е част от процесите на трансформация както в банковия сектор като цяло, така и в Банка ДСК, която минава през различни етапи на преструктуриране, като началото е Държавна спестовна каса. С нея разговаряме за равносметката в банковия сектор след още една година на криза, за кредитирането, за лихвите и кредитополучателите и проблемите и решенията.

Важно е – и за бизнеса, и за банките, да има стабилност и предсказуема среда за работа. Честите промени на законите са разпад на държавата.
Единствената ми надежда за ръст на икономиката е по-добро развитие и ръст в западноевропейските държави, което евентуално да съживи и българската икономика.
Предвид сегашната ситуация не очаквам развитие, което да доведе до ръст в търсенето на кредити и активността на фирмите догодина.

Каква е равносметката за тази година за банките?

- Банковата дейност и развитието на банките зависят от икономическата ситуация в страната. Тази година икономиката нарасна изключително малко. Нетният кредитен ръст на портфейла за граждани и домакинства е отрицателен - 0.4% на годишна база, а на корпоративните кредити и малки и средни предприятия е минимален – 0.2%. Това е показателно за съществуващата на пазара стагнация. Въпреки високата ликвидност, с която банките разполагат, и при най-добро желание ни е трудно да кредитираме, тъй като предприятията и фирмите са предпазливи и внимателни и не предприемат нови инвестиционни начинания, не започват нови проекти. Разбира се, има и такива, които разширяват дейността си, разполагайки с достатъчно буфери, но те не са много. Банковите рекламни кампании са насочени към този сегмент клиенти – малки и средни предприятия, но независимо от това интересът не е особено висок. По-голямата част от регистрираните фирми в България са малки и средни предприятия - 99.8%, и те са основният двигател за развитието на икономиката. В момента те не разполагат с достатъчно информация за възможности и ниши, в които могат да насочат своя потенциал.

От друга страна, и ние сме доста предпазливи. След настъпване на кризата влошаването на кредитните портфейли започна първо в този сегмент и това е показателно.

За инвестиционна активност е необходима предвидима среда, да е ясно какво може да се очаква в бъдеще. При една политическа, икономическа и социална криза, в която се намира страната, хората в бизнеса, фирмите не са спокойни и не биха могли да вземат решения за разширяване на дейността си. Може би много от тях имат желание да развиват нови проекти, но тази непредвидимост не ги стимулира да продължат напред.

Банковата система е стабилна, готова е да финансира, когато са налице подходящи условия. Важно е – и за бизнеса, и за банките, да има стабилност и предсказуема среда за работа. Честите промени на законите са разпад на държавата.

Изглежда, кредитирането в тази среда е предизвикателство и за фирмите, и за банките?

- Така е. Ще сме доволни, ако фирмите се развиват и с финансирането им даваме възможност успешно да реализират намеренията си. Само че малко са тези фирми, които започват нов проект и разширяват дейността си. Има, разбира се, и такива, които търсят пазарни ниши и успяват да реализират инвестиционните си намерения, но те са малко. Отрицателният нетен ръст при кредитирането означава, че не можем да преодолеем дори амортизацията на портфейла.

Ще остане ли и през следващата година свита кредитната активност? Какви са очакванията за търсенето на кредити от бизнеса, за състоянието на инвестиционната активност на фирмите?

- Всичко зависи от това какво ще се случва в страната. Не е много ясно продължаващите протести до какъв резултат ще доведат, ще се запази ли този парламент, това правителство, ще има ли нови избори, нов кабинет. Принципно не очаквам нещо различно да се случи и след евентуални избори. Конфигурацията няма да е много по-различна. На бизнеса му е необходимо да се предприемат действия, които да имат реален ефект в икономиката. На този етап парламентът не функционира в пълния си капацитет. Необходими са стабилно правителство, нормално работещ парламент, добри закони, които да се спазват, държавните органи да функционират добре, за да бъдат спокойни хората, бизнесът да развива дейността си.

При така описаната ситуация не очаквам развитие, което да доведе до ръст в търсенето на кредити и активността на фирмите, въпреки че в макрорамката за 2014 г. е предвиден ръст на икономиката от 1.8%.

Откъде ще дойде този ръст на икономиката?

- Единствената ми надежда е по-добро развитие и ръст на икономиката в западноевропейските държави, което евентуално да съживи и българската. Това би довело до възстановяване в някаква степен на износа на български фирми за европейския пазар, както и търсенето на нови пазари и ниши. Други източници на ръст не виждам. Европейските инвеститори продължават да бъдат до голяма степен предпазливи при навлизане на нови пазари. През тази година по-голяма част от чуждите инвестиции в България идваха от фирми, които вече оперират на местния пазар, а не от компании, които тепърва ще започнат дейността си у нас.

В последно време една от историите на успеха е тази на българин, който реализира производството си в България и изнася в над 100 страни в света. Това е един предприемчив човек и е показателно, че има и такива, които успяват да осъществят идеите си и да се развиват успешно, понякога и с нестандартни бизнес подходи.

