С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 6 дек 2013, 17:30, 4547 прочитания

Свръхконтролът пречи на добросъвестните данъкоплатци

Данъчните експерти от Deloitte България Георги Саракостов и Питър Весел пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Променя ли се и как данъчната среда в България. Какви реформи могат да се направят, за да може страната ни да бъде конкурентна от гледна точка на привличане на чужди капитали. Потърсихме Георги Саракостов, съдружник в Deloitte България и съпредседател на Комитета по данъци на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, и Питър Весел, който е съдружник в Deloitte България и Румъния.

Правителството заяви, че ще бъде по-експедитивно с възстановяването на ДДС. Има ли наистина такава промяна? Усещат ли го клиентите ви?

Георги Саракостов: Не усещаме рязка промяна. Но има плавно подобрение. И то се усеща не от началото на управлението на това правителство и дори не на предишното. Но ние нямаме наблюдения върху всички фирми. В данъчния комитет на КРИБ например винаги е имало експерти, които се оплакват от забавяне на данъчния кредит. Има и спорове с данъчната администрация, която понякога не изглежда безпристрастна. Принципно погледнато, правителството не трябва да може да влияе на сроковете за възстановяване на ДДС – те са в закона. Конкретно за нашите клиенти мога да кажа, че като цяло кредитът се връща без големи забавяния. Има ги понякога, но това са изключения.


А виждате ли някаква промяна като цяло в отношението на данъчната администрация към бизнеса?

Г.С: Зависи от периода, за който говорим. През последните месеци не забелязваме особени промени. В сравнение с преди десет години например – да, определено има подобрение.
Тоест дългосрочно тенденцията е позитивна. Но се появяват и нови проблеми. Един от тях е въвеждането на единна данъчно-осигурителна сметка. Все още има големи трудности около работата с нея, особено за компании, които са допускали грешки в миналото, дори незначителни. За да се изчистят всички грешки, се изискват много усилия. Вероятно средните български компании са понесли сериозно допълнително административно бреме през тази година. Що се отнася до връщането на ДДС, в сравнение с някои други европейски държави ние изглеждаме много по-добре, ако се съди по нашия опит в България.

В сравнение с кои европейски държави?



Г.С.: В сравнение със страните от Южна Европа като цяло. Средиземноморският тип данъчна култура.

Питър Весел: В Холандия например системата е базирана в много по-голяма степен на доверието. Контролът е, след като данъчната администрация е възстановила надвнесения данък, а не както е тук – след ревизия. Така че ДДС се възстановява след около две седмици. Говорим за нормална ситуация. И дори не винаги се извършват проверки.
Докато средиземноморските държави държат да направят предварителна проверка и тя е на всички компании, които искат възстановяване на ДДС. Което е малко неразумно – няма как да провериш всичко. Трябва да бъдат проверявани например нови ситуации, бизнеси със съмнителна история и т.н. Бих казал, че това е по-разумният начин да се правят нещата.

Г.С.: Нека добавя една илюстрация. Имаме клиент, който е обект на ревизия при всяко искане за възстановяване на ДДС. Обикновено данъчната администрация получава цялата информация, която й е нужна и се вижда, че искането е обосновано. Данъкът се възстановява. Но ревизиите продължават. Ако ревизираш една фирма десет пъти на година и е очевидно, че тя не е проблемна и всички насрещни проверки също го показват, е безсмислено да продължаваш по този начин – преди възстановяване на ДДС винаги да има ревизия. Не съм убеден, че това е най-добрият начин за използване на административния ресурс.

Може би до известна степен това се обяснява с по-ниското равнище на корупция...

Г.С.: Много се говори за корупция сред данъчната администрация, но това, което аз виждам в практиката, е различно. Никога не ми е бил искан подкуп, нито пък наш клиент е споделял подобен опит. Това, което пречи, е свръхконтролът върху добросъвестните данъкоплатци. Той не е незаконен, може би не е най-рационалният подход, но не е незаконен. Другото, което забелязвам понякога, е някак едностранчивият начин на водене на ревизии от страна на данъчните инспектори, така че да бъдат събрани максимум данъци от най-добросъвестните. Не през цялото време, но понякога остава впечатлението, че и инспекторът осъзнава, че не прилага закона обективно и безпристрастно, но го прави, защото просто иска да генерира повече приходи за фиска. 

Кои от промените в данъчните закони за 2014 г. според вас са добри за бизнеса и кои ще създадат проблеми?

Г.С: Добре е, че се предвижда ДДС кредит да се възстановява, независимо от това дали е започнала данъчна ревизия. Това е стимул за администрацията да бъде по-ефикасна и да използва ресурсите си по-добре. От друга страна, новото ДДС третиране на лизинга може да намали данъчната предсказуемост за някои големи лизингодатели и клиентите им. Има и промени, касаещи по-специфични сектори, като например търговците на технически култури. Като цяло обаче няма някакво нетно увеличаване на данъчно бреме за икономиката. В контекста на Европа това е добре – много държави повишиха данъците си заради големите бюджетни дефицити. България се представя много добре в този смисъл. Но има и предизвикателства и едно от тях е свързано с въвеждането на режима на касовата отчетност на ДДС, който тепърва ще поражда въпроси от практиката. Спорно е дали ползите за малкия бизнес ще оправдаят допълнителните административни разходи и рискове за НАП и бизнеса.
Извън това - още през 2011 г. няколко чуждестранни и местни бизнес камари изпратиха до министъра на финансите писмо с конкретни предложения за подобрение на данъчната среда в България. Сред тях са въвеждане на механизъм за доброволно оповестяване на грешки или пропуски от страна на данъкоплатците, удължаване на срока за обжалване на ревизионни актове, въвеждане на процедура, която да позволява на данъкоплатците да получават обвързващи становища от администрацията по конкретни данъчни въпроси. Идеята ни беше да предложим данъчна реформа, която да направи бизнес климата в страна по-привлекателен за всички инвеститори. За съжаление нищо оттогава не се е променило. Писмото е актуално и сега.
Това, което бих добавил към него, е към всяка данъчна промяна да има оценка на нейното въздействие. Бих искал да видим законотворци, които са по-фокусирани върху това как дадена данъчна промяна ще въздейства на икономиката в по-дългосрочен план.
Отдавна говорим и за въвеждането на неутрален холдингов режим. Липсва информация например какви са приходите от дивиденти, получавани в България от компании извън ЕС и свързаните с тях данъчни постъпления. Допускам, че не са големи. Не е наличен и анализ какви са загубите за бюджета от данъчно признати разходи, свързани с неуспешни инвестиции на български компании в дъщерни фирми. Например, ако инвестирам в компания извън България, която скоро след това фалира и се ликвидира, първо, аз реално съм изнесъл пари, след това съм получил и данъчно приспадане в България за сумата, която не съм успял да си върна. Дали НАП може да провери какво точно се е случило с всяка губеща инвестиция на българско предприятие в чужбина?
 
Между първо и второ четене на Закона за бюджет 2014 г. бяха вмъкнати две законови поправки - едната е да се въведе необлагаем минимум по ДОД за доходи до размера на минималната работна заплата, другата е за въвеждане на 20% такса за ВЕИ-сектора. Как ще коментирате такъв тип политика?

Г.С.: Необлагаемият минимум неизбежно усложнява системата и увеличава изкушенията да не се декларира всичко. От чисто експертна гледна точка за предпочитане е сегашният режим, комбиниран с по-диференцирана система за социално подпомагане, така че помощите на държавата да отиват при действително изпадналите в нужда, които нямат друг изход. Що се отнася до 20-процентната такса, трябва да се дефинира услугата, която ще се заплаща с нея. Таксата трябва да съответства на разходите за услугата. Иначе имаме нов данък, който идва като изненада за сектора. Такива съществени мерки е добре да се приемат след задълбочен обществен дебат, а не набързо.

Българската данъчна система е по-проста, отколкото в по-голямата част на Европа. Какво е вашето впечатление от нея – необходимо ли е да се усложни според вас?

П.В.: Това, което виждам в българската система в сравнение с Европа, е, че през последните години страната подобрява позицията си, когато става дума за привличане на чужди инвеститори. Навсякъде в Европа има някакъв данък солидарност – като за доходи над определен лимит се налага допълнителен данък, който може да достигне 50 - 60%. Ако погледнете колко са високи данъците в Западна Европа в сравнение с България, може да си позволите малко несправедливост. Но не залитайте към тези твърде скъпи данъчни системи. Искате ли да плащате 60% данък върху доходите и след това да ви възстановяват ДДС незабавно? Едва ли.
Вижте например Румъния. Касовата отчетност там е въведена, но по напълно погрешен начин. Касовата отчетност трябва да е улеснение за компаниите. В Румъния тя е инструмент за увеличение на приходите и контрол върху малките компании.
Попитахме големи компании, какво мислят те по въпроса - как биха реагирали, ако малък доставчик реши да премине към този режим. И те за съжаление казаха, че просто ще му кажат "довиждане". Защото за една голяма компания си е голям разход да променя системата на работа и нормалната й реакция ще бъде да спре да работи с този малък доставчик. В Румъния например големите компании не работят с малки, които са на касова отчетност, защото би им се наложило да изградят специална вътрешна информационна система, което те не желаят да правят. Това елиминира малките компании, въпреки че касовата отчетност би трябвало да бъде в тяхна помощ. Но тази помощ би означавало някои рискове да се прехвърлят към държавата, а тя не иска този риск. Това, което фирмите трябва да разберат, е, че ако преминат на касова отчетност, може да създадат напрежение у големите си клиенти. Затова е по-добре да проверят предварително дали това е мъдро решение. Най-доброто на системата за касова отчетност в България ще е, че тя не е задължителна.

ЕС се стреми към някакъв вид хармонизиране на данъците. Може би това няма да е положително за България, защото ще доближи системата до западния модел и ще я усложни.

П.В.: Ако искате да въведете сложна система, каквато е в Западна Европа, тогава ще са необходими много обучения, автоматизация и инвестиции, преди българските институции да могат да приложат такъв тип правила. А също и много контрол. Могат да се въведат много сложни правила, но ако нямате средствата да ги приложите, не мислете за тях.

Коя европейска данъчна система според вас се справи най-добре по време на кризата и кои имат нужда да правят по-големи промени, за да станат по-ефикасни?

П.В.: Икономиките са в различни фази на развитие и коя е най-добрата система зависи от това къде е икономиката. Нямам добър поглед върху всяка данъчна система в Европа. България обаче се справя сравнително добре, дори на фона на страни като Италия. Но също така и в сравнение например с Румъния, където трябва да чакате 1-2 години за възстановяване на ДДС, а може и изобщо да не го получите заради формални грешки.

Г.С.: В България напоследък прави добро впечатление, че дори когато има забавяне на данъчен кредит, инспекторите като правило казват на засегнатата фирма кога реално може да очаква парите си. Най-добре е, разбира се, да няма забавяне, но ако такова все пак се допусне, по-малкото зло е да се каже, макар и неформално, докога ще е то. От друга страна, за жалост данъчната ни култура неоправдано много разчита на технологии и сякаш подценява нуждата да се изграждат доверие и взаимно уважение в отношенията с данъкоплатците. Например осъществената вече идея всички без изключение касови апарати с фискална памет да са свързани с НАП чрез мобилна връзка звучи модерно, но реалният й ефект дългосрочно не го приемам за положителен. Няма друга държава в ЕС, която да прилага подобна мярка. Представете си българско семейство, което има малък магазин или сергия и отчита всички обороти коректно. Изведнъж държавата го кара да инвестира още няколкостотин лева в апарат, който в този контекст няма как да открие скрити обороти. Дали това семейство ще има усещането, че му е била наложена разумна инвестиция, знаейки, че част от продажбите в брой могат просто да не се отчитат чрез устройството? И дали на определен етап няма да се изкуши и то да стане некоректен данъкоплатец?
         
П.В.: Нужно е ясно послание от страна на данъчната система, че ако се стремиш да бъдеш коректен, значи си съюзник. Държавата не може да сведе риска до нула. Но всеки риск трябва да бъде използван и управляван за изграждането на доверие. Именно това доверие ще направи страната по-привлекателна. Никой инвеститор не взима решение да инвестира само въз основа на данъчните ставки – всеки ще пита и за практиките, а те не са толкова лоши и това е актив, който би трябвало да използваме.
В Холандия например има такова доверие между данъкоплатците и данъчните инспектори, контролът е хоризонтален, т.е. не говорим за проверки отгоре надолу, а работите съвместно и ако изпълните нужните условия, получавате привилегии като по-малко проверки и по-бързи отговори например. Мисля, че този подход е много ефективен – не проверявате това, което няма нужда да проверявате.

България подготвя въвеждането на някои антиофшорни законодателни мерки – може ли това да бъде ефективно и има ли работещи мерки в тази посока на европейско ниво?

Г.С.: Дори сега в данъчното ни законодателство има такива мерки, но формулировката им не е достатъчно добра. Скептичен съм по отношение на въвеждането на специфично антиофшорно законодателство – по-скоро смятам, че ни трябват работещи практики против отклонението от данъчно облагане, на базата на общи за всички правила. Трябва да привлечем капитали, а не да опитваме да затворим ресурси в страната чрез законодателни мерки. Като гражданин не бих искал да инвестирам в такива усилия. Съдържанието трябва да има превес над формата – а това изисква инвестиции в обучението на данъчната администрация, включително чрез привличането на външни експерти, чрез разработването на добри схеми за възнаграждение на служителите, така че те да не гледат на работата си в администрацията като на нещо временно. Това са инвестициите, от които обществото има нужда – в способност за качествен анализ, а не само в административна изпълнителност. През 90-те години например имаше период, когато се изискваше всяка данъчна фактура от кочан да е подпечатана с мастилен печат на данъчната администрация. Данъчни инспектори, много от тях с висше образование, по цял ден полагаха печати върху празни бланки за фактури… По-късно имаше амбиция да се създаде система, която да гарантира плащането на данъците – и тогава, малко преди влизането ни в ЕС, се роди идеята ДДС да се плаща по специални ДДС сметки, която също се провали. Сега новата илюзия е, че всеобщата мобилна свързаност с НАП ще реши проблемите – няма да стане. Няма да стане без достатъчно обучени данъчни инспектори, няма да стане без разбирането, че икономиката се развива и постоянно се раждат нови практики. Да, трябва да сме наясно с рисковете, но не да се фиксираме върху идеята да съберем всяка стотинка дължим данък, а да поставим фокус върху управлението на риска и същевременно да повишаваме мотивацията за по-коректно поведение сред администрацията и бизнеса.

Интервюто взеха Николай Стоянов и Вера Денизова
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Заразата с коронавируса продължава да настъпва, до петък частните лотарии спират Вечерни новини: Заразата с коронавируса продължава да настъпва, до петък частните лотарии спират

И още: Размяна на остри реплики по върховете на държавата, Нидерлания заговори за разделяне на Северна Македония и Албания при преговорите за ЕС

17 фев 2020, 1725 прочитания

Птичи грип е открит във ферма за патици в Раковски 1 Птичи грип е открит във ферма за патици в Раковски

В десеткилометровата рискова зона около огнището се отглеждат още над 430 хил. птици

17 фев 2020, 1005 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Моля, другарко, те бяха

Как коалицията БСП - ДПС се опитва да закрепи правителството си по най-безполезния начин

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Гордост, кино и предразсъдъци

Sofia Pride Film Fest показва няколко филма за различните измерения на любовта и привличането

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това.

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10