Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 5 дек 2013, 18:19, 7533 прочитания

38 млн. лв. глоба от Брюксел за фондовете в земеделието (допълнена)

Еврокомисията санкционира Програмата за развитие на селските райони заради лоши поръчки и слаб контрол по общински проекти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ако ЕК реши, че посочените проблеми са системни, има риск да се повтори сценарият с "Околна среда" и плащанията по програмата да бъдат прекъснати.
 
1.6 млрд. лв. е стойността на вече одобрените проекти на местните власти по програмата за селските райони.
България има пореден проблем с еврофондовете - този път става дума за програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Според писмо, с което "Капитал" разполага, през септември главна дирекция "Земеделие" към еврокомисията е уведомила страната, че ще наложи финансови корекции за над 38 млн. лв. (19.538 млн. евро) по проекти на програмата. Поводът е точно същият, както и при прекъсването на плащанията по "Околна среда" - открити слабости при контрола на проектите, както и съмнителни условия в обществени поръчки. Отново става дума за проекти по общинските схеми - за обновяване на населените места и за създаване на основни услуги на населението в селските райони. Именно към тях ПРСР в последните години пренасочва все повече средства заради риск от загуба на пари. Общият бюджет на програмата е 3.2 млрд. евро.

България може да поиска помирителна процедура, чрез която евентуално да намали отписаните суми. По-големият въпрос е обаче дали са взети достатъчно мерки, за да не се повтарят нарушенията. Тъй като ПРСР е пословично най-непрозрачната от всички европейски програми, е трудно да се прецени доколко този проблем е системен и ще застраши всички пари. 


До редакционното приключване на броя от земеделското министерство не отговориха на въпросите по темата.

Грешки за милиони

В документа, чието съществуване министерството на земеделието не е обявявало досега, се казва, че главна дирекция "Земеделие" поддържа становището си, че българските органи "не са спазили изцяло изискванията на законодателството на ЕС". По време на одит през 2011 г. от Брюксел са открили различни проблеми при изпълнението на общински проекти: изкуствено разделяне на проект, за да се заобиколи таванът на финансирането по дадената мярка; придаване на прекомерна тежест на критерии като "непредвидени разходи" при избор на изпълнители (виж подробности в карето).



Става въпрос за проекти на общините Пирдоп, Септември и Долна баня, които са за реконструкции на инфраструктура, основно ВиК. В заключенията си Брюксел съобщава, че са открити пропуски при контрола на тези проекти от страна на фонд "Земеделие", който трябва според еврорегламентите да прилага предварителен и последващ контрол на процедурите по обществени поръчки.

Какво следва

Налагането на финансови корекции на практика означава, че тази сума ще бъде изключена от финансирането на програмата за България. По-големият въпрос обаче е какви мерки са взети за подобряване на контрола върху проектите от страна на фонд "Земеделие", което би предотвратило подобни санкции в бъдеще.

През последните години заради станалия вече традиционен риск от загуба на средства към двете общински мерки в програмата започнаха периодично да се пренасочват пари от други пера. Така към момента има одобрени предложения от местните власти за над 1.6 млрд. лв.

Ако ЕК реши, че посочените проблеми са системни, има риск да се повтори сценарият с "Околна среда" и плащанията по програмата да бъдат прекъснати.

Допълнение от 6 декември:

По повод на публикацията за изпратеното писмо на 3 септември 2013 г. от ЕК министерството на земеделието и храните изпрати право на отговор (позицията им по въпроса бе потърсена през вчерашния ден, но до редакционното приключване на броя такава не бе предоставена). В писмото на ведомството, наречено "опровержение", се потвърждава за съществуването на писмо от ЕК, но се отрича да има наложени финансови корекции по програмата за развитие на селските райони като дори това е обявено за "спекулация".

В самото писмо на ЕК, за което агроминистерството потвърждава, се казва : "Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони (ГД "Земеделие") поддържа становището си, че Вашите органи не са спазили изцяло изискванията на законодателството на ЕС. Вследствие на това ГД "Земеделие" предлага от предоставяното от ЕС финансиране да бъде изключена сума в размер на 19 538 170,73 евро".  В приложението към него са обяснени подробно причините за изключването на средствата, а в точка две от приложението, озаглавена "Финансови последици" са подробно описани всички финансови корекции, които се нанасят по програмата (вижте пълното писмо в приложения файл, финансовите корекции са обяснени в страници 13-15).

България има право да поиска помирителна процедура по казуса, на която да се бори за по-ниски санкции, както е отбелязано и в самата статия. В изпратеното писмо на ЕК се съобщава за тази възможност като се казва и " Комисията не е задължена да се произнесе относно коригиране на сумата, предложена от ГД "Земеделие", но ще вземе решение на базата на това предложение, след като разгледа евентуалния доклад на помирителния орган и след като се консултира с Комитета по земеделските фондове".

През вчерашния ден (5 декември) "Капитал Daily" изпрати въпроси до министерството на земеделието и храните дали е поискана такава процедура, но до редакционното приключване на броя отговор не беше получен. От днешното съобщение на ведомството се разбира, че такава процедура е задействана и е създадена междуведомствена комисия, която да работи по случая. В писмото се казва още, че срещата е насрочена за средата на 2014 г.

Пълната позиция на министерство на земеделието и храните:

Във връзка с тиражирана информация в българска медия, Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ държи да изясни следните факти: цитираното  писмо е само част от продължителна кореспонденция между Управляващия орган по Програмата за развитие на селските райони /Дирекция "Развитие на селските райони"/ и службите на ЕК. Воденето на такава кореспонденция е практика след всяка една регулярна одитна мисия от структурите на ЕК.

Първият доклад от тази кореспонденция е получен в Дирекция "РСР" на 9 септември 2011г. и съдържа забележки след проведен одит в периода 04-08.04.2011г. Одитът на ЕК е по мерки 321 и 322 от ПРСР, а докладът съдържа констатации за пропуски по прилагането на цитираните мерки.

 От 2011г. до този момент МЗХ продължава кореспонденцията с ЕК за оспорване на казусите. Писмото, което се цитира не е изненада, тъй като то е в резултат от одита на ЕК направен през 2011г. За резултатите от одитната мисия и последвалата кореспонденция между МЗХ и ЕК са били информирани следните тогавашни ръководители: министър Мирослав Найденов; зам.-министрите Светлана Боянова и Цветан Димитров; изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"- РА /ДФЗ-РА/ Румен Порожанов, министър Томислав Дончев; директорите на отговорните дирекции в МЗХ, МВнР и МС.

С цел изготвяне на позицията на България пред помирителния орган, беше съставена междуведомствена комисия от представители на МЗХ и ДФЗ-РА. Българските експерти подготвиха мотивирано искане за помирение, което беше изпратено на секретариата на помирителния орган.

Към момента екип от експерти разработва защитата, която българската страна ще реализира пред помирителния орган на ЕК. Срещата е насрочена за средата на 2014г.

В заключение до момента по ПРСР няма наложени финансови корекции и всяка подобна спекулация вреди на имиджа на България и е лош сигнал към партньорите ни от ЕК.


<#text>

 
Проверката на генерална дирекция "Земеделие" посочва няколко причини за наложените корекции (финансови санкции). Ето част от тях:

Липса на контрол над обществените поръчки

Според Брюксел разплащателната агенция по програмата не е извършвала подробна проверка на спазването на процедурите за възлагане на обществени поръчки и не е била запозната с жалбите по процедури. Обяснението от българска страна е, че решението по жалби се взема от Комисията за защита на конкуренцията, а разплащателната агенция е длъжна да го изпълни (или това на съда). Проверящите обаче подчертават, че регламентът изисква ефективна проверка от разплащателната агенция по спазване на правилата на обществените поръчки на етап одобрение на проекта. Това изисква изчерпателен анализ на процедурата, който се осъществява от разплащателната агенция преди началото на дейността на проекта.

Разделяне на проектите по изкуствен начин

Според правилата на програмата максимално допустимите разходи на проект на община са 3 млн. евро. Проверката показва, че община Пирдоп представя три заявления за подпомагане на село Душанци, като и трите се отнасят до един голям проект - за ВиК реконструкция, включително изграждане на пречиствателна система. Евентуално би могло да се приеме в полза на държавата членка и бенефициента, че водоснабдяването се счита за един проект, пречиствателната станция - за втори, а канализационният проект - за трети. Според европроверяващите, ако друг град е имал такива три проекта с общи разходи под 3 млн. евро, той вероятно би ги представил като един проект. В този случай обаче разходите за канализационния проект надвишават максималната стойност от 3 млн. евро. Заключението е, че проектите "са представени, след като са били разделени по изкуствен начин, за да бъде заобиколен таванът от 3 млн. евро". И трите проекта са били одобрени от разплащателната агенция в един и същи ден.

Брюксел плаща и цената няма значение

Проектите по проверените две мерки от програмата се финансират изцяло с евросредства. "Следователно общината няма стимул да избере офертата с най-ниска цена, тъй като не участва във финансирането на проекта", считат проверяващите. Одиторите са проучили проекти, свързани с изграждане на водоснабдителна и канализационна система или на мост над малка река. На търговете е избрана "най-добрата оферта", като са приложени критериите за цена и за качество. При оценяването е дадена ниска тежест на цената, като при проверката на два вече приключили проекта поръчката е била възложена на фирмите с най-висока цена. Според одиторите българските органи не са предприели необходимите мерки за защита на финансовите интереси на ЕС. Българската позиция е, че не може да се ограничават правата на бенефициентите при процедурите за възлагане на обществени поръчки. Брюксел обаче счита, че правилата за обществените поръчки важат в случаите, когато публичен орган възнамерява да сключи договори, финансирани от собствения му бюджет. А държавата трябва да определи правилата, според които може да се получи подпомагане по тези две мерки на програмата. Като те трябва да защитават финансовите интереси на ЕС.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Световната банка очаква 3.7% спад на българския БВП, тестовете на полицаите - отрицателни Вечерни новини: Световната банка очаква 3.7% спад на българския БВП, тестовете на полицаите - отрицателни

И още: Синодът апелира на службите за Великден да ходят само вярващи от сърце, за седем дни регистрираните заразени с коронавируса по света се увеличи от милион на милион и половина

9 апр 2020, 149 прочитания

За кого всъщност е схемата 60/40 За кого всъщност е схемата 60/40

Разминаването в очакванията идва от това, че държавата иска да подпомогне работниците, а не работодателите

9 апр 2020, 511 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Българското здравеопазване е структурно "антично", сочи изледване

По качество на здравното обслужване страната е 31-ва от 35 европейски държави

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10