Кои ще са определящите фактори за развитието на банковия сектор през следващата година?

- Банките имат ликвидност, с която да кредитират, но в момента сме доста внимателни и предпазливи. В противен случай знаем какво следва, преживяхме го вече. Около 7 млрд. лв. са загубите на банковата система за периода на кризата (от просрочия по кредити и последващи провизии и обезценки - бел. ред.). В същото време не сме разчитали на държавата, както това се случи в много други европейски страни. Този риск го поеха банките – провизираме кредитите си, инкасираме загуби, печалбите спадат почти наполовина. Може да се добави и това, че банковата система в България е силно регулирана, а предстоят и промени във връзка с новото капиталово споразумение, които допълнително ще изменят нормативната рамка, в която работим. Банкирането не е толкова лесно занятие, за което всеки да се произнася.

Основаната функция на банковата система е да опазва средствата на своите вложители. Работим с чужди пари – взимаме пари от едни клиенти, които предоставяме на други клиенти срещу лихва. Това, казано в едно изречение, не е толкова просто в цялостното му осъществяване. Това, че банковата система е стабилна, е именно отговорността ни към вложителите. В Банка ДСК например повече от 2/3 от клиентите ни са вложителите. Кредитополучателите са само една трета. Отговорността и към двете групи е изключително голяма, но все пак от три милиона клиенти повече от два милиона са депозантите. Това, че депозитната база постоянно расте, означава, че българите имат доверие на банките и им поверяват парите си, не ги държат както преди години в буркани и дюшеци, макар че лихвите по депозитите вече не са така атрактивни.

В каква посока ще се движат лихвите?

- Зависи от много фактори. Очакванията са да се наблюдава спад на лихвените проценти по новоотпуснатите кредити. Нормално е да има намаление на лихвите, за да се оживи икономиката, но това не е безусловно и зависи от риска на кредитирания субект.

При намаление на лихвените проценти по депозитите логично се понижават и тези по кредитите. Има обща тенденция при понижаването на лихвените проценти и при депозити и кредити, но това зависи от много други обстоятелства. Лихвите по кредитите са и функция от редовното обслужване на задълженията.

Фалитът на физическо лице не е ли вариант за разрешение на ситуации с невъзможност за изплащане на кредит?

- Въвеждането на фалит на физически лица съвсем не е панацея. Самият процес на обявяване на фалит и последствията не са толкова лесни. В някои от страните в Западна Европа го има и в законодателството по този въпрос е описан механизмът на контрол, който се осъществява от назначен синдик, организацията на действията по събиране на информация за длъжника, а това ще обремени допълнително именно длъжника. Извършва се контрол върху всички негови приходи и разходи в продължение на години. Освен това обявеното в несъстоятелност лице няма да има достъп до кредитен ресурс.

Какъв би бил ефектът от въвеждане на законова забрана на едностранната промяна на лихвите, каквото е едно от предложенията на управляващите?

- Банките не променят лихвените проценти просто защото така са решили, например от любов към разнообразието. Има обстоятелства, много често външни, които ни налагат да го направим, и те имат сложна икономическа природа.

При законова промяна договорите ще бъдат структурирани така, че ако клиентът откаже да приеме евентуално увеличаване на лихвения процент, да трябва да възстанови кредита например в рамките на един или два месеца. Когато е регламентирано в договора за кредит при какви условия се променя лихвеният процент, тогава промяната не е едностранна.

Фирмите също се оплакват от високи лихви и големи обезпечения?

- В момента кредитираме фирмите на лихвени нива, по-ниски от тези отпреди кризата. Разбира се, лихвата зависи от бизнеса на клиента, от риска, който се поема, от финансовото му състояние. Обезпеченията са стандартна банкова практика, която се прилага в цял свят. Оценките на обезпеченията са важни и при класификацията на рисковите експозиции.

Банките не са ипотекарни къщи и не биха искали да пристъпват към принудително изпълнение и реализация на обезпеченията, още повече че съдебните процедури са доста тромави.

Предлага се и премахване на чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс за ваденето на изпълнителен лист по бързата процедура?

- Банките са особен вид търговец, който не работи със собствени средства, а със средствата на своите вложители. В този смисъл те осигуряват защита на интересите на всички обществени групи чрез осигуряването на стабилността на банковата система и гарантирането на правата на вложителите. При натрупването на масив от системно неизпълнявани задължения към тях банките не биха могли да изпълняват функцията си пълноценно и това би породило негативни социални последици.

Евентуалното отпадане на този спорен член няма да облекчи състоянието на клиентите, по-скоро ще се утежнят разходите им. Процесуалната процедура по общия ред продължава няколко години. Тежестта на допълнителните разходи ще падне върху клиентите. Когато банката има неоспорими доказателства за вземането си, трябва да се удовлетвори от обезпечението на съответния свой длъжник, но докато тече съдебният процес, задълженията ще бъдат утежнени.

Има ли търсене на жилищни кредити?

- Има кредитиране, но слабо. И на този пазар има стагнация. Хората вече не купуват толкова много жилища, внимават какво купуват и купуват само когато имат действителна нужда от имот. Освен това домакинствата много добре обмислят дали ще могат да обслужват даден кредит, защото знаят какви проблеми биха могли да възникнат.

Търсят се повече потребителски заеми, които са по-малки като размер, с по-малки месечни вноски и клиентът е в състояние да ги обслужва.

Покупката на една по-малка банка – Юнионбанк, от една по-голяма местна банка - ПИБ, начало ли е на консолидационни процеси в сектора? Ще сме ли свидетели на по-осезаемо преструктуриране?

- Да, може да се очакват такива процеси. По-голяма част от банките в България не са българска собственост и такива стъпки зависят от стратегията на собствениците, които обикновено са европейски финансови групи. При такива стъпки трябва да е ясно дали има ползи от синергията, намаляване на разходи чрез икономии от мащаба, има ли по-голяма ефективност в резултат на обединението и пр.

OTP Bank, собственикът на Банка ДСК, има ли интерес към друга банка в страната, след като се отказа от МКБ Юнионбанк?

- Това зависи от много фактори и е въпрос на преценка на собственика на Банка ДСК.

На какво се дължи тенденцията от последните години банките с българска собственост да увеличават все повече дела си за сметка на дъщерните поделения от Европа?

- Разрастваме се толкова, колкото сме в състояние да се разрастваме. Бизнес на всяка цена не правим. Правим изключително добър анализ на всяка потенциална възможност и след това взимаме решение.

Използвам повода – деня на свети Николай Чудотворец, който отбелязваме като празник на банкерското съсловие, за да поздравя нашите клиенти и колегите, които съумяха в критична среда да запазят устойчивостта на банковия сектор.

Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК. В кредитната институция работи повече от 40 години - от самото начало на банковата си кариера. Започва като счетоводител в клон ДСК-2. На 10 септември 2013 г. получи най-високото държавно отличие орден "Стара планина" I степен. В над 40-годишния си опит на банков служител и висш банкер е част от процесите на трансформация както в банковия сектор като цяло, така и в Банка ДСК, която минава през различни етапи на преструктуриране, като началото е Държавна спестовна каса. С нея разговаряме за равносметката в банковия сектор след още една година на криза, за кредитирането, за лихвите и кредитополучателите и проблемите и решенията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    koliokazandjqta avatar :-|
    Волният Ибрик

    т.е. пропуснаха да откраднат..

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    Банковото лоби можеше да направи много, за да си облекчи проблема с лошите кредити. Дори в една Унгария на популиста Орбан, когато една фирма напусне индустриалната зона в Гьор, в рамките на 6 месеца мястото и се заема от някой чакащ на опашката. Вместо да си впрегнат енергията, да лобират за по-добра бизнес среда, банките се занимаваха как да си уредят бизнес покрай държавната хранилка. Типичен пример бяха 6-те платежни месечно, за да издължиш осигуровките на работника ти. Или пък 1 лев задължение към НАП, старо 1,5 години и натрупало 18 стотиники лихва, което трябваше да се издължава чрез 1 превод за главницата от 1 лев и 18 превода по 1 стотинка за месечните лихви, иначе не получаваш чисто удостоверение за липса на задължения.

    После станаха съучастници във ВЕИ балона, въпреки пределната яснонта какво правят. При опашка заявления за присъединяване 80 хиляди, на ден в клоновете са влизали през 5 минути кандидати за кредит за централа - достатъчен индикатор, че работата ще каже пук. Днес пък от София до Ловеч и обратно прочетох 20 билборда на различни банки, че кредитират земеделски производители - да са на сигурна субсидия, че свободният пазар е сложна работа....

  • 5
    sinnerinc avatar :-|
    sinnerinc

    До коментар [#4] от "cinik":

    Ко ... не

  • ot_tuk_ot_tam

    Няма от какво да се оплакват, когато могат да ти променят лихвата едностранно, но никога в посока надолу, не е изненадващо, че никой не иска да взема кредити.

  • okk04315801

    "Досега" се пише слято, както и "надясно", "допреди" и т.н.

  • 8
    xmm avatar :-P
    xmm

    Е,поне с разплащателните сметки са на печалба:)
    Такса при теглене на пари.
    Лични /фирмени/.

  • 9
    gimelim avatar :-P
    gimelim

    Сякаш се опитва да говори за пропуснати ползи, не за счетоводни загуби, но по начина, по който е интервЮирана, не става много ясно какво се има впредвид.

  • 10
    fez_deffender avatar :-|
    Фес Deffender

    "Около 7 млрд. лв. са загубите на банковата система за периода на кризата."

    Живи да ви оплаче човек. Вие (банкерите) имате огромна вина за това, че превърнахте "кредита" в мръсна дума! Честит празник все пак!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK