- Липсата на толерантност е срам за една държава - членка на Европейския съюз. Но трябва да се отбележи, че това не е изолирано явление само за България. Има го и в други държави и реакцията трябва да е винаги безкомпромисна от компетентните органи. И когато има чужденци, които търсят закрила и вършат нещо нередно, към тях не трябва да се подхожда сякаш са над закона, а да се разследват от компетентни институции. В реакцията срещу тези явления е добре да се включат църквата и гражданското общество. Не трябва да забравяме уроците от миналото, знаем накъде ни води нетолерантността и това не е ценност, зад която стоим.

Зимата наближава, смятате ли, че българските власти трябва да предприемат нещо в тази насока - Наистина се надяваме, че властите взимат всички необходими мерки, така че да избегнат трагични случаи и инциденти. Елементарно съображение за хуманност трябва да е водещо. Първо, спасяваш животи, после гледаш какви са хората. Може да се гледа на сухопътната граница като на морска граница. Наскоро имаше няколко случаи в Средиземно море на потънали кораби и на давещи се хора. Затова се надявам да няма трагични инциденти.

Каква помощ може да очаква България от международни институции? - Ние предложихме подкрепа във връзка с доставянето на храната, защото това е основна необходимост. Предложихме да съдействаме и с пакети за зимата, които са различни за всеки център. В някои от местата е наистина студено – там може да бъдат направени ремонти и известни подобрения. Освен това обмисляме и въвеждането на различни занимания за деца, но и за възрастни. Защото, когато прекарваш по цял ден в център и не правиш нищо, ставаш много по-лесно уязвим. Затова е необходимо да има културни медиатори, така че хората да се чувстват като част от общност, хубаво е да има и образователни занимания. Тези, които кандидатстват за бежански статут, е добре да имат достъп до езикови курсове и допълнителна квалификация. Това са част от нещата, които можем да предложим, но към този момент не е ясно какво са готови българските власти да приемат. Планът им е малко объркан.

Какво ви кара да мислите така?

- Има много елементи, които са неизвестни. Европейският съюз отпусна средства. Те минават през МВР, преди да стигнат до Държавната агенция за бежанците, която пък няма капацитет да ги усвои и тепърва ще се назначават служители, които впоследствие ще трябва да решат  каква помощ искат, а след това ще трябва да минат през обществени поръчки, което ще отнеме доста време. Не е съвсем ясно кога нещата ще се подобрят за хората, настанени в центровете. Надявам се да се променят в кратки срокове, но не съм получил гаранция, че това ще се случи. Парите на Европейския съюз трябва да бъдат изхарчени преди края на април следващата година, а не е известно какво ще се случи след това - дали ще има ревизия на държавния бюджет, какви са възможностите и докога да се издържат хората в лагерите. Те не са туристи. Аз говорих с една жена, чиято сестра беше обезглавена пред очите й. Тя не е искала да остане в Турция от страх, защото хора, близки до тези, които са убили сестра й, са в Турция. Идва в България, но колко време ще я държим в център? Тя едва ли ще се върне в Сирия, или поне не скоро. Трябва да планираме и за в бъдеще.

Виждате ли ролята на българското общество, на неправителствените организации и бизнеса? - Бихме искали неправителствените организации да са готови да съдействат, но властите са тези, които трябва да се научат бързо как да използват капацитета на сектора. Трябва да делегират някои от дейностите, така се прави в много държави – моделът на публично-частното партньорство. В кратки срокове организациите могат да помогнат с дарения и спешна помощ, но и това трябва да е по-добре планирано.

Някои от хората ще останат в България. - Срещнах много образовани хора в центровете, които посетих - учители, зъболекари, инженери, лекари и медицински сестри. Тази сутрин се запознах с двама младежи, току-що са завършили университет в Дамаск. Те не търсят дарения като бежанци, те търсят възможности, необходима им е по-добра среда, която да ги посрещне, за да могат да станат отново самодостатъчни и да участват в развитието на общността си. Отнема време и познания по език, българският не е лесен, но е така навсякъде. Това, което видях, е, че хората наистина се надяват да могат да открият тук покрив и убежище. Те са благодарни, че са тук и че се чувстват сигурно, което е стъпка напред. Но тепърва трябва да се работи повече за техните нужди и бъдеще. Ситуацията не е кризисна, управляема е.

Прогнози какво ще случи през следващите месеци, ще продължи ли бежанската вълна?

- На първо място не може да се говори за бежанска вълна към България. Важното число е, че 5000 души напускат Сирия всеки ден, но няма вълна към България, Гърция или друга европейска държава. Това е мит. Дали ще има още хора, които идват, още хора идващи от Турция към България – да. Но те търсят път и към други съседни на Турция държави, защото там има проблем с капацитета.