С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
2 6 дек 2013, 15:15, 3770 прочитания

Планът на правителството за бежанците е малко объркан

Директорът на ВКБООН за Европа Венсан Коштел пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Държавата трябва да намери баланс между охрана на границата и грижа за бежанците" убеден е Венсан Коштел


Фотограф: UN
Каква е вашата оценка на действията на българските власти по охраната на границата?
-Принципът е, че всяка държава може да защитава своята граница. Има различни начини за защита, но строенето на огради по-скоро не е от най-добрите. Този начин не е сработвал досега, може да намали временно потока от хора, но те ще намерят нови начини да влязат в страната, а и освен това увеличава цената на трафика. Ние не вярваме, че това е решението. Според нас по-добрият вариант е да се мине към управление на потока на границата. А именно преценяваш хората, но не базата на тяхната възраст, пол, раса или националност, а на това каква защита търсят – дали искат закрила или не. Тези, за които не се установи, че имат нужда от помощ и закрила, трябва да бъдат връщани. 
Знам, че е трудно и вероятно много хора се страхуват, че в България ще дойдат много чужденци. Това няма да се случи. Много от бежанците, които се намират в Турция, искат да останат там, защото е по-близо до Сирия, Ирак, Иран, Афганистан и в някакъв момент те ще могат да се върнат. Други не се чувстват достатъчно комфортно или не могат да се пригодят. И те ще продължат да търсят някакъв друг изход – в Армения, Грузия, включително и България – до всички държави, с които граничи с Турция.

Едно от клишетата, които се разпространяват в българското общество, че тези хора не идват от Сирия директно, а от Турция, т.е. не бягат от войната?
- В Турция вече има близо 700 000 хил. сирийци. Там правят каквото могат, отделят доста пари, за да се опитат да осигурят нормални условия за тези хора, но има места, които са и много препълнени. Има хора, които не са по лагери, а това затруднява осигуряването на адекватна помощ. Някои хора попадат в ситуации, в които са експлоатирани, и държавата не може да намери решение за всяко нещо при такава обстановка. Същото послание е и за България. Няма държава през 2013 г., която да може да реагира на нещата, които възникват от такава ситуация. Правителството успява да се справи с определени неща, с други не успява. Пример е доставката на храна в някои от лагерите в България – в по-голямата част се осъществява от доброволци.


Турция  безопасна страна ли е за сирийците?
- Не бих могъл да кажа, че не е безопасна страна. Някои не се чувстват добре там. Не е задължително това да е, защото там има кюрди или защото не искат да живеят в лагери. Има хора, които симпатизират на опозицията в Сирия и вярват, че някои от кюрдите са привърженици на режима на Башар Асад, което е и вярно, и не. Но със сигурност това прави трудно оставането на някои хора там.

Друго клише е, че България – най-бедната държава, не трябва да приютява и да плаща за бежанците...
- България има финансови трудности, но вижте Йордания, Ливан и други държави. Като член на Европейския съюз тя има възможност да поеме бежанци, а и освен това е подписала конвенция за бежанците през 1951 и има определени задължения, свързани с това. Да, става въпрос за пари, да, страната не беше подготвена добре за ситуацията, но когато има воля, има и път. Има средства да се изгради ограда и да се пратят полицаи по границата. Тази сутрин в един от центровете видях, че някои хора почти нямат достъп до баня и тоалетна, но има пари за камери в същите тези центрове. Въпрос на избор е.

Като говорим за бюджет – изпращането на полицаи по границата излиза почти двойно повече от бюджета на Държавната агенция за бежанците. Явно нещо не е наред?
- Абсолютно. Трябва да се намери точен баланс между защитата на границата и защитата на хората, които имат нужда от закрила. Все още го няма, надяваме се, че ще бъде намерен.



Какво е мнението ви за идеята на правителството да построи затворени лагери?
-На първо място това просто не е възможно. Според европейските закони не може лишаването от свобода, което не е заради извършено престъпление, да продължава дълго. Хора могат да бъдат задържани, ако има съмнения, че са заплаха за националната сигурност или с цел да бъдат идентифицирани, но това може да бъде само временно и да е предмет на съдебен контрол. Може да има центрове от закрит тип за хора, които ще бъдат изведени от страната и не търсят защита. Не е най-добрият начин да посрещнеш хора, които бягат от война и които са изминали дълъг път, търсейки защита, като ги поставиш в затвор. Те са страдали достатъчно, няма защо да страдат още повече. България ще има проблем, ако въведе такъв тип центрове – този модел не работи, няма да сработи и тук.

Как ще коментирате ксенофобските нападения в България?
- Липсата на толерантност е срам за една държава - членка на Европейския съюз. Но трябва да се отбележи, че това не е изолирано явление само за България. Има го и в други държави и реакцията трябва да е винаги безкомпромисна от компетентните органи. И когато има чужденци, които търсят закрила и вършат нещо нередно, към тях не трябва да се подхожда сякаш са над закона, а да се разследват от компетентни институции. В реакцията срещу тези явления е добре да се включат църквата и гражданското общество. Не трябва да забравяме уроците от миналото, знаем накъде ни води нетолерантността и това не е ценност, зад която стоим.

Зимата наближава, смятате ли, че българските власти трябва да предприемат нещо в тази насока
- Наистина се надяваме, че властите взимат всички необходими мерки, така че да избегнат трагични случаи и инциденти. Елементарно съображение за хуманност трябва да е водещо. Първо, спасяваш животи, после гледаш какви са хората. Може да се гледа на сухопътната граница като на морска граница. Наскоро имаше няколко случаи в Средиземно море на потънали кораби и на давещи се хора. Затова се надявам да няма трагични инциденти.

Каква помощ може да очаква България от международни институции?
- Ние предложихме подкрепа във връзка с доставянето на храната, защото това е основна необходимост. Предложихме да съдействаме и с пакети за зимата, които са различни за всеки център. В някои от местата е наистина студено – там може да бъдат направени ремонти и известни подобрения. Освен това обмисляме и въвеждането на различни занимания за деца, но и за възрастни. Защото, когато прекарваш по цял ден в център и не правиш нищо, ставаш много по-лесно уязвим. Затова е необходимо да има културни медиатори, така че хората да се чувстват като част от общност, хубаво е да има и образователни занимания. Тези, които кандидатстват за бежански статут, е добре да имат достъп до езикови курсове и допълнителна квалификация. Това са част от нещата, които можем да предложим, но към този момент не е ясно какво са готови българските власти да приемат. Планът им е малко объркан.

Какво ви кара да мислите така?
- Има много елементи, които са неизвестни. Европейският съюз отпусна средства. Те минават през МВР, преди да стигнат до Държавната агенция за бежанците, която пък няма капацитет да ги усвои и тепърва ще се назначават служители, които впоследствие ще трябва да решат  каква помощ искат, а след това ще трябва да минат през обществени поръчки, което ще отнеме доста време. Не е съвсем ясно кога нещата ще се подобрят за хората, настанени в центровете. Надявам се да се променят в кратки срокове, но не съм получил гаранция, че това ще се случи. Парите на Европейския съюз трябва да бъдат изхарчени преди края на април следващата година, а не е известно какво ще се случи след това - дали ще има ревизия на държавния бюджет, какви са възможностите и докога да се издържат хората в лагерите. Те не са туристи. Аз говорих с една жена, чиято сестра беше обезглавена пред очите й. Тя не е искала да остане в Турция от страх, защото хора, близки до тези, които са убили сестра й, са в Турция. Идва в България, но колко време ще я държим в център? Тя едва ли ще се върне в Сирия, или поне не скоро. Трябва да планираме и за в бъдеще.

Виждате ли ролята на българското общество, на неправителствените организации и бизнеса?
- Бихме искали неправителствените организации да са готови да съдействат, но властите са тези, които трябва да се научат бързо как да използват капацитета на сектора. Трябва да делегират някои от дейностите, така се прави в много държави – моделът на публично-частното партньорство. В кратки срокове организациите могат да помогнат с дарения и спешна помощ, но и това трябва да е по-добре планирано.

Някои от хората ще останат в България.
- Срещнах много образовани хора в центровете, които посетих - учители, зъболекари, инженери, лекари и медицински сестри. Тази сутрин се запознах с двама младежи, току-що са завършили университет в Дамаск. Те не търсят дарения като бежанци, те търсят възможности, необходима им е по-добра среда, която да ги посрещне, за да могат да станат отново самодостатъчни и да участват в развитието на общността си. Отнема време и познания по език, българският не е лесен, но е така навсякъде. Това, което видях, е, че хората наистина се надяват да могат да открият тук покрив и убежище. Те са благодарни, че са тук и че се чувстват сигурно, което е стъпка напред. Но тепърва трябва да се работи повече за техните нужди и бъдеще. Ситуацията не е кризисна, управляема е.

Прогнози какво ще случи през следващите месеци, ще продължи ли бежанската вълна?
- На първо място не може да се говори за бежанска вълна към България. Важното число е, че 5000 души напускат Сирия всеки ден, но няма вълна към България, Гърция или друга европейска държава. Това е мит. Дали ще има още хора, които идват, още хора идващи от Турция към България – да. Но те търсят път и към други съседни на Турция държави, защото там има проблем с капацитета.
 
Профил

Преди да започне работа във Върховния комисарият за бежанците на ООН през 1986 г., Венсан Коштел е работил в Европейсака комисия и Европейския съд по правата на човека. Във ВКБООН той работи в регионални офиси - в  Централна и Източна Европа, близкия изток. Участва в миси в Азия, Западна Африка и Европа. През 1998 г. е отвлечен в Чечня, където остава в плен 10 месеца. В момента той е директор на европейското бюро на ВКБООН.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 1928 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 2321 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Правилата са за нарушаване

Ключовите държавни дружества не преместиха депозитите си въпреки изтичането на срока

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